№ 835
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110102167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „.....“ ЕООД, с която срещу Ц. В. Б. и Х. Г.
Х. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (отм.) вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване
при условията на солидарност на съществуване на вземане в размер от 4500 лева,
представляваща част от неизплатената главница в размер на 14433,33 лв. по договор за
потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., сключен между „...“ АД, кредитор, и Ц. В. Б. и Х.
Г. Х., кредитополучатели, ведно със законната лихва за периода от 17.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и вземане в размер на 500 лв., представляваща част от
дължимата за периода от 09.06.2009 г. до 29.01.2019 г. договорна лихва в размер на 2542,72
лв., вземанията по който са били прехвърлени в полза на ищеца, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22044/2019 г. по описа на СРС, 148 с-в.
Ищецът твърди, че на 09.06.2009 г. между ответниците и „...“ АД е бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала на ответниците
кредит в размер от 14870 лв., а за кредитополучателите е възникнало задължение да върне
сумата при условията, регламентирани с договора и в срок до 09.06.2021 г. След усвояването
на кредита ответниците не изпълнили задължението си за погасяване по кредита, като
останало дължима задължение в общ размер на 17003,55 лв., от които 14433,33 лв. –
главница и 2542,72 лв. – договорна лихва. Поддържа се съобщения до кредитополучателите
за обявяване на предсрочната изискуемост да са изпратени, но същите се върнали в цялост с
отбелязване „непознат на адреса“. Твърди се с договор за прехвърляне на вземания (цесия)
1
от 18.01.2016 г. и приложения към него, „...“ АД да е прехвърлило вземанията си по
процесния ДПК на ищеца. Сочи се на адреса на ответниците да са изпратени уведомления
по смисъла на чл. 99 ЗЗД, за което ищецът е бил надлежно упълномощен от цедента.
Поддържа, че същите следва да се считат уведомени за прехвърляне на вземанията с
връчване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове, а при
условията на евентуалност, ако не се докаже настъпването на предсрочната изискуемост,
съдът да уважи исковете за падежиралите суми. Претендира разноски.
Ответниците Ц. В. Б. и Х. Г. Х. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез
назначения им особен представител адв. В., в който оспорват предявените искове като
неоснователни. Поддържа се, че доколкото ответниците са спрели да обслужват
предоставения кредит, то изискуемостта на вземанията по целия договор е настъпила през
2010 г., като същите са погасени по давност преди 2016 г. Отправят искане за отхвърляне на
исковете.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 22044/2019г. по описа на СРС, 148 състав се
установява, че по заявление от 17.04.2019г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 14.10.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК.
В срока по чл. 414 ГПК Ц. В. Б. и Х. Г. Х. са депозирали възражение и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.
1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Приет по делото е договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., сключен
между „...“ АД (сега „...“ АД) и Ц. В. Б. и Х. Г. Х., от който се установява, че банката
се е задължила да предостави на ответниците кредит за текущи нужди, при следните
параметри стойност на кредита 14870 лв., фиксиран ГЛП за първата година в размер на
12 %, а за всяка следваща година лихва в размер на БЛП плюс надбавка 4,250 пункта,
като към момента на сключване БЛП на банката е 12,750 %, ГПР 15,08 %.
Кредитополучателите са се задължили да върнат предоставената им в заем сума в срок
до 09.06.2021 г., на 144 месечни вноски, от които 12 равни месечни вноски в размер на
195,31 лв. за първата година и 132 равни месечни вноски в размер на 239,72 лв. за
всяка следваща година за срока на договора, съобразно погасителния план, с падежна
дата – 9-то число на месеца, считано от 9.07.2009 г. до 09.06.2021 г. В чл. 5, ал. 1 от
договора е посочено, че за разглеждане на документите и тяхната обработка, за
отпускане на вече разрешения кредит, както и за открИ.е на разплащателната сметка,
предназначена за обслужване на кредита кредитополучателят не заплаща такси, а
дължи единствено месечно сумата от 2,50 лв. ежемесечна такса за поддържане на
разплащателната сметка. Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите
2
погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл.15 от
договора е уредено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в
случай на непогасяване изцяло или отчасти на която е да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, без да се прекратява действието на договора, както и без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В чл. 18 от договора се съдържа
клауза, с която страните са се споразумели, че банката може да прехвърля правата си
по договора за кредит на трето лице. Договорът и приложения към него погасителен
план носят подписите на всяка страница на страните.
Представено е бордеро с референция от 09.06.2009 г., от което се установява, че
на посочената дата по сметката на Ц. Б. в „...“ АД е преведена сумата от 14870 лв.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016 г. „...“ АД, в
качеството на цедент прехвърля на ищеца „.....“ ЕООД в качеството на цесионер
вземания индивидуализирани в Приложение № 1, сред които е посочено вземане
спрямо ответника по ДПК № ..../09.06.2009 г.за остатък от главница от 14433,33 лв.,
остатък от лихва от 2542,72 лв. и такси и разноски в размер на 27.50 лв., като общият
размер на дълга към 31.12.2015 г. възлиза на 17003,55 лв.
Представени са пълномощни с нотариална заверка на подписите цедента „...“ АД,
с които упълномощава „.....“ ЕООД да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички
длъжници за сключения на 18.01.2016 г. договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Наред с това е представено и пълномощно, с което ищецът е упълномощил
адв. В. да уведомява всички длъжници относно прехвърляне на вземанията, съгласно
сключени договори за цесия.
С писма (л.18 - л. 25 от делото) цесионерът (ищец), чрез адв. В. уведомява
ответниците Ц. Б. и Х. Х., че с договор за цесия вземането по договора за кредит е
изкупено от цесионера, както и че вземането по кредита е обявено за изцяло
предсрочно изискуемо. Видно от приложените обратни разписки – писмата не са
връчени на адресатите, тъй като са се върнали на 29.01.2019 г. в цялост с отбелязване,
че адресатът е непознат на адреса.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че заемната сума е постъпила по сметка в „...“ АД с титуляр Ц. Б..В
периода 09.06.2009г. – 12.04.2010 г. са извършени погашения в общ размер на 1787,13
лв., с които е погасена главница с падежи от 09.07-09.03.2010 г. в общ размер на 436,67
лв., договорна лихва с падежи за периода 09.07-09.04.2010г. в общ размер но 1324,35
лв., лихва за просрочие – 1,11 лв., както и такси за обслужване в размер на 25 лв.
Вещото лице е констатирало, че не са погасени месечните вноски с падежи от
09.04.2010г.(частично) до 09.03.2011г., поради което на 05.04.2011г. от банката – цедент
е осчетоводена предсрочна изискуемост. Съгласно експертизата дължими към
3
05.04.2011 г. са следните суми: главница - 14433,33 лв., договорна лихва с падежи от
09.04.2010 г. до 05.04.2011г. - 2399,98лв., такси обслужване PC с падежи от
09.05.2010г.до 09.03.2011г. - 27,50лв., както и наказателна лихва за периода от
09.05.2010 г. до 05.04.2011г. - 142,74лв. Дължими към датата на цесията 18.01.2016 г.,
към датата на заявлението по чл.410 ГПК 17.04.2019г. и към датата на изготвяне на
заключението са следните суми: главница - 14433,33 лв., договорна лихва с падежи от
09.04.2010 г. до 05.04.2011г. - 2399,98лв., такси обслужване PC с падежи от
09.05.2010г.до 09.03.2011г. - 27,50лв., наказателна лихва за периода от 09.05.2010 г. до
05.04.2011г. - 142,74лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка
с чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже че между
„...“ АД и Ц. В. Б. и Х. Г. Х. е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., по което кредиторът е предоставил на
кредитополучателя посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я
върне в посочените срокове; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите
суми, с което за ищецът е възникнала правна възможност за обявяване вземанията по
договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г. за изцяло предсрочно изискуеми;
че е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по
договора; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна
лихва в уговорения размер, настъпването на падежа, както и че вземането по договора
за кредит е било валидно прехвърлено на ищеца, че ответниците са били уведомени за
извършената цесия.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания.
Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема за доказано, че
между ответника и цедента е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответниците са усвоили сумата по договора и са се задължили да я върнат в
уговорения срок и начин на месечни вноски, съгласно приложения погасителен план.
4
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредита за първата година, както и начинът на формиране за следващите
години по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите
на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към
договора, изготвен е погасителен план, предвидено е правото на предсрочно
погасяване на кредита – чл. 10 от договора, поради което съдът намира, че е налице
валидно, отговарящо на изискванията на ЗПК сключено облигационно
правоотношение.
На следващо място съдът намира за доказано, че ищецът се легитимира като
носител на процесното вземане, доколкото същото е надлежно индивидуализирано в
приложения по делото и неоспорен от ответниците договор за цесия. Вземанията по
процесния договор са цедирани от „...“ АД на „.....“ ЕООД. Между страните не е
налице спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства съдът приема, че
извършеното прехвърляне има действие по отношение на длъжниците. Това е така,
доколкото законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а само установява, че това е
задължение на предишния кредитор (цедент). Самото уведомяване като правно-
релевантен факт не е основание да се приеме, че липсата му препятства изискуемостта
и дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел да извести длъжника за
промяната на лицето-кредитор, т. е. на лицето, комуто следва да се престира паричното
задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнявал точно. Съгласно константната
съдебна практика изискването за извършване на уведомяването за цесията от стария, а
не от новия кредитор, не поставя ограничения относно правото на цедента да
упълномощи новия кредитор за извършването на надлежните действия по уведомяване
на длъжника, като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (в този смисъл решение №
156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 137 от 02.06.2015 г.
по гр.д. № 5759/2014 г., по описа на ВКС, III г.о. и др.). Без значение е и, че ответникът
не е уведомен за цесията преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника (в този смисъл решение №
5
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78 от 09.07.2014 г., т.
д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.). Преписи от исковата молба и приложенията към нея
са надлежно връчени на ответниците на 14.11.2023 г. – л. 67-68 от делото чрез
назначения им особен представител, като от тази дата длъжниците се считат за
уведомени за прехвърлянето на процесните вземания, което обстоятелство съдът взема
пердвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Видно от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и обективно
изготвено, размерът на главницата и договорната лихва е непроменен, както към
датата на последното плащане от ответниците, съответно към датата на прехвърляне
на вземанията, респективно към депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, така и към
датата на приемане на заключението. Непогасеният размер на главницата възлиза на
14433,33 лв., а начислената договорна лихва за периода от 09.04.2010г. до 05.04.2011г. е
в размер на 2399,98 лв. Не се установява след 12.04.2010 г. ответниците да са
извършили погашения по кредита както към цедента, така и към ищцовото дружество -
цесионер, което обстоятелство не е спорно между страните.
Основният спор между страните касае настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита и кога, с оглед твърденията на ищеца и възражението на
ответниците, респективно погасено ли е по давност вземането на ищеца.
Ищецът твърди предсрочната изискуемост на кредита да е настъпила на
29.01.2019 г., за което е изпратил писма от 21.01.2019 г. на ответниците.
За да се установи основателност на предявените искове следва да е настъпила
изискуемостта на претендираните вземания, като наведените в исковата молба
твърдения са за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно дадените
разяснения с т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
При съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства
настоящият състав приема, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно
обявена на длъжниците преди иницииране на заповедното производство, доколкото
6
процесните уведомителни писма не са редовно връчени на ответниците, тъй като са
върнати в цялост като непотърсени. В тази връзка не може да се приеме, че ищецът е
положил дължимата грижа за уведомяване по смисъла на дадените с Решение на СЕС
по дело С-327/2010 г. разяснения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответниците, заявено в отговора на исковата молба, че предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор за кредит е настъпила още през 2010 г. на основание
клаузата на чл. 15 от договора, т.е. автоматично без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. Действително, видно от заключението на ССчЕ е налице
забава в плащането на вноските от м. 04.2010г.-03.2011 г.
Съдът намира, че по делото не са налице твърдения, респ. не са ангажирани
доказателства, че банката-кредитодател е упражнила потестативното си право да
обяви кредита за предсрочно изискуем на по-ранна дата от заявената от ищеца –
29.01.2019г. Напротив, в исковата молба са изложени твърдения, че вземанията се
претендират като предсрочно изискуеми, считано от 29.01.2019 г. С оглед на което
дори да са били налице предпоставки за упражняване на правото на банката-цедент да
обяви кредита за предсрочно изискуем, в настоящото производство не са въведени
твърдения и не са налице доказателства, че потестативното право на банката е било
упражнено към твърдяната от ответниците по-ранна дата. Ирелевантно е
обстоятелството, че е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при настъпване
на определени обстоятелства, доколкото за да настъпят правните последици на същата,
тя следва да бъде надлежно съобщена на кредитополучателя, съгласно ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, каквито действия в случая
изобщо не са били предприемани.
В конкретния казус не е настъпила предсрочната изискуемост нито автоматично
при приложението на чл. 15 от договора съобразно доводите на ответниците, нито към
депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК съгласно изложените от ищеца
съображения.
Съгласно константната съдебна практика, обявяването на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде извършено чрез връчване за отговор на препис от исковата
молба и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и последното представлява факт, който трябва да бъде съобразен от съда по
чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г.,
по описа на ВКС, II т.о, Решение № 76/07.06.2022г. по гр.д. № 2640/2021г. на ВКС).
Междувременно след депозиране на заявлението и преди предявяване на настоящия
иск – на 09.06.2021 г. кредитът е изцяло падежирал, поради което е безпредметно да се
обсъжда редовното връчване на уведомлението за предсрочно изискуемост на
ответниците с връчването на препис от исковата молба за отговор чрез назначения им
7
особен представител, което обстоятелство с оглед константната и непротиворечива
съдебна практика, съдът следва да отчете в настоящото производство. В случая, е
налице падежиране на целия кредит и вече не се касае до предсрочна изискуемост, а
за падежиране на целия дълг.
От изложеното, този съдебен състав приема, че вземанията са доказани по
основание – наличен е договор, който обвързва страните, заемната сума е
предоставена, има уговорки за начисляване на договорна лихва, като носител на
вземанията е ищецът и вземанията са изискуеми в хода на процеса.
Както беше вече посочено, приетата ССчЕ е установила непогасени към
настоящия момент главница в общ размер на 14433,33 лв., договорна лихва в размер
на 2399,98лв. за периода от 09.04.2010г. до 05.04.2011г., която дата вещото лице
обвързва с осчетоводената от банката-цедент предсрочна изискуемост.
С оглед извода на съда за основателност на предявените вземания, следва да се
разгледа своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
С Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на
ВКС се прие, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до
този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
В конкретния казус и след като се прие, че предсрочната изискуемост не е
обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
респективно не е настъпила в хода на производството, а е падежирал целият кредит, то
приложение намира 5-годишния давностен срок за главницата, считано от падежа на
всяка вноска, и 3 годишен срок за лихвата. Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП,
съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, приема, че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е
текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (в този смисъл Определение №
3469/10.11.2023 г. по гр. д. № 1557/2023 г. на ВКС, 4-то г.о.). Заявлението по чл. 410
ГПК е депозирано на 17.04.2019 г. Следователно възражението за давност се явява
частично основателно за вземанията за главница станали изискуеми преди 8.02.2016 г.,
т.е. непогасени по давност са всички вноски за главница в периода 09.02.2016 г. до
09.06.2021 г. Съгласно приложения погасителен план, непогасената главница за
посочения период, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 12014,22 лв.
Доколкото ищецът претендира сумата от 4500 лв. – частично вземане от общото
вземане за главница от 14433,33 лв., то предявеният частичен иск се явява основателен
8
и следва да бъде уважен в претендирания размер от 4500 лв.
По отношение на претенцията за договорна лихва заявена за периода от
09.06.2009 г. – 29.01.2019 г. съдът намира, че вземането за договорна лихва за периода
преди 08.02.2016 г. е погасено по давност. Съгласно приложения погасителен план
непогасената договорна лихва за периода 09.02.2016т. – 29.01.2019г., изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 4158,35 лв. Доколкото ищецът претендира сумата от
500 лева – частично вземане от общото вземане за договорна лихва от 2542,72 лв., то
предявеният частичен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 500 лв. за периода 09.02.2016г.-29.01.2019г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, сторени разноски в
настоящото производство – 100 лв. за държавна такса и 350 лв. – депозит за вещо
лице, както и разноски в заповедното производство 100 лв. – разноски за заплатена
държавна такса и 50 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минимален размер. Ето защо същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „.....“
ЕООД, ЕИК: ...., гр. ... срещу Ц. В. Б., ЕГН ********** и Х. Г. Х., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, че Ц.
В. Б., ЕГН ********** и Х. Г. Х., ЕГН ********** дължат солидарно на „.....“ ЕООД,
ЕИК: ...., сумата от 4500 лв., представляваща част от неизплатената главница в размер на
14433,33 лв. по договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., сключен между „...“ АД
и Ц. В. Б. и Х. Г. Х., вземанията по който са били прехвърлени в полза на ищеца, ведно със
законната лихва за периода от 17.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
500 лв., представляваща част от дължимата за периода от 09.02.2016 г. до 29.01.2019 г.
договорна лихва в размер на 2542,72 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22044/2019 г. по описа на СРС, 148 с-в.
ОСЪЖДА Ц. В. Б., ЕГН ********** и Х. Г. Х., ЕГН **********, да заплатят на
„.....“ ЕООД, ЕИК: ...., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв. – разноски в
настоящото производство, както и сумата от 150 лв. – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
9
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10