ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№....................
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ състав, ЧЖ в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
А. НЕНОВА
А. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Стефанова частно гражданско дело № 16159/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 5 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалбa на П. Т.И. и Т.И.Т.
чрез адв.С.С.от САК, в
качеството им на трети за изпълнението лица срещу действия на ЧСИ А.П., рег. № 849 в
КЧСИ по изпълнително дело № 20198490400854 за извършване на въвод
във владение на 03.10.2019 г. на недвижим имот: ателие 12, предверие
2, с адрес в гр. София, бул. “********
Жалбоподателите молят на основание чл.
435, ал. 5 от ГПК изпълнението на въвода по изпълнително
дело № 20198490400854 да бъде отменено. Твърдят, че са трети лица по отношение на изпълнителното дело – собственици и
владеещи процесния имот, преди завеждане на делото,
по което е издаден изпълнителния титул, въз основа на който съдебният
изпълнител е образувал делото и е пристъпил към въвода.
Поддържат, че са придобили имота от своя
наследодател - Т.А.Т., с ЕГН: **********,
починал на 16.05.2017 г., който закупил от длъжника по изпълнителното дело Р. Б.недвижимия
имот, обект на изпълнителното действие, с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 36, том I, рег. № 899, дело № 31 от 25.02.2015 г.
при нотариус В.К., с рег. № 269 на НК, с район на действие СРС, чийто препис
представят. Излагат, че към момента на покупката на имота, на жалбоподателите /респ.
на техния наследодател/ не им е било известно имотът да има вещни тежести или
по отношение на него да има вписани искови молби по спорове, касаещи го.
Твърдят, че узнали за обжалваното
изпълнително действие на 03.10.2019 г. от техните наематели, които ползвали
имота по наемно правоотношение. Жалбоподателите сочат, че до настоящия момент
владеят имота непрекъснато, без да са обезпокоявани от никого, след
придобиването на същия чрез покупко-продажба от страна на техния наследодател
на 25.02.2015 година, което станало преди вписване на исковата молба и
уведомяване на трети лица за претенции върху имота.
Представят справки от Имотен регистър,
като твърдят от същите да се установява, че са налице две партиди на имота като
в първата са вписани искове за водени между страните дела през 2010-2013
година, както и вписване на покупко-продажбата на наследодателя им, а по втората
партида са отбелязванията по вписване на исковата
молба по гр.дело № 1460/2015 на СРС, І ГО, 28 състав и последващо отбелязване
на решенията по делото.
Към частната жалба са представени: договор
за наем на недвижим имот, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт
за смърт, НА № 36, том I, рег. № 899, дело № 31 от 25.02.2015 г., изпълнителен
лист от 28.03.2019 г. издаден по гр.д. № 1460/2015 г. на СРС, 28 с-в, справки
за имот от СВ-София, справки за движението по гр.д. (в) 2776/2017 г. на СГС,
гр.д. № 1406/2015г. на СРС и гр.д. № 3319/2018г. на ВКС.
Претендират сторените разноски в
производството.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК ответниците
по жалбата /взискатели по изпълнителното дело/
К.Д. и Д.Д. - С., чрез адв.
Д., депозират отговор, с който правят възражение за недопустимост на жалбата по
чл. 435, ал. 5 ГПК, доколкото жалбоподателите не са владели имота преди
предявяване на иска, решението по което се изпълнява. Сочат, че са предявили
иск пред Софийски градски съд на дата 13.11.2014 г. с предмет въпросния недвижим
имот, като покупко-продажбата му на наследодателя на жалбоподателите е била
извършена едва на 25.02.2015 година.
По същество оспорват основателността на
жалбата с тези аргументи. Оспорват жалбоподателите да са владели процесния имот, считано от датата на покупко-продажбата.
Наред с това сочат, че още на 22.03.2010
г. е вписана искова молба на взискателите срещу Р.Б.,
като предявените искове били уважени с влязло в сила решение, с което
договорът, по силата на който наследодателят на взискателите е прехвърлил
собствения си недвижим имот – дворно място, с площ 706,50 кв. м., върху което
впоследствие е изградена сграда, ведно с ателие № 12, е развален. Поради
извършеното отбелязване на съдебното решение по партидата на имота, ответниците
считат, че към датата на покупката, праводателят на
жалбоподателите е бил наясно, че продаваният имот не е собственост на контрахента Р.Б..
Представят доказателства. Направени са доказателствени искания да бъде изискано гр.дело №
1460/2015 година на СРС, 28 състав и
гр.дело № 26206/2009 година на СРС, ГО, 51 състав. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата –взискателят
А.Д., чрез адв. Р., депозира на свой ред отговор на
жалбата, с който твърди че жалбата е недопустима и неоснователна. Сочи, че производството по
гр.дело № 1460/2015 година на СРС, 28 състав, по което е издаден изпълнителния
лист за въвода е образувано по искова молба от
13.11.2014 година пред СГС, като делото е прекратено и изпратено по подсъдност
на СРС и е приключило с влязло в сила решение на 08.03.2019 година, от което
следва че третите лица не са били във владение на имота преди предявяване на
иска. Сочи, че въвода е отложен от ЧСИ като е даден
тридневен срок на третите лица да поискат спиране на изпълнението от СРС.Твърди,
че владението на имота не е било предадено на 25.02.2015 година на третите лица
, тъй като към началото на месец февруари 2016 година достъп до процесния имот за извършване на оглед от вещо лице е бил
осигурен от Р.Б.. Твърди, че към датата на покупката на имота 25.02.2015 година
наследодателят на третите лица по партидата на имота е имало данни за вписаните
искови молби и отбелязванията по тях.
Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжникът по
изпълнителното дело -Р.Б., не взема становище и не подава възражение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител А.П., рег. № 849 в КЧСИ депозира мотиви, в които излага становище за
недопустимост на жалбата по чл. 435, ал. 5 ГПК, тъй като твърди, че заварените
в имота лица владеят същия от дата, последваща датата
на завеждане на исковата молба. Позовава се на тълкувателно решение № 3/2015 г.
от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК да придава правно значение на датата на завеждане на исковата молба,
противно на твърденията на жалбоподателите, че от значение е датата на
вписването ѝ в Служба по вписванията. Поради това счита изпълнителното
действие за отлагане на въвода за законосъобразно,
доколкото е спазил разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, като е отложил въвода, съгласно чл. 523, ал. 2 ГПК. Изпратен е в препис
изпълнителното дело.
Изискано и приложено е гр.д. №26206/2019г.
по описа на СРС, 51 състав.
Ответниците по жалбата К.Д. и Д.Д.- С., чрез адв. Д., депозират
писмена защита, с която поддържат отговора и изложеното в о.с.з. становище.
След преценка доводите на страните и
материалите по делото, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от трети
за изпълнението лица.
Изпълнителното производство е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.03.2019 година по гр.д. № 1460/2015г.
на СРС, I ГО, 28 състав, в полза на К.И.Д., Д.И.Д.
и А.И.Д. срещу длъжника Р.Л. Б.с ЕГН ********** – осъдена да предаде на К.Д., Д.Д. и А.Д. владението на ателие 12, предверие
2, с адрес в гр. София, бул. “********
От приетите по делото писмени доказателства /л.44-71/
и след служебно извършена справка по първоначално образуваното гр.д. №
18078/2014г. пред СГС /препратено на 13.01.2015г. по компетентност на СРС/, се
установява, че гр.д. № 1460/2015г. на СРС, I ГО, 28 състав е образувано по
искова молба вх. 134134/13.11.2014 година на К.И.Д., Д.И.Д.
и А.И. срещу Р. Б.с правна квалификация по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Видно от
представеното от ответниците заверено копие на л.46, исковата молба е изпратена
за вписване на 06.04.2015 година и е вписана в ИР при АВ с № от вх. рег. 20797
от 16.04.2015 г. и № от дв. вх. рег.
20411/16.04.2015г., книга Вписвания, тип на акта Искова молба /л.23 и л.83/. С
влязло в сила на 08.03.2019 година решение
от 04.06.2018 година на СГС, ІІ Г въззивен
състав по гр.дело № 2776/2017 година е потвърдено решението на СРС, постановено
по гр.дело № 1460/2015 година на СРС, 28
състав, с което е признато за установено по предявените от К.Д., Д.Д. –С. и А.Д. срещу Р. Б.искове по чл.108 ЗС, че първите
са собственици на апартамент № 10 на трети жилищен етаж, със застроена площ от
51,83 кв.м., както и на ателие № 12 на трети жилищен етаж, със застроена площ
от 42,29 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна-трапезария с кухненски
бокс, баня, тоалетна и тераса, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата като е осъдена Р. Б.да предаде владението на имотите и на основание
чл.59 от ЗЗД да заплати на ищците
обезщетение в размер на 1099, 37 лева на всеки ищец за ползването на имотите в
периода 16.05.2014 година- 13.11.2014 година.
С приетите по делото справки по партида на имота
/л.22/ и по партида на Р. Б./л.85/ се установява, че по отношение на процесния имот е вписана и искова молба от 22.03.2010 г. по
гр.д. 26206/2009 г. СРС, 51 с-в. С влязло в сила на 24.04.2013 година решение
на СРС по гр.дело № 26206/2009 година,
51 състав е развален по иска с правна квалификация чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от
К.Д., Д.Д. –С. и А.И.Д. срещу Р.Л. Б.договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на
01.12.2004 година с нотариален акт № 200, том 3, рег.№ 9380, дело 522/2004
година на нотариус З.Т., по силата на който И.Д.К., наследодател на ищците е
прехвърлил на Р. Б.собствеността върху следния недвижим имот: ½ ид.част от поземлен имот с пл.№ 3, находящ
се в гр.София, ул.“******, м.“Пробив бул.Пенчо Славейков по плана на гр.София,
целият с площ от 156, 40 кв.м., заедно с построената в имота къща, състояща се
от две стаи и антре, застроена на около 45 кв.м., срещу задължение на ответника
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя
докато е жив.
С молба от взискателите вх.
№6069/29.08.2019г. пред ЧСИ А.П., рег. № 489 в КЧСИ е образувано и.д. № 20198490400854
по изпълнителния лист от 28.03.2019 година, издаден по гр.д. № 1460/2015г. на
СРС, I ГО, 28 състав. Изпълнителното дело е срещу длъжника по изпълнителният
лист Р.Б., като със същата молба е направено и искане за насрочване на въвод във владение на недвижимия имот: ателие 12, предверие 2, с адрес в гр. София, бул. “********
С ПДИ изх. № 17679/30.08.2019г., връчена
лично на Р.Б., последната е уведомена че при липса на доброволно изпълнение от
нейна стана, на 03.10.2019 година от 11:30 часа ще се пристъпи към принудително
изпълнение по реда на ГПК, въвод във владение. Не се
установява длъжникът да е предприел действия за доброволно изпълнение. Съгласно
протокола за въвод във владение от
03.10.2019г. в имота е заварено трето лице – наемател на имота, предмет на
принудителното изпълнение, сключил наемния договор с един от жалбоподателите - Т.Т..
На основание чл. 523, ал.2 ГПК и по искане
на процесуалния представител на взискателите и с тяхно съгласие, изпълнението
на въвода е отложен и не се е състоял. Даден е
тридневен срок на заварените в имота трети лица, релевиращи
права върху този имот да поискат спиране на изпълнението от СРС. Действия в
тази насока не са предприети, депозирана е процесната
частна жалба.
С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК
законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на трето на
изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху имота /предмет на
допуснатото принудително притезание - въвод във владение/ преди предявяването на иска /
13.11.2014 година/, решението по който се изпълнява, да защити упражняваното от
него владение върху недвижимата вещ. Точно защото се защитава владението като
фактическо отношение, ирелевантно е обстоятелството,
дали третото лице притежава противопоставими на взискателя вещни или облигационни права върху обекта на
принудителното изпълнение, какъвто е случаят, уреден в правната норма на чл.
523, ал. 2 ГПК. Този извод се извежда и от чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК, която
предписва, че ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може да защити
своето владение като фактическо отношение чрез предявяване на посесорен иск. При положение, че имотът, предмет на въвода, се владее от третото лице и то е установило
владението си преди завеждането на делото, по което е издаден изпълнителния
титул, въз основа на който съдебният изпълнител е образувал делото и е
пристъпил към въвода, съдебният изпълнител не може да
въведе взискателя във владение. В случай че пристъпи
към въвод, извършеното от съдебният изпълнител действие
би било незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК.
При наличието на забрана въводът да бъде извършен, той не може да бъде и отлаган по
реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на
действия, които могат да бъдат извършени.
От изложените съображения се налага
извода, че разпоредбите на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК са неприложими в
случаите, при които третото лице е установило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. /в този
смисъл т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г., ВКС, ОСГТК/. От
съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от защитата
по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а
само тези, по отношение на които въводът може да бъде
извършен по силата на ал. 1.
Нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК изисква
да е налице владение, което включва упражняване на фактическа власт върху имота
от третите лица към посочения в разпоредбата момент. Жалбоподателите твърдят,
че лично и чрез своя наследодател, непрекъснато и необезпокоявано от 25.02.2015
г. –дата на която процесният имот е продаден от Р.С.
/Б./ на техния наследодател с нотариален акт № 36, том V, рег.І 899, дело № 31
от 25.02.2015 година на нотариус В.К. с рег.№ 269 в НК до 03.10.2019 г. /обжалваното
действието по насочване на изпълнение чрез въвод/ са
упражнявали фактическа власт върху имота – ателие 12. Сочат и че датата, от
която владеят имота предхожда тази на вписване на исковата молба в ИР при АВ на
16.04.2015г., решението, по която се изпълнява.
Настоящият състав намира, че по делото не
са събрани доказателства, установяващи владението на имота от жалбоподателите
преди завеждането на делото, по което е издаден изпълнителния титул.
По делото не е спорно, че към 13.11.2014
година, третите лица не са били във владение на имота – ателие 12. Не се спори
и за датата, на която наследодателят на жалбоподателите е сключил НА за
покупко-продажба на процесния имот с длъжника по
изпълнението – 25.02.2015 година, както и за датата на която исковата молба,
въз основа на която е постановено подлежащото на изпълнение решение е вписана в
СВ-София, а именно 16.04.2015 г. Установено е, че с искова молба, по която е постановено
решението предмет на изпълнението са предявени искове
по чл. 108 ЗС
и чл. 59 ЗЗД, като същата я заведена под вх. 134134/13.11.2014 година.
Спорно между страните е значението на
вписването на исковата молба в СВ, доколкото то е значително след завеждане на
иска. Следва да се има предвид, че вписването на исковата молба, с която е
предявен собственическия осъдителен иск по чл. 108 ЗС не е задължително по
смисъла на чл. 114 ЗС, който изчерпателно изброява случаите, при които исковата
молба трябва да е вписана, последиците от невписването и урежда правата на
третите лица. Вписването в
случая има оповестително действие, поради което съдът приема, че
моментът на предявяване на иска по смисъла на чл.435, ал.5 от ГПК е моментът на
постъпване на исковата молба в съда.
Жалбоподателите обжалват действия на съдебен
изпълнител-въвод във владение на недвижим имот и
молят това изпълнително действие да бъде отменено. Няма спор, че такъв въвод въобще не е осъществен от съдебния изпълнител, а
последният е спрял въвода като е дал възможност на
третите лица да поискат спиране от съда. Това не е сторено от жалбоподателите.
Поради изложеното, жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане поради липса на предмет на обжалване- обжалваното действие
по въвод във владение не е извършено от съдебния
изпълнител.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответниците по жалбата /взискатели/
поначало имат право на разноски в настоящото производство, но такива не следва да
се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане жалба вх.№ 120815 от 04.10.2019
година на П. Т.И., ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН ********** чрез адв.С.С., в качеството им на трети
лица за изпълнително дело № 20198490400854 по описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849
при КЧСИ, с район на действие СГС, за отмяна
на изпълнителното действие за извършване на въвод във
владение на недвижим имот: ателие 12, предверие 2, с
адрес в гр. София, бул. “********
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.