Определение по дело №212/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.374, ал.1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и цена 83 349.35 щатски долара и 34 540.07 евро, както и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 19 791.39 щатски долара и 1 445.38 евро от “П. б. с. в. т.” А.Ш. – Р. Т., гр.И. против “Ю.” ООД – с.М., общ.К.. След размяната на книжата и преценка на представените от страните писмени доказателства, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, тъй като същите са подсъдни на чуждестранен съд, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Налице е хипотезата на чл.23, ал.1 от КМЧП, във вр. с чл.117, ал.2 от ГПК. Така, видно от т.25 от представения от ответника договор за дистрибуция и агентство, страните по делото са възложили същото на чуждестранен съд, а именно компетентните съдилища в община Г., област К., Р. Т. Уговорено е също, че при възникнали спорове във връзка с договора ще се прилагат законите на Р. Т. Или, страните са постигнали съгласие да прилагат правото на Р. Т. в отношенията, възникнали по повод договора за дистри. В случая се касае за имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, поради което страните по договора за дистрибуция и агенство могат да уговарят съд, различен от българския. Не е налице и предвидената в чл.13 от КМЧП изключителна компетентност на български съд, тъй като с предявените искове не се търси закрила на авторско или сродно нему право, а заплащане на доставени стоки и обезщетение за забавено плащане на парично задължение. Възражението за неподсъдност е направено от ответника в срока по чл.23, ал.1, изречение второ от КМЧП, във вр. с чл.119, ал.3 от ГПК, преди същият да е взел становище по съществото на спора, същото е основателно и следва да бъде уважено. Съдът не споделя доводите, изложени от процесуалния представител на ищеца, че представеният договор за дистрибуция и агенстство е недействителен, тъй като представлявал проект за бъдещ договор и бил подписан от един от членовете на управителния съвет, а не от двама. Преди всичко от представения превод на договор за дистрибуция и агенство между “П. б. с. в. т.” А.Ш и “Ю.” ООД не може да се направи извод, че се касае за проект за бъдещ договор. Страните по договора не са изразили ясно и недвусмислено волята си, че желаят да сключат бъдещ договор при достигане на определени обороти, както неоснователно се сочи в представената допълнителна искова молба. В нито една от клаузите не е посочено, че това е проект за бъдещ договор, нито е уговорен изпитателен срок или срок за сключване на окончателен договор. Нещо повече, в договора са уредени конкретни права и задължения за страните, условията за доставки, документите, които следва да бъдат оформени, заплащането, както и всички права върху интелектуалната собственост, търговска марка и т.н. В т.3 от договора е посочено, че срокът на същия е пет години и може да бъде продължен за още пет години, която клауза изключва възможността да се касае за проектодоговор. Действително в договора не е посочена дата на подписването му, но в т.8.1 изрично са посочени годините, през които договорът ще бъде в сила между страните, като са установени задължения на дистрибутора за закупуване стоки на определена стойност през съответната година. Или, действието на договора, респ. задълженията на дистрибугора, е уговорено годишно, считано от 2008 г. до 2010 г. включително, като същият е породил действие от 2008 г., когато за ответника е възникнало задължението да извърши поръчки за 720 000 щатски долара.

Не може да бъде споделен и доводът, че договорът за дистрибуция е недействителен поради неподписването му от двама от членовете на управителния съвет на ищцовото дружество. Представените от ищеца копие от търговския регистрационен вестник на Р. Т. и спесимен на подпис № 31, в превод от турски език, се отнасят за решение, взето от управителния съвет на “П. б. с. в. т.” А.Ш, но на 02.06.2010 г., т.е. след сключване на договора за дистрибуция и агенство и след осъществяване на процесните доставки. Но, дори и да приемем, че договорът е подписан от лице без представителна власт и следва да бъде приложено правото на Република България, то съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ търговецът, респ. управителният съвет на ищцовото дружество, е потвърдил действията, извършени без представителна власт, след като не се е противопоставил на това действие.

Без съмнение страните по договора за дистрибуция и агентство са уговорили, че приложимото между тях право е това на Р. Т. Този извод се потвърждава и от представеното от ищеца писмо с дата 15.04.2010 г., в превод от турски език, с което ищцовото дружество е поискало от ответника потвърждение за дължимите задължения към 30.04.2010 г. В това писмо е посочено, че при неполучаване на отговор, ще бъде прието, че ответника признава задълженията си на основание чл.92 от Търговския закон на Р. Т. Т.е., ищецът сам приема, че приложимото между страните право е това на Р. Т., а не правото на Р. Б. В тази връзка съвсем логичен е и доводът на ответника, че договорът за дистрибуция и агенство е сключен само на турски език.

При този изход на делото и с оглед направеното от ответника искане на основание чл.402, ал.1 от ГПК, следва да бъде отменено и допуснатото обезпечение с определение № 849/27.10.2010 г., постановено по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд. Разноски от ответника не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.23, ал.1 от КМЧП, във вр. с чл.117, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.402, ал.2 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, поради неподсъдност на делото и предявените от “П. б. с. в. т.” А.Ш. – Р. Т., гр.И.против “Ю.” ООД – с.М., общ.К. искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 83 349.35 щатски долара, представляваща стойността на доставени стоки и сумата от 34 540.07 евро, представляваща стойността на доставени стоки, както и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 19 791.39 щатски долара и 1 445.38 евро, представляващи обезщетение за забавено плащане на парично задължение.

ОТМЕНЯ допуснатото с определение № 849/27.10.2010 г., постановено по гр.д. № 344 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, обезпечение на предявения от “П. б. с. в. т.” А.Ш. – Р. Т., гр.И. против “Ю.” ООД – с.М., общ.К. иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 83 349.35 щатски долара, представляваща стойността на доставени бои, чрез налагане на запор на банковите сметки на “Ю.” ООД – с.М., общ.К. в “Р.” АД – гр.С. и “Т. б. Д” АД – гр.С. до размера на сумата от 83 349.35 щатски долара.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: