Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 3127 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗакр.Д/.
Образувано е по жалба вх. №
19457/09.11.2018г. на Н.В.И., ЕГН: ********** *** чрез адвокат Д.П. против Заповед
№ ЗД/Д-В-373/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорената заповед. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките, на
основание на които детето й – И Н В. е
била отнета и временно настанена в приемно семейство. Направено е искане съдът
да отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Варна чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт
С , изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният
индивидуален административен акт изхожда от компетентен орган, черпещ права от
специалния Закон за закрила на детето, като при издаването му не са били
допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че при издаването му са били налице
достатъчно фактически основания относно приложената мярка за закрила.
Административен съд-Варна, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При издаване на оспорената заповед административния
орган се е позовал на получен писмен сигнал вх. № СИГ/Д-В/825/18.10.2018г. и
социален доклад за оценка на риска за детето И Н В., ЕГН: **********,*** с родители: Майка – Н.В.И.,
ЕГН: **********. Според изложеното в заповедта, детето И Н В. е родено от съвместното съжителство на
родителите Н.В.И. и Г В ев Х. В удостоверението за
раждане не е вписан втори родител. От данните в заповедта, за първи път на
12.04.2018г. в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП гр.Варна
постъпва сигнал, че детето И Н В. /4г./
и сестра й Н Г Х /6г./ скитат
безнадзорни по улиците на с.Изворско. Децата са
предадени на здравен медиатор в селото от
полицейските служители, а по-късно – на тяхна роднина. Вследствие раздяла на родителите, майката напуска
семейството с детето В /брат на И / и се
установява в жилището на своята майка в с.Бояна,
община Вълчи дол. Според заповедта, от служители на РУ Аксаково е установено,
че децата често са оставяни без надзор и контрол от близък възрастен или
родител и нямат добри условия за отглеждането им. На 18.04.2018г. бащата
подписва декларация в ОЗД, в която заявява, че ще полага грижи за децата си с
подкрепата на сестра си и майка си, с които живее заедно. На същата дата е
посетен дома на семейството и с протокол са отправени предупреждения и
препоръки към родителите за изпълнение на родителските им задължения и
подобряване на хигиенно – битовите условия, като им е поставен и определен
срок. Служители на ОЗД са потърсили дарители, които да осигурят на семейството
мебели, дрехи, обувки за децата. След като е установено, че В. полага грижи за
дъщеря си в жилището на своята майка в с. Бояна, е изготвено писмо за социално
проучване от ДСП – Вълчи дол. Получен е отговор, че не са установени рискове за
детето. Установява се, че след кратък период от време децата И и брат й В са били
върнати от майката и предадени на грижите на бащата и неговите роднини.
Установено е, че през деня, когато бащата е на работа, децата често са без
надзор от възрастен. В началото на месец октомври е получена информация, че
майката се е върнала в семейството, но въпреки това за децата не се полагат
добри грижи: хигиената в жилището е изключително лоша, няма приготвена топла
храна. На 18.10.2018г. при посещение в жилището е констатирано, че детето И видимо
не е в добро здравословно състояние, босо, със занемарена лична хигиена.
Майката информира, че е посетила личен лекар и е изписан антибиотик „Зинат“, но в телефонен разговор с лекаря е установено, че е
подала невярна информация, детето не е водено на преглед, което е предпоставка
за висок риск за живота и здравето му. Според изложеното в заповедта,
родителите имат нестабилни взаимоотношения и не проявяват критичност към
хигиенно-битовите условия в жилището и необходимите грижи за детето. Предвид
това е взето решение детето И В. да бъде настанена спешно в семейството на Е Г ,
а целта на настаняването е да се осигури на детето семейна среда, като се
предотврати настаняването в специализирана институция и се осигури индивидуална
грижа за детето. Като доказателства по делото е приобщена административната
преписка, съдържаща: писмо от ДСП – Вълчи дол до ДСП гр. Варна /л.36/, с което
се посочва, че не са установени рискове за децата И и
В ; писмо от 25.06.2018г. от ДСП гр. Варна до РУ – Аксаково /л.37/, с което е
предоставена информация, а именно, че при посещение на 05.06.2018г. на адреса в
с.Изворско от екип социални работници е установено,
че в дома на бащата се отглеждат децата Г Х и Н Х , а децата И В. и В Х се отглеждат от майката в с. Бояна, за което
е приложено и писмото от ДСП – Вълчи дол. Според писмото за децата Г и Нсе полагат адекватни грижи от страна на техния баща, а в
жилището продължават довършителни ремонтни дейности, като същото е с добра
битова хигиена, а децата са под надзора на възрастен, спазват дисциплина, като
се занимават с полезни дейности за тяхното развитие; Социален доклад от
28.05.2017г. според който хигиенно-битовите условия са подобрени, с цел децата
да имат нормални условия за живеене и развитие. Основни грижи за децата полагат
техните родители. Майката не работи, поради това, че трябва да отглежда двете
по-малки деца. Същата получава месечни помощи от ДСП гр. Варна в размер на 140
лева. Бащата по данни на семейството получава по 250 лева на две седмици, с
които закупуват храна, консумативи за децата, заплащат сметки и т.н. Според
доклада, констатирана е липса на достатъчен финансов ресурс за по-пълно
задоволяване потребностите на децата в семейството, компенсирано с дарения;
протоколи от проведени срещи /л.41-47 по делото/; Социален доклад от
19.10.2018г., в който е отразено, че родителите показват привързаност спрямо
децата, но нямат пълноценната подкрепа от роднини и необходимия капацитет сами
да се справят със задоволяване базовите потребности на всички, тяхното нормално
развитие и възпитание. Взаимоотношенията между майката и бащата са нестабилни,
което затруднява полагане на адекватни грижи за децата в семейна среда от тяхна
страна. Според доклада, спрямо детето И не се полагат необходимите грижи. Не са
задоволени основните потребности на детето от сигурен и безопасен дом, чисти,
подходящи дрехи за възрастта, не се поддържа личната хигиена на детето. В
частта от доклада – „Основни грижи за детето“ е посочено, че детето е изведено
от семейната среда и спешно настанено в приемно семейство. В същия доклад в
частта „Решение на началник ОЗД и директор“ е прието да се предприеме спешна
мярка за закрила „настаняване в приемно семейство“; Социален доклад от
26.10.2018. с който се преразказват данните от предходните доклади и е
направена препоръка спрямо детето И да се предприеме спешна мярка за закрила
„настаняване в приемно семейство“ – в професионалното приемно семейство на Е Г .
Представени и приети по делото са още протоколи от проведени срещи, оценки на
родителския капацитет, медицинско удостоверение № 1221/2018г. за извършен преглед
на детето И В., решение № 1077/15.03.2019г. на РС гр. Варна, постановено по гр.
дело № 18102/2018г.
По делото в качеството на свидетели са разпитани В В ев, Р Х , И В и Е Г . В
показанията си св. В ев твърди, че децата /в т.ч. и детето И / не ги е виждал
болни и скитащи по улиците, не ги е виждал да са боси и голи. Твърди, че
условията в къщата, в която живеят са добри. Свидетелката Х /леля на детето И /твърди
в показанията си, че е полагала грижи заедно с майка си. Хигиената на детето е
била добра. Детето е било сресано, измито, добре облечено, не е напускало дома
си само, а е играело на площадка в двора. Според свидетелката Вълчева, нейните
преки впечатления от детето И датират от месец ноември. Свидетелката твърди, че
детето е било в състояние на „ступор“, стресирана.
Твърди, че при събличане якето на детето, същото е вдигнало ръка за да се
предпази, все едно някой ще посегне да я удари. Лично е видяла белези по тялото
на детето в областта на гръдния кош, които са били стари. Свидетелката твърди,
че детето е имало белези от изгаряния от огън от собствената им печка, тъй като
според свидетелката децата сами обслужват печките. Според свидетелката Гусийска, при настаняване на детето И в семейството й,
детето не е говорило, било е с тежка депресия, с болки. В продължение на
няколко седмици детето не е общувало, не се е усмихвало. Свидетелката твърди, че
детето е било на нивото на една година развитие, при положение, че е на четири
години. Твърди, че по данни на личния лекар, на детето са били направени всички
ваксини.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от оправомощен за това
орган в пределите на материалната му компетентност, съобразно чл.27, ал.1 от ЗЗакр.Д. Със заповедта на основание чл.27, ал.1, във връзка
с чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 от ППЗЗД е наредено:
Настанявам спешно детето И Н В., ЕГН: **********,***
в семейството на Е В. Г , ЕГН: **********, като същото при необходимост ще
ползва „заместваща приемна грижа“ съгласно чл.20 от Наредба за условията и реда
за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на
детето.
При издаването на оспорената заповед, като правно
основание административният орган е посочил разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.3 и
т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 от ППЗЗД.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗД може да бъде настанено
извън семейството дете: т.3 - чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат и т.4 – което е жертва на насилие
в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Административният акт е издаден без да са налице фактически и
правни основания за предприемане мярка за закрила настаняване на детето И В. в
приемно семейство. Приложените по делото доказателства обаче не дават основание
да се приеме, че спрямо детето е упражнен физически или психически тормоз,
което да налага неговото настаняване в приемно семейство. Липсват доказателства
в насока, че детето е жертва на насилие от страна на неговите родители. При
издаването на заповедта административния орган се е позовал на писмен сигнал,
като по делото е приложен формуляр за приемане на устен сигнал, входиран със същия вх.
№ СИГ/Д-В/825/18.10.2018г. /л.48 по делото/. Единственото отразено в сигнала е
че същият е във връзка с неглижиране на здравни потребности на детето от страна
на майката. Следва да се отбележи, че лицето, подало сигнала, това, което е
приело информацията и на когото е възложено е един и същ социален работник. Не
става ясно обаче кой е подал сигнала, как и кога е бил приет, каква информация
е била предоставена. И социалния доклад на който се е позовал административния орган /от 19.10.2018г./ не
дава основание да се приеме, че е налице необходимост от извеждане на детето от
семейството и настаняването му в приемно семейство. Единственият извод, който
може да се изведе от този социален доклад е, че определящи за вземане на
решение за настаняване на детето в приемно семейство се явяват качествата на
хората и материалните ресурси, с които разполагат. Освен това в социалния
доклад от 19.10.2018г. е посочено, че детето е изведено от семейната среда и
спешно настанено в приемно семейство. В последвалия социален доклад от
26.10.2018г. обаче е направена препоръка спрямо детето да се предприеме мярка
за закрила „Настаняване в приемно семейство“. Т.е. от доказателствата е видно,
че спрямо детето И В. е била предприета мярка преди издаването на процесната
заповед.
Нещо повече. От необсъдените
от страна на административния орган доказателства: Социален доклад от
28.05.2017г., декларации от близки се
установява, че между децата в семейството и родителите има изградена силно
емоционална връзка, предвид това, че те се отглеждат пряко от тях и не са се
разделяли никога до момента. Установено е, че родителите са мотивирани да
изучат децата си, въпреки трудностите, които изпитват. Самото семейство не е
социално изолирано и има възможност за интеграция в обществото. Отделно от това
с приложените декларации /л.83-85/,
близки на семейството са поели ангажимент да помагат на семейството при
отглеждането и възпитанието на децата, респ. на детето И . Изложените
обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетелите В В ев и Р Х , които съдът приема
като последователни и непротиворечиви. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Вълчева и Гусийска, поради това, че
същите не кореспондират в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Съдът счита, че административният орган в нарушение на
чл.35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. В
нарушение на процесуалните си задължения не е изяснил всички релевантни за
спора факти и обстоятелства с оглед формиране на безпротиворечив
извод при постановяване на оспорения акт. Изложеното е достатъчно основание да
се приеме, че заповедта е немотивирана и като такава да бъде отменена.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗакр.Д
настаняването извън семейството е вид крайна мярка, която се налага след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. Съгласно чл.3 от
Конвенцията за правата на детето /приета от ОС на ООН на 20.11.1989г.,
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г./ държавите – страни по
Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица,
отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими
законодателни и административни мерки. Съгласно чл.27 от Конвенцията държавите
– страни по конвенцията в съответствие с националните условия и в рамките на
своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат
родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в
случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено
по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Като гарантира правата на
родителите, държавата би следвало да предостави на семейството материална
помощ, за да запази неговата цялост, да предотврати извеждането на детето от
семейството и по този начин да осигури необходимата за оптималното развитие на
детето среда. В тази връзка с оглед доказателствата по делото, не се установява
да са приложени установените от законодателя мерки по чл.23 от ЗЗакр.Д за закрила в семейна среда. В настоящия случай
съдът намира, че приложената мярка за закрила - настаняване в приемно семейство
не се явява най-добрата грижа за детето при положение, че останало без грижа и
закрила от своите родители, детето би страдало от тази раздяла в социалния и
психологическия смисъл на думата.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен. С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски,
поради което в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата в
размер на 512 /петстотин и дванадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатена държавна такса в размер на 10 лева и заплатена такса
за изпращане на жалбата по пощата в размер на 2 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-В-373/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна да
заплати на адвокат Д.П.П. от Адвокатска колегия гр. Варна сумата от 512
/петстотин и дванадесет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: