Р Е
Ш Е Н
И Е
№
261445 12.05.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ
граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13490 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от С. Х. Б. и Г. Н.
П. против М.В.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че между
ответника и „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за продажба на
изплащане от ****** г., по силата на който М.Ш. закупил и станал собственик на
устройство „SAM Galaxy
J5“ със сериен
номер *********. Устройството било предадено на купувача, за което бил съставен
Приемо-предавателен протокол от ***** г. Съгласно т. 10.2.1 от договора,
купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта
по погасителен план към договора. Поради неплащане в срок, договорът между „А1
България“ ЕАД и ответника бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3, като
непогасената сума до края на срока на договора в размер на 528,54 лева, станала
предсрочно изискуема. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и ищцовото
дружество бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД се задължило в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане. Поради
неплащане на дължимата сума от страна на ответника, ищцовото дружество го
уведомило, че на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4 от договора за поръчителство
от 07.11.2014 г., ще изпълни вместо него задълженията му към „А1 България“ ЕАД.
Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като бил поканен
за това и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014 г.
ищцовото дружество заплатило на „А1 България“ ЕАД на 28.12.2018 г., сумата от
203 лева, представляваща дължимата и изискуема сума от ответника по договор за
продажба на изплащане от 25.01.2017 г. Ответникът не заплатил процесната сума
на ищцовото дружество, поради което последното подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 4408/2019 г. по
описа на ПдРС, ХХІ гр. с., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено
възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да
предяви настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. Твърди се,
че представения в заповедното производство от ответника фискален бон от
04.04.2019 г. за извършено плащане в полза на „А1 България“ ЕАД в размер на
сумата от 228,86 лева, не погасява вземането в размер на 203 лева, тъй като в
документа никъде не било отбелязано, че плащането е извършено във връзка с
договора за продажба на изплащане. Освен това ищцовото дружество извършило
плащане, в качеството си на поръчител в полза на „А1 България“ ЕАД на
28.12.2018 г., от която дата встъпил в правата на кредитора. Представеният
фискален бон бил от 04.04.2019 г. към който момент задължението по договора за
продажба на изплащане било погасено от поръчителя.
С оглед гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 203 лева, представляваща незаплатена от М.Ш. сума по договор за
продажба и изплащане от 25.01.2017 г., която сума е заплатена от ищеца в
качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Твърди, че е изпълнил задължението си на единствения му
известен кредитор, а именно „А1 България“ ЕАД. Заявява, че съгласно разпоредбата
на чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение, като договорът от 07.11.2014 г. сключен между ищцовото дружество и
„Мобилтел“ ЕАД не съставлявал договор за поръчителство по смисъла на ЗЗД, като
не съдържал всички съществени елементи на договора за поръчителство, поради
което същият се явявал относително недействителен по отношение на задължението
на ответника в размер на 228,86 лева. Твърди, че след получаване на заповедта
за изпълнение, ответникът направил справка в офис на „А1 България“ ЕАД, като по
неговия клиентски номер и ЕГН било налично задължение в размер на 228,86 лева,
представляващо неизплатени вноски по договор за продажба на изплащане от
25.01.2017 г., включена законна лихва и др. Ответникът заплатил сумата на „А1
България“ ЕАД, от където го уведомили, че на негово име няма други договори.
Твърди, че извършеното плащане касае погасяване на задълженията по настоящото
дело и е във връзка с правоотношението по договор за продажба на изплащане от
25.01.2017 г. Никога не му е било известно, че ищцовото дружество има
качеството на поръчител по договора за продажба на изплащане от 25.01.2017 г.,
като уведомлението, изпратено от ищеца до ответника, че ще изпълни вместо него,
не му е връчвано, вследствие на което хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД не се е
проявила и не са настъпили следващите се от това правни последици. По-скоро
била налице хипотезата на ал. 2 на чл. 143 ЗЗД, съгласно която отношенията
следва да се уредят между поръчителя и кредитора, чието вземане е погасено.
Твърди също така, че едновременно с получаване на заповедта за изпълнение,
получил и извънсъдебна покана от „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК *********, за
заплащане на сумата от 228,86 лева на „Мобилтел“ ЕАД, като в поканата изрично
било посочено, че дружеството кредитор, считано от 19.05.2018 г. е с търговско
наименование „А1 България“ ЕАД. В поканата било посочено, че плащането трябва
да се извърши в магазините на „А1 България“ ЕАД. Посоченото в поканата
задължение било платено от ответника. Заявява, че съгласно чл. 6.7, раздел ІV
от договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Финанс Про Колект“ ООД е
цесионер на вземанията на „А1 България“ ЕАД. Твърди, че „А1 България“ ЕАД е
цедирало задължението на ответника, но не по предвидения в закона ред, като
това обстоятелство изключва приложението на хипотезата на чл. 138 ЗЗД и
свързаните с него законови последици и по-конкретно правото на иск на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД като поръчител. След извършена справка в
Търговския регистър било установено, че дружествата „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, „Финанс Про Колект“ ООД и „Иновативни финанси холдинг“ АД са
свързани лица. Сочи също така, че ако ищцовото дружество беше изпълнило
задължението на ответника на 28.12.2018 г., то към дата 04.04.2019 г.
задължението щяло да е погасено и да не съществува в системата на „А1 България“
ЕАД. С оглед изложеното, счита, че ищцовото дружество няма качеството на
кредитор по отношение на ответника, не е изпълнило негово задължение и не може
да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Счита, че не дължи на ищцовото
дружество претендираната сума, ведно със законната лихва и разноските по
заповедното производство. Заявява, че е изпълнил добросъвестно задължението си
към единствения известен му кредитор, като е освободен от всякакво задължение
към ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.Подробни
съображения се излагат от пълномощника на ответната страна- адв. И.Х. в писмени
бележки.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
Със Заповед № 2456/21.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4408/2019г. по описа на ПРС, 21-ви гр. състав
е разпоредено ответника М.В.Ш. да заплати на ищеца сумата от 203 лева главница,
представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
25.01.2017г., сключен между ответника и „А1 България“ ЕАД, прекратен предсрочно,
вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена от
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от
07.11.2014г., 5,34 лева мораторна лихва за периода от 28.12.2018г. до
18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението- 20.03.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски- 25 лева ДТ и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Като
писмени доказателства по делото са приети копия от Договор за продажба на
изплащане от 25.01.2017г., ведно с погасителен план, Договор за поръчителство
от 07.01.2014г. и 7 броя Анекси към него, уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост адресирано до ответника, разписка от Български пощи,
уведомление от „А1 България“ ЕАД до ответното дружество, Заявление от „А1
България“ ЕАД за извършени плащания от ответника, Рамков договор за
извънсъдебно събиране на вземания и фактури.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от
в. л. Т.Р. се установява следното:
По
силата на договор за продажба на изплащане № ******* от 25.01.2017г. “Мобилтел“
ЕАД е прехвърлило на ответника М.Ш. правото на собственост върху посочения в Приложение
1 мобилен апарат при уговорена цена в размер на 348 лева при първоначална
вноска в размер на 14,50 лева и 23 броя месечни погасителни вноски в размер на
по 14,50 лева, платими в сроковете за изплащане на месечните фактури, издавани
за ползвани услуги по договор за услуги. По данни от документите по делото
ответникът М.Ш. е погасил текущо, в сроковете за плащане на фактурите описаните
в таблица № 1 суми в размер на общо 145 лева /или 9 месечни вноски/. По делото
е приложен фискален бон от 04.04.2019г. за заплатена от ответника М.Ш. на „А1“
ЕАД сума в размер на общо 228,86 лева. През процесния период всяка
издадена фактура съдържа 2 компонента за
плащане- за услуга по договор Мтел Безкрай и по договора за продажба на
изплащане. Издадените за следващите периоди /след 26.10.2017г./ фактури са с
описаните в таблица 3 от вещото лице компоненти. От съпоставката на
компонентите по Фактурите от таблица 3 с платените суми по същите 5 бр. фактури
от таблица 2, вещото лице прави извод, че платените суми съответстват на
дължимите суми по компонент Договор Мтел безкрай.
С
платежно нареждане, приложено на л. 124 от делото ищцовото дружество е
заплатило на „А1 България“ ЕАД на 28.12.2018г. сумата от 13713,25 лева, като
съгласно данните от приемо-предавателния протокол с № ***/04.01.2019г.
/приложен на л. 125 от делото/, погасената отпоръчителя- ищец по делото сума по
задължение на ответника М.Ш. е в размер на 203 лева.
От
допълнението към съдебно-счетоводната експертиза, извършена от същото в. л. се
установява, че плащанията по документи с № ******/22.04.2018г. и № *******/22.04.2018г.
се отнасят към Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № ******/25.01.2017г.
за мобилен номер *******- 49,98 лева неустойка за месечни такси на абонаментен
план за посочения мобилен номер и 66,74 лева неустойка за отстъпка от цена на
лизинговото устройство.
В
обобщение, плащането, отразено в представения от ответника фискален бон от
04.04.2009г. е прието и отразено от „А1 България“ ЕАД, като плащане по договора
за предоставяне на телекомуникационни услуги, сключен между ответника и
посоченото дружество.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнението към
него, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорено от страните.
От
приетите по делото писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и
поотделно се установява, както факта на сключване на процесните договори за продажба
на изплащане между ответника и „А1България“ ЕАД и между последното дружество и
ищеца за поръчителство. Ответника не оспорва задълженията си по договора за
изплащане към „А1 България“ ЕАД, но твърди, че именно това дружество се
легитимира като негов кредитор и на него е изплатил всички задължения по
договора след получаване на Заповедта за изпълнение. Оспорва също и твърдението
на ищеца, че е заплатил по договор за поръчителство сумата от 203 лева, както и
че е встъпил в правата на „А1 България“, още повече, че не бил уведомен за
намерението на ищеца да заплати сумата на основание на договора за
поръчителство. Тези възражения ответникът не доказа в хода на настоящия процес
при условията на пълно и главно доказване. Това е така, тъй като на първо място
по категоричен начин се установява от приетите по делото писмени доказателства
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът с платежно
нареждане от 28.12.2018г. е заплатил на „А1 България“ ЕАД в качеството си на поръчител сума по
задължение на ответника М.Ш. в размер на 203 лева и следователно е встъпил в
правата на това дружество и има вземане спрямо ответника в същия размер. Не се
установи ответникът да е заплатил тази сума нито на ищеца, нито на „А1
България“ ЕАД. Видно от постъпилите от третото, неучастващо лице фактури и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнението към нея е, че
плащането, отразено в представения от Ш. фискален бон от 04.04.2019г. е прието
и отразено от „А1 България“ ЕАД, като плащане по договора за предоставяне на
телекомуникационни услуги и със същото не е погасена процесната сума от 203
лева, която към онзи момент е била погасена като задължение именно в резултат
на извършеното от ищеца плащане по договора за поръчителство. Неоснователни са
и възраженията на ответника, че не е бил уведомен за това, че ищецът е платил
задължението му въз основа на договор за поръчителство и за това той платил на
единствено известния му кредитор- „А1България“ ЕАД, тъй като той действително е
заплатил на това дружество свои задължения, но не по процесния договор за
продажба на изплащане, а по договор за телекомуникационни услуги, още повече,
че в получената от него Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изрично е
посочено, че е разпоредено да заплати на ищцовото дружество сумата от 203 лева,
както и основанието на което ищецът се позовава- договор за поръчителство.
По
гореизложените съображения предявения установителен иск ще се уважи изцяло.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените разноски, доколкото исковете са уважени изцяло. В тях се включва
внесената държавна такса в размер на 25 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева и депозит за вещо лице в размер на 150 лева. Ответникът
следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски
/по отношение на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България/ в размер на общо 325 лева – внесена
ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника М.В.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81, вх. Б, ет. 1, представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П. сумата 203 лева главница, /двеста и три лева/,
представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
25.01.2017г., сключен между ответника и „А1 България“ ЕАД, прекратен
предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена
от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от
07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението- 20.03.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 2456/21.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4408/2019г. по описа на ПРС, 21-ви гр.
състав.
ОСЪЖДА М.В.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет. 1,
представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П. сумата от общо 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
направени в настоящото производство разноски, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на общо 325
лева /триста двадесет и пет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно с
оригинала.
Д. К.