РАЗПОРЕЖДАНЕ
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав,
на тринадесети май 2022 г., в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от съдия Милачков
частно административно дело №1030 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане на „Хипократ“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес ул. „Селиолу“ №32, офис 2, представлявано от управителя П.С.Х., чрез адв. С., с правно основание чл.250 от АПК, за спиране на действията в изпълнение на разрешение за строеж №25/ТИ/10.02.2022 г.
С разпореждане от 05.05.2022 г., производството по делото беше оставено без движение, като на молителя бяха дадени указания за уточняване на искането му - кои точно фактически действия, които не са преустановени до настоящият момент, иска да бъдат прекратени? От кой административен орган се извършват тези действия, респективно от длъжностни лица на кой административен орган? Защо смята, че тези действия не се основават на административен акт или на закона?
С молба от 12.05.2022 г. дружеството уточнява, че иска „спиране на действията в изпълнение на горепосоченото разрешение за строеж, а именно издаване на заповед от Кмета на община Варна за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи на обект „Пътна връзка към бул. „Сливница за УПИ І- 65 „за обществено обслужване и трафопост“, кв.14, по плана на 26 м.р. гр. Варна“. А в случай, че такава заповед вече е издадена се иска от съда да разпореди спиране на строителството.
От фактическа страна съдът установи, че молителят е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.215 с площ от 9425 кв.м., с адрес в град Варна, район Младост, бул. Сливница № 162, съгласно НА за покупко-продажба, вписан в СВ-Варна под дв.вх.рег. No 23674/11.09.2019 год..
На 20.04.2022 год. на молителя става известно, че от гл.архитект на община Варна е издадено разрешение за строеж №25/ГИ/10.02.2022 год. в полза на община Варна, по молба на „Хипер врати” ЕООД за пътна връзка между бул. «Сливница» с ПИ 10135.3515.216. Собственик на съседния имот с идентификатор 10135.3513.216 с адрес в град Варна, район Младост, ул. Орех №2 съгласно НА за покупко-продажба, вписан в СВ под дв.вх.рег.№31465/15.11.2018 год. е „Хипер врати” ЕООД, с ЕИК- *********.
В тази връзка, молителя на 26.04.2022 год. чрез гл.архитект на общината е подал жалба срещу Разрешение за строеж №25/ГИ/10.02.2022 год.
На същата дата 26.04.2022 год. пред PC-Варна е подадена и молба за обезпечаване на доказателства.
До настоящият момент, от страна на „Хипократ“ ЕООД не са наведени твърдения за започнали и неприключили фактически действия от страна на административен орган или служители на администрацията.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Жалбата подадена от дружеството е с правно основание чл.250 от АПК. Текста на чл.250 от АПК, гласи, че „Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.”
Съдът намира, че за да може да бъде осъществена хипотезата на чл.250 от АПК, трябва да сме изправени пред извършването на някакво конкретно /фактическо/ действие на административен орган или длъжностно лице, което не се основава на административен акт или на закона. Дори нещо повече. Това фактическо действие трябва да не е приключило към момента на подаване на жалбата. След извършване на проверка съдът с разпореждането си спира извършването на това действие или отхвърля искането за спирането му.
С оглед възприетата от съда фактическа обстановка, намирам, че с настоящата молба не се цели спиране на незаконосъобразни действия, а по-скоро превенция – да не се позволи на общинската администрация да изпълни задълженията си произтичащи от издаденото разрешение за строеж №25/ГИ/10.02.2022 год., тъй като молителя твърди, че последното не е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не е налице нито едната от кумулативно необходимите предпоставки за да може да бъде приложена процедурата на чл.250 от АПК.
За да е налице хипотезата на чл.250 от АПК трябва да е налице фактическо действие, което не трябва да се основава на административен акт или на закона. В случая първо не е налице такова действие. Напротив, молителя претендира постановяване на забрана от страна на съда, кмета на общината да не издава заповед за временна организация на движението, която сама по себе си е индивидуален административен акт, а не действие и подлежи на самостоятелно обжалване. Искане за спиране на изпълнението на разрешителното за строеж, страната може да направи в хода на съдебното производство, което е инициирано с жалбата му от 26.04.2022 г.
Без да има твърдение за започнало строителство, в условията на евентуалност се иска неговото спиране, ако е започнало. Спиране на строителството, дори и да е започнало, страната може да претендира или по реда на Глава ХVІІ от АПК или по реда на ЗУТ, но не и по чл.250 от АПК, още повече, че никъде не се твърди такова строителство да се извършва от административен орган или негови служители.
Воден от горното и на основание чл.253, ал.2 от АПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „Хипократ“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес ул. „Селиолу“ №32, офис 2, представлявано от управителя П.С.Х., чрез адв. С., с правно основание чл.250 от АПК, за спиране на действията в изпълнение на разрешение за строеж №25/ТИ/10.02.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване в 3-дневен срок от днес пред Върховния Административен Съд – София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: