Р Е
Ш Е Н И Е
№ 771, том 8, стр.
132-134/07.11.2013г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на осми
октомври две хиляди и тринадесета година в публичното заседание
в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря
Даниела Атанасова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№437
по описа за 2013г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр.
чл.430 от ТЗ – установителен иск за
съществуване на вземане, прехвърлено от кредитора, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че по силата и при условията на сключен Договор
за потребителски кредит от 08.02.2008г. с Юробанк и Еф Джи България АД-София ответникът
е получил 18900 лева, която сума е и преведена по банков път. На 11.01.2013г. е
вписана в ТРегистър промяна в наименованието на банката – Юробанк България АД.
Съгласно сключения договор кредитът се погасявал на месечни вноски по погасителен план, като тези вноски се
заплащали ежемесечно на 8 число от съответния месец. Краен срок за връщане на
паричния заем бил 08.02.2018г. Уговорено било заплащане и на договорна лихва,
както и дължима такава при неизпълнение. Ответникът не изпълнил договорните си
задължения относно погасяване на кредита. Съгласно чл.15 от договора при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при
неизпълнение на друго задължение, вземането на банката става предсрочно и
изцяло изискуемо, като изискуемостта настъпва без волеизявление на страните. На
09.04.2008г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между Юробанк и Еф
Джи България АД-София и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като банката прехвърлила
вземането възмездно. На 30.03.2009г. между
Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Про лего АД бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, като вземането било прехвърлено на ищцовото дружество
възмездно. До ответника било изпратено уведомление за встъпването в правата на удовлетворения кредитор по
силата на сключените договори за цесия. Уведомителното съобщение било изпратено
с писмо с обратна разписка, от която се установявало, че е получено лично от
ответника. Към 01.10.2012г. задълженията към ищеца били в общ размер 19856,95
лева, от които 18860,01 лева – главница, и 996,94 лева – договорна лихва.
Нямало изпълнение към Бългериън Ритейл Сървисиз АД или Юробанк и Еф Джи
България АД, нито към Про лего АД. Поискали издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, но ответникът възразил. Допълнително уточняват, че датата, от
която следва да се счита, че има неизпълнение на договора е 09.04.2008г. Искат
да се признае за установено, че ответникът има задължение към Про лего АД в
размер на 19856,95 лева, от които 18860,01 лева – главница, и 996,94 лева –
договорна лихва, считано за периода от 08.02.2008г. до 01.10.2012г., по Договор
за потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между него и Юробанк и Еф Джи
България АД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно плащане, както и да заплати направените в
исковото производство разноски.
Ответникът депозира отговор, оспорва
предявения иск. Счита, че при подписване на договора за банков кредит
дружеството не е представлявано от лице с представителна власт, поради което
договорът за кредит бил нищожен. Подписът в договора за банков кредит не бил
положен от ответника, поради което оспорва представения документ и иска да бъде
открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Същите са твърденията и по
отношение на погасителния план към договора. Не бил уведомен за извършената
цесия и оспорва положения подпис върху обратната разписка за изпратеното
уведомително писмо, като иска да се открие производство по чл.193 от ГПК.
Поради това, че не бил уведомен, счита, че цесията няма действие по отношение
на него. Излага и други съображения относно уведомяването – нямало
доказателства какво се съдържа в плика, изпратен с обратна разписка. В договора
за цесия от 30.03.2009г., за да нямало нарушение на законовите разпоредби следвало
да участва само цесионера по първия договор за цесия от 09.04.2008г. Според
чл.18 от договора за кредит само банката кредитор можела да прехвърли
вземането. Съгласно чл.16 от Закона за потребителски кредит кредиторът може да
прехвърли вземането си само ако това се предвижда в договора. В договора от 08.02.2008г. нямало възможност
за последващите кредитори на вземането да го прехвърлят. В договорите за цесия
било предвидено какъв е реда за уведомяване, като този ред не бил спазен. В
съдебните книжа, които са връчени на ответника липсвало уведомление и такова не
му било връчено. Липсвали доказателства за размера на претендираното вземане.
Нямало молба за отпускане на кредит, като иска тя да се представи в оригинал от
ищеца, както и липсвал погасителен план, иска и неговото представяне в
оригинал, както и всички други оспорени документи.
Като трето лице-помагач /чрез
привличане от ищеца/ на основание чл.219 от ГПК по делото са конституирани Бългериън
Ритейл Сървисиз АД – София, и Юробанк България АД – София, предишни кредитори
на ответника, които не вземат становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
След извършена
служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че са вписани промени,
касаещи настоящия правен спор: промяна на наименованието на ищеца от ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, а след 11.01.2013г. - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.
Видно от Договор за цесия /за прехвърляне на вземания по договори за
кредит/ от 09.04.2008г. Юробанк и Еф Джи България АД – София /понастоящем
Юробанк АД/ прехвърля вземанията си по договори за кредит, описани в
Приложения, на Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София. Приложено е
и извлечение от Приложение №1, от което на л.22 от делото се установява
вземането на ответника / номер и дата на кредит – FL 355298 от 08.02.2008г.,
дълг по главница – 18 900 лева, и лихви – 371,25 лева, общ размер на дълга – 19271,25
лева, и падеж на кредита – 02.08.2018г./. С Договор за прехвърляне на вземания
от 30.03.2009г. Юробанк и Еф Джи България АД – София, и Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София, прехвърлят
вземания по списък – Приложение 1, на Про лего АД София, като съгласно чл.5.8
от договора цесионерът се смята за изрично упълномощен от цедентите да
уведомява длъжниците, чийто вземания се прехвърлят. Уведомяването следва да
бъде извършено при условията на чл.5.9 – в срок от 3 месеца след прехвърляне на
вземанията, като уведомлението следва да е подписано от цедентите, а цесионерът
да го изпрати. Видно от л.33 от делото в извлечението от приложението е посочен
ответника, както и всички данни за вземането към него – номер на кредит – FL 355298, дълг по главница – 18860,01 лева, и лихви – 996,94
лева, общ размер на дълга – 19856,95 лева, просрочени дни – 384/.
Видно от Договор за потребителски кредит № FL 355298 от 08.02.2008г., ведно с погасителен план към него, същият е сключен между Юробанк и Еф Джи България АД в качеството на кредитор и ответника – като кредитополучател.
Банката е била представлявана от търговски пълномощници – Бойка Данчева Иванова
и Мария Йорданова Карабонева. С представеното Бордеро от 08.02.2008г. се
установява преведената на ответника сума от 18900 лева по кредита. Договорът за
кредит е сключен след постъпване на молба за кредит от 07.02.2008г. от
ответника за сума от 20 000 лева за 120 месеца.
С уведомление за прехвърляне на вземанията ищецът и двамата цеденти са
уведомили ответника за сключените договори за цесия от 09.04.2008г. и
30.03.2009г., като изрично са посочили договорът, от който произтича вземането
към него – Договор за потребителски кредит № FL 355298 от 08.02.2008г. За изпращане на
уведомлението е представена разписка от Стар пост №10109782 с подател Юробанк и Еф Джи
България АД, а получател Т.. Отбелязана е дата на получаване - 07.01.11г.
Представени са и други доказателства относно уведомяване на ответника –
Телепоща /без видима дата/ и известие за доставяне /без видима дата/, както и
разписка за връщане на поща от 13.05.13г. поради отсъствие на адресата,
уведомление чрез пълномощника на цедентите Про лего, ведно с пълномощни за Про
лего АД от Юробанк и Еф Джи България АД от 14.05.2012г., и от Бългериън Ритейл Сървисиз
АД от 14.05.2012г.
По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, по която съдът приема
заключението за компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява,
че сумата е преведена на ответника. Задълженията по главницата са 18860,01
лева, а по чл.3 от договора до 30.03.2009г. – 994,79 лева, а по чл.9 – 7494,31
лева, т.е. изчислена е и мораторна лихва за забава, която не е предмет на
настоящия иск. След корекция на периода за който се търси договорна лихва, т.е.
вместо до 30.03.2009г. – 01.10.2012г. вещото лице дава допълнително заключение
относно дължимата лихва в размер на 11 011,69 лева.
Във връзка с направените оспорвания от ответника по делото е назначена
графологична експертиза, по която съдът възприема изцяло заключението на вещото
лице, тъй като е изготвено компетентно и безпристрастно. Вещото лице извършва
съответните изследвания с посочения сравнителен материал от подписи на
ответника и дава обоснован отговор, че подписът, положен за кредитоискател на
първа страница от Договора за кредит от 08.02.2008г. и подписът по погасителния
план към този договор е на ответника Т.. Подписът в разписката на Стар пост не
е положен от същото лице. С оглед пълното изясняване на спора от фактическа
страна по искане на ищеца е назначена допълнителна експертиза, по която вещото
лице установява и че ръкописният текст „Т.” в същата разписка не е написан от
ответника.
Видно от приложеното
ч.гр.д. №3620/2012г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение №2168/20.12.2012г. на парично задължение срещу ответника –
длъжник в заповедното производство. Заявлението е постъпило в съда на 15.12.2012г.,
като съдът е уважил искането и за законна лихва върху главницата, считано от
тази дата.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Искът е допустим поради
установеното приключило заповедно производство между същите страни и за същото
вземане. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение
от длъжника, а кредиторът е предявил настоящия иск в законовия едномесечен
срок.
След извършената съдебносчетоводна и графологична експертиза се установи,
че ответникът е кредитополучател на сума
в размер 18 900 лева. Подписът положен в договора и погасителния план е негов, а
възражението му по отношение липсата на представителна власт на търговските
пълномощници, подписали договора от името на банката не може да бъде споделено.
Независимо, че в процеса не се събраха доказателства за тази представителна
власт, то следва да се има предвид, че ответникът не спори, че е получил сумата
по кредита, а като се има предвид и че банката – кредитор, е страна по
настоящия спор, конституирана е като помагач, и не оспорва представителната
власт на същите търговски пълномощници, то следва да се приеме, че договорът
поражда своето правно действие. Страните са били задължени по него, като кредиторът
е изпълнил задължението си да предостави сумата на кредитополучателя, а
последният е следвало да я върне при уговорените условия и в срок.
Няма спор, че вземанията по договора за кредит са били цедирани на ищеца и
в тази посока са представени съответните договори от 09.04.2008г. и
30.03.2009г. Спорно е дали те са породили своето действие поради това, че
ответникът не бил уведомен за тях. На първо място, ответникът не е получил
лично уведомлението, получено на неговия адрес / посочен в искането за кредит,
самия договор за кредит, както и на който адрес е призоваван по настоящото
дело/. Това се установи след изследване чрез графологичната експертиза на
подписа в разписката на куриера Стар пост. Но пък няма спор, че това
уведомление е връчено на същия адрес, който изрично е посочен като негов от
ответника. Приемането му дори да не е от самото лице – адресат, е станало от
лице със същата фамилия, което сочи на обстоятелството, че е уведомлението е
прието от родственник или от домашните на ответника. Това лице е имало
задължение да предаде уведомлението на ответника. Така съдът приема, че ответникът
е уведомен за извършените прехвърляния на вземането по кредита. В тази връзка
следва да се отбележи, че уведомяването не е извършено съобразно условията на Договора
за цесия от 30.03.2009г. – чл.5.8 и 5.9, но те нямат преклудиращо действие по
отношение на уведомяването, а са уговорени с цел срочно уреждане на отношенията
на страните по договора. Следва да се има предвид и че няма никави твърдения за
извършени плащания към цедентите или цесионера. Освен това с исковата молба на 19.03.2013г.
ответникът е получил копие от същото уведомление, което представлява съвместно изявление от ищеца и от цедентите относно произхода, сумите и
дължимостта на вземането към ответника. Има и изрично изявление на кого следва
да се заплати от момента на узнаване на тези факти дължимата сума. В този
смисъл ответникът следва да се счита за уведомен при условията на чл.99, ал.3
от ЗЗД, поради което и извършената цесия поражда действие спрямо него. Така и
възражението на ответника, че не е ясно съдържанието на писмото, изпратено до
него, се явява неоснователно.
Исковата молба е подадена на 15.02.2013г., но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.12.2012г. Така съдът е длъжен да вземе
предвид и получаването на уведомлението от длъжника, когато то е настъпило в
хода на процеса и е от значение за правния спор.
По отношение на възражението, че съгласно чл.18 от договора и чл.26 от
Закона за потребителския кредит вземането не е прехвърлено редовно от цедентите
съдът счита същото за неоснователно. Законът предвижда кредиторъта да може
да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице,
но само ако в договора за потребителски
кредит е уговорена тази възможност. Няма спор, че кредиторът и ответникът са
уговорили в чл.18 тази възможност, като дори изрично е посочена възможността
вземането да бъде прехвърлено на Бългериън Ритейл Сървисиз
АД или друго лице. Няма законова пречка за последващо прехвърляне на същото
вземане, както и страните по договора за потребителски кредит и по договора за
цесия нямат уговорена такава пречка.
Ответникът възразява относно настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора, но съдът счита възражението за неоснователно. Съгласно
чл.15 от договора за потребителски кредит при непогасяване изцяло или отчасти
на която и да е вноска от главницата или лихвата, както и при неизпълнение на
което и да е друго задължение, вземането на банката става предсрочно изискуемо
без да е необходимо изявление от страните.
В тази връзка ищецът е уточнил, че началният момент на неизпълнение е към
09.04.2008г., т.е. след неизпълнение на задължението за погасяване на двете
първи вноски по представения погасителен план. Тази изискуемост изрично е
предвидено, че не е в зависимост от волеизявление на страните, но пък е обявена
с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и предприемането с това на действия
по събиране на вземането. Няма твръдения от страна на ответника, че по договора
за потребителски кредит има изпълнение на паричните му задължения.
Тъй като ищецът оспорва по основание и размер иска, но и като се има
предвид заключението на вещото лице за дължимост на сумите по главница и лихви,
съдът счита, че ответникът дължи процесните суми. Като кредитополучател ответникът се е задължил да изплати
дължимите по договора главница, лихви, неустойки, ведно с всички разноски, с
краен срок на погасяване 08.02.2018г. съгласно приложения към договора
погасителен план. Вещото лице е установило, че кредитополучателят не изпълнява
своите задължения по кредита, поради което и искът е основателен. Искът е предявен от ищеца, които е придобил
редовно всички права върху вземането на длъжника – ответник.
Като краен се налага извода, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като ответникът следва да понесе и направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
По предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК – с
участието на трети лица – помагачи, Бългериън Ритейл
Сървисиз АД – София, и Юробанк България АД – София, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.Т.,
ЕГН **********,*** 26-А-22, дължи на АД ПРО ЛЕГО – гр.София, ЕИК *********, общо
сума в размер на 19 856,95 лева, от които сума в размер на 18 860,01 лева, представляващи главница по Договор за
потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между него и Юробанк и Еф Джи България АД, и и сума в размер на 996,94 лева, представляваща
договорна лихва за периода 08.02.2008г. до 01.10.2012г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.12.2012г.,
до окончателно плащане, за което има издадена
Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3620/2012г.
на Хасковски РС, както и да заплати на АД ПРО ЛЕГО – гр.София направените в исковото
производство разноски – 397,14 лева държавна такса, 200 лева разноски за
експертиза, 1294,28 лева юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.