МОТИВИ:
НЧХД 646 / 2016г.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Д.Л. е
обвинен в това, че на 17.02.2016г. около 11.30 часа на площада, пред хранителния магазин в село Чемиш,
обл.Монтана е причинил на П.И.П. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx чрез нанасянето на множество удари лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на лявата скула и лявото
слепоочие, кръвонасядане на кръста отзад в дясно, охлузване под капачката на
дясната колянна става, довели
до причиняване на болка
и страдание – престъпление по
чл.130 ал.2 от НК.
Тъжителят П.И. xxx чрез упълномощен
представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебните прения и
молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимият за виновен, като му
наложи съответното наказание. Молят още съда да уважи предявения с тъжбата
граждански иск в пълният му размер.
Подсъдимият
Г.Д.Л. се признава за виновен, като дава подробни обяснения по обвинението. Твърди,
че е бил предизвикан от пострадалия с тежки думи отправени към покойния му
баща, както и с негови действия. Моли съда да постанови присъда, с която го
признае за виновен, но при условията на реторсия – чл.130 ал.3 от НК, а като
алтернативно искане да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият
Г.Д.Л. xxx. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не му е
налагано административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК. Същият
арендува земеделски земи в района на село Чемиш, обл.Монтана.
Тъжителят П.И.П.
xxx. Същият е подписал договор за аренда на земеделските си земи с Д. Л. – баща
на подсъдимия, в качеството му на пълномощник на Г.Л..
Тъжителят П.
и подсъдимият Л. имали пререкания именно по повод договора за аренда. Тъжителят
твърдял, че не е подписвал такъв договор. Именно поради тази причина
подсъдимият Л. преснимал копие от своя договор за аренда на земеделската земя
на тъжителя и оставил копие от него в хранителния магазин в селото, за да му го
предадат. Тъжителят П.И.П. на 17.02.2016г. отишъл до магазина в селото, за да
си вземе хляб и магазинера – свидетеля Е.Н.Г. му предоставил копието от
договора. В този момент в магазина влязъл и подсъдимия Л.. Започнал спор между
двамата, който прераснал в обиди отправени от тъжителя към подсъдимия –
„лъжец”, „мошеник” и други. Подсъдимият също отвърнал с обиди към тъжителя.
Така двамата напуснали магазина. В един момент подсъдимият нанесъл удар в
областта на главата на тъжителя, в следствие, на което последният паднал по
гръб на асфалта. Когато станал, той го ударил втори път в областта на главата и
тъжителят паднал на колена, като шапката и носената от него чанта с хляб
изхвръкнали от ръцете му. Тъжителят станал и си отишъл в къщи.
На
следващият ден – 18.02.2016г. съдебен лекар – доктор И. Д., Началник отделение
„Съдебна медицина” при МБАЛ „д-р Стамен И.”xxx, прегледал тъжителя П.И.П. и
установил, че има оток и кръвонасядане в областта на лявата скула и лявото
слепоочие; кръвонасядане на кръста отзад в дясно; охлузване под капачката на
дясната колянна става. За констатираното издал съдебно – медицинско
удостоверение № 17/20016г., в което посочил, че уврежданията са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по време и начин посочен от прегледания. Посочените
увреждания са от естеството да му е причинено болка и страдание.
Седмица
след случилото се подсъдимият изразил съжаление за случилото се пред дъщерята
на тъжителя – свидетелката И. П. И..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства
– свидетелските показания на М.К.Г., С.Й.П., Е.Н.Т., Е.Н.Г. И. П. И..
Съдът намира, че следва да се даде вяра
на свидетелските показания. Същите са последователни в разказа си и дават една
ясна картина, която се подкрепя и от писмените доказателства. В тази насока са
и обясненията на подсъдимия. Той се признава за виновен и не отрича
обстоятелството, че е нанесъл удари на тъжителя.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор
на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че подсъдимият Г.Д.Л. на 17.02.2016г. около 11.30 часа на площада, пред
хранителния магазин в село Чемиш, обл.Монтана е причинил на П.И.П. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx чрез нанасянето на множество удари лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на лявата скула и лявото слепоочие,
кръвонасядане на кръста отзад в дясно, охлузване под капачката на дясната
колянна става, довели до
причиняване на болка
и страдание – престъпление по
чл.130 ал.2 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Г.Д.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.2, като на 17.02.2016г. в село Чемиш, обл.Монтана е причинил на П.И.П. телесна повреда, довела до
причиняване на болка и страдание.
От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в причиняване на телесно уврежда е било реализирано от подсъдимия.
Съдът намира, че в конкретният
случай не са налице условията на чл.130 ал.3 от НК – реторсия, каквото е
искането на защитата на подсъдимия. За да е налице реторсия по смисъла на
чл.130 ал.3 от НК, то следва пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със
също такава телесна повреда, а съдът може да освободи и двамата от наказание. В
конкретният случай е неприложима тази хипотеза, тъй като подсъдимият по никакъв
начин не доказа в процеса, че е претърпял телесна увреда от тъжителя, нито с
писмени, нито с гласни доказателства. Съдът намира, че в конкретният случай не
може да намери приложение и разпоредбата на чл.132 ал.1 от НК, а именно
телесната повреда да е причинена в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с тежка обида или с друго противозаконно действие,
от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния или негови ближни. На първо място, по никакъв начин не се доказа в
процеса пострадалия да е отправил такава тежка обида спрямо подсъдимия, че са е
било възможно да настъпят тежки последици за него или негови близки. Установи
се в процеса, че взаимно са си разменили взаимни обиди и то още в магазина при
връчване на договора за аренда.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
За извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определи съответното наказание на от подсъдимия.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г.Д.Л. за така извършеното от
него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи
вината обстоятелства – признанието на
вината.
Отегчаващи
вината обстоятелства – няма.
Видно от приетата в съдебно
заседание справка за съдимост, се установява, че подсъдимият Г.Д.Л. не е
осъждан за извършено престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Подсъдимият Г.Д.Л.
е бил пълнолетен към момента на осъществяване н инкриминираното
деяне, като спрямо лицето целите на чл.36 от НК успешно могат
да бъдат постигнати чрез налагане на административно
наказание.
Налице са всички предпоставки по чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на подсъдимия Г.Д.Л..
При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази, че деянието е с относително по-ниска степен на обществена
опасност. С ниска степен на обществена опасност е и самия подсъдим. Предвид посочените обстоятелства и на
основание чл.78а ал.1 от НК, съдът намира
съответно за извършеното деяние и неговия автор административно наказание
“глоба” в размер на предвидения в закона минимум от 1 000.00 лева.
С така
наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ:
На
основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против
подсъдимия Г.Д.Л. предявен от П.И.П. сумата от 2 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, както и сумата от
40.00 лева представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждане – 17.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по
водене на делото разноски в размер на 663.00 лева /от тях 650.00 лева
адвокатско възнаграждение и 13 лева държавна такса за образуване на настоящето
дело/.
Съдът
намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото
се установи по несъмнен начин, че подсъдимия Г.Д.Л. е причинил на пострадалия П.П.
неимуществени вреди в следствие на телесната увреда, от което са произтекли
неблагоприятни последици за последната. Тези неблагоприятни последици от
процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които
подсъдимия е длъжен да обезщети.
При този изход на делото подсъдимия
Г.Д.Л. следва да ЗАПЛАТИ на П.И.П. сумата от 350.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, както и сумата от
40.00 лева представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждане – 17.02.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният граждански иск над уважения размер от 350.00 лева до предявения
такъв от 2 000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплати подсъдимият Г.Д.Л.
на тъжителя П.И.П. направените по водене на делото разноски в размер на 663.00
лева /от тях 650.00 лева адвокатско възнаграждение и 13 лева държавна такса
за образуване на настоящето дело/.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г.Д.Л. следва да
ЗАПЛАТИ държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 50.00лв,
както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Няма приложени по делото веществени
доказателства.
По горните съображения, съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: