О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Асеновград,
11.10.2012 год.
Районен
съд Асеновград, трети граждански съдебен състав, в закрито заседание на единадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Елена Калпачка
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 698 по описа на съда за 2012г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по спорна съдебна администрация по чл. 32 от ЗС.
Молителите
С.В.С. и Н.В.С. твърдят, че с ответника Т.И.С. са съсобственици на поземлен
имот, при квоти 5/8 идеални части за ищците и 3/8 идеални части за ответника,
както и, че са изключителни собственици на построените в имота сгради с номера
от едно до четири по представената с исковата молба скица, но не могат да
постигнат съгласие на мнозинството за разпределяне начина на ползване на
дворното място, като молят съда да разпредели ползването на имота, съобразно
правата им, тъй като не могат доброволно да го сторят. Претендират разноски.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК оспорва фактите в молбата, като твърди, че действително страните са
съсобственици на поземления имот, но ползването е разпределено още през 1991
год., с праводателя на ищците, върху имота са положени ясни граници, трайни,
непроменени от 1997 год. Прави възражение, на осн. чл. 79 от ЗС, за придобиване
по давност на част от поземления имот, от 350 кв. м, описан конкретно с граници
в отговора, владян от 1997 год. до момента.
С протоколно определение от 16.05.2012 год. съдът се е
произнесъл по допустимостта на производството, като е приел, че молбата е
допустима, с оглед твърденията на ищците, че не могат да вземат решение за
разпределяне на правото на ползване на съсобствения с ответника недвижим имот.
За да приеме това е имал предвид довода, посочен и в писмената защита на
ищците, че въпреки, че е налице формирано мнозинство над 50% от
съсобствеността, след като не може доброволно да бъде изпълнено решението на
мнозинството от съсобствениците, то иск за разпределяне на реалното право на
ползване на съсобствения парцел е допустимо, тъй като така или иначе би се
стигнало до съдебна намеса при противопоставянето на съсобственик да изпълни
това решение. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС, в която се
сочи, че предявяване на иск за реално разпределяне на правото на собственост
върху съсобствен имот е достатъчно основание за допустимост на производството.
След насрочване на делото е постановено Определение № 285
от 31.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 215/2012 г., I гражданско отделение, по
реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с което, задължително за настоящата
инстанция, се разрешава поставен правен въпрос допустим ли е иск за
разпределение на ползването на съсобствена вещ, предявен от съсобственик, който притежава повече от
половината от вещта, тъй като е налице противоречива съдебна практика на ВКС по
този въпрос. В цитираното определение се приема, че: „Съгласно чл. 32, ал. 2
от ЗС, административната намеса на съда в отношенията между
съсобствениците на една вещ е допустима само в два случая: когато не може да се
образува мнозинство /тоест не може да се вземе предвиденото в чл. 32, ал. 1
от ЗС решение как да се управлява и ползва вещта от съсобствениците,
притежаващи повече от половината от съсобствената вещ/ или когато взетото от
тези съсобственици решение е вредно за общата вещ. Когато ищецът по иска с
правно основание чл. 32, ал. 2
от ЗС сам притежава повече от половината от общата вещ, той сам може
да вземе валидно решение как да се ползва и управлява вещта, поради което искът
за съдебно разпределение на ползването на вещта е недопустим.” Поради това и
спазвайки задължението си да се съобрази с дадения отговор на въпроса допустим
ли е иска, предявен от съсобственици, притежаващи повече от половината от
общата вещ, съдът счита, че следва да приеме, че тъй като ищците притежават
повече от половината от правото на собственост върху дворното място, а именно
5/8 идеални части от него, което обстоятелство по делото е безспорно, то те
могат да формират мнозинство на съсобствениците, поради което и искът за
съдебно разпределяне на реалното ползване на имота, предявен от тях, се явява
недопустим.
Ето защо следва да бъде отменено определението, с което
съдът е обявил делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на делото по
същество.
Водим от горното, съдът:
О П Р
Е Д
Е Л И :
Отменя
протоколно определение от 11.09.2012
год. с което е даден ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 698/2012 год. по описа на РС Асеновград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от връчване
на определението на страните.
Районен съдия: