Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 09.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№819 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск по
чл.127а ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните по
делото са родители на детето Е М.Н., с ЕГН **********. Сочи, че с решение по
гр.дело №3372/2018г. по описа на ВТРС упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката, за бащата е определен режим на
лични отношения и издръжка за детето, която да заплаща, като заявява, че
решението в частта за издръжката и режима на лични отношения е било обжалвано.
Ищцата заявява, че не разполага със съгласие от бащата детето да пътува в
чужбина, като сочи, че била завела гр.дело №3398/2018г. по описа на ВТРС, което
било спряно по общо съгласие на страните, с обещание от страна на бащата да
даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, но бащата не представил коректно
попълнена декларация-съгласие, която да може да бъде използвана. Поради това
ищцата счита, че е налице правен интерес да отправи искане до съда да постанови
решение, с което да замести липсващото съгласие на бащата за издаване на
задграничен паспорт на детето Е, както и съгласие детето да пътува извън
пределите на Република Б за срок до навършване на пълнолетие на детето.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, назначен
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който е оспорен иска като неоснователен.
Особеният представител счита, че даване на разрешение детето да пътува в
чужбина за дълъг срок-до навършване на пълнолетие не е в интерес на детето,
предвид на това, че детето е на 4 години.
В проведеното открито съдебно
заседание ищцата се явява лично и с адв. Л.И,упълномощена. Поддържа исковата
молба. Уточнява, че искането за разрешение за пътуване се отнася до
държавите-членки на ЕС, К и Т.
В проведеното открито съдебно заседание
ответникът се представлява от особен представител, който излага становище за
наличие на предпоставките за даване на исканото разрешение, но при срок,
съобразен с ниската възраст на детето.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не е
спорно, че ищцата Ф.С.А. и ответника М.Д.Н.
са родители на детето Е М.Н., роден на ***г.
От приложеното
гр.дело №3372/2018г. по описа на ВТРС се установява, че бракът на страните Ф.С.А.
и М.Д.Н. е прекратен с развод, постановен с влязло в сила съдебно решение от
09.04.2019г., като със същото съдебно решение упражняването на родителските
права по отношение на детето Е М.Н. е предоставено на майката Ф.С.А., а за
бащата е определен режим на лични отношения и да заплаща издръжка за детето.
Не е спорно и от
приложеното гр.дело №3398/2018г по описа на ВТРС се установява, че между
страните е водено производство по иск по
чл.127а ал.2 от СК, като същото е било спряно по общо съгласие на страните и прекратено
с влязло в сила определение от 28.01.2020г., поради това, че в 6- месечен срок
от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
В настоящото
производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С А Д и
М М Д. Свидетелката Д, разпитана каза, че познава ищцата и детето, които живеят
в с.Ш. Свидетелката заяви, че бившият съпруг на ищцата живее в чужбина,
доколкото й е известно, както и че родителите на ищцата живеят в Г. Повечето й
роднини били в чужбина и ищцата имала желание да пътува с детето при роднините
си. Свидетелката каза, че от ищцата разбрала, че бащата на детето не е дал
съгласие детето да пътува извън Б. Свидетелката заяви, че ищцата нямала
намерение да се установи да живее в Г, а само да пътува при роднините си.
Свидетелят Д, разпитан каза, че познава ищцата, както и че бащата на детето
въпреки, че не интересува от детето, не дава съгласие същото да пътува в
чужбина. Свидетелят каза, че роднините на ищцата са в Г и тя иска да заведе детето, за да се види с
баба си и дядо си.
От социалния
доклад, представен по делото от ДСП **** се установява, че грижи по отглеждането на детето Е се
полагат от неговата майка, на която е определено упражняването на родителските
права. Сочи се, че за детето се полагат добри грижи от страна на майката, в
чиято семейна среда са задоволени потребностите на детето, като същото, по
данни от майката, не поддържа контакти с баща си.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За осъществяване на задгранични
пътувания на дете законодателят изисква общо съгласие на двамата родители, като
при липса на съгласие на единия единствената правна възможност да бъде
преодоляно разногласието е решение на съда по чл.127а ал.2 от СК. Наличие на
несъгласие за издаване на задграничен паспорт за детето и за даване на
разрешение за пътуване на детето в чужбина се установи в настоящото
производство, доколкото до приключване на устните състезания не беше дадено по
надлежен ред необходимото съгласие от ответника. В този смисъл съдът приема, че
е възникнал спор, който следва да бъде разрешен със съдебен акт и искането на
ищцата по реда на чл.127 а ал.2 от СК се явява допустимо. Действително, спорът,
с който е сезиран съдът, е бил предмет и на друго производство по гр.дело
3398/2018г. по описа на ВТРС, но същото не е приключило със съдебно решение, а
е прекратено, което прави процесуално допустима исковата претенция в настоящото
производство.
Разгледан по същество иска е
основателен по следните съображения:
При решаване на спора по чл.127а
ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Съотношението
между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата
на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в случая. По
делото се установи, че родителите на ищцата трайно са се установили да живеят в
Г, както и че повечето нейни роднини живеят извън Б. Майката на детето има
желание да пътува при роднините си заедно с детето Е, за което се грижи сама в
Б. Съдът намира, че в интерес на детето е, то да има възможност да контактува с
баба си и дядо си по майчина линия, както и с други свои роднини, които живеят
извън България, за да може детето да установи емоционална близост и контакт с
близките си, да прекара известно време с
тях, да общуват отблизо, а не само чрез телефон, интернет или други средства за
комуникация. Именно, изхождайки от интереса на детето, съдът намира, че то
следва да има възможност да пътува на почивки и екскурзии в чужбина, което би
допринесло за осъществяване на контакт и общуване с неговите близки, както и
запознаване със забележителностите и
културата на други държави и формиране на непосредствени представи за
света и разширяване на познанията му. Ето защо съдът приема, че е налице
необходимост детето да може да пътува извън страната. В конкретния случай
исковата претенция е за разрешение за пътуване до държави членки на ЕС, вкл.К и
Република Т, като исканото разрешение е за срок до навършване на пълнолетие от
детето. Принципно
разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без
съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето. Съгласно практиката на ВКС
срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето-когато детето е непълнолетно и макар и
ограничено дееспособно е формирало воля за пътуване в чужбина, срокът на
разрешение до навършване на пълнолетие би се явил разумен, но при малолетните
деца този срок се явява продължителен. Приема се, че ограничаването на срока
при малолетните деца е наложително в техен интерес, като след изтичането му,
при продължаващо разногласие между родителите има възможност съдът отново да
бъде сезиран с искане по чл.127а от СК, за да се извърши нова преценка на
обстоятелствата, с оглед настъпили промени след постановяване на решението, от
значение за интересите на детето./в този см. решение №253/20.07.2015г по
гр.д.7336/2014г на ВКС, ІV г.о./. Съдът следва да съобрази и разясненията със
задължителен характер дадени в ТР
1/2016г от 03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че съдът може да
разреши по реда на чл.127а ал.2 от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете
в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период
от време и/ или до определяеми държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
С оглед изложеното, съдът като съобрази събраните по делото доказателства,
намира, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се отнася до пътувания
на детето Е до държави членки на ЕС/чийто кръг е определяем, вкл. Република К/ и
до съседна държава-Република Т за почивки и екскурзии, което разрешение, с
оглед възрастта на детето, следва да бъде дадено за срок от пет години. Съдът
намира, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за
пътуване на детето до посочените държави и период, ще бъде защитен интереса на детето, включително и правото му
на свободно движение извън пределите на Б, като при пътуване същото следва да
бъде придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице. По отношение искането да бъде дадено
разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето, същото се налага
предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според която подаване на заявление
за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се извършва лично и от
двамата родители. В конкретния случай
поради липса на дадено съгласие от страна на бащата, за детето няма издаден
задграничен паспорт, което е пречка за пътуване в чужбина поради липса на
необходимия документ. Ето защо съдът намира, че с настоящото съдебно решение
следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на бащата, за детето Е
М.Н. да бъде издаден задграничен паспорт, което е в негов интерес.
Ищцата е претендира разноски и с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника.
Съдът намира,че разноските се дължат, тъй като ответникът, с поведението си, изразяващо се в недаване на съгласие
детето да пътува в чужбина, е станал причина за завеждане на делото, поради
което направените от ищцата разноски в производството следва да й бъдат
присъдени, както следва: 25лв. за държавна такса, 500лв. за адвокатско
възнаграждение и 300лв. за възнаграждение за особен представител.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание
чл.127а ал.2 от СК вр. чл.45 от ЗБЛД, заместващо липсващото съгласие от бащата М.Д.Н.
с ЕГН **********, на малолетното дете Е М.Н. с ЕГН ********** да се издаде
паспорт за пътувания в чужбина.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание
чл.127а ал.2 от СК малолетното дете Е М.Н. с ЕГН ********** да напуска пределите
на Република Б и да пътува до държави-членки на Европейския съюз, вкл.
Република К и до Република Т, за почивки и екскурзии, придружавано от майката Ф.С.А. с ЕГН ********** или от друго упълномощено от нея лице, което
разрешение се дава за срок пет години и
замества липсващото съгласие на бащата М.Д.Н. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Д.Н. с ЕГН **********, постоянен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ф.С.А. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата общо 825лв./осемстотин
двадесет и пет лева/, представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде
обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: