Р Е Ш Е Н И Е
№223
18.05.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет
и трета година, пети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 54 по описа на Административен съд - Добрич за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е
образувано по жалба на „Балчик Бийч енд Голф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.хххххх,
подадена от адв.Д. И. –прокурист, срещу Заповед № 1186/16.12.2021 г. на кмета
на община Каварна, Е. Б., за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ Х-68, кв. 1 по
регулационния план на кк“Карвуна“, местност „Иканталъка“, с.Топола, община
Каварна.
Жалбоподателят
счита, че заповедта е незаконосъобразна.
Твърди, че одобреният ПУП - План за
застрояване не отговаря на изискванията на ЗУТ и ЗУЧК, както и че територията
на поземления имот попада в зона „А“ по ЗУЧК и не са налице изискуемите от
закона предпоставки за допускане на намалени отстояния спрямо съседните
поземлени имоти, както за надземно, така и за подземно застрояване. Моли
заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. Пороците на обжалвания
административен акт били много. Не било спазено нормативното отстояние от 5
метра до регулационните линии на север към дъното на имота. Оспорва твърденията
на насрещните страни, че имотът нямал дъно. Не било спазено и нормативното
отстояние от 6 метра до заварените сгради с идентификатори 72693.154.33.3
и 72693.154.33.4 в УПИ ІV. Заявява, че
претендира нищожност и незаконосъобразност на друг административен акт, а
именно на Решение № 129/06.10.2015 г. на
Общински съвет –Каварна, с което е одобрен ПУП-План за регулация. Моли
заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира да му се присъдят
всички направени по делото разноски в общ размер на 2850 лева.
Ответникът, кметът на Община Каварна,
чрез процесуалния си представител адв.Е.Т. оспорва жалбата като неоснователна и
изразява становище за законосъобразност на издадената заповед. Счита, че
наведените доводи за нищожност и незаконосъобразност на Решение №
129/06.10.2015 г. на Общински съвет –Каварна касаят друг спор и не следва да се
обсъждат в настоящото производство. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна
и в полза на ответната страна да се присъдят разноските по делото по
представения списък за адвокатско възнаграждение от 1200 лева, прави възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Заинтересованата страна, „Икант
Инвест“ ООД гр.Разград, чрез управителя си Г.И. и адв.М.М., оспорват жалбата
като неоснователна. Поддържа, че Решение № 129/06.10.2015 г. на Общински съвет
–Каварна засяга повече от един квартал и затова било обнародвано в ДВ,
съответно са изтекли всички срокове за неговото оспорване. Счита, че не следва
в настоящото производство да се разглежда спорът за неговата
нищожност/незаконосъобразност. Моли решението на съда да бъде съобразено със
заключението по първата експертиза. Счита, че имотът на „Икант Инвест“ ООД
представлява „ъглов“ имот, същия няма дъно, поради което оспорва констатациите
на вещото лице по повторната експертиза за намалени отстояния.Подробно излага
съображения за законосъобразност на оспореното заповед в писмени бележки,
изготвени от адв.М.. Претендира присъждане на разноските по представен списък в
общ размер от 400 лева за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
на жалбоподателя.
Заинтересованата страна, „Уайт
Коуст“ ЕООД гр.Варна, представлявана от Д. С., не изразява становище по
жалбата.
От фактическа страна и правна
страна съдът приема за установено следното:
Оспорената Заповед №
1186/16.12.2021 г. на кмета на община Каварна, е издадена по заявление на
заинтересованата страна „Икант Инвест“ ООД
с вх. № АБ-30-823/13.10.2021 г.,
с което е поискано одобряване на подробен устройствен план-план за
застрояване (ПУП-ПЗ) за УПИ Х-68, кв. 1 по регулационния план на кк“Карвуна“,
местност „Иканталъка“, с.Топола, община Каварна.
Оспорената заповед е част от
комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 от ЗУТ, чието
изработване е било одобрено със Заповед № 700/28.07.2020 г. (л.74). Със
заповедта, издадена по реда на чл.150, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината, по
искане на „Икант Инвест“ ООД, е разрешил изработването на ПУП-ПЗ за процесния
УПИ Х-68, кв.1 и изработването на инвестиционен проект за изграждане на
„Жилищни сгради за сезонно обитаване“ в същия имот като самостоятелни части на
Комплексния проект за инвестиционна инициатива.
Видно от графичната част на
оспорената Заповед № 1186/16.12.2021 г., одобреният ПУП- План за застрояване на
УПИ Х-68, кв.1 е със следните градоустройствените показатели: отреждане – „за
жилищно строителство, сезонно обитаване“, устройствена зона – „Ок“, максимална плътност
на застрояването – 20 %, озеленяване минимум- 70 %, Кинт.(интензивност на
застрояването) – максимум 0,5, височина на
сградата до 7,50 метра. В графичната част на заповедта са посочени
ограничителни линии на застрояване на отстояние от по 3 метра от западната,
източната и северната регулационни линии. Отстоянието от южната улична
регулационна линия е определено на 3 м. от участъка от о.т. 227 до западната
граница на УПИ и на 7,5 м. за участъка от о.т. 227 до о.т. 224.
От данните по делото (нотариален акт
за покупко-продажба № 143, том ІІІ, дело 441, вх.рег. № 945/14.05.2019 г. на СлВп
–Каварна и Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от
13.07.2020 г., съответно вписан в СлВп-Каварна) се установява, че „Икант
Инвест“ ООД се легитимира като собственик на имота, предмет на плана, който е с
кадастрален идентификатор 72693.600.68, урегулиран в УПИ Х-68, кв. 1 по регулационния план на кк“Карвуна“, местност „Иканталъка“.
Жалбоподателят, „Балчик Бийч енд
Голф“ ЕООД се легитимира като собственик на съседен имот, северно разположен
спрямо имота, предмет на плана, който е с кадастрален идентификатор
72693.600.95, урегулиран в УПИ V-95 в кв. 1 по регулационния план на
кк“Карвуна“, местност „Иканталъка“, видно от нотариален акт за покупко-продажба
№ 178 том ІХ, дело № 3055/2008 г., вх.рег. № 7025/09.12.2005 г.
Заинтересованата страна, „Уайт
Коуст“ ЕООД е собственик на съседен, западно разположен имот спрямо имота на
заявителя на ПУП-ПЗ, с кадастрален идентификатор 72693.154.33, който не е урегулиран, попада извън регулационните граници на
курортния комплекс.
Изработеният проект за ПУП-ПЗ е
бил съобщен на заинтересованите страни. На 09.11.2021 г. жалбоподателят, „Балчик
Бийч енд Голф“ ЕООД, е подал възражение до общинската администрация, че не са
спазени нормативно установените отстояния и че ще бъде извършено високо
строителство на самия морски бряг. Възражението е разгледано от Експертния
съвет по устройство на територията, видно от представения Протокол №
6-1/25.11.201 г., л.21-22, и е отхвърлено като неоснователно. Като мотиви ЕСУТ
на Община Каварна е посочил, че ограничителите линии на застрояване ще бъдат на
отстояние от по 3 метра от западната, източната и северната регулационни линии
като нито една регулационна линия не се явявала дъно на УПИ.
Заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ
е съобщена по предвидения в закона ред на всички заинтересовани лица.
Съобщаването до жалбоподателя е извършено на 04.01.2022 г., а жалбата срещу нея
е подадена на 18.01.2022 г.
Жалбата е подадена в
законоустановния срок, срещу годен за оспорване административен акт и изхожда
от ненадлежна страна по см. на чл.131, ал.2, т. 3 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-
кмета на Община Каварна, съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата
на чл.129, ал.2 от ЗУТ.
Заповедта отговаря на
изискванията за форма на административния акт и съдържа мотиви.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Заинтересованите от производството
страни са били уведомявани на всети етап от процедурата по одобряване на ПУП.
Самият ПУП, преди да бъде одобрен, е разгледан и приет от експертен съвет по
устройство на територия в Община Каварна. ЕСУТ е обсъдил направените
възражения.
Заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон и следва да бъде отменена на това основание.
Според чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани
лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на
техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Нормата на чл.131, ал.2 т ЗУТ определя,
че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са:
1.имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и
имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително
имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти,
когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за
които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване
и ползване.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е непосредствено засегнат от заповедта, с която е
одобрен ПУП-ПЗ, тъй като същата предвижда отстояние 3 метра от северната
ограничителната линия на застрояване в УПИ Х-68 до общата регулационна северна
граница с имота на жалбоподателя УПИ V-95.
Съгласно чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ,
при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на
основното застрояване са до границата към дъното на урегулирания поземлен имот
- най-малко 5 м.
Спорът между страните се свежда
до обстоятелството има ли УПИ Х-68, предмет на плана, „дъно“ по смисъла на
цитираната разпоредба или има само странични регулационни линии по см. на
чл.31, ал.1 т.1 от ЗУТ, понеже е с характеристиките на „ъглов“ имот по см. на
чл. 27 от ЗУТ и чл.76, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии, наричана за краткост Наредба №
7/2003 г.
Спорно е и дали са спазени
отстоянията към останалите съседни имоти и морския плаж.
В административното производство
по одобряване на ПУП-ПЗ е прието (Протокол
№ 6-1/25.11.2021 г. на ЕСУТ, л.21-22), че УПИ Х-68 няма „дъно“ като конкретни
съображения за това становище, които биха били свързани с особеностите на
терена и начина на разположението на процесната улица, не са изложени.
По делото бяха изготвени две съдебно
технически експертизи, първоначална и повторна, съответно от вещите лице арх.Д.Б.
и арх.А.Е..
В заключението си арх.Б. възприема
становището на ЕСУТ, че имотът, предмет на плана, няма „дъно“, затова
отстоянията от 3 метра към спорната северна регулационна линия били спазени. А
в заключението по повторната експертиза, изготвено от арх.Е. е възприето противоположното
становище, че имотът има „дъно“, поради което е необходимо спазване на
отстояние от 5 метра от линията на застрояване на дъното, съвпадащо със
северната регулационна линия.
От заключението на арх.Б. в
неоспорената му част се установява, че действащият ПУП-План за регулация за УПИ
Х-68, кв. 1 и съседните му имоти е одобрен със Решение № 129/06.10.2015 г. на
Общински съвет Каварна, което прилага като Приложение № 1 към заключението.
Този ПУП бил разработен и приет само в частта за регулационен план, затова за
имота предмет, на оспорената заповед, УПИ Х-68, собственост на „Икант Инвест“
ООД, нямало одобрен ПУП-ПЗ, предхождащ издаването на оспорената заповед.
За имота на жалбоподателя, УПИ
V-95, кв. 1 и за имота, предмет на плана, УПИ Х-68, било предвидено отреждане
за „курортна дейност“.
Оспореният План за застрояване за
УПИ Х-68 бил изработен с ограничителни прекъснати линии на застрояване -
по-дебели за надземната част и по-тънки за подземното застрояване.
Предназначението на имота оставало за курортна дейност и преди и след
приемането на оспорения ПУП-ПЗ. Заварени сгради на техническата инфраструктура
имало единствено в УПИ ІV- 1 като сграда № 2 в този имот отстояла от общата
граница с процесние имот на около един метър, измерено графично. През улицата
нямало заварени сгради.
Заключението на арх.Б. не бе
оспорено от страните по отношение на горепосочените констатации, които са
съответни на писмените доказателства и затова в тази част съдът приема заключението.
В заключението си вещото лице по повторната експертиза потвърждава неоспорените
констатации на първата експертиза, които допълва със следните пояснения:
Първоначалният ПУП-ПР и ПУП-ПЗ за
процесната територия бил одобрен с
Решение № 2018.19.7.2004 от 30.11.2004 г. като тогава имотът, предмет на плана
УПИ Х-68, не е съществувал. Имотът бил обособен с изработването на ПУП-План за регулация,
одобрен с Решение № 129/06.10.2015 г. на
Общински съвет Каварна. След обособяването на УПИ Х-68 предназначението му е за
курортни дейности, т.е. за нежилищни функции.
Преди това с изменение, одобрено
със Заповед № 798/26.05.2005 г. бил обособен УПИ V кв.10, видно в Приложение 19
от заключението и с второ изменение, одобрено със Заповед № 1958/02.12.2005 г.
се от УПИ V се обособява още един УПИ VІ, кв.1. С това изменение бил приет и
ПУП-ПЗ за УПИ VІ, чиято южна граница е била изместена на север, видно от
комбинираната скица на стр.274 от заключението. Застроителния план, одобрен с Решение
№ 2018.19.7.2004 от 30.11.2004 г., бил приложен само в УПИ ІV (отреден за
Помпена станция) и според него заварените сгради в този УПИ се запазвали.
ПИ с идентификатор 72693.154.33
попадал извън строителните граници на курорта, но за него имало приложен
застроителен план.
За имота на жалбоподателя, УПИ
V-95, нямало действащ застроителен план и към настоящия момент.
Вещото лице дава заключение, че
предвиденото отстояние от надземното застрояване в имота, предмет на плана УПИ
Х-68 до регулационната линия на север, към регулационната линия с имота на
жалбоподателя УПИ V-95 от 3 метра не отговаря на нормативно определеното
отстояние от 5 метра. Този извод е обусловен от обстоятелството, че според
вещото лице имотът предмет на плана, има дъно към северната регулационната
линия към УПИ V-95.
Не било спазено отстоянието на
надземното застрояване към сградите в УПИ ІV, което следвало да е 6 м., както и
към сграда 4 в ПИ с идентификатор 72693.154.33.
Останалите отстояния били спазени
като за подземното застрояване нямало ограничения.
Според заключението предвидените параметри на
застрояване- характер, начин, плътност, интензивност, минимално озеленена площ
отговаряли на минималните изисквания на правилата и нормативите за разполагане
на сградите на основното и допълващото застрояване.
Заявителят на плана, „Икант Инвест“
ООД, чрез процесуалния си представител оспорва заключението на повторната
експертиза по отношение на констатациите за неспазени отстояния като излага
доводи, че УПИ Х-68 е „ъглов имот“ по см. на чл.27 от ЗУТ във вр. с чл.76, ал.1
от Наредба № 7 /22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Изтъква обстоятелството, че цялото лице
на УПИ Х-68 било към две улици и затова този имот имал само странични
регулационни линии, но не и дъно и за него се прилагат разпоредбите на чл.31,
ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.32, ал.2 от ЗУТ. Изтъква също, че северната и западната
регулационни линии достигали до улична регулация и че УПИ V-95 имал достъп до
улица, което било видно от Приложения 15, 19 и 22.
Съдът приема изготвеното
заключение по повторната експертиза за компетентно, обосновано и съответстващо
на писмените доказателства по делото и по отношение на спорния въпрос за
отстоянието с имота на жалбоподателя.
От заключенията на вещите лица,
вкл. и първото в неоспорената му част съдът приема за установено, че няма
промяна в предназначението на имота, предмет на плана и че с оспорената заповед
не се предвижда свързано застрояване. Не се установява оспорената заповед да
предвижда ограничения в режима на застрояване и ползване на съседните имоти.
Спорният момент е единствено по
отношение на обстоятелството по чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ, предвидени ли са
намалени отстояния.
При предвиждане на намалени
отстояния би следвало това да е изрично посочено в текстовата и графичната част
на акта за одобряване на ПУП-ПЗ. В случая това не е извършено.
С оспорения ПУП-ПЗ е предвидено
застрояване до 7,5 метра, което определя характера на застрояването като ниско
по см. на чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ - с
височина до 10 м.
Съгласно чл.31, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУТ, при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите
на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен
имот - най-малко 3 м; 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот
- най-малко 5 м.
С оглед нормата на чл.31, ал.1,
т.1 от ЗУТ, която определя, че при ниско жилищно застрояване нормативите за
разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на
урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м, съдът приема, че отстоянията
към ПИ 72693.154.33 и към УПИ ІV-1 от 3
метра са спазени.
Не е налице намалено отстояние
към сграда 4 в ПИ 72693.154.33, извън регулация, тъй като сградата представлява
гараж, допълващо застрояване, според повторната експертиза и е разположена на
самата странична регулационната линия. Предвиденото отстояние към ПИ 72693.154.33
е 3 метра, което съответства на изискването на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ. Спазени
са отстоянията и към УПИ ІV-1 3 м. към регулационната линия. Съществуващата
сграда в УПИ ІV-1 е на техническата инфраструктура, т.е. не е жилищна.
Съгласно чл.25 от ЗУТ, застрояването
в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на
застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат
да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното
им ниво.
По отношение на отстоянието към
УПИ V-95 съдът приема следното:
Според чл.14, ал.3, т.1 и т.2 от ЗУТ, поземлените имоти се урегулират със:1. улични регулационни линии, които
определят границата с прилежащата улица (лице на имота); 2. вътрешни
регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и
към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17.
А според чл.69, ал.1 от Наредба №
7/2003 г., с урегулирането на поземлен имот съгласно изискванията на чл. 14 ЗУТ
се определят неговите граници към улица, път или алея (лице на имота) и към
съседните поземлени имоти (странични и към дъното на имота).
От цитираните разпоредби може да
се изведе извода, че понятието „дъно на имота“ служи да обозначи тази негова
вътрешна регулационна граница, която по принцип е срещуположна и относително
успоредна на лицевата граница на имота към път, улица, алея.
С понятието „ъглов“ имот си
служат нормите на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, които определят, че линиите на
застрояване в урегулирани поземлени имоти с лице към две улици се определят по
правилата на всяка от улиците и че в ъгловите урегулирани поземлени имоти,
когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете
улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от
пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко
на 2 м.
Понятието „ъглов“ имот се ползва
и в нормата на чл.76, ал.1, изр.1 от Наредба № 7/2003 г. , която определя, че урегулиран
имот с лице към две улици е ъглов урегулиран имот и за него вътрешните линии на
застрояване се определят при спазване на нормативите за разстояния до странични
граници на урегулиран поземлен имот спрямо всяка от улиците.
От цитираните разпоредби може да
се направи заключение, че понятието „ъглов“ имот цели да обозначи тези имоти,
които имат две лицеви регулационни граници,разположени към улица, път, алея,
поради което границата към нито един от съседните имоти на УПИ не може да се
определи като дъно на имота, а е странична регулационна линия. Затова имотите с
характеристика на „ъглови“ нямат „дъно“.
Съдът възприема като правилно
становището на вещото лице по повторната експертиза, арх.Е., по отношение на
спора има ли имотът, предмет на плана, „дъно“.
Видно от графичната част на
оспорената заповед, поради особеностите на терена, разположен в непосредствена близост
до морския бряг, с голяма денивелация (отбелязана в заключението на повторната
експертиза), лицето на имота на УПИ Х-68, което е южната и преминаваща на североизток регулационната
линия, представлява леко заоблена линия,
под формата на дъга, следваща контура на самата улица от южно направление към
североизток. Тази физическа характеристика на имота поражда и спора между
страните дали имотът, предмет на плана, може да се определи като „ъглов“ имот,
който няма „дъно“.
Видно е от графичната част на
заповедта, УПИ Х-68 има такова разположение спрямо улицата и съседните имоти,
което не може да го определи като „ъглов“ имот без „дъно“. И това е видно от
обстоятелството, че северната му регулационна граница, обща с УПИ V-95, е
срещуположна, успоредна на южната регулационната линия към улицата, т.е. към лицето
на УПИ Х-68 в по-голямата му част. Източната регулационна граница на съседния УПИ
V-95, няма лице към същата улица, за да се приеме , че УПИ Х-68 придобива
характеристика на „ъглов“ имот. УПИ V-95 граничи на изток с друг имот, УПИ ІV-1
„За помпена станция“, а не с тази улица.
Не съответстват на
доказателствата по делото твърденията на процесуалния представител на
заинтересованата страна, „Икант Инвест“ ООД в писмените бележки, че имотът на
жалбоподателя имал достъп до същата улица, с която граничи имота, предмет на
плана. В тази връзка е извършено
позоваване на устройствени планове, обозначени в приложения към
повторната експертиза, а именно на Приложение № 15 - Застроителен план на
кк“Карвуна“, одобрен с Решение 218.19.7.2004/30.11.2004 г., на Приложение № 19
- Изменение на ПУП-ПР за УПИ V-2,3,4 в кв.1, с което се обособява УПИ V в
кв.10, одобрено със Заповед № 798/26.05.2005 г. и на Приложение № 22- За
одобряване на ПУП-ПЗ, с който е обособен нов УПИ VІ, кв.1 вместо УПИ V,
кв.10,одобрено със Заповед № 1958/02.12.2005 г.
Видно е, че тези планове са
действали преди обособяването на имота, предмет на плана, когато УПИ Х-68 не е
съществувал. След Решение № 129/06.10.205 г. за одобряване на ПУП-ПР, с което
се обособява и процесния имот, границите на имотите и разположението им, един
спрямо друг и спрямо съществуващата на юг улица, е различно. Затова не
съответства на доказателства по делото твърдението на „Икант Инвест“ ООД, че
имотът на жалбоподателя, УПИ V, имал достъп към улицата, преминаваща в
направление юг-североизток.
Не следва да се разглежда в настоящото производство
и възражението на оспорващия, свързано с искане за прогласяване на нищожност
Решение № 129/06.10.205 г.
за одобряване на ПУП-ПР, с което се обособява УПИ Х-68. В закона не е
предвидена възможност за косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен
акт, предхождащ, издаването на оспорения в съдебното производство
административен акт. По делото са представени доказателства, че това решение е
било оповестено на заинтересованите страни чрез публикуването му в Държавен
вестник.
В резултат от изложеното по-горе,
съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ като
не са спазени на минималните отстояния, предвидени за и ниско застрояване в
имота.
Разноски
Жалбоподателят претендира
присъждане на разноски в общ размер на 2850 лева, от които 50 лв. държавна
такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение 1200
лева, 1300 лева възнаграждение за вещо лице по повторна експертиза.На основание
чл.143, ал.1 от АПК искането за присъждане на разноски е основателно и следва
да се уважи. Направените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни
с оглед определения минимален размер на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство за дела по ЗУТ в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.1 от АПК, Административен съд –Добрич, пети
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Балчик Бийч
енд Голф“ ЕООД, ЗАПОВЕД №
1186/16.12.2021 г. на кмета на Община Каварна, Елена Балтаджиева, за одобряване
на ПУП-ПЗ за УПИ Х-68, кв. 1 по регулационния план на кк“Карвуна“, местност
„Иканталъка“, с.Топола, община Каварна.
ОСЪЖДА Община Каварна да заплати
на Балчик Бийч енд Голф“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21, представлявано от адв.Диян
И. –прокурист, сумата от 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет ) лева разноски
по делото за държавна такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на РБ с касационна жалба в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: