Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5 755 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на Г.Т.В. се твърди,
че на 24.09.2015 г., на път І-6 на 0,5 км от с. Гаврилово, общ. Сливен претърпяла
ПТП като пътник в лек автомобил „Мицубиши L200“ с рег. № *******, управляван от П.Г.П.. Изложени са
твърдения, че вследствие на удара ищцата получила контузия на главата и клинични данни за
сътресение на мозъка, контузия на лицето с данни за счупване на носните
костици, десен максиларен синус, дясна орбита и дясна зигоматична област,
контузия в областта на дясна колянна става, контузия в областта на гръдния кош.
Твърди се, че постъпила за лечение в МБАЛ „д-р Иван СелимИ.ки“ АД – гр. Сливен,
където на 01.10.2015 г. й била извършена хирургична интервенция, изразяваща се
в наместване и имобилизация на носните кости. Твърди се, че месеци наред
изпитвала болки и страдания. Сторила и разходи за лечението си в размер на 170,
78 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мицубиши”, да му заплати сумата 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 80 000
лв., както и сумата от 170, 78 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор не е заявен.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констатациите на протокола за
ПТП и изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д., който
обосновава извод, че причина за ПТП-то е навлизане на лек автомобил «Мицубиши»
в лентата за насрещно движение на разстояние по-малко от дължината на опасната
зона за спиране на лек автомобил «Опел». Вината на извършителя се установява и
от представения по делото препис от протокол от 09.11.2016 г. по нохд 1450/2016
г. на РС – Сливен, в който е обективирано сключено и одобрено споразумение,
задължително за настоящия съдебен състав, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.В.Д.в
съдебно заседание от 25.02.2019 г., ценени при съблюдаване на нормата на чл.
172 от ГПК, с оглед близката му родствена връзка с ищцата, негова майка. В
заключението на СМЕ, вещото лице д-р Р.М.Д. е посочила, че ищцата е получила
контузия на главата с охлузване на кожата в челната област, мозъчно сътресение,
протекло без пълна загуба на съзнание, контузия на лицето със счупване на
носните кости, десен максиларен синус, дясна орбита, дясна зигоматична кост,
без изразена дислокация, контузия на двете коленни стави, контузия на гръдния
кош при общ възстановителен период за тези увреди от 3 - 3, 5 месеца. Посочено
е и , че ищцата е търпяла болки и страдания , а сторените от нея разходи са във
връзка с лечението.
Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата /62 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед
понесените от същата травматични увреждания, периодът от време, в който същите
са търпени, общият възстановителен период /3 – 3,5 месеца/ справедливо би било
да се присъди сума от 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер
искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
С оглед изводите на СМЕ искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан. В заключението на СМЕ е посочено, че е възможно ищцата
да е пътувала с поставен предпазен колан. Липсват данни по делото, които да
установяват по категоричен начин, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, поради което настоящият съдебен състав
намира възражението за съпричиняване за недоказано.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание на 25.02.2019 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В представеното пълномощно /стр. 4 в делото/ е посочено,
че същото е безплатно и на основание чл. 38 от ЗА. Налице са
предвидените процесуални предпоставки за неговото присъждане по сочения ред. С оглед
цената на заявения иск, извършените процесуални действия, фактическата и правна
сложност на делото, размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в
Наредба 1/2004 г. респ. уважената част от иска настоящият съдебен състав
намира, че на процесуалния представител на ищеца се следва сумата от 1059 лв. с
включен ДДС, предвид на факта, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС, видно
от ангажираните по делото писмени доказателства.
На основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 1200 лв. разноски.
На основание чл. 78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 687, 50 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.Т.В., ЕГН *********, със
съдебен адрес:***, афис 10 – адв. П.К. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 24.09.2015 г. на път І-6, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.09.2015 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. като
неоснователен и недоказан, частична претенция, при пълен заявен размер от
80 000 лв., както и сумата от 170, 78 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в закупени медикаменти, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. П.К., със съдебен адрес:***,
афис 10 сумата от 1 059 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Г.Т.В., ЕГН *********, със съдебен адрес:***, афис 10 – адв. П.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З.
„Б.ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1200
лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 687, 50 лв. – ДТ и
съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: