РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Радомир, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200115 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./11.04.2023 г. на началник отдел „Р. и к.л- З.Б.“-
гр.С. към главна дирекция „Р. и к.“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“
(ИАРА), със седалище в гр.Б., оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно
Заповед № РД ./01.04.2022 г., на министъра на земеделието, при спазване на изискванията на
чл.53, ал. 1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на
жалбоподателя Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Ю. Г.“ бл.., вх.. ет.ап. е
наложено административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите-
„глоба” в размер на 1000 лв.
Недоволен от наказателното постановление и останал жалбоподателят Г. В. В. и
по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Р. М. от АК- П., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган – началник отдел „Р. и к.- З. Бъ.“- гр.Со. към главна дирекция
„Ри. и к.“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в
гр.Б., редовно призован е изпратил представител в съдебно заседание- юрк.И. П., който е
изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
последствие.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От фактическа страна.
Административнонаказателното производство и инициирано със съставянето на
АУАН № В ./30.11.2022 г. от М. А., на длъжност „ст.специалист“ в отдел „РК“ З. Б., сектор
Б.. Според отразеното в същия, на 13.10.2022 г. в 13,30 ч. на яз. „П.“, в землището на с. Р.,
жалбоподателят Г. В. отказал да съдейства при извършена проверка от служител на ИАРА,
като не предоставил личната си карта за съставяне на АУАН и се държал надменно, след
като служителят на ИАРА подал сигнал на тел. 112 към РУ - К.. Жалбоподателят напуснал
мястото на нарушение с автомобил, марка „Т.“, с рег. № РК . АС, в неизвестна посока и по
този начин възпрепятствал работата на служителите на ИАРА и нарушил чл. 88 от ЗРА.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителя М. В. А. и свидетеля по
акта С. А. М.. Според показанията на актосъставителя, на 13.10.2022 г. той е извършвал
проверка на яз. „П.“ в залив до с. Р., който е целогодишно забранен за риболов, като на
място забелязал лице, което ловяло риба. Посоченото лице предоставило на служителя на
ИАРА риболовен билет, в който били вписани имената Г. В. В.. След като от лицето било
поискано да представи личната си карта за съставяне на АУАН за извършено
административно нарушение по ЗРА, последното започнало да се държи агресивно, отказало
да предостави личната си карта, след което събрало рибарските си принадлежности и
напуснало мястото на нарушението с лек автомобил в неизвестна посока. Според свидетеля,
на яз.“П.“ има поставени информационни табели, от които е видно, че в дадения участък е
забранено извършването на риболов. Имало и шамандури във водата, които разграничавали
разрешения за риболов участък от забранения.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля по акта С. М., според когото при
съставянето на АУАН жалбоподателят е възразил, заявявайки, че не той, а неговият брат е
бил на риболов на процесната дата - 13.10.2022 г. и че той не е субект на административното
нарушение по чл. 88 ЗРА.
Двамата свидетели са категорични, че лицето, което е било на мястото е
жалбоподателят Г. В..
В качеството на свидетел е допуснат и разпитан братът на жалбоподателя М. В.
В.. Според същия, той е отишъл на яз.“П.“ и е извършвал риболов. При пристигане на
служителя на ИАРА и при поискване на документи, той бръкнал в пликчето на чантата
където били билетите на него и брат му и по погрешка дал билета на брат му. Поискал да му
го върне, но служителят отказал. След това се обадил по телефона, казал да седи и да си
остави въдиците и да чака, но нямало как да чака. Имало друг човек с лодка, но той не се
представил. Един ден преди да дойде в съда разбрал, че на брат му е съставен акт.
Съдът е допуснал очна ставка между свидетелите М. А. и М. В.. Свидетелят М. А.
е заявил категорично, че не познава свидетеля М. В. и не го е виждал на язовира.
Последният от своя страна твърди, че това е лицето, което е извършило проверката на
2
язовира.
Свидетелят М. А. е категоричен, че на снимката на подадения му билет е бил Г.
В.. При съставянето на акта в ИАРА, М. В. не е бил.
По делото е разпитан като свидетел И. Г., който е бил управител на фирма „И.“
ООД по времето, когато е бил съставен акта. Същият твърди, че с Г. В. през 2022 г. имали
служебни отношения. Тогава бил управител на фирма „И.“ ООД, в която жалбоподателят
работел. Към момента той не работи във фирмата. Напуснал в края на месец юни 2023 г.
Към момента не поддържат контакти с него. Г. В. е ходил в командировки в изпълнение на
трудовите си задължения като геодезист. Няма конкретен спомен от 2022 г., но може да каже,
че са имали служебни взаимоотношения с община А..
Представена е командировъчна заповед №./13.10.2022 г., върху която свидетелят е
положил подпис. Командировката е била до с.А.. Обсъждали са въпрос с Г. относно съставен
акт. Г. му е разказвал, че брат му е бил на риболов и фактически на брат му са съставили
административен акт, но брат му се е легитимирал като Г. В. В.. Според свидетеля,
възможно е това да е станало в деня на командировката. Свидетелят твърди, че се води
счетоводство когато командировките са били с нощувки, а тази е била еднодневна. При
нощувките имали престой в хотел. Дневните не се осчетоводяват. Водят трудови досиета на
служителите. В тях фигурират заповеди за отпуска. Не си спомня за отпуска по време на
изборите.
Съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства във връзка
с това му твърдение, но същият не е ангажирал такива. Правени са опити за изискване от
счетоводството на дружеството на тази информация, но не е открит офис на фирмата на
посочения адрес.
С оглед така установеното и въз основа на събраните доказателства, началник
отдел „Р. и к.- З. Б.- гр.С.към главна дирекция „Р. и к.“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури“ (ИАРА), издал обжалваното наказателно постановление №
.11.04.2023 г.,у с което на жалбоподателя Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Ю.
Г.“ бл.., вх.., ет.., ап.., е наложено административно наказание по чл.88 от Закона за
рибарството и аквакултурите- „глоба” в размер на 1000 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
3
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и
чл. 42 от ЗАНН и не са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице
е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място,
начин на осъществяване, както и са посочени точно обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.88 ЗРА. Съгласно този текст,
който който съдържа и правило за поведение, наказва се с глоба от 1000 до 2000 лв. този,
който препятства проверките, извършвани от контролните органи. Въпреки обемния
доказателствен материал спорът в настоящия процес се свежда до това, дали е имало
препятстване на проверка, извършена от контролен орган по ЗРА и евентуално, дали лицето,
което е посочено като жалбоподател е автор на това деяние.
Съдът намира, че от свидетелските показания на актосъставителя М. А. и
свидетеля по акта С. М., може да се направи категоричен извод относно това, че е било
налице извършено нарушение по чл.88 ЗРА. Свидетелите са възприели изцяло фактическата
обстановка, като са имали преки наблюдения. Освен, че е дал на проверяващия риболовния
си билет, нарушителят е следвало да изпълни нареждането за представяне на лична карта.
След като не е извършил това той е възпрепятствал извършването на проверката и в този
4
смисъл съставът на нарушението е бил осъществен от обективна страна.
В същия смисъл съдът намира, че жалбоподателят е идентифициран като
извършител на нарушението. Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите-
очевидци М. А. и С. М., които твърдят, че именно жалбоподателят е извършител на
нарушението.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М. В. и И. Г.. Първият от тях
твърди, че той е присъствал на мястото на проверката, като е представил билета на брат си.
Свидетелите А. и М. обаче, не го познават и са категорични относно идентификацията на
жалбоподателя като извършител на нарушението, а съдът, както бе отбелязано по- горе, дава
изцяло вяра на техните показания, поради цялостното възприемане на фактическата
обстановка и взаимната кореспонденция между тях.
Същото се отнася и за показаниятана свидетеля И. Г.. Същият твърди, че е
управител на фирма „И.“ ООД и, че са биби в командировка с жалбоподателя. Тези негови
показания обаче, не се потвърждават от останалия доказателствен материал, тъй като от една
страна, върху представената командировъчна заповед липсва печат на фирмата, а от друга,
не е осъществен контакт за кореспонденция със същата, въпреки няколкократните опити.
Предвид това обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 АПК на наказващия орган се дължат направените разноски по делото.
Направено е искане за определяне на юрисконсултско възнаграгдение в размер, определен от
Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, ръководейки се от разпоредбата на чл.15 от същата, следва да
бъде определена юрисконсултско възнаграждение в размерна 100 лв., платимо от
жалбоподателя на наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./11.04.2023 г. на началник отдел
„Р. и к.- За. Б.“- гр.С. към главна дирекция „Р. и к.“ при И. а. по р. и а.“ (ИАРА), със седалище
в гр.Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед №
РД./01.04.2022 г., на министъра на земеделието, при спазване на изискванията на чл.53, ал. 1
и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с което на
жалбоподателя Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Ю. Г.“ бл.., вх.. ет.., ап., е
наложено административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите-
„глоба” в размер на 1000 лв.
5
ОСЪЖДА Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Ю. Г.“ бл.., вх.., ет.., ап..,
да заплати на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 100 лв. (сто
лева)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6