О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер: 77 12.07.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тринадесети юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното
от съдията Марин
Маринов административно дело № 72 по
описа за 2023, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 – 196 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Национален форум
на хора с увреждания“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.1, офис 1, представлявано
от Г. И. Й. – Председател на УС, чрез упълномощен адв. И. Й., ПзАК, срещу Наредба № 25
за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с трайни увреждания в община Самуил, приета от Общински съвет
Самуил.
В жалбата се твърди, че оспорената наредба е приета
при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 15 от Закона за социално подпомагане Агенцията за
социално подпомагане, действал към момента на приемане на наредбата, не е
участвала и не е дала становище при изготвяне на проекта на наредбата. Оспорващият обосновава правния си
интерес от оспорването, като твърди, че е организация по смисъла на § 1,
т. 11 от ДР на Закона за хората с увреждания за осъществяване на дейност в
обществена полза и е колективен член на съюза на инвалидите в България. Целите
му са пряко свързани с упражняване на мониторинг върху действащите в страната
подзаконови нормативни актове, засягащи правата на хората с увреждания и
съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, поради
което счита, че сдружението има личен, пряк правен интерес да бъде отстранен от
системата на действащото право един незаконосъобразен подзаконов нормативен
акт, касаещ хората с увреждания. Позовава се и на Тълкувателно решение №
2/12.02.2010 г., постановено по т. д. № 4/2009г. на Върховния административен
съд и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 18.01.2021 г. на ВАС по т. д. №
5/2019г. Иска съдът да отмени изцяло оспорената Наредба и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна Общински съвет – Самуил, не изпраща
представител и не заявява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Разград дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Административен съд – Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2020 год. кметът на Община Самуил е внесъл
докладна записка № 61-02-262 /л.81-82/ с
проект на Наредба № 25 за издаване на карти за паркиране на превозни
средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания в община
Самуил и проект на решение за приемане на същата. Докладната записка съдържа
анализ на целите, които се поставят с приемане на наредбата, финансовите и
други средства, необходими за прилагането ѝ, очакваните резултати от
прилагането както и съответствието ѝ с националното право и правото на
Европейския съюз.
Проектът на
наредбата е публикуван за обсъждане и предложения на интернет страницата на
Община Самуил на 18.08.2020 год. /виж л. 80/
На 28.09.2020 год. докладната записка и проектът на
наредбата са разгледани от постоянните комисии към Общински съвет Самуил, които
са гласували те да бъдат разгледани на заседание на общинския съвет /виж
протоколи л. 66-л. 79/
На 30.09.2020
год. от 14 00 часа е проведено заседание
на Общински съвет Самуил, на което са присъствали 14 от всичките 17 общински съветници, съгласно
Протокол № 14 от 30.09.2020 год. След проведено обсъждане и проведено гласуване с 14 гласа „ЗА”, и нула гласа „против” и „въздържал се” с Решение № 14.265 по протокол № 14 от
30.09.2020 год. е приета Наредба № 25 за издаване на
карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с
трайни увреждания в община Самуил.
Съгласно чл. 1 от Наредбата с нея се уреждат условията и редът за
издаване на Карта за паркиране на превозни средства, управлявани или обслужващи
хора с увреждания, реда по издаване на
карта за паркиране, правилата за използване на улеснения при паркиране, както и
административно-наказателната отговорност при неправомерно използване на
картите и местата за паркиране.
В хода на съдебното производство ответникът
представи по делото писмо на
Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, вх. № 1799 от
26.04.2023 год., в което е посочено, че АСП няма бележки и предложения към Наредба № 25 за издаване на карти за паркиране на превозни
средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания в община
Самуил.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, но от лице без правен интерес от заявеното оспорване, поради което е
процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК предвижда, че
право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. Тази норма е в
съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която
предвижда, че
гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. Т.е. абсолютна процесуална
предпоставка за съдебно оспорване на подзаконовите нормативни актове е
наличието на правен интерес.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК е
била предмет на тълкуване от
Конституционния съд. Със своето Решение № 5/ 17.04.2007г. по к.д. № 11/ 2006 г.
Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти
в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или
създава задължения за тях, както и когато ги застрашава. Легитимацията при
съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу
подзаконовите нормативни актове е максимално отворена, но не и безгранична. В
това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от
основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки
всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато
ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. За разлика от
правозащитната дейност на овластените държавни органи, които по силата на предоставените им по закон
пълномощия или мандат защитават правата на всички, без да имат личен интерес,
обусловен от нарушени или застрашени права, то правото на съдебната защита и
обжалването на подзаконови нормативни актове за гражданите и юридическите лица
възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни
интереси, или обременяване със задължения. Заинтересоваността следва да е правомерна, лична и
обоснована, като е допустимо обжалване само на този подзаконов нормативен акт,
който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект.
Същите правни положения са възприети и в
Тълкувателно
решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на
Върховния административен съд, на което се позовава жалбоподателят и съобразно
което съсловните (браншовите) организации и другите юридически
лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при
наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които
са създадени. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в
случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права,
свободи или законни интереси или се пораждат задължения за юридическото
лице с нестопанска цел и/или неговите членове.
Горното сочи, че съдът
следва да преценява наличието на правен интерес във всеки конкретен случай. В
процесния случай
жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства за такова осъществено
или потенциално засягане на права, свободи или законни интереси или пораждане на
задължения, обусловено от непосредствената връзка между предмета на регулиране
на оспорения нормативен акт и предмета на дейност и целите на учредяване на
оспорващия правен субект. Заявено е
едно формално неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1, т. 15 от Закона за социално подпомагане, което обстоятелство жалбоподателят твърди, че е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК при приемане на
Наредбата. Не сочи обаче какви са последиците от това нарушение, които обосновават неговия интерес от
цялостната отмяна на оспорената наредба. В чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗСП е регламентирано правомощието на Агенцията за
социално подпомагане, като изпълнителна агенция, създадена за изпълнение на
държавната политика в областта на социалното подпомагане, да участва и
задължително да дава становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с правата на хората с увреждания. Т.е., в случая оспорващият се позовава
на нарушени чужди права на участие в административното производство по
изготвянето на нормативния акт (тези на Агенцията). Не сочи
нито едно съображение или довод за засягане на права на сдружението или на
хората с увреждания, застрашаване на такива права или създаване на задължения,
настъпили в резултат от несъгласуването на проекта с Агенция социално
подпомагане по реда на чл. 6, ал. 1, т. 15 от ЗСП. Няма
каквито и да е твърдения за материалната незаконосъобразност на Наредбата като
цяло или на конкретни нейни разпоредби, до който резултат евентуално е довело твърдяното
от оспорващия процесуално нарушение..
Съдебната практика е
последователна и трайна като приема, че нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса, разрешен от
органа. В тази връзка жалбоподателят не обосновава кои конкретни разпоредби на
Наредбата противоречат на материалния закон и по този начин се засягат
субективни права или законни интереси на хората с увреждания, което засягане не
би било налице, ако не беше допуснато твърдяното процесуално нарушение и беше
взето становището на Агенцията за социално подпомагане. В крайна сметка като
предмет на дейност и цел на сдружението-жалбоподател е посочено съдебното
оспорване на незаконосъобразни административни актове (включително подзаконови
нормативни актове), засягащи права на хората с увреждания. Следователно, за да
се обоснове процесуалната легитимация на жалбоподателя, включително според
приетото в Тълкувателно
решение № 2/12.02.2010 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2009 г. на Върховния
административен съд, е необходимо оспореният подзаконов нормативен акт да засяга
хората с увреждания. За да е налице
такова засягане е необходимо подзаконовият нормативен акт като цяло или
конкретна негова разпоредба/разпоредби да нарушават или да се отразяват
неблагоприятно на конкретни техни субективни права или законни интереси. Съдът
счита, че наличието на процесуално нарушение по приемане на подзаконовия
нормативен акт не е достатъчно, за да се приеме, че такова засягане, изведено
от предмета на дейност и целите на жалбоподателя, е налице, ако същото не е
довело до приемане на такава редакция на текстовете на акта, която да засяга
такива конкретни субективни права или законни интереси, т.е. наличието само на такова нарушение не може да обоснове
правен интерес
Оспорената
Наредба урежда условията и редът за издаване на Карта за паркиране на превозни
средства, управлявани или обслужващи хора с увреждания, реда по издаване на карта за паркиране, правилата за
използване на улеснения при паркиране, както и административно-наказателната
отговорност при неправомерно използване на картите и местата за паркиране / чл.
1 от наредбата/. По своето съдържание Наредбата е облагодетелстваща и предоставя
по-благоприятни условия за паркиране на местата, определени за превозните
средства управлявани от или обслужващи хора с увреждания по чл. 99а от ЗДвП във
вр. с чл. 53, ал. 2 т. 1 от ЗХУ и чл. 22 и чл. 23 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, като
оспорването ѝ не е обосновано с нито едно обстоятелство или разпоредба,
които да са неблагоприятни за хората с увреждания, да засяга същите или да
съществува възможност правата им да бъдат засегнати или ограничени. Т.е. става
въпрос за изцяло позитивен нормативен акт, отмяната на който само и единствено
на формално основание и то свързано с чужди процесуални права, би довела до
по-неблагоприятен правен резултат за хората с увреждания. Липсва правен интерес
за който и да е правен субект да оспорва благоприятен за него административен
акт.
Отделно от
горните съображения, организацията-жалбоподател
няма членове, имащи териториална правна връзка с община Самуил, нито е
национално представителна по смисъла на чл. 92 от Закона за хората с
увреждания. Няма данни сдружението да отговаря на общия критерий по чл. 92,ал. 1, т. 3 от същия закон - да
имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. Доколкото
оспореният подзаконов нормативен акт е такъв с местно значение, то очевидно
случаят не касае засягане на права, свободи или законни интереси на членуващи в
Сдружението лица, имащи правна връзка с територията на община Самуил, на която
действа оспореният административен акт. От друга страна, макар и статутът на
Сдружението да е такъв на ЮЛ с нестопанска цел за осъществяване на дейност в
обществена полза, то съдът счита, че освен от предмета на дейност и целите, за
които е създадена организацията-жалбоподател, наличието на правен интерес от
подадената жалба се намира в зависимост и от статута уреден в специалната в
случая разпоредба на чл. 92 от Закона за хората с увреждания. В този смисъл,
след като Сдружението няма статута на национално представителна организация на
хората с увреждания, то за същото не съществува правен интерес да оспорва
подзаконови нормативни актове с местно значение извън територията, с която
Сдружението и неговите членове имат правна връзка. Видно от вписванията в
Търговския регистър, Сдружението е със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив и не са налице данни негови членове да са териториално свързани с
Община Самуил, в рамките на която имат правно действие разпоредбите от
оспорената Наредба.
По изложените
съображения съдът прецени, че за жалбоподателя липсва правен интерес от
оспорването, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща
неговата допустимост. По тази причина жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл.
196 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
13.06.2023 год. за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Сдружение с нестопанска цел „Национален форум на хора с увреждания“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.1,
офис 1,
срещу
Наредба № 25 за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания в община Самуил, приета от Общински съвет Самуил.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 72/2023 година по описа на Административен съд - Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд –
Разград в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/