Решение по дело №30923/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13134
Дата: 20 ноември 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110130923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13134
гр. С., 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110130923 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
осъждане на ответника С.о. да заплати на ищеца ЗАД „А.И.“ АД сумата от
509, 15 лв. /с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски/, представляваща
регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
за вреди, причинени на л.а. „М.“, „..“ с рег. № .., собственост на И. М. Ч.,
поради застрахователно събитие, настъпило на 23.03.2018 г. в гр. С.., в
участъка от ул. „В.л.“ към „О.п.“ от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното
платно от страна на длъжностни лица, чийто възложител е С.о., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /09.06.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“
за л.а. „М.“, „..“ с рег. № .., обективирана в полица № .., валидна в периода
10.11.2017 г. – 09.11.2018 г. Сочи, че на 23.03.2018 г. в гр. С.., в участъка от
ул. „В.л.“ към „О.п.“ процесният автомобил, управляван от И. М. Ч., попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода. В
резултат на произшествието били увредени десните гуми и джанти, като за
настъпилото ПТП бил съставен Протокол № .. от 23.03.2018 г. При ищеца
била образувана щета № .., вредите били оценени на 484, 15 лв. и тази сума
1
била заплатена на застрахованото лице. Според ищеца отговорност за
настъпилите вреди носи ответникът С.о. в качеството му на възложител на
работа, тъй като бил длъжен да поддържа пътната си мрежа в изправност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК, като оспорва иска. Твърди, че ищецът е изплатил
обезщетение, без да е изследвал фактическата обстановка, при която е
настъпило твърдяното ПТП. Поддържа, че застрахователят не е имал
основание да изплаща застрахователно обезщетение, поради което не се е
суброгирал в правата на увреденото лице и няма вземане срещу С.о.. Оспорва
се механизмът на твърдяното ПТП при възражения, че няма данни за
размерите на процесната дупка, за местоположението й на пътното платно,
както и за техническата изправност на увреденото МПС и начина на
преминаването му през пътната неравност. Посочва се, че процесното ПТП и
твърдените увреждания не са установени по несъмнен начин, тъй като не е
изготвен снимков материал по реда на Наредба № .. от 27.09.2021 г.
Отделно в срока за отговор С.о. предявява евентуален обратен
осъдителен иск срещу „ФИРМА” АД с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 ЗЗД за заплащане на сумата от 509,15 лв., представляваща обезщетение за
неточно изпълнение на договорно задължение за поддръжка и ремонт на
процесния пътен участък съгласно договор № ../11.06.2015 г. и възлагателно
писмо № ../28.02.2018 г., ведно със законната лихва от 11.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. В обратната искова молба се твърди, че
съгласно договор № ../11.06.2015 г. „ФИРМА” АД следвало да извършва
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа в четири района, в които
попадал и процесният бул. „Н.П.“. Поддържа, че с възлагателно писмо №
../28.02.2018 г. е възложил на ответника да извърши ремонт на части от ул.
„Н.П.“ в участъка от бул. „Ц.Б.Т.“ до бул. „Б.Б.“ и да осигури нужната
сигнализация за граждани и МПС. Посочва, че ремонтът е приключил преди
31.07.2018 г. и ако се установи, че процесният участък е бил в неизправно
състояние, вследствие от което са настъпили вреди, това ще е основание за
ангажиране на договорната отговорност на „ФИРМА” АД и за присъждане в
полза на С.о. на обезщетение за неточно изпълнение в размер на 509,15 лв.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „ФИРМА“ АД не е
депозирало отговор в законоустановения срок.
2
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че е налице валиден застрахователен договор, в периода на
застрахователно покритие на който и вследствие противоправно поведение на
лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска и за което в изпълнение на договорното си
задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че със
застрахователна полица № .. от 08.11.2017 г. за л.а. „М.“, модел „..“, с рег. №
.., между ищцовото дружество и И. М. Ч., в качеството на собственик, е
сключена застраховка „Каско на МПС” със срок на застрахователно покритие
от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г., при застрахователна сума 14 000 лева и
застрахователна премия 1 085,28 лв. По делото не е налице спор, че премията
е изплатена на 4 бр. вноски, всяка от които в размер 276,75 лв. Приложени са
и приети от застраховащия Общи условия, неразделна част от договора за
застраховка.
Установява се още от съставения протокол за ПТП № .. от 23.03.2018 г.
от орган на Пътна полиция след посещение на място, че в периода на
действие на договора за имуществена застраховка, поради наличието на
дупка на пътното платно, е настъпило събитие – ПТП, представляващо
покрит риск. В протокола е посочено, че водачът на автомобила е преминал
през необезопасена дупка на пътното платно, като има наличие на материални
щети по дясната част на автомобила – гуми и джанти. Протоколът има
характер на официален свидетелстващ документ относно лично възприетите и
удостоверени от съставителя факти относно наличието на дупка на пътното
платно, самоличността на участниците, индивидуализацията на МПС,
видимите щети по тях, употребата на алкохол от участниците, отказът да
бъдат тествани на място и пр., т.е. притежава материална доказателствена
сила в тази му част, която съдът е задължен да съобрази.
Ответникът не ангажира никакви доказателства, опровергаващи
съдържанието на протокола от ПТП. Напротив констатациите в него напълно
3
се подкрепят от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от
назначената по делото експертиза.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза описаните от
ищеца вреди отговарят и са в причинна връзка с описания механизъм
съгласно протокол за ПТП № .., начертана схема към него и посочения от
свидетеля Ч. механизъм, поради което и съдът приема за доказана по делото
причинно – следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в
състояние, годно за безопасната му експлоатация, като стойността
необходима за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на
ПТП е 489,76 лв. Автомобилът не е могъл да се придвижи на собствен ход
след удара и е било наложително да бъде репатриран с цел придвижването му
от мястото на произшествието, като ищцовото дружество е заплатило 62 лв.
за репатрирането му. Изплатеното от ищеца обезщетение не надвишава
действителния им размер по средни пазарни цени – 489,76 лв., поради което и
с изплащането му ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера
на платената сума 484,15 лв. ведно с ликвидационните разноски.
По делото е установен сложния фактически състав на регресното вземане
в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди; и 2/ наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител не
за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение
на задължение за осъществяване на действие по поддържане на пътя.
Ответникът С.о. не спори, че пътят, на който е реализирано
произшествието е общинска собственост, управлява се и се подържа от
общината, поради което и последната отговаря за неговата изправност
съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата. Общината не е осъществила
законовите си задължения по отстраняване на локални повреди по настилката
и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя
по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил,
което от своя страна е предпоставка за ангажирането на отговорността й по
чл. 49 ЗЗД.
4
Ответникът не доказа да е заплатил посочената сума, с оглед на което
предявеният иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер 509,15 лв.
с включени ликвидационни разноски.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Поради сбъдване на процесуалното условие – уважаване на главния иск,
следва да бъде разгледан заявеният при условията на евентуалност обратен
иск, по който съдът намира следното:
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните е бил сключен Договор № .. от 11.06.2015 г., съгласно който
възложителят С.о. е възложил, а изпълнителят „ФИРМА“ АД се е задължил
да извършва на територията на С.о. – I зона Райони „В.“, „Л.“, „С.“ и „Т.“
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства
за организация на движението на база посочени режими за съответните
обекти, включени в обхвата на зоната.
Съгласно т.1.1.1 от Договора за посочените в списък – Приложение 11,
улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели за
изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 11 ниво на
поддържане.
Съгласно т.1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа, включена в
обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 11, изпълнителят приема
да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни
възлагания при необходимост.
Съгласно т.4.1 за извършването на дейностите по т.1.1.1 възложителят
заплаща на изпълнителя ежемесечно възнаграждение в размер на 143 136,01
лв.
Съгласно т.4.2.2 заплащането на дейностите по т.1.1.2 се извършва за
количество на действително извършените и приети работи по договорени
единични цени, посочени в приложение, неразделна част от договора, въз
основа на акт за установяване на извършени СМР, съставен между
представител на възложителя, упражняващ контрол и изпълнителя, сметка 22
и оригинал на фактура. Количествата на действително извършените работи се
5
доказват със схеми или по друг указан от възложителя начин /т.4.2.3 от
договора/.
Следователно по отношение на главните булеварди и улици в списъка по
приложение 11 договорът има характер на такъв за абонаментно обслужване и
поддържане за срока на действие срещу ежемесечно възнаграждение, а за
останалата част от уличната мрежа/второстепенните улици включени в
обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 11, ремонтите се
осъществяват по изрично възлагане от страна на възложителя и се заплащат
след изрично приемане на работата. Видно от представените от С.о.
възлагателни писма от 28.02.2018 г. и 20.03.2018 г. общината е възложила на
„ФИРМА“ АД извършването на ремонтни работи чрез полагане на асфалт на
второстепенни улици, включени в обхвата на зоната и извън списъка по
Приложение 11, включително на бул. „Н.П.”, в участъка между бул. „Ц.Б.” и
бул. „Б.“, където е настъпило и процесното ПТП.
От събраните доказателства не се установява уговореният между
страните краен срок за изпълнение на ремонтните дейности, поради което
следва да се приеме, че извършването им е изискуемо към датата на съставяне
на протокола за установяване на завършването и заплащането на СМР –
31.07.2018 г. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило
преди тази дата - на 23.03.2018 г. се налага извод, че не е налице
неизпълнение от „ФИРМА“ АД на негово договорно задължение, което да
има за последица и да е във връзка с наличието на дупка на бул. „Н.П.”.
Съгласно съставения впоследствие на 31.07.2018 г. протокол № 41 за
установяване на завършването и изплащане на натурални видова СМЛ,
двустранна сметка ..8 за изплащане на СМР въз основа на протокола и
издадена фактура, изпълнителят е извършил описаните ремонтни дейности,
работата по които е била одобрена и приета от възложителя С.о., като е
посочено, че всички СМР са изпълнени в срок и с необходимото добро
качество.
При това положение се налага извод, че по делото не е установено
твърдяното от С.о. неизпълнение на задълженията на ответника „ФИРМА“
АД по сключения между тях Договор № .. от 11.06.2015 г. По делото не са
налице доказателства и за ангажиране гаранционната отговорност на
изпълнителя съобразно предвиденото в раздел VIII от договора. Ето защо
6
обратният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски по главния иск възниква за
ищеца, комуто следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
в размер на 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за експертиза, 50 лв.
депозит за свидетел и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по обратния иск не е сторил разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с адрес на управление: гр. С., ул. „М.” . да заплати на
ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК . на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45
ЗЗД сумата 509,15 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди, причинени на л.а.
„М.“, модел „..“ с рег. № .., поради застрахователно събитие, настъпило на
23.03.2018 г. в гр. С.., от виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно от страна на
длъжностни лица, чийто възложител е С.о., ведно със законната лихва от
09.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата 500 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.о., с адрес на управление: гр. С., ул. „М.” ., срещу "ФИРМА" АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.О.“ .., обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 509,15 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договор № ../11.06.2015 г. за поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на обратния иск – 11.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7