Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
МЛ. СЪДИЯ БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия ОРЕШАРОВА въззивно
гражданско дело № 1120 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 549747 от 29.11.2018 г., постановено по гр. д. № 83238/2017, Софийският
районен съд, 155-и състав, ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК ********, е
осъдено на основание чл. 412, ал. 1 от КЗ, да заплати на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**************,
сумата от 547,51 лв., представляваща остатък
от платено застрахователно обезщетение по щета № 44010211700443, ведно със
законната лихва върху нея от 24.11.2017г. до окончателното изплащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 370,.64 лв., представляваща напрени
по делото разноски, като отхвърля исковата претенция за главница за сумата над
547.51 лв. до първоначално претендирания размер от 827.24 лв. Осъжда „ДЗИ –
Общо З.“ ЕАД да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК, сумата от 84.54 лв., представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция за размера от 279.73 лв.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е
подадена въззивна жалба от страна на ищеца – „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, в която са
развити съображения за неправилност на така постановения съдебен акт.
Жалбоподателят поддържа, че първата инстанция погрешно се е позовала на
заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), без да
бъдат съобразени уточненията направени от вещото лице в откритото съдебно
заседание относно средно-пазарната стойност на причинените увреждания. Поддържа
се твърдението, че въпреки, че ремонтът е можел да бъде извършен на стойност,
по-ниска от заплатената, доколкото вещото лице е посочило, че са средно-пазарни
цени и сумата заплатена от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, и която следва
да се възприеме като средна пазарна стойност на причинените щети. Във въззивната жалба се посочва също, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел частта от заключението на вещото
лице по САТЕ, в която стойността на вредите е определена по пазарни цени с
резервни части. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова в обжалваната част и да постанови ново решение, с
което да осъди ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати дължимия остатък от застрахователното
обезщетение в размер на 279.73 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
съдебно-деловодни разноски пред първоинстанционния съд, както и пред въззивната
инстанция, вкл. адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца адв. Кривошиева поддържа въззивната жалба и не прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД
„ОЗК - З.“ АД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения
за законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционния съдебен
акт, както и за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че исковете са завишени по размер,
поради което правилно съдът ги е уважил частично. Смята, че съдът правилно е кредитирал
заключението на вещото лице, според което размерът на обезщетението следва да
се определи по Наредба № 24 от 08.03.2006г. и с оглед използване на
алтернативни части за ремонт на щетите възлиза на сумата от 3 471.41 лв.
като действителна стойност на увреденото имущество – тази, срещу която вместо
увреденото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Моли съдът
да остави въззивната жалба без уважение и да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се направените съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание въззиваемата страна ЗАД „ОЗК - З.“ АД, редовно призована, не изпраща
представител.
В частта, с която първоинстанционното решение частично уважава иска на
ищеца, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и съображения на въззиваемата страна, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
За да
постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните не
спорят и от събраните по делото доказателства се установява, а именно
представения и приет по делото двустранен констативен протокол, че на 13.01.2017г.,
в гр. Бургас, е било реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фиат
Фримонт“ с рег. № *******, собственост на „Т.Б.“ ЕАД, управляван от М.Н.и лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № *******, собственост на „Б.И.“ ООД
и управляван от Д.Р., което настъпило по вина на последния. Видно от
представената по делото застрахователна полица № 440216231000476/25.10.2016г.,
между собственика на л.а. „Фиат Фримонт“ с рег. № ******* и ищцовото дружество
е бил сключен договор за застраховка „Каско +“, със срок на покритие до
25.10.2017г., като застраховката покрива всички рискове на територията на
страната. Към момента на ПТП е била налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Фолксваген
Транспортер“ с ответното дружество ЗАД „ОЗК – З.“ АД с период на покритие до
24.04.2017г.
В следствие на
процесното ПТП, причинено по вина на водача на „Фолксваген Транспортер“, при
„ДЗИ – Общо З.“ ЕАД е била образувана преписка по щета № 44010211700443, по
която е било определено и в последствие изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3 751.14 лв. Встъпвайки в правата на увреденото застраховано
лице - собственика на л.а. „Фиат Фримонт“, като има право по реда на чл. 412,
ал. 1 КЗ да предяви вземането си към застрахователя по ЗЗГО, ищцовото дружество
на 01.06.2017г. поканило ответното дружество да възстанови сумата от
3 766.14 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни вноски в размер на 15 лв. Видно от приложеното платежно
нареждане, на 01.09.2017г. ЗАД „ОЗК – З.“ АД е възстановило на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД сумата от
2 938.90 лв.
Спорът между страните, въведен
с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се
произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху
обстоятелството какъв е размерът на причинените имуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие, породено от виновното
противоправно поведение на делинквента, чиято гражданска отговорност е била
обезпечена през релевантния период от застрахователното дружество-въззиваем.
Назначената САТЕ установява механизма, вредите и
причинно-следствената връзка между тях във връзка с процесното ПТП. Вещото лице
в своето заключение е определило пазарни цени на материалите и труда,
необходими за отстраняване на повредите, причинени по л.а. „Фиат Фримонт“ в
следствие на процесното ПТП, представяйки два различни метода, а именно –
според първия са взети предвид нови части, а според втория – с алтернативни
части или както е посочило вещото лице в откритото съдебно заседание по
приемане на експертизата- неоргинални части, но също така е посочил, че втория
вариант не отговаря на средна пазарна стойности, но цената на труда, която е
посочил по първия вариант е от 12лв. за час и тя е по –ниска от нормочаса за
неоторизиран сервиз. Първоинстанционният
съд в своето решение е възприел, че обезщетяването на повреденото МПС следва да
бъде извършено с алтернативни части и по този начин е формирал извод за
стойността на дължимата част от застрахователното обезщетение, дължимо от
ответника, в размер на 3 471.41 лв. Вземайки предвид извънсъдебното
частично плащане и прихващайки с него, първата инстанция достига до извод, че
претенцията на ищеца е основателна до размера от 547.51 лв., а за разликата до
827.24 лв. я отхвърля.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част и частично неправилно.
Не са спорни между страните, а и се установяват от
доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за
застраховка „Каско“, за наличието на уведомление от страна на застрахования за
настъпило застрахователно събитие, както и за частично заплащане на обезщетение
от страна на застрахователя по ЗЗГО в размер на 2 938,90лв. и с което
ответникът извънсъдебно е признал, че всички юридически факти, обуславящи
възникването на спорното регресно право са породени в обективната
действителност, както се позовава ищецът в исковата молба. Настъпването на
процесното ПТП само по себе си също не е спорно. От заключението на САТЕ се
установява и, че всички щети по автомобила са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се
урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
"Каско" да претендира платеното от третото лице, причинило повредата
на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност". Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в
правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
За да се ангажира тази отговорност следва да се докажат елементите от
фактическия състав на деликта, а именно: противоправно поведение, вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и
твърдените от ищеца причинени вреди и наличието на които не са спорни по
делото.
В конкретния случай основният спорен между страните
въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение. Изплатеното от ответното дружество застраховател по
задължителната застраховка гражданска отговорност на виновния водач обезщетение
в размер на 2 938,90 лв. е изчислено по методиката на застрахователя.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на
действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството
дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране.
Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г.
по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС) при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014г., както смята ответникът. Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка или по
алтарнативни части, както е посочено в САТЕ по задачите на ответника и което е
възприел първоинстанционния съд. С оглед на годината на производство на автомобила
2013год. и датата на
първата регистрация на процесното МПС, а именно 31.10.2013г., и периода на
експлоатация от 3 години и два месеца,
въпросният лек автомобил „Фиат Фримонт“ има характеристиките на нов автомобил както и всички негови съставни
части са нови. Също така с оглед на обичайната
практика при покупка на нов лек автомобил, от
продавача/респективно производителя се предоставя гаранция в срок от 3 до 5 години или
определен пробег за различните компоненти. В този смисъл, при необходимост от
ремонт на новия автомобил, частите следва да бъдат заменени именно с нови такива, тъй
като всички съставни части на автомобилът към датата на ПТП- 13.01.2017г. са
били обективно оригинални. По този начин ще бъде изпълнено изискването на чл.
чл. 386, ал. 2 от КЗ, според който застрахователното обезщетение трябва да бъде
определено според действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Увреденото
лице от настъпване на процесния застрахователен риск – застрахования по
договора за имуществено З., ще бъде изцяло удовлетворен, в случай че изцяло
бъдат заместени повредените автодетайли с оригинални авточасти,
т.е. сложната, съставна движима вещ, каквато по своето естество представлява
лекият автомобил, ще бъде възстановена в състоянието преди увреждането чрез влагане на мястото на увредените
автодетайли нови, но оригинални
авточасти. Всеки производител на автомобили влага в производството оригинални
автодетайли, поради което докато те не бъдат унищожени и подменени с нови, макар и заместващи, се прилага житейската
(човешката) презумпция, че погиналите авточасти са оригинални, т.е. съответни
на вложените от производителя. При така изяснените правнорелевантни
обстоятелства процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
опровергаване на това предположение принадлежи на страната, която поддържа, че
в обективната действителност е възникнал положителният факт на замяна на
оригиналните автодетайли с техни аналози, които обаче не са изцяло съответни по
качество, вкл. и здравина, якост, еластичност и други
свойства на тези, които се предлагат от производителя на лекия автомобил. В
настоящи случай обаче, такова доказване не е проведено от ответника.
При така приетите за установени правнорелевантни факти
настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че пазарната стойност на
причинените имуществени вреди на увредения от настъпване на процесното ПТП лек
автомобил “Фиат Фримонт“ съответства на тази, посочена
в първата част от САТЕ от 3 749,09лв. с ДДС, пазарна цена за труд, материали и резервни нови части, като се прибави и
сумата от 15лв.-за ликвидационни разходи. При съобразяване и на направеното
частично плащане от ответника от 2 938,90лв. се явява дължима сумата от 825,19лв. След като
първоинстанционният съд е уважил претенцията за сумата от 547,51лв.,
основателна и доказана се явява същата в останалата част за разликата над
547,51лв. до 825,19лв. и следва да бъде уважена, като за разликата до пълния
претендиран размер по исковата молба претенцията се явява неоснователна.
При така изложените правни аргументи,
предвид частичното несъвпадане на приетите от двете инстанции крайни изводи по
съществото на спора, решението в
обжалваната част следва да бъде отменено частично и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявения иск да бъде частично уважен, а в
останалата част до пълния претендиран размер решението следва да се потвърди.
При този изход на делото при направени претенции за присъждане на разноски и от двете страни и за
двете инстанции, на ищеца се дължат разноски от направените общо 560лв. за първоинстанционното
производство / от които 50лв.-за държавна такса, от 150лв. за експертиза и
360лв.- за адвокатско възнаграждение с ДДС/,
с оглед на уважената част от иска
разноски за сума от 558,61лв. или от присъдените от първоинстанционния съд от
370,64лв. още 189,97лв. С оглед на отхвърлителната част от исковете на
ответника при направени разноски за експертиза от 150лв. и 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с
чл.25, ал.1 от НЗПП се дължат разноски от 0,62лв. вместо присъдените в
първоинстанционното решение от 84,54лв. По разноските за въззивна инстанция се
дължат разноски на въззивника с оглед на уважената част от претенцията, предмет
на въззивното производство и от направените разноски от 385лв., от които 360лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 25лв.-държавна такса се дължат
разноски от 382,17лв., а на въззиваемата страна с оглед на отхвърлителната част
от разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50лв., след като е изготвен
само отговор на въззивната жалба и няма процесуално представителство пред
въззивния съд се дължат разноски от 0,37лв. или за двете инстанции се дължат разноски от общо 0,99лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 549747 от 29.11.2018г.,
на СРС, 155-ти състав, постановено по гр. д. № 83238/2017год., в частта, с която е отхвърлен
предявения от „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД срещу
ЗАД
„ОЗК - З.“ АД иск с правно основание чл.412, ал.1 КЗ за разликата над сумата от
547,51лв. до 825,19лв., представляваща
остатък от платено застрахователно обезщетение по щета № 44010211700443, ведно със
законната лихва върху тази разлика от 24.11.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е осъдено „ДЗИ –
Общо З.“ ЕАД да заплати разноски над сумата от 0,99лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги ********, на основание чл. 412, ал. 1 от КЗ, сумата от още 277,68лв./ разликата над 547,51лв. до
825,19лв./, представляваща остатък от платено застрахователно обезщетение по
щета № щета № 44010211700443, ведно със законната лихва
върху нея от 24.11.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Решението в осъдителната част не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, с ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 572,14лв.-
разноски за въззивна инстанция и за първоинстанционното производство.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.