№ 539
гр. Плевен, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20244400100239 по описа за 2024 година
Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от В. Г. В., с ЕГН ********** от с. *****, обл.
Плевен, подадена чрез адв. В. П. от АК – Плевен против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 4800,00лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди и за сумата от 50 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди.В исковата молба се твърди, че с Постановление за привличане на
обвиняем от 07.02.2018г. ищецът В. Г. В. е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № ЗМ 17/2018г., за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20
ал.2 от НК, извършено на 30.01.2018г. в гр. Кнежа и за престъпление по чл.213а, ал.2 т.2 от
НК, извършено на 30.01.2018 г., в гр. Кнежа. С Постановление № 54 от 07.02.2018г. на
Районна прокуратура – гр. Кнежа е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража" по
отношение на ищеца В. Г. В., за срок до 72 часа. На 09.02.2018г. Районен съд Кнежа му е
взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД № 38/2018г. по описа на същия
съд, която е потвърдена от Окръжен съд Плевен. Оставено е без уважени искане на ищеца за
изменение на взетата мярка за неотклонение, като с Определение № 53/23.03.2018г.,
постановено по ЧНД № 69/2018г. по описа на PC Кнежа мярката за неотклонение
„Задържане под стража"е потвърдена. С Определение № 332/03.04.2018г., Плевенски
окръжен съд е потвърдил определението на Pайонен съд - гр. Кнежа.
Ищецът твърди, че на 30.04.2018г. Районна прокуратура Кнежа е внесла
1
обвинителен акт, с който са му повдигнати обвинения по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20,
ал.2 от НК и по чл. 213а, ал.2, т.2 от НК, като е било образувано № НОХД 101/2018г. по
описа на КРС. Районният съд е провел 15 открити заседания и е постановил осъдителна
присъда № 165/27.10.2020г., с която В. Г. В. е признат за виновен по повдигнатите му
обвинения за посочените престъпления. След обжалване, присъдата е била отменена, а
делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По образуваното ВНОХД
№ 927/2020г., Плевенски ОС е провел едно съдебно заседание, като за защита по него
ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00лева.
Ищецът твърди още, че с определение № 33/15.03.2021г. ВКС е
определил образуваното пред Pайонен съд Кнежа под № НОХД № 43/2021г. да бъде
разгледано от Районен съд Бяла Слатина. Пред Pайонен съд Бяла Слатина е образувано
НОХД № 126/2021г. по описа на същия съд, по което са проведени седем съдебни заседания.
Ищецът твърди, че е направил по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 2000,00 лв. С Присъда 260002/25.07.2022г., постановено по НОХД № 126/2021г., Районен
съд Бяла Слатина е признал В. Г. В. за невиновен и го е оправдал по двете обвинения, на
основание чл.304 от НПК. След подаден протест от Районна прокуратура Враца, Окръжен
съд Враца е образувал ВНОХД № 363/2023г. С Решение № 154/25.08.2023 г. по същото, е
потвърдена оправдателната присъда, като ищецът твърди, че е направил по него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.В искова молба се твърди и това, че с
Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021г. ищецът е упълномощил адвокат за
осъществяване на защита пред Районен съд Бяла Слатина срещу адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лева, както и с Договор за правна защита и съдействие е упълномощил
адвокат за осъществяване на защита пред Окръжен съд Враца срещу адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00 лв.
Ищецът твърди, че задържането му, въз основа на взетата мярка за
неотклонение, е продължило от 09.02.2018 г. до 29.10.2018 г. в Ареста в гр. Плевен - общо 8
месеца и 20 дни. За времето от 29.10.2018г. до 15.05.2019г. е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест" по местоживеене в гр. Бяла Слатина или общо за период от 6 месеца и 15
дни. Ищецът твърди, че действията на Прокуратурата, свързани с предявяване на обвинение,
искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и последващи действия, както и развилото се наказателно производство в периода
от 07.02.2018г. до 25.08.2023г., когато е бил оправдан с влязла в сила присъда, е
предизвикало у него изключителен стрес и негативни преживявания. След привличането му
като обвиняем у него е било създадено чувство за вина, вследствие незаконното обвинение,
станал е затворен, не е общувал с приятели и познати, страхувал се е, че предвид тежестта на
обвинението може да му бъде наложено от съда наказание, което да търпи в затвор.Ищецът
изтъква и това, че е налице продължителен период на наказателно преследване от повдигане
на обвинение на 07.02.2018г. до влизане в сила на окончателната оправдателна присъда на
25.08.2023 г., т.е. период от пет години, който се явява неразумен, съгласно чл. 6. § 1 от
КЗПЧОС. Посочва, че в съдебната фаза няма отложени съдебни заседания, поради
2
неправомерното му процесуалното и извънпроцесуално поведение. Явявал се е лично във
всички открити съдебни заседания.По отношение на неимуществени вреди, изразяващи се в
постоянен стрес, неудобство и срам, които е търпял до оправдаването му с влязъл в сила
съдебен акт, ищецът претендира обезщетение в размер на 50000,00лв. По отношение на
имуществени вреди твърди, че те произтичат от заплатеното от него адвокатско
възнаграждение за защита и съдействие в различните фази на наказателното производство, в
размер общо на 4800,00лв.Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 4 800,00 лв. –обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2023г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ, вр. чл.86 от ЗЗД - сумата от 50
000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в постоянен стрес,
неудобство и срам, търпени вследствие на незаконното обвинение за извършено
престъпление по чл.213а, ал.2, т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което с Присъда от
25.08.2023г., потвърдена с Решение № 50161/08.02.2023г. на ВКС, ищецът е признат за
невиновен и оправдан. Ищецът претендира и заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с оглед уважената част на предявените два иска.
Към исковата молба са представени и приети следните писмени доказателства,
в заверени от страната копия: Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение на В. Г. В. от 07.02.2018г.; Определение № 53/23.03.2018 г. на Районен съд –
гр. Кнежа, постановено по ЧНД № 69/2018г. по описа на същия съд; Определение №
332/03.04.2018 г., постановено по ВЧНД № 327/2018г. по описа на Плевенски ОС;
Обвинителен акт по досъдебно производство № Д-12/2018 г. по описа на РП –Кнежа;
Присъда № 165/27.10.2020 г., постановена по НОХД № 101/2018 г. по описа на Районен съд
– Кнежа; Решение № 260026/15.02.2021 г.,постановено по ВНОХД № 927/2020 г. по описа на
Плевенски ОС; Определение №33/15.03.2021г., постановено по КНЧД № 205/2021г. по описа
на ВКС;Присъда № 260002/25.07.2022 г., постановена по НОХД № 126/2021 г. по описа на
Районен съд Бяла Слатина; Решение № 154/25.08.2023 г., постановено по ВНОХД №
363/2023г. по описа на Окръжен съд Враца. Приложено е НОХД № 126/2021г. по описа на
Районен съд Бяла Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - София, представлявана от Главния
прокурор на Република България, чрез прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен, с
който се оспорва предявеният иск. Ответникът посочва, че съгласно задължителните
указания, визирани в т.2 и т.З от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК, липсват ангажирани доказателства за обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения от ищеца адвокат на различните етапи
на наказателното производство, както и че приложените към исковата молба договори за
правна защита и съдействие, не се намират в кориците на делото.
Относно неимуществените вреди, претендирани от ищеца в размер на 50
3
000,00 лв., ответникът счита, че не са в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В
конкретния случай размера на исканото обезщетение от 50 000,00лв. е крайно завишен и
явно несправедлив. Претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната
практика по аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. Според ответника, твърдените вреди
не надхвърлят обичайните такива, които се презумират при всяко незаконно обвинение.
Налице са и факти, които сочат на нисък интензитет на увреждане - продължителността на
наказателното производство, която е разумна, предвид развитието на процеса в двете му
фази, като във фазата на досъдебното производство, същото е приключило в рамките на
няколко месеца,
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Предявеният от ищеца В. Г. В. от с.*****, Плевенска област иск е с правно
осн.чл.2, ал.1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,
претърпени в резултата на обвинение в извършване на две престъпления - по чл.213а, ал.2,
т.2 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК и второто по чл.213а, ал.2, т.2 НК, за които е бил оправдан с
влязла в сила присъда по НОХД № 126/2021г. по описа на РС Бяла Слатина и иск със
същото правно основание за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4
800лв. – заплатени за адвокатски възнаграждения.
Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното към исковата
молба постановление от 07.02.2018г., че срещу ищеца и друго лице е било образувано
досъдебно производство № ЗМ 17/2018г. по описа на РУ Кнежа, като В. Г. В. е бил
привлечен като обвиняем на 07.02.2018г. за това, че:
На 30.01.2018г., в гр. Кнежа, в дом, находящ се на ул. *********, в
съучастие с П. И. П., с ЕГН ********** от с. *****, ул. **********, като
съизвършители, с цел да принуди Г. П. С., с ЕГН **********, от гр.
Кнежа, живущ на адреса, да се разпореди със своя парична сума в размер
на 300 лева в негов интерес, го заплашил с насилие и му нанесъл удари с
ръце и крака в областта на главата и тялото му, с което му е причинена
4
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и хематом на клепачите на
едното око, с протрИ.е на очната цепка и излив на кръв под
конюнктивата на същото око, малки кръвонасядания в слепоочната
област, състояние довело до разстройство на здравето временно и
неопасно за живота - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК;
На 30.01.2018 година, в гр. Кнежа в гараж, находящ се в частен имот на ул.
******, с цел да принуди И. И.ов Г., с ЕГН **********, да се разпореди в
негов интерес с парична сума в размер на 300.00 лева, като използвал нож,
тип „мачете“ му нанесъл удар по главата и порезна рана на гърба на дланта
на дясна ръка, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето временно и неопасно за живота - престъпление но
чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК. Няма спор, че обвиненията са за тежки
престъпления, за които НК предвижда наказания лишаване от свобода от две
до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева. Безспорно е, а се
установява и от писмото на л.105 от делото, че ищецът е бил задържан под
стража през периода от 07.02.2018г. – до 15.05.2018г. за три месеца и 8 дни.
Няма спор, че по досъдебното производство са извършени множество
процесуално-следствени действия и събрани много доказателства, като в продължение на
около пет години е провеждана съдебната фаза на процеса, който е приключил с вляза в сила
на 25.08.2023г. оправдателна присъда, т.е от привличането му като обвиняем на 07.02.2018г.,
с цитираното постановление, до оправдателната присъда е изтекъл период от 5 години и 6
месеца. Не е оспорена от ответника изложената от ищеца в исковата молба фактическа
обстановка относно етапите, в които е протекъл наказателния процес, броя на съдебните
заседания и участието на ищеца в тях и поради това тя се възприема от съда като безспорна.
Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ –
претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени и имуществени вреди, както и налице
ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните гласни
доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие
водения срещу нея наказателен процес. От разпита на св. П. И. П.-съжителстваща на
семейни начала с ищеца, се установява, че срещу тях е било проведено наказателно
производство, което е започнало през 2018г. И двамата са били обвинени в престъпление и
по време на наказателния процес са били винаги заедно. Ищецът е бил задържан от
полицията, а свидетелката е била освободена. Задържали са го в ареста за 3-4 месеца. След
това се е прибрал в дома си, с МН „домашен арест“ за още 2-3 месеца. Свидетелката твърди,
че ищецът през това време се е чувствал много зле. Тя го е посещавала в ареста постоянно и
е видяла, че не е същия – бил е изнервен. В къщи – също, само говорел: „Делото, делото“,
„Кога ще ме пуснат, да мога да излизам“. Бил е под напрежение.Свидетелката установява и
това, че В. В. през 2013 година е изтърпял присъда от около 4 месеца за притежание на
5
наркотици. Твърди, че не е очаквал и е бил изненадан при сегашното му задържане.
Чувствал се е невинен и задържан неправилно. Бил е притеснен доста, тъй като са се
грижили за животни и свидетелката е останала сама да се грижи за тях. Не само при
задържането му, а и през цялото време е бил доста притеснен. За ареста е казал, че почти
никой не може да се „климатизира“ и че не било за хора, условията, по неговите думи, били
ужасни. Свидетелката го е посещавала всяка седмица, с разрешение на прокурор. Носела му
е храна, тъй като не харесвал тази от ареста. По време на домашния арест се е притеснявал
какво говорят хората в селото. Казвал, че даже да го пуснат, не му се излиза защото знае, че
всеки си измисля и си приказва по негов адрес какви ли не неща. Полицията постоянно е
идвала пред дома му - по 2-3 пъти на ден, даже по вечерно време. Свидетелката твърди, че
съжителят й никога не е напускал адреса си и винаги се е явявал на делата. Твърди, че не е
вярвал, че може да бъде осъден и се е надявал на последната инстанция, че ще бъде
оправдан.
От показанията на свидетеля Г. С. Г., се установява, че познава ищеца от 10
години, от едно село са. Твърди, че го познава като добър човек. Чувал е, че има проблеми с
полиция, прокуратура от хората по кафенетата. Знае, че е бил с МН „Задържане под
стража“. Видял го е след 5-6 месеца, но ищецът е избягвал да говори и да споделя.
Свидетелят твърди, че не е проявявал излишно любопитство, но е разбрал, че В. не е този
човек, когото е виждал преди. Бил е посърнал, с проблеми. Страхувал се е, че може да бъде
осъден.Свидетелят не е разбрал колко време е траяло делото и дали е бил оправдан, като
обяснява, че с ищеца са „просто познати“.
При разпита на свидетеля Т. В. Д., се установява, че се познават с В.
приблизително от 7-8 години, като съседи. Знае, че е имал проблеми и че е бил задържан в
ареста. Не знае точно за какво, нито колко време. Когато е разговарял с В. за делото, което се
води срещу него, е видял, че той е притеснен и уплашен. Притеснявал се е пак да не бъде
осъден и да не попадне в затвора, защото разказвал, че преди е влизал в затвора и от тогава
си е имал обеца и искал да се промени. Не искал да го сочат с пръст като престъпник. Затова
сега се страхувал точно от това – пак да не попадне там, защото си е изчистил името и не
иска пак да говорят за него.Видял го е в двора на къщата и го питал защо не го среща из
центъра на селото и той му казал, че е под „домашен арест“ и не може да излиза. Свидетелят
не знае подробности за делото, но предполага, че би трябвало ищецът да е оправдан. Твърди,
че ищецът е услужлив, че си помагат за отглеждането на животните. Наскоро с жена си са
отворили и магазинче.
Съдът като съобрази, че свидетелските показания на тримата свидетели
кореспондират помежду си, както и с представените по делото писмени доказателства, които
пък от своя страна не са оспорени, приема че показанията са обективно и безпристрастно
дадени пред съда. Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищеца е
бил задържан под стража кореспондират с писмените доказателства/писмо от Арест –
Плевен към ГДИН-София, МП на л. 105/, установяващи задържане за 3 месеца и 8 дни. След
този период мярката му за неотклонение е била изменена в „домашен арест“, който е
6
продължил до 29.10.2018г.Същевременно показанията на свидетелите и писмените
доказателства/справка за съдимост на л.53-55 от ДП/ сочат, че ищецът е осъждан два пъти за
тежки престъпления от общ характер-причиняване на смърт по непредпазливост, незаконно
държане на оръжие, държане на високорискови наркотични вещества и е търпял ефективно
наказание „лишаване от свобода“.
Безспорно е, че наказателният процес срещу В. В. е продължил пет години и
шест месеца по повдигнато незаконно обвинение за умишлени престъпления, - по чл.213а,
ал.2, т.2 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК и второто по чл.213а, ал.2, т.2 НК, за които се предвижда
наказаниe лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 3000 до 5000лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от незаконно обвинение за две тежки умишлени престъпления,
продължителността на наказателния процес от 5 г. и 6м., преди да влезе в сила
постановената оправдателна присъда, като за 3 месеца и 8 дни от тях – той е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. През този период той е търпял негативни
изживявания свързани с процесуалните действия спрямо него, несигурност и притеснение от
висящото обвинение и възможността за осъждането му. Не се установи. Няма доказателства
за търпени по-интензивни от естествените за този тип засягане на правната му сфера
неимуществени вреди. Липсват преки доказателства за променено отношение на хора от по-
широк кръг от обществената среда на ищеца, което да е следствие от обвиненията по това
наказателно производсттво.В тази насока не може да се приеме за особено значително
злепоставянето му, предвид обстоятелствата около миналите му осъждания.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
взема предвид тежестта на обвиненията и наказаниeто, което НК предвижда да тях, както и
обстоятелството, че обвиняемият е бил задържан под стража и с МН „домашен арест“ за
съответния период от време. От друга страна съобрази и обстоятелството, че за ищеца това
наказателно производство не е първото и че другите две са приключили с осъждане, в т.ч. и
на „лишаване от свобода“, което е търпяно ефективно. При изложените съображения, съдът
намира, че на ищеца В. Г. В. се следва обезщетение от 5 000 лв. Този размер е в съответствие
с тежестта на вредата и се явява справедлив, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД.
Обезщетение е за доказаните реално претърпени неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано от Прокуратурата незаконно
обвинение. При това положение, определянето на обезщетение в по-голям размер от
посочения, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на
критерия по чл.52 ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че такива
вреди ищецът е претърпял и те са вследствие на разходите за адвокатска защита. В
Наказателното производство по ВНОХД № 927/2020г. по описа на Плевенски ОС са
направени разходи за адв. възнаграждение в размер на 800лв., видно от прил. на л.17
договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв.В.П.. В Наказателното
производство по НОХД № 126/2021г. по описа на РС-Бяла Слатина са направени разходи за
7
адв. възнаграждение в размер на 1000лв., видно от прил. на л.20 договор за правна защита и
съдействие и пълномощно на адв.В.П.. При липса на други доказателства, следва да се
приеме, че само половината от заплатеното адв. възнаграждение общо от 2000лв., е разход
на ищеца, а другата половена е заплатена от подсъдимата П. И. П.. В Наказателното
производство по ВНОХД № 363/2023г. по описа на Врачански ОС ищеца е направил разход
за адв. възнаграждение в размер на 1000лв., видно от прил. на л.25 договор за правна защита
и съдействие и пълномощно на адв.В.П., като за него важи същото, както за разделянето по
равно на разходите за адвокатско възнаграждение между двамата подсъдими.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 1 и 3
ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в размер на 5000лева. За
разликата до заявената претенция за неимуществени вреди от 50 000лева, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претенцията за имуществени вреди се явява
основателна и доказана до размера 2800лв., като за разликата до 4800лв., искът следва да
бъде отхвърлен. Сумите се дължат, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда на 25.08.2023г.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК, да заплати направените от ищеца разноски за ДТ в размер на 20лв. и адвокатско
възнаграждение на адвокат В. П. от АК-Плевен в размер на 1080лв., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, съобразно представения договор за правна помощ на л.7 от делото, с който е
договорено безплатно процесуално представителство, както и съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Главния прокурор да заплати на В. Г. В., ЕГН ********** от с.*****, Плевенска област,
ул.**************, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 800 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на обвинение в извършване на престъпление
по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 30.01.2018г. в гр. Кнежа и за
престъпление по чл.213а, ал.2 т.2 от НК, извършено на 30.01.2018 г., в гр. Кнежа, повдигнато
с обвинителен акт от РП-Кнежа, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД №
126/2021г., влязла в сила на 25.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 25.08.2023г. до окончателното им
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за разликата до 50 000лв. за
неимуществени вреди и за разликата до 4800лв. имуществени вреди, като неоснователен и
8
недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Главния прокурор да заплати на В. Г. В., ЕГН ********** от с.*****, Плевенска област,
ул.**************, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата 20лв. за направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗА, Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, да заплати на адвокат В. П. от Адвокатска колегия-
Плевен сумата 1080лева разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на ищеца В. В. пред ПлОС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9