Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260034 07.03.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на седми декември две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 566 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № *** от **** г., уточнена и конкретизирана с молба вх. № *** от **** г. на М.А.Т., ЕГН ********** и К.А.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** против С.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Ю., ул. „К.“ *, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. * за прогласяване, на основание чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД – липса на
съгласие, нищожността на завещание от *** г., по силата на което наследодателят
на ищците М. И. Т., ЕГН **********, починала на *** г., се е разпоредила в
полза на ответницата с притежаваните 4/6 (четири шести) идеални части от жилище,
апартамент, представляващо имот с идентификатор № **** по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед *** г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите му
изба № * и 2,331% идеални части от общите части на сградата; за унищожаемост на
същото завещателно разпореждане - на основание чл. 43, ал. 1 б. „а“, вр. с чл.
13, предл. III ЗН, тъй като завещателят не е могъл да действа разумно, както и иск по чл.
30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазените части на ищците от
наследството.
В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на М. И. Т.,
тяхна баба, починала на *** г., преди баща им А.Т., починал на ****г.
Ответницата С.К.М., се твърди, че също е низходящ наследник на М. И. Т..
Изложено е, че бабата на ищците е притежавала един-единствен актив, а именно
4/6 идеални части от процесния апартамент, находящ се в гр. П. След справка в
имотния регистър, ищците установили, че е вписано завещание, по силата на което
собствеността върху имота е прехвърлена на ответницата. Твърди се, че през последните
години от живота си завещателката М. И. Т. е страдала от изключително сериозно заболяване - деменция,
което е пречело да разбира свойството и значението на постъпките си. Обосновава
се, че по този начин ответникът черпи права от една изначално порочна правна
сделка, съставена от лице, което не е било в състояние да формира правно
валидна воля, като се иска прогласяване нищожността на завещанието, евентуално на
неговата унищожаемост, респ. възстановяване на запазената част на ищците, ако
другите два иска бъдат отхвърлени. Иска се присъждане на разноски.
Ответницата С.К.М., представлявана от А.Б., в писмен отговор възразява по
допустимостта и основателността на предявените искове. Сочи, че на **** г. с
протокол от същата дата, завещанието е обявено по дело № * от ** г. по описа на
нотариус ****, per. № *** по регистъра на НК на РБ. Възразява, че доста по-рано
от обявяване на завещанието, още на ***г., ищцата Т. в собственоръчно написано обяснение по преписка № ****
г. по описа на I-во РУ „Полиция“, гр. П., образувано по пр. преписка № *** г., е заявила, че
знае за съществуването на завещанието. Същото е приложено и по дело гр.д. № *** г. на РС-Пловдив, IV-ти с-в, което
е между същите страни, като през **** г., в становище по висящото тогава гр.д. № **** г. на
РС-Пловдив, двамата ищци коментират съдържанието на процесното завещание.
Твърди се, че от узнаване за съществуването на завещанието са изтекли повече от
пет години, поради което предявените искове са погасени по давност. Иска се
тяхното отхвърляне и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема,
че предявените искове за прогласяване на нищожността и унищожаемостта на
оспореното завещание са неоснователни, а исковете по чл. 30 ЗН са процесуално
недопустими, като съображенията и доводите за това са следните:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД, чл. 43, ал. 1, б. „а“,
вр. с чл. 13, предл. III ЗН и чл. 30, ал. 1 ЗН, чието съединяване би могло да
бъде единствено в условията на евентуалност. Съединяването на исковете се
обуславя от естеството на материалното право и наведените оспорвания, като
главен е искът за нищожност, евентуален е искът за унищожаемост, а исковете по
чл. 30, ал. 1 ЗН са евентуални спрямо останалите два иска. Това е така, тъй
като единствено завещание, което не е нищожно може да бъде унищожаемо от една
страна, а от друга правото по чл. 30 ЗН може да бъде упражнено, ако правото на
запазена част е накърнено с действително завещателно разпореждане и/или дарение.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищците са
низходящи наследници на А.Т., починал на **** г., наследник на М. И. Т., тяхна
баба, починала на **** г. Ответницата С.К.М. е низходящ наследник на М. И. Т.,
нейна дъщеря. Няма спор, че М. И. Т. е притежавала 4/6 идеални части от жилище,
апартамент, представляващо имот с идентификатор № **** по КККР на гр. П.,
придобити на основание на наследство и прекратена съпружеска имуществена
общност. Установява се от приетото като доказателство по делото (л.**) решение
№ *** от *** г. по гр.д. № *** г. на РС-Пловдив, ** гр. с-в, че притежаваните от М. И. Т. 4/6 идеални части са прехвърлени в полза на
ответницата С.К.М. по силата на договор за дарение **** г., който договор е прогласен
за нищожен с посоченото по-горе решение, влязло в сила като необжалвано на ****
г. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че е налице пълен субективен
идентитет между страните по гр.д. № *** г. на РС-Пловдив и страните в настоящия
съдебен процес. Макар и това да не е отразено в диспозитива на решение № *** от ***г., договорът за
дарение е прогласен за нищожен поради липса на съгласие, като в мотивната част
на решението е прието, че общата на страните наследодателка М. И. Т. не е могла
да изрази правно валидна воля, тъй като е страдала от тежка форма на деменция.
Още тук следва да се изтъкне, че изводите, направени в мотивите решението не
обвързват настоящият съдебен състав, тъй като сила на пресъдено нещо се формира
относно съществуването и/или принадлежността на спорното материално право, а не
върху правопораждащите юридически факти. Следва да се отбележи, тъй като е от
значение за допустимостта на предявените искове по чл. 30 ЗН, това, че искове
по чл. 30 ЗН са предявени и в производство по гр.д. № ***** г. на РС-Пловдив, като същите са
разгледани като главни, а не евентуални искове, и са отхвърлени с изричен
диспозитив на съда. Нито допустимостта, нито правилността на влязлото в сила
съдебно решение № *** от **** г. могат
да бъдат ревизирани в настоящия съдебен процес, като съдът е длъжен да се
съобразни със силата на пресъдено нещо на това съдебно решение. Установява се
още, че преди да бъде сключен прогласеният за нищожен договор за дарение от ****
г. е съставено оспореното в настоящия съдебен процес завещание **** г. Завещанието
е обявено на *** г., като по делото категорично се установява, че същото е било
известно на ищцата М.А.Т. още преди обявяването му, факт който ищцата е
признала в свое писмено обяснение от **** г. по преписка № **** г. по описа на I-во РУ
„Полиция“, гр. П., образувано по пр. пр. № *** г. (л.*) . Установява се също така (л.*), че
материалите по посочените по-горе преписки са изпратени за послужване по гр.д.
№ *** г. на РС-П. на *** г., т.е. няма съмнение, че и другият наследник К.А.Т.
също е знаел за съществуването на завещанието в качеството му на страна - ищец
по гр.д. № *** г. на РС-П. Последното се установява ( л. **, л. ** ) и от това, че на *** г. по гр.д. № **** г. на
РС-Пловдив, като доказателство е приложено удостоверение, от което е видно какви
са страните и предметът на завещанието. Със завещанието, доколкото не е налице
правен спор между страните по делото, се изчерпва цялото имущество на
наследодателя, поради което същото по-скоро има характер на универсално
завещание, а не на завет, но това обстоятелство не е от съществено правно
значение за изхода на правния спор.
По иска за прогласяване нищожността на завещанието съдът намира, че този
иск е неоснователен, по слените съображения:
В битието си на едностранна сделка завещанието може да бъде нищожно на
основанията по чл. 26 ЗЗД, като нищожност поради липса на съгласие ще е налице,
при липса на завещателна дееспособност, арг. от чл. 13 ЗН, към датата на
съставяне на завещанието. В тази връзка с разясненията на ТР № 5/2020 г. на
ОСГТК на ВКС се прие, че унищожаеми са
договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да
разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е
обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните
последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще. С посоченото
тълкувателно решение не бе възприета съдебната практика, обективирана в решение №143/16.12.2019 по гр.д. № 2729/2018
г. на ВКС, III г.о., като неговите разяснения са задължителни за
съдилищата.
При това положение предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД би могъл
да бъде уважен единствено ако по делото бе установено, че завещанието е съставено
след като завещателят вече е бил поставен под пълно запрещение, какъвто не е
случаят. За основателността на иска е без правно значение какво е било
здравословното състояние на завещателя и дали са били налице основанията за
поставянето му под запрещение. Тази преценка има значение за основателността на
иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 13, предл. III ЗН, с оглед извода дали
завещателят е могъл да действа разумно към датата на съставяне на завещанието. Следователно
първият главен иск е неоснователен, поради което съдът трябва да пристъпи към
разглеждането на втория евентуален иск.
Искът за прогласяване унищожаемостта на завещаното на основание чл. 43, ал.
1, б. „а“, вр. с чл. 13, предл. III ЗН също подлежи на отхвърляне, включително
и предвид обстоятелство, че е погасен по давност. Преди обаче да се произнесе по
давността съдът дължи произнасяне по съществуването на спорното материалното
право, тъй като по давност се погасяват единствено съществуващи материални
права. Правото да се иска унищожаване на завещателно разпореждане е
потестативно право, принадлежащо на наследника по закон, което право възниква
при предвидените законови основания за това. В случая се поддържа основанието
по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 13, предл. III ЗН, а именно твърди се, че
завещателят не е могъл да действа разумно, тъй като е страдал от деменция. С решение № **** от *** г. по гр.д. № **** г.
на РС-Пловдив, ** г. е прието от фактическа страна, че здравословното
състояние на М.А.Т. не ѝ е позволявало да разбира свойството и значението
на постъпките си. Този преценка обаче е осъществена към ***г., а релевантният
за изхода на настоящия съдебен процес момент е *** г. - датата на съставяне на
завещанието. Ищците при условията на пълно и главно доказване следва да
установят фактическите основания на предявения иск, като докажат фактите, от
които може да се изведе, че М.А.Т. не е могла да действа разумно. Като основно доказателство
в тази насока по делото е прието ЕР на ТЕЛК от *** г., с което е констатирано,
че М.А.Т. страда от тежка форма на деменция, поради което ѝ е определена
95% степен на инвалидност. В представеното от ищците копие на решението на ТЕЛК
/л.* – гръб/ се съдържа пасаж с анамнеза и психичен статус на лицето, който
текст не фигурира в представеното по делото от ответницата в оригинал ЕР на
ТЕЛК от *** г (л.**). За установяване обстоятелството дали пасажът, съдържащ анамнеза
и психичен статус, е добавен впоследствие, по делото е допусната експертиза на
вещото лице С., която сочи, че не може да се даде отговор на този въпрос. По
делото са разпитани свидетели, които дават противоречиви показания за
психичното състояние на М.А.Т., като
съдът не може да кредитира нито едните, нито другите свидетелски показания.
Свидетелите пресъздават свои лични впечатления отпреди повече от двадесет
години назад във времето, поради което съдът не може да базира своето съдебно
решение само на подобни свидетелски показания, ако те не са подкрепени от други
доказателства. Съдът счита, че следва да се ръководи най-вече от медицинските
документи, тъй като органите на медицинската експертиза разполагат с
удостоверителна компетентност за осъществените пред тях и констатираните от тях факти. В тази връзка
по делото не фигурира нито един документ, издаден от медицински орган, който да
констатира какво е здравословното състояние на М.А.Т. към *** г. Всички
медицински документи датират от *** г., към който период несъмнено М.А.Т. е
страдала от деменция. Що се отнася до анамнезата, следва да се изтъкне това, че
анамнеза са сведенията, които самият пациент, или негов близък, дава за здравословното
състояние на лицето. Ето защо дори и да се приеме, че представеното от ищците
ЕР на ТЕЛК е автентичен документ, то посоченото в анамнезата, че от 3 години М.А.Т.
започнала да забравя близки събития, е факт, който не е констатиран от органите
на медицинската експертиза. Това изявление може да се цени като писмено
изявление на едно трето за правния спор лице. В тази връзка съдът не дава вяра
на допусната по делото психиатрична експертиза. На първо място експетризата има
за предмет установяване психичния статус на починало през *** г. лице, което
само по себе си поставя изводите на експерта под съмнение, тъй като
осъществяването на преглед е невъзможно. При изготвяне на експертизата вещото
лице Ц. е базирала своя извод на анамнези и разпитаните по делото свидетели. Тези доказателства обаче са данни
на лица, които нямат медицинско образование, т.е. лица, от които не може да се
очаква, че могат да констатират какъв е психичния статус на лицето. В обстоятелствената
част от заключението са използвани предимно цитати коя страна какво твърди, кой
свидетел какво е казал, както и това какво е записано в анамнезата. Съдът не
може кредитира подобна експертиза, тъй като тя не е базирана на медицински
документи, имащи удостоверителна доказателствена сила. По делото не представен,
а и вероятно не съществува, медицински документ, удостоверяващ влошен психичен
статус на М.А.Т. към **** г. Сигурни
данни за прогресиране на деменцията са налице през *** г., т.е. повече от две
години по-късно.
Съдът не може да обоснове съдебното решение на предположения, а недоказаният
факт следва да приеме за неосъществил се. При това положение искът по чл. 43,
ал. 1, б. „а“ ЗН се явява недоказан. В допълнение следва да се изтъкне, че този
иск със сигурност би бил погасен и по давност. Давността е уредена в
разпоредите на чл. 44 ЗН. Искът за
унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години
от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки
случай с изтичането на десет години от
откриването на наследството. Ако узнаването предшества откриването на
наследството, тригодишният срок тече от откриването. В случая наследството е
открито *** г., ищците са узнали за
завещанието най-късно през *** г.,
когато завещанието е обявено и е представено удостоверение за неговото
съдържание по гр.д. № **** г. на РС-Пловдив, а настоящият иск е предявен **г.,
т.е. погасителната давност е изтекла.
По субективно съединените искове по чл. 30 ЗН, съдът намира, че същите са
процесуално недопустими поради отвод за пресъдено нещо.
Искът по чл. 30 ЗН е един иск, с който се упражнява потестативното право на
наследника да иска възстановяване запазената част от наследството, накърнена
със завещания и/или дарения спрямо конкретен правен субект, за когото се
поддържа, че дължи нейното попълване. Без правно значение за преценката
с колко иска е сезиран съда е обстоятелството дали правото на запазена част е
накърнено с едно или повече завещания и/или дарения, както и каква е позицията
на наследника относно това чрез намаляването на кое разпореждане следва да се
попълни запазената му част. Това обстоятелство, както и това какъв е съставът
на масата по чл. 31 ЗН, подлежи на установяване по делото. Ако искът по чл. 30 ЗН бъде отхвърлен, се формира сила на пресъдено нещо, че претедираното
потестативно право не съществува спрямо ответника на база фактите, настъпили до приключване на съдебното дирене в
рамките на инстанцията по същество. Възможно е правото на запазена част да
е накърнено, но да не подлежи на попълване ответника, а от друг правен субект –
нап. друг заветник или дарен. Ето защо, когато се твърди, че правото на
запазена част е накърнено с дарение, но в рамките на съдебното дирене се
установи, че освен дарение наследодателят е оставил и завещание в полза на
ответника, при извод за нищожност на дарението, съдът е длъжен да се произнесе
дали запазената част е накърнена със завещанието. Подобно произнасяне не е и не
може да бъде произнасяне свръх петитум, тъй като правото по чл. 30 ЗН е едно
право, а дали и с какъв правен акт е накърнена, респ. по какъв начин следва да
се възстанови запазената част от наследството, е въпрос по същество на правния
спор. В тази връзка ответникът винаги има интерес да възрази, че в негова полза
е оставено и завещание, тъй като попълването на запазената част се извършва в
поредността по чл. 33 ЗН - даренията се отменят след като се изчерпят
завещанията. Когато наследодателят е оставил завещание правото по чл. 30 ЗН
може да бъде упражнено от наследника в рамките на 5-годишен срок от обявяване
на завещанието, в противен случай се погасява по давност – в този см. разясненията на т.3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г., решение
№ 106 от 08.01.2015 г. по гр. д. № 2654 / 2014 г. на ВКС, II г.о. и др. Когато в
хода на висящ процес една от страните узнае, че наследодателят е оставил завещание, което е от значение за изхода на
делото, е допустимо, и то най-вече с оглед препятстване преклудиращото действие
на силата на пресъдено нещо, правото по чл. 30 ЗН да бъде упражнено включително
и пред въззивната съдебна инстанция, предвид уредената в чл. 147 и чл. 266 ГПК
поетапна преклузия на процесуални права – така решение № 268 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 479/2012 г. на ВКС, II г.о. При това положение след като процесното завещание е било обявено в рамките
на съдебното дирене по гр.д. № **** г. на РС-Пловдив, факт, който е бил сведен
до знанието на ищците, но въпреки това исковете чл. 30 ЗН са отхвърлени, то с
постановеното съдебно решение е отречено потестативното право по чл. 30 ЗН.
Това право не може да бъде заявено в нов съдебен процес, поради обективните
предели на силата на пресъдено нещо. Отделен е въпросът, че постановеното
съдебно решение по гр.д. № **** г. на РС-Пловдив, що се касае до исковете по
чл. 30 ЗН, е едно очевидно неправилно съдебно решение, по мнение на настоящия
съдия-докладчик. Влезлите в сила съдени решения обаче формират сила на
пресъдено нещо, поради което нов иск за същото право е недопустим. Нов иск по
чл. 30 ЗН би бил допустим единствено, ако завещанието е обявено след
приключване на съдебното дирене по приключилия съдебен процес, тъй като само
новонастъпилите юридически факти пораждат нов иск за същото материално право.
Такъв факт е позоваването на завещанието, т.е. упражняване правата по него,
доколкото качеството на наследник по завещание се придобива с упражняване
правата по завещанието, а в случая тези права са упражнени и са имали правно
значение за изхода на гр.д. № **** г. на
РС-Пловдив, като без значение дали са взети предвид от съда.
При това положение производство по делото подлежи на прекратяване по
предявените искове по чл. 30 ЗН като недопустимо. В допълнение следва да се
изтъкне, че дори и да се приемат за допустими исковете по чл. 30 ЗН също биха
били погасени по давност, както и това, че дори и да се приеме, че оспореното
завещание има характер на частно завещателно разпореждане – завет, то правилото
по чл. 41 ЗН, което е императивна правна норма, не може да намери приложение,
тъй като дарението от *** г. е в полза на същото лице, което черпи права от
завещанието. Заветът не може да се приеме за отменен, когато завещателят е
целял да обезпечи неговите последици, дарявайки имота на заветника, в който
смисъл е съдебната практика, обективирана в решение
№ 229 от 24.10.2012 г. по гр. д. № 279/2012 г. на ВКС, II г.о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.А.Т., ЕГН ********** и К.А.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против
С.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, Р. Ю., ул. „К.“ *, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
* искове за прогласяване, на основание чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД – липса на
съгласие, нищожността на завещание от **** г., по силата на което М. И. Т., ЕГН
**********, починала на **** г., се е разпоредила в полза на ответницата с
притежаваните 4/6 (четири шести) идеални части от жилище, апартамент,
представляващо имот с идентификатор № **** по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед ****г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите му изба №
** и 2,331% идеални части от общите части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от М.А.Т., ЕГН **********
и К.А.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против С.К.М., ЕГН **********,
адрес: ***, Р. Ю., ул. „К.“ *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * искове, с правно основание
чл. 43, ал. 1 б. „а“, вр. с чл. 13, предл. III ЗН, за унищожаване на завещание от **** г., по силата на което М. И. Т.,
ЕГН **********, починала на **** г., се е разпоредила в полза на ответницата с
притежаваните 4/6 (четири шести) идеални части от жилище, апартамент,
представляващо имот с идентификатор № **** по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед ****г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите му изба №
** и 2,331% идеални части от общите части на сградата.
Решението в тази част подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производство
по предявените от М.А.Т., ЕГН ********** и К.А.Т., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** против С.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, Р. Ю., ул. „К.“ *, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * искове, с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване
на запазената част на ищците от наследството М. И. Т., ЕГН **********, починала
на *** г., поради отвод за пресъдено нещо.
Решението в частта, с която делото е прекратено по
отношение на исковете по чл. 30,ал. 1 ГПК има характер на определение, като обжалване
в седмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив с частна въззивна жалба.
СЪДИЯ: /п./ Д. Вътов
Вярно с оригинла!
Т.А.