№ 892
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503549 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.07.2021г. по гр.д. 186/2020г на Благоевградски окръжен съд ЗК
„Уника“АД е осъдено да заплати на О. Г. П., А. Р. П. и А. Р. П. сумите от 40 000лв за
първата ищца и по 30 000лв за вторите двама, представляващи обезщетения на осн. чл. 432
ал.1 КЗ за неимуществени вреди търпени вследствие смъртта на Г. П. – дъщеря на първата
ищца и сестра на вторите двама, ведно със законната лихва от 12.07.2019г, като исковете над
присъдените размери от 150 000лв и по 100 000лв и за лихва за периода 26.08.2016г-
12.07.2019г са отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано само от ищеца А. Р. П. чрез пълномощник адв.Д.К. в
отхвърлителната му част по иска за неимуществени вреди над присъдения размер от
30 000лв до претендирания от 100 000лв. Поддържат се оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната му отхвърлителна част. Конкретните саъбражения са против
размера на присъденото обезщетение, което не отговаряло на действително търпените от
ищеца вреди и съответно на критериите по чл.52 ЗЗД. Твръди се, че съдът не е съобразил
показанията на разпитания свидетел П., от които била установена изключително близката
връзка между ищеца и загиналата му сестра, за която той полагал грижи поради
заболяването й, и че внезапната загуба променила неблагоприятно целия му начин на живот
– търпял силни по интензитет душевни страдания, които щели да го съпътстват до края на
живота му и тези относими към приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства не били оценени
1
справедливо от първата инстанция. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълния претендиран размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна – ответник ЗК „Уника“АД, с който
се правят възражения против жалбата, акцентиращи на правилното приложение на чл.52
ЗЗД и липсата на конкретни обосновани оплаквания против изводите на съда.
При служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният състав приема решението в
обжалваната му отхвърлителна част за валидно и допустимо.
Пред първата инстанция са били предявени искове по чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране
на неимуществени вреди пряко от застраховател, търпени вследствие настъпилата при ПТП
смърт по вина на водача на застрахован при ответника автомобил на дъщерята на първата
ищца и сестра на вторите двама. Решението в осъдителните му части и в отхвърлителните за
двама от ищците не е обжалвано и е влязло в сила.
Поради това със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ – материалната
легитимацията на страните и противоправното поведение на водача в причинна връзка с
настъпилите вреди, които са извън на настоящото производство. Спорът пред въззивната
инстанция се свежда единствено до правилното приложение на критериите по чл.52 ЗЗД при
определяне размер на обезщетението на ищеца А.П.с оглед на установените действително
търпени вреди.
Пред първата инстанция е изяснено от фактическа страна, че на 28.06.2016г. при
пътно произшествие е загинала Г. Р. П. – сестра на ищеца, настъпило по вина на водач Р. П.
– признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 379/2018г на БлОС, и че за
увреждащия автомобил е имало сключен валиден договор с ответния застраховател по риска
„Гражданска отговорност“.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П. и Г. се изяснява, че загиналата жена на 39г е страдала от синдром на Даун и
вследствие на това заболяване е била с умствена изостаналост, което изисквало постоянни
грижи от страна на цялото семейство. Такива грижи за сестра си полагал и ищецът А.П.,
който не се е отделял от нея, живял е и понастоящем също в едно домакинство с родителите
си. При нейната смърт бил съкрушен, свързвала ги особена връзка на близост и
привързаност, защото израстнали заедно и поради състоянието й всеки от семейството,
както и ищецът полагали грижи за нея като към малко дете.
При идентично установените факти въз основа на свидетелските показания, ценени
като взаимно допълващи се и почиващи на лични впечатления, настоящата въззивна
инстанция достига до извод за неоснователност на жалбата, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и неговата загинала сестра е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че смъртта й му е причинила
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, с което и във връзка с разясненията в ТР № 1 от
2
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е признал, че се касае до изключение,
признаващо правото му да бъде обезщетен за за понесените неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства действително се установяват изключително
силна емоционална връзка между починалото момиче и ищеца, които освен израстнали
заедно от деца са били в по-голяма близост, обоснована с необходимостта всеки от
семейството да полага грижи за нея поради вродено заболяване, които по естество
наподобяват такива към малко дете. Установено е също, че в резултат на трагичното събитие
ищецът /на 30г/ е бил съкрушен, както и че продължава да преживява мъка и да скърби за
сестра си. Неоснователни обаче са оплакванията на жалбоподателя- ищец против размера на
обезщетението поради факта, че независимо от установените според свидетелските
показания изключително близки отношения, основани на привързаност, емоционална
близост, както и грижа и отговорност към нея, ищецът все пак е еманципиран човек, на
когото предстой създаване на собствено семейство, и че макар непрежалима, загубата не е
довела до личностни изменения, които трайно и необратимо да са променят неговия начин
на живот. От значение по този спорен въпрос е също и икономическата конюнктура в
страната към 2016г., които конкретни обстоятелства и обективни фактори дават основание
на настоящия състав да приеме, че сумата от 30 000лв се явява справедливо обезщетение по
см. на чл.52 ЗЗД.
Съвпадането в изводите на двете инстанции ще има за последица потвърждаване на
решението в обжалваната му отхвърлителна част, при който изход на спора няма основание
да се изменят присъдените пред първата инстанция разноски.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само въззиваемия-
ответник, който е претендирал и има право на разноски за ю.к. възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200лв.
С оглед на посоченото, настоящият състав
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.07.2021г. по гр.д. 186/2020г на Благоевградски
окръжен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от А. Р. П. против
ЗК „Уника“АД иск по чл.432 ал.1 КЗ за неимуществени вреди над присъдения от първата
инстанция размер от 30 000лв до претендирания от 100 000лв.
ОСЪЖДА А. Р. П. да заплати на ЗК „Уника“АД сумата от 200лв, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
3
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС на РБ считано от
връчване преписи на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4