№ 541
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Г. П., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Ж. Г. от АК-Ямбол срещу
наказателно постановление № 20-4332-024510/19.01.2021 г., издадено от Г. В.
Б. – началник група при ОПП-СДВР, с което е санкциониран, както следва: 1.)
на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП; 3.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за доказателствена
необезпеченост на възведеното административно „обвинение“ и за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
1
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Отправена е молба
за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. Ж. Г. от
АК-Ямбол, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в
нея съображения. Претендира се и присъждането на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
831755/25.11.2020 г., съставен от АНТ. СП. СТ. – мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР и в присъствието на Р. А. М. – свидетел при установяване на
твърдените нарушения и Е. З. П. - свидетел при съставянето на акта е
констатирано, че на 25.07.2020 г. около 14:45 часа в гр. София, бул. „Цар
Освободител“, жалбоподателят П. управлява товарен автомобил марка
„Ивеко“ с рег. № А 08 29 НР и поради маневра, свързана с частично
навлизане в съседна пътна лента /от ляво в дясно/ реализира ПТП с лек
автомобил марка „Рено“ с рег. № СВ 82 29 РР, след което не изпълнява
2
задълженията си като участник в произшествието.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 150а ЗДвП,
чл. 25, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като след съставянето му
препис от същия е връчен лично на привлеченото към отговорност лице.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-024510/19.01.2021 г. от Г. В. Б. –
началник група при ОПП-СДВР, с което при съществено изменение на
фактическите констатации от акта жалбоподателят П. е санкциониран, както
следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са
му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП; 3.) на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни препис от наказателното
постановление да е бил връчен на въззивника П., поради което съдът приема,
че жалбата е постъпила в законоустановения срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
3
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не
могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на въззивника П., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита.
От прочита на АУАН и оспореното НП е видно, че
актосъставителят и наказващият орган не са е изпълнили акуратно
задълженията си по чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за
детайлно описание на нарушението по чл. 25, ал. 2 ЗДвП и обстоятелствата,
при които същото е намерило проявление в обективната действителност,
имайки предвид липсата на твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП. Съгласно легалната законова дефиниция
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В АУАН и НП не са изложени факти за
причинени имуществени или неимуществени вреди, а единствено се сочи, че
привлеченото към отговорност лице „поради маневра, свързана с частично
навлизане в съседна пътна лента /от ляво в дясно/ реализира ПТП с лек
автомобил марка „Рено“ с рег. № СВ 82 29 РР“ /неясно какви са последиците
от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на
обвинението в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да
бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, тъй като е
рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на
защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо
него юридическа отговорност. Нещо повече – по делото се установява, че
препис от съставения протокол за ПТП дори не е връчен на П.. Допуснатото
съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление в обсъдената част и
обезпредметява обсъждането на въпроса дали произшествието е причинено
виновно от въззивника.
Липсата на твърдения в АУАН у обжалваното наказателно
4
постановление за причинени имуществени или неимуществени вреди води и
до автоматично отпадане на задължението на жалбоподателя П. да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП. В
тази връзка няма как да не се отбележи, че в процесната конфликтна ситуация
е невъзможно привлеченото към отговорност лице да наруши разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ ЗДвП, която поставя изискване ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Това е така, защото административните органи не са изложили
каквито и да било твърдения за другия участник в ПТП, който да е претърпял
вреди.
По отношение на вмененото с пункт 3 от оспореното НП нарушение
по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че също е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на въззивника. Както уместно отбелязва адв. Георгиева в
жалбата и представените по делото писмени бележки, макар същото да
фигурира в АУАН цифрово, едва в атакувано НП е било дадено неговото
словесно описание. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че
фактическите рамки на административното „обвинението“ се определят от
актосъставителя и фиксират не само параметрите, в които наказващият орган
следва да се произнесе, но и реципрочната функция свързана с упражняване
правото на защита на жалбоподателя. В разрез с тези основни принципни
положения обаче наказващият орган е разширил фактическите обстоятелства
на „обвинението“, ангажирайки отговорността на П. и за нарушение по чл.
150а, ал. 1 ЗДвП, което не е отразено словесно в съставения АУАН.
Демонстрираният процесуален подход е незаконосъобразен, тъй като
въззивникът е поставен в състояние на процесуална изненада и е
санкциониран за нарушение, различаващо се драстично от вменените му
такива от актосъставителя. Констатираният порок е съществен и неотстраним
в съдебната фаза на процеса, поради което единственият законосъобразен
изход е оспореният санкционен акт да бъде отменен и в посочената
част.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
5
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя С.П..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./
съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски.
Предвид изхода на делото, съобразявайки представеното пълномощно, от
което е видно, че въззивникът е заплатил в брой сумата от 400,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат Ж. Г. от АК-Ямбол, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, СДВР следва да бъде осъдена да заплати процесната сума.
От страна на наказващия орган не е било релевирано възражение за
прекомерност, поради което не следва да се преценяват условията за
евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-4332-
024510/19.01.2021 г., издадено от Г. В. Б. – началник група при ОПП-СДВР, с
което жалбоподателят С.Г. П., ЕГН ********** е санкциониран, както следва:
1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП; 3.) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено
6
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя С.Г.
П., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7