№ 288
гр. Благоевград, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500226 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба на А. А. М., ЕГН
**********, и В. Д. М., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. С. срещу
Решение № 717 от 11.10.2024 г. по гр. д. № 2859/2023 г. на Районен съд
Благоевград. С обжалвания съдебен акт съдът е признато за установено, че
съществува вземане на В. Б. К., ЕГН **********, спрямо А. А. М. и В. Д. М. в
размер на 601,90 лв., представляващо неустойка за неизпълнение на
задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация
/разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. съгласно т. 4 от
нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус И. К.,
peг. № 241 в нот. Камара с район на действие РС Благоевград, която сума е
дължима за времето от 02.03.2023 г. до 23.04.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.06.2023 г., до
окончателното й плащане. С първоинстанционното решение съдът се е
произнесъл по разноските, като ответниците А. М. и В. М. са осъдени да
заплатят на ищцата В. К. следните суми: 25 лв. – държавна такса в
заповедното производство; 200 лв. – възнаграждение за адвокат в заповедното
производство; 55 лв. – държавна такса в исковото производство; 600 лв. –
възнаграждение за адвокат в исковото производство.
Постъпил е отговор на въззивна жалба на В. Б. К., ЕГН **********,
подаден чрез адв. А. К..
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирани страни с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от отговор,
като отговарящ на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране
1
като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на
предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и
Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“,
ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г.,
ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата
молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на
ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен
акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по
делото се прекрати.
Окръжен съд Благоевград констатира, че исковата молба е
нередовна.
В доктрината (виж „Граждански процесуален кодекс. Приложен
коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“,
ИК „Труд и право“, С., 2017 г., стр. 227) се приема, че ако не е уточнено, на
ищеца следва да се дадат указания да заяви в какво съотношение се намират
субективно съединените претенции – в условията на разделност (като в този
случай следва да посочи размерът на сумата, която той претендира от всеки
ответник поотделно, в рамките на първоначално заявената сума) или при
условията на солидарност (в който случай следва да посочи основанието за
търсената солидарност).
С исковата молба се иска да се признае за установено, че ответниците А.
М. и В. М. дължат на ищцата сума в размер на 601,90 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Докато в заявлението по
чл. 417 ГПК се посочва, че сумата от 601,90 лв. се претендира в условията на
солидарност, в самата искова молба не се посочва дали същата сума се
претендира в условията на разделност или на солидарност. Тази неяснота
в исковата молба обуславя нередовност, която следва да се отстрани по реда
на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна.
В доктрината (Александър Кожухаров. „Облигационно право. Общо
учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнения,
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Юриспрес, София,
2002 г., стр. 507) се посочва, че по общо правило при множество на
длъжниците облигационното отношение се разделя между участващите в него
лица. Това означава, че са налице толкова независими едно от друго вземания
и задължения, колкото кредитори и длъжници имаме. Всеки кредитор може да
иска само това, което лично му се дължи; всеки длъжник може да бъде
преследван само за това, което той лично дължи.
Когато повече от един длъжник се задължават към един кредитор, всеки
от длъжниците отговаря към кредитора за своята част, като в този случай
се говори за „разделност“ на задълженията (виж Ангел Калайджиев,
„Облигационно право. Обща част“, осмо издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр.
2
505). Разделността означава, че ако две лица са се задължили за сумата от
10 000 лв., кредиторът може да търси от всеки един от тях поотделно само
сума в размер на 5 000 лв. (виж Александър Кожухаров, цит. съч., стр. 507).
Затова да се претендира сумата от 601,90 лв. от двама длъжници в условията
на разделност всъщност означава, че предмет на делото биха били две
вземания на ицщата в размер на 300,95 лв. спрямо всеки ответник.
При солидарните задължения всеки длъжник поотделно дължи пълният
размер на сумата, за която солидарните длъжници са се задължили (виж
Александър Кожухаров, цит. съч., стр. 513-514). Всеки длъжник се намира в
самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора (виж Тълкувателно
решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК на ВКС). Според
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на
ВКС при нея няколко длъжници дължат една и съща престация на един
кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но
точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и
останалите. Кредиторът може да иска изпълнение на задължението от всеки
длъжник по свой избор в пълен размер или да предяви иска си срещу всички
солидарни длъжници.
Да се претендира вземането в условията на солидарност означава, че
предмет на делото биха били две вземания на ищцата спрямо всеки ответник,
всяко в размер на сумата от 601,90 лв., но заплащането на сумата от единия от
тях, би погасило задължението и на другия.
Нередовността на исковата молба по отношение на съотношението между
двата иска обуславя и невъзможност към настоящия момент за въззивният съд
да осъществи надлежна проверка относно това дали са надлежно заплатени
дължимите държавни такси.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба искове в защита
на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците. Съдебната практика приема, че при
солидарността е налице един интерес. При разделността обаче са налице
различни интереси и затова се дължи отделна държавна такса за всеки от
тях (виж в този смисъл определение № 469 от 09.10.2018 г. по ч. гр. д. №
3147/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). При разделността общото между всички
вземания е единствено, че са възникнали от един и същ юридически факт
(Александър Кожухаров, цит. съч., стр. 508).
На осн. чл. 129, ал. 2 ГПК съдът следва да остави исковата молба без
движение и да укаже на ищеца в едноседмичен срок да отстрани допуснатата
нередовност.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от В. Б. К., ЕГН
**********.
УКАЗВА на ищеца В. Б. К. да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис
от настоящото определение:
1/ посочи дали претендира от ответниците сумата от 601,90 лв. в
условията на солидарност или в условията на разделност;
2/ ако претендира сумата в условията на солидарност, следва да посочи
основанието за търсената солидарност;
3/ ако претендира сумата в условията на разделност, следва: да посочи
размерът на сумата, която претендира от всеки ответник поотделно, в рамките
на първоначално заявената сума от 601,90 лв.; да заплати държавна такса в
размер на 50 лв., като довнесе същата по сметката на Районен съд
Благоевград.
УКАЗВА на ищеца В. Б. К., че при неизпълнение на указанията в срок
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а производството –
прекратено.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на В. Б. К., ЕГН
**********, чрез адв. А. К..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4