Решение по дело №2307/2020 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 30.09.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. №2307 по описа за 2020година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Постъпила е ИМ от  З.“Б.И.“АД против П.П.М., в която се твърди, че на 27.08.2016г. в района на ***е реализирано ПТП с участието на МПС ***с рег. № ***, собственост на ***, управлявано от П.П.М. и ***, собственост на ***и паркирано от ***.Според представения Протокол за ПТП № ***., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника, който при управление с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, губи контрол над МПС-то и реализира ПТП със спрелия лек автомобил ***.Твърди се, че МПС МПС ***с рег. № ***, е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № ***, която е валидна към момента на събитието. В З. „Б.И.” е заведена щета под № ********** от собственика на пострадалия автомобил. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 560 лв. на собственика на увредения лек автомобил –***.Твърди се, че видно от протокола за ПТП, ответникът е управлявал МПС , след употреба на алкохол, в кръвта, над допустимата норма.Твърди се, че е изпратено писмо до същия да заплати обезщетението и тъй като не е постъпило плащане, ищецът предявява претенцията си по съдебен ред за сумата 575лв., представляваща изплатено обезщетение и  ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на ИМ.Претендират се и разноски.

Ответникът, чрез назначен особен представител е оспорил предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени  доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложения протокол за ПТП №***. на съставен от органите на КАТ, на 27.08.2016г. в района на ***, пред ***, е реализирано ПТП с участието на с участието на МПС ***с рег. № ***, собственост на ***, управлявано от П.П.М. и ***, собственост на ***и паркирано от ***, като участник №1 П.М. управлява л.а с несъобразена скорост и удря  два автомобила, като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника.посочено е, че е изпробван с уред и е отбелязано, че е установено в рамките над 1,2 промила. Посочено представения протокол не е оспорен по надлежния ред и съдът го приема като годно доказателство относно отразените в него обстоятелства. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и показанията на свид.***, който е посочил, че водачът е и бил видимо пиян и не е могъл да слезе от колата.

Безспорно по делото е, към момента на пътнотранспортното произшествие,собственикът на лек автомобил марка ***, е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б.И.” АД полица № ***, която е валидна към момента на събитието. В З. „Б.И.” е заведена щета под № ********** от собственика на пострадалия автомобил. Видно от приложените доказателства –заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, опис -заключение, преводно нареждане,  които не са оспорени по надлежния ред, е че размера на обезщетението за имуществени вреди е определен на 560лв., и обезщетението е изплатено на собственика на увредения л. а.

По делото е допусната съдебно- автотехническа експертиза, със задача на ВЛ дали щетите по увредения автомобил, са настъпили по начина, описан в протокол за ПТП и каква е действителната стойност на вредата.ВЛ е дало заключение че щетите по увредения автомобил, може да настъпят по начина, описан в протокола да ПТП и стойността на вредата е 1256,20лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.1 т.1 ТЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание  не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо  причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. Правата на  застрахователя се определят от размера действителните щети, в случая в размер на 560лв., като така определената сума отговаря в пълна степен на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение.Това са реално претърпените вреди към датата на ПТП- то.Застрахователното обезщетение, платено реално от ищеца като сума, не обвързва съда да определи същата сума, доколкото касае вътрешни договорни отношения между застраховател и застрахован.В този смисъл предявеният осъдителен иск за изплатено застрахователно обезщетение, следва да бъде уважен за обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата ИМ до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 550лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА  на осн. чл.500, ал.1, т.1  от КЗ, П.П.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на З. “Б.И.”АД ***, ЕИК***, сумата от 575лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №№ **********,        на        основание        застрахователна        полица № ***,  ведно  със  законната  лихва  върху главницата от датата на предявяване на иска-03.04.219г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П.П.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на З. “Б.И.” АД ***, сумата 550лв., представляваща направени съдебно - деловодни разноски.

На осн чл.127, ал.4 от ГПК присъдената сума да се изплати по банкова сметка *** З. “Б.И.”АД ***, ЕИК***: Банка ДСК : IBAN: ***, BIG: ***.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: