Определение по дело №552/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 428/22.11.2012 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 377/2012 г. по описа на с. съд, е отменено решение от 20.12.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г. на Б. окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав.

Срещу решение № 5383/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на РС Б., в частта му в която е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС срещу К. М. П. и Г. Т. П., е депозирана въззивна жалба от В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш. Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М., всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Т.и партньори”, представлявано от адв. Д.Д. и адв. Г. Т.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не е обсъдил по отделно и в тяхната взаимна връзка приетите по делото доказателства – писмени и гласни по отношение на ответниците Г. П. и К. П.. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове като доказани и основателни.

Срещу решението на районния съд е депозирана въззивна жалба и от адв. П. П., в качеството му на процесуален представител на Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н. и Р. М. Н.. С жалбата се атакува решението в частта, с която са уважени исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу жалбоподателите. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява и доказва, че ако ответниците преминават през процесния имот, то правата на ищците, които са собственици само на 25.14 % от правото на собственост, са накърнени, тъй като не се установява кой от ищците коя част точно от дворното място ползва и с какво се накърнява правото му да ползва същата тази част. Оплакванията са и за недоказаност на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС по отношение на жалбоподателите, доколкото не се установява и доказва, че същите ежедневно и непрекъснато преминават през процесното дворно място и паркират там автомобилите си и така накърняват правото на собственост на част от собствениците на този недвижим имот. Наведено е с въззивната жалба и оплакване, че първостепенният съд при анализа на доказателствата, събрани по делото, не е коментирал установеното по делото обстоятелство, че подхода към жилищната сграда на ул. “П. Т.” 4 се извършва именно през спорното дворно място, като съобразно нормите на ЗУТ компетентните органи към Община Б. са задължени да осигурят на живущите в тази сграда и друг подход, за да се избегне преминаването и паркирането на автомобили в имот № 04297.613.380. Срещу основателността и размера на уважения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД се възразява, че съдът е присъдил обезщетение, което касае целия имот и следва да бъде заплатено на всички негови собственици, без да държи сметка, че иска е предявен само от собствениците на 1 / 4 идеална част от недвижимия имот. Доколкото иска касае и пропуснати ползи, то отново се възразява във въззивната жалба, че за отдаването на част или на целия недвижим имот под наем, следва да име решение на всички собственици на недвижимия имот по реда на чл.32 ЗС или по реда на ПУРНЕС, а данни за такова по делото липсват. Иска се да бъде отменено решението на районния съд в частта, с която предявените спрямо жалбоподателите искове са уважени и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани и неоснователни.

Въззивна жалба срещу Решение № 5383/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на РС Б., е депозирана и от К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б. и Г. В. Б., чрез пълномощника им адв. Л.С.. С жалбата се атакува решението в частта, с която са уважени предявените срещу жалбоподателите искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, както и за неговата порочност, поради това, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактическите изводи на първоинстанционния съд въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства пред първата инстанция, като се твърди, че Божкови никога не са паркирали автомобили в процесния недвижим имот, като в тази посока категорични са свидетелските показания, в които се съдържат данни, че тези лица само преминават през имота, но паркират автомобилите си на улицата откъм съда. Навеждат се с жалбата фактически твърдения, че ответниците от много години преминават през този имот, за да стигнат до домовете си и това е станало далеч преди ищците да станат собственици на идеални части от правото на собственост на процесния недвижим имот, като никой до този момент не се е противопоставял на тяхното преминаване през имота. Възразява се срещу уважения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. И с тази въззивна жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение по отношение на жалбоподателите и постановяване на ново, с което предявените искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е депозирана въззивна жалба от С. А. С. и Е. Й. С. срещу решение № 5383/21.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на РС Б., в частта, с която по отношение на жалбоподателите са уважени исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта му, в която предявените искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД са уважени срещу жалбоподателите С. А. С. и Е. Й. С.. Двамата твъдрдят, че никога не са живели в апартамент от сградата на поземлен имот, съседен на процесния с № 04279.613.380, макар да са собственици на този апартамент. Тъй като не живеят в този имот, няма как двамата жалбоподатели да са преминавали фактически и физически през имота на ищците и да са паркирали там автомобили и така да са пречели на ищците да упражняват правомощията си съобразно правото си на собственост. Нещо повече - навеждат се доводи, че двамата не притежават в своя собственост и лек автомобил, поради което обективно невъзможно е да паркират МПС в спорния недвижим имот. Недоволни от постановеното срещу тях решение на първоинстанционния съд, двамата жалбоподатели изказват становище, че в тази му част същото е изцяло необосновано, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства по делото. Идентични съображения са изложени и срещу уважения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Не може да бъде присъждано обезщетение и за пропуснати ползи от неползването на междублоковото пространство за паркинг, след като същото не е отреждано за паркиране чрез създаване на паркоместа и не може да се дължи обезщетение за право, което не се притежава от ищците.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадените въззивни жалби, пред първостепенния съд не е депозиран писмен отговор от другата страна, срещу нито една от тях.

Ответниците пред районния съд К. В. С. и В. В. С. не са депозирали въззивна жалба и първоинстанционното решение по отношение на същите, е влязло в сила. Ответниците Г. Т. П. и К. М. П. също не обжалват постановеното първоинстанционно решение, същото се обжалва от ищците по отношение на посочените двама ответници.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност следва да се приеме за установено следното:

Производството пред Районен съд Б. е образувано въз основа на предявени искове от В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш., Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М., всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Т. и партньори”, представлявано от адв. Д. Д. и адв. Г. Т., срещу К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б., Г. В. Б., В. В. С., К. В. С., Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С., като са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска от съда да бъдат осъдени ответниците да преустановят /прекратят/ преминаването през съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” № 31, представляващ поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. и паркирането на МПС в него; иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки един от ответниците да заплати на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680 в размер на по 52.50 лв. месечно или на всеки един от ищците в размер на по 3.50 лв. месечно, за период от 6 месеца, считано от 26.12.2007 г., до датата на подаване на исковата молба- 26.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008 г., до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищците живеят в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” /бивша Б./ № 31, в 13- етажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. по действащата кадастралната карта на гр. Б., а по ЗРП на ЦГЧ гр. Б., одобрен със Заповед № 323/ 05.09.1994 г.- УПИ IV- 5417, с площ от 1 194 кв. м. Сочи се, че ищците са придобили правото на собственост върху индивидуални обекти от съсобствената сграда, а по силата на договори за покупко-продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, по реда на глава IV от Закона за общинската собственост и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г., са били съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, при следните квоти: В. Б. С.- 23.27/1194 ид. ч., В. Б. С.- 30.12/1194 ид. ч., Е. С. К.- 21.11/1211 ид. ч, Р. С. П.- 28.76/1211 ид. ч, В. В. Ч.- 21.93/1211 ид. ч, С. Е. К.- 27.03/1211 ид. ч, Г. Т. З. и В. А. З.- 29.04/1211 ид. ч, М. Т. Т.- Ш. - 20.70/1194 ид. ч, Д. К. Х.- 30.49/1194 ид. ч, Н. А. П., С. А. П. и К. А. П.- 26.28/1194 ид. ч, Д. Е. Б.- 11.66/1211 ид. ч. и С. С. М.- 29.82/1211 ид. ч., като останалите идеални части от имота принадлежат на други етажни собственици и на Община Б.. Твърди се, че ответниците живеят в съседни поземлени имоти: Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С., И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С.- в поземлен имот с идент. № 04279.613.375, с изход на ул. “П. Т.”; К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. В. Б., К. К. Б. и П. Г. Б.- в поземлен имот с идент. № 04279.613.377, с изход на ул. “М.” № 28; В. В. С. и К. В. С.- в поземлен имот с идент. № 04279.613.383, с изход на ул. “С. С.” № 12 А; Г. В. Б. в гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М.” № 10, . 3, ап.10, като не притежават собственост върху идеални части от съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 04279.613.380. Твърди се, че всички ответници от години преминават през имота на ищците и паркират автомобилите си, без да имат правно основание за това. Сочи се, че на ответниците не е учредено право на преминаване или с права по силата на договор за наем, нито е изразявано съгласие - устно или писмено за паркиране на автомобилите в двора на имота и ползването му за паркинг. Правните твърдения са, че чрез тези си неправомерни действия, ответниците по исковете ограничават и затрудняват преминаването на ищците през имота им, както и ограничават правото и възможността им да паркират автомобилите си. С посочените действия, всички ответници смущават и ограничават правото на ползване на ищците на поземления имот според предназначението му и съобразно притежавания обем в съсобствеността. Отделно от това, от противоправните действия на ответниците, всички ищци търпят вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получат наемна цена, при условие, че отдадат имота си под наем за паркинг и/ или учредят право на преминаване през него. От друга страна- като преминавали през процесния имот и паркирали автомобилите си, всички ответници спестявали имуществени разходи за паркинг и за учредяване на сервитут.

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, Т. Т. чрез процесуалния си представител- адв. П., излага доводи за недопустимост и за неоснователност на предявените искове. Възразява се за липса на правен интерес от завеждане на иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като ищците притежават по- малко от 50 % от общото право на собственост върху процесния недвижим имот, като липсва решение на Общото събрание на етажната собственост за начина на ползване на имота, поради което иска е недопустим. Оспорват се твърденията в исковата молба, че Т. Т. паркирала някога притежавания от нея лек автомобил в процесния имот. Също така се твърди, че разположението на сградите е такова, че ответницата Т. няма обективна възможност да влиза в своя имот, ако не преминава през имота на ищците.

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците С. и Е. Стоеви излагат доводи за недопустимост и за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията в исковата молба някога да са паркирали леките си автомобили в притежавания от ищците имот и твърдят, че настоящото производство следвало да се предхожда от влязло в сила решение на Общото събрание на етажните собственици за начина за ползването на имота.

Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба.

Следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

Ищците живеят в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” /бивша Б./ № 31, в 13- етажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. по действащата кадастралната карта на гр. Б., а по ЗРП на ЦГЧ гр. Б., одобрен със Заповед № 323/ 05.09.1994г.- УПИ IV-5417, с площ от 1 194 кв. м. Същите са придобили правото на собственост върху индивидуални обекти от съсобствената сграда, а по силата на договори за покупко- продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, по реда на глава IV от Закона за общинската собственост и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г., са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, при следните квоти: В. Б. С.- 23.27/1194 ид. ч., В. Б. С.- 30.12/1194 ид. ч., Е. С. К.- 21.11/1211 ид. ч., Р. С. П.- 28.76/1211 ид. ч., В. В. Ч.- 21.93/1211 ид. ч., С. Е. К.- 27.03/1211 ид. ч., Г. Т. З. и В. А. З.- 29.04/1211 ид. ч., М. Т. Т.- Ш. - 20.70/1194 ид. ч., Д. К. Х.- 30.49/1194 ид. ч., Н. А. П., С. А. П. и К. А. П.- 26.28/1194 ид. ч., Д. Е. Б.- 11.66/1211 ид. ч. и С. С. М.- 29.82/1211 ид. ч.

Не се спори между страните по делото и относно твърдението в исковата молба, че ответниците по предявените пред първата съдебна инстанция искове, живеят в съседни поземлени имоти: Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С.- в Поземлен имот с идент. № 04279.613.375, с бивш изход откъм ул. “П. Т.”; К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. В. Б., К. К. Б. и П. Г. Б.- в Поземлен имот с иден. № 04279.613.377, откъм ул. “М.” № 28; В. В. С. и К. В. С.- в Поземлен имот с идент. № 04279.613.383, откъм ул. “С. С.” № 12 А; Г. В. Б. -в гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М.” № 10, . 3, ап.10.

Установява се от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 75/07.06.2004 г., издадено от главният архитект на Община Б., че за “Ж. сграда- магазини, 4 жилищни етажа и тав. Етаж/ 45/”, находящ се в УПИ II- 2733, в кв.109 по плана на ЦГЧ, град Б., с административен адрес- ул. “П. Т.”, с възложители - П. С. И., А. Г. И., Н.Т. Н., Г. Т. П. и “К.” ООД, е построен в съответствие с одобрените архитектурни проекти, като е въведен в експлоатация въз основа на съблюдаване на строителните правила и норми, като при разрешаването на строежа, са дадените следните ограничения за ползването на строежа- “За зареждане на изградения магазин, да се ползва достъп откъм дъното на урегулирания имот”.

По искане на страните са обявени от първоинстанцоинния съд за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответницата Т. Т. живее в жилищния блок в гр. Б., находящ се на ул. “П. Т.” № 4, с вход откъм имота на ищците, както и че ответника К. К. Б. преминава през процесния недвижим имот, собственост на ищците. От обясненията на ответника К. Б., дадени по реда на чл.176, ал.1 ГПК, се установява, че преминава с автомобила си през имота на ищците, за да стигне до своя имот, но не е паркирал МПС- то си в него. Преминаването му през имота на ищците, се налагало, защото нямал достъп до жилището си, така била изградена сградата по проект. Нямал и учредено право за преминаване през имота на ищците.

От показанията на свид. А. П., баща на ищците Н. П. и С. П., се установява, че живее в гр. Б., на ул. “Х. Т.” № 31, на 10 етаж. Свидетелят пояснява, че ищците не можели да ползват дворното си място, което закупили, защото тези, които живеели отсреща, които имали един адрес, а използвали друг вход сега, постоянно гарирали своите коли в имота на ищците. Това били ответниците Г. П., Т. Т., В. Т., Т. Н. и Р. Н.. Последните макар да живеели на ул. “П. Т.” № 4, сменили мястото на входа си и вместо с вход от тази улица, те от 6- 7 години минавали през дворното място на ищците, за да достигнат до блока си. Затварянето на този вход не било случайно, защото ответниците го отдали за изграждане на магазин. С тези си действия, ответниците препятствали възможността, ищците да паркират своите коли. Свидетелят сочи, че Божкови също преминавали през имота на ищците, но паркирали колите си на улицата откъм съда. Тези, които живеели в блока, те преминавали, те паркирали автомобилите си. Откъм детската градина също преминавало едно семейство, но свидетелят не ги знаел като имена, познавал ги визуално. Свидетелят е категоричен, че не е виждал ответниците Г. Т. П., К. М. П. и Р. Н. да управляват автомобили, те били възрастни хора и не паркирали, тези които го правели, вероятно били техни близки.

От показанията на свид. Р. К. се установява, че живее в гр. Б., на ул. “Х. Т.“ № 31, от 1973 г. Ответниците К., К., В., Г., П., Е. Б., преминавали през имота на ищците. От отсрещната кооперация преминавали през ул. “П. Т.”, тях свид. не ги познавала. Имали четири коли, всяка сутрин излизали, вечер се прибирали, това било така откакто се направила кооперацията, от 2004 г. до сега. Имало проход откъм ул. “П. Т.”, който бил затворен през 2004 г. Кооперацията била построена през 1996 г. От тази страна на улицата не можели да преминават ответниците, единствения вариант бил през имота на ищците. Ответниците Е. и С. С., също преминавали през имота на ищците, като сега имало квартиранти в техния апартамент. Ответниците В. и К. Сотирови, ги познавала, те живеели откъм дерето, до детската градина и понеже там нямало улица, също преминавали през имота на ищците, паркирали и две коли, които пречели на преминаването. Т. нар. “паркинг” можел да побере около 15 коли, като най- голяма била частта от колите на тези, които живеели на ул. “П. Т.”, те даже си оградили местата за паркиране. Дворното място било закупено от Община Б.. Ищците не се били разбирали с останалите съсобственици кой коя част да ползва.

От показанията на свид. И. Л. се установява, че живее в гр. Б., на ул. “Х. Т.” № 31 от 1972 г. Сочи, че ответниците- фамилиите С., Т. Т. и нейното семейство, Б., С., преминавали през имота на ищците. Последните преминавали през имота на ищците, паркирали автомобили в него от, около 2003г.- 2004г., насам. Преди те имали вход откъм ул. “П. Т.”, който след това бил премахнат и превърнат в разширено помещение на магазина. Поради това, те самоволно решили да паркират колите в двора на ищците, да преминават през него, а К. Б. дори имал изграден гараж. Сотирови също имали гараж в двора, който бил общинска собственост, но те предпочитали да паркират и преминават през имота на ищците. Когато започнала процедурата по закупуване на имота, възникнал пожар и пожарната кола не можела да влезе и да паркира, заради паркираните коли на ответниците. Те влизали откъм ул. “Х. Т.”, а в същото време се водели живущи на други улици. Откъм ул. “П. Т.” пешеходно не можело да се влезе към момента. Нямало протокол, от който да се разбирало кой каква част да ползва, не било нужно, всеки си имал идеална част от това дворно място. Свид. не можела да каже дали ответника Г. П. паркирал колата си, а също и К. П.. Всички, които живеели, без изключение, били паркирали, но свидетелката не може да каже кога точно са паркирали. Т. Т. многократно паркирала, включително и в периода от 2007 г. до сега, както и Р. Н., П. С., които също паркирали. В. Б. Т. свид. не знаела къде живее. Преминаването на ответниците възпрепятствало ищците. През 2006 г. в терена около блока била поставена решетка, ограда, от живущите в блока, от ищците. Тя съществува и в момента, представлява заграждение на терена. Ответниците минавали покрай блока, до блока, от входа към двора, този подход не бил затворен, и бил част от място, което ищците закупили, оттам минавали без проблем автомобилите на ответниците, а и на половината град. Свид. конкретизира, че ставало въпрос за затвореното пространство между ул. “В. М.”, ул. “П. Т.” и детската градина, това било УПИ- то на ищците.

От заключението на вещото лице Д. Н., по изслушаната съдебно- оценителна експертиза пред първоинстанционния съд, се установява, че месечния пазарен наем за едно паркомясто в района, в който се намира процесния имот, за периода от 26.12.2007 г., до датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008 г., е в размер на 27 лв. Месечната пазарна цена за учредено право на преминаване през чужд имот в района, в който се намирал процесния имот, е в размер на 3 лв.

Пред въззивната инстанция е представено и прието като доказателство писмо изх. № П-02-192(1)/03.12.2012 г. на Община Б., адресирано до В. Б. С., с което се уведомява последния, че с писмо собствениците на жилищна сграда, намираща се в имот с идент. 04279.613.375 по КК на гр. Б., са уведомени да изградят вход за достъп до жилищна сграда и имота, съгласно издадено Разрешение за строеж № 160/01.08.1995 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 75/07.06.2004 г. на строеж: “Жилищна сграда – магазини, 4 жилищни етажа и тавански етаж /45/, откъм ул. “П. Т.” в 3-месечен срок от получаване на съобщението, както и че при неспазване на указания срок ще бъдат предприети действия по затваряне на прохода откъм имота на ищците.

С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том IV, per. № 12280, дело № 666/2010 г. по описа на Нотариус И. К., Т. Т. и Т. Н., са закупили апартамент с идентификатор № 04279.613.380.1.47, който обект се намира в жилищния блок, построен върху ПИ с идентификатор № 04279.613.380.

Представено и прието по делото е удостоверение № 460/05.03.2013 г., издадено от РС Б., видно от което в БлРС е образувано дело по искова молба на Т. Г. Т. и Т. Н. Н. против ответниците Община Б., В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш., Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М. с предмет на делото иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС за разпределение право на ползване по отношение на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04279.613.380, като към 05.03.2013 г. делото е висящо.

По делото е представен и приет като доказателство договор от 14.02.2013 г., сключен между Т. Г. Т. и Т. Н. Н. от една страна и В. Б. Т., П. С. И., Р. М. Н. и А. Г. И., от друга, за наем на недвижим имот жилище, апартамент с идентификатор 04279.613.380.1.47.

Пред въззивната инстанция е изпълнена и приета съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че затварянето на прохода на жилищната сграда в парцел ІІ, кв. 109 по плана на ЦГЧ на Б. с вход откъм ул. “П. Т.” към стълбището на сградата е извършено след изменение на архитектурния проект на жилищната сграда, одобрено от гл. архитект на Община Б., като за извършената промяна не е посочена дата, от която да е видно дали прохода с вход откъм ул. “П. Т.” е закрит в хода на строителството на сградата или на по-късен етап. За присъединяване на прохода към магазина на ответниците, съгласно строителните книжа, не е предвиден достъп от ул. “П. Т.” до жилищните етажи на ответниците. В екзекутивната документация със забележка на тогавашния гл. архитект, практически е затворен достъпа от ул. “П. Т.” към стълбището на жилищната сграда, а в ограничителното условие към удостоверението за ползване е описан прохода само за зареждане на магазина – откъм дъното на урегулирания имот, т.е. през парцел ІV. Вещото лице сочи, че в одобрения след корекцията арх. проект не става ясно как ще се осъществява достъпа до стълбището, а оттам и до жилищните етажи на сградата. В издаденото удостоверение за ползване не е указан подхода към апартаментите на ответниците. Имот пл. № 5417, за който е отреден парцел ІV в кв. 109 по регулационния план на ЦГЧ на Б., е урегулиран с лице на ул. “Х. Т.” и с площ от 1211 кв. м. Същият е отреден за жилищно строителство, имота е съсобствен с Община Б. и е застроен с 13 етажна масивна жилищна сграда със застроена площ 343 кв. м. Имот пл. № 2733, за който е отреден парцел ІІ в кв. 109 по регулационния план на ЦГЧ на Б., е урегулиран с лице на ул. “П. Т.” и с площ от 162 кв. м. /изч. графично/, отреден е за жилищно строителство и застроен с масивна жилищна сграда с М + 4 .+ Т /45/. В удостоверение № 75/07.06.2004 г. не е посочено от къде ще се осъществява достъпа до жилищните етажи, посочено е за зареждане на магазина да се ползва достъпа откъм дъно на урегулирания имот, т.е. през парцел ІV. Вещото лице сочи, че на място достъпът до жилищните етажи се осъществява през дворното място на 13 . жилищна сграда. Начинът на достъп не е съобразен с регулационния статут на съседния УПИ ІV. Вещото лице посочва, че в Община Б. няма данни да е учредено на ответниците с писмен договор с нотариална заверка на подписите право на преминаване през чужд поземлен имот.

Решението в частта, с която са уважени предявените искове по отношение на ответниците В. В. С. и К. В. С. не е обжалвано и е влязло в сила, както и в частта, с която иска по чл.109 ЗС в частта за осъждане на ответника Г. П. да преустанови преминаването през имота на ищците.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни доводи:

Искът, основан на чл.109, ал.1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.

Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните, ограничаващи правото на собственост, въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си- Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК.

Искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Собственикът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение. За да бъде основателен и се уважи негаторният иск, е необходимо ищецът да установи по делото, че е собственик на имота и е налице неоснователно противоправно действие от страна на ответника в този имот, с което му пречи да упражнява своите права на собственик в пълен обем.

В настоящият казус се установи първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ищците да са собственици на имота.

По делото се установява безспорно, че ищците са част от собствениците на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380. Същите на валидно правно основание /покупко- продажба/ са придобили следните идеални части от имота : В. Б. С.- 23. 27/ 1 194 ид. ч., В. Б. С.- 30. 12/ 1194 ид. ч., Е. С. К.- 21. 11/ 1 211 ид. ч, Р. С. П.- 28. 76/ 1211 ид. ч, В. В. Ч.- 21. 93/ 1 211 ид. ч, С. Е. К.- 27. 03/ 1 211 ид. ч, Г. Т. З. и В. А. З.- 29. 04/ 1 211 ид. ч, М. Т. Т.- Ш. – 20. 70/ 1 194 ид. ч, Д. К. Х.- 30. 49/ 1 194 ид. ч, Н. А. П., С. А. П. и К. А. П.- 26. 28/ 1 194 ид. ч, Д. Е. Б.- 11. 66/ 1211 ид. ч. и С. С. М.- 29. 82/ 1 211 ид. ч.

Преченето в настоящия случай е описано в исковата молба като преминаване през имота на ищците и паркиране на автомобили в него, като по този начин ответниците ограничават и затрудняват преминаването през имота и възможността им да паркират. Ищците в настоящия казус не сочат по какъв начин преминаването на ответниците накърнява правото им на собственост, как това преминаване смущава ползването на имота, с какви неправомерни действия се засяга същия и какво е отражението им върху имота. Преминаването през чужд имот без съгласието на собственика принципно се явява неправомерно действие от страна на преминаващото лице. Въпреки изложеното съдът намира за недоказана втората предпоставка на иска по чл.109 ЗС, а именно това преминаване от страна на ответника да пречи на ищеца да упражнява правото си собственост в пълния му обем.

Както съдът посочи по – горе, твърдението на ищците е, че с преминаването през имота ответниците пречат, смущават и ограничават възможността да ползват пълноценно процесния имот според предназначението му. По делото липсват доказателства, че това преминаване пречи на пълноценното ползване на имота, доколкото ищците не сочат как използват имота според предназначението и как преминаването на ответниците им пречи, в какво се изразява вредното въздействие върху имота.

По изложените съображения настоящият състав намира иска по чл.109 ЗС в частта за осъждане на ответниците да преустановят преминаването през имота като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска по чл.109 ЗС в частта за осъждане на ответниците да преустановят паркирането на автомобили в имота на ищците.

Паркирането на автомобил в двора на етажната собственост смущава пълноценното използване на двора от етажните собственици.

От ангажираните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите П., К. и Л. се установява, че всички ответници преминават през имота, като ответниците Т. Т., В. Т., Т. Н., П. И. постоянно паркирали четири коли. Ответниците К. С. и В. С. също преминавали и паркирали две коли. По отношение на ответника Г. П., същият бил възрастен и не управлявал автомобил. По отношение на ответниците К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б. и Г. В. Б. се установява, че същите преминават през имота на ищците, но не паркират. Свид. П. в показанията си сочи: “…за Б. също, те само преминават през нашия имот.”, “..за Б. също, те само преминават през нашия имот. Те паркират колите си на улицата откъм съда.” (л.456 от първоинстанционното дело), свид. К. твърди: “…семейство Божкови преминават през нашия имот…” (л.457 от първоинстанционното дело), свид. Лалева: “…не мога да кажа дали Г. П. паркира колата си, също и К. П..” (л.457 от първоинстанционното дело), но е категорична, че свид. Р. Н., Т. Т., В. Т., Т. Н. и П. И. паркират коли в имота.

По изложените съображения настоящият състав намира иска за основателен и доказан спрямо ответниците Т. Т., В. Т., Т. Н., П. И. и Р. Н., а по отношение на останалите жалбоподатели- В. Б., Г. Б., Г. П., Е. С., Е. Б., З. Б., К. Б., К. П., К. Б., П. Б., С. С. е неоснователен и недоказан.

Относно предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от ответниците за това, че преминават през имота и паркират автомобилите си в него. Предвид неоснователността на иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят преминаването през имота, неоснователен се явява и иска за заплащане на обезщетение за преминаването през имота. Неоснователен се явява и иска за заплащане на обезщетение за това, че ответниците паркират автомобили за период от 26.12.2007 г. до датата на подаване на исковата молба- 26.06.2008 г. Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищците следва да установят неоснователно обогатяване на всеки един от ответниците чрез паркирането на леки автомобили в процесния недвижими имот и незаплащането на наем, респ. своето обедняване по този начин, и наличието на причинна връзка между тях. В случая се установи, че ответниците Т. Т., В. Т., Т. Н., П. И. и Р. Н. паркират автомобили в имота на ищците, но не беше доказано от страна на ищците тяхното обедняване и връзката между тях. По делото не са налице доказателства, че има решение на собствениците на имота за обособяване на паркоместа и тяхното отдаване под наем, поради което не може да се претендира успешно, че са пропуснати ползи, които имат икономически израз.

По отношение на въззивните жалби:

По отношение на въззивната жалба на К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б. и Г. В. Б. и въззивната жалба на С. А. С. и Е. Й. С. - по изложените по- горе съображения същите се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По отношение на въззивната жалба на В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш., Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М. срещу решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС срещу К. М. П. и Г. Т. П.. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че от приета по делото молба с вх. № М- 02-922/02.08.2006 г. на Община Б., се установява, че ответниците Попови сами признават и посочват, че единствения достъп до жилищата им, които се намират в жилищна сграда с адрес: ул. “П. Т.” №4 е през процесния имот, както и че факта на преминаването се установява от свидетелски показания. С оглед изложеното по- горе неоснователен се явява иска по чл.109 ЗС досежно преминаването през имота. По отношение на иска по чл.109 ЗС досежно паркирането, по делото ищците не са доказали паркирането на автомобили в двора от посочените ответници. Св. П. в показаният си твърди, че не е виждал Г. П. и К. П. да паркират автомобили в имота, св. Лалева също в показанията си твърди, че не може да каже дали ответниците К. и Г. П.паркират коли.

По отношение на жалбата на адв. П. в качеството му на процесуален представител на Т. Т., В. Т., П. И., Т. Н. и Р. Н.. Същата е основателна по отношение на предявения иск по чл.109 ЗС досежно преминаването през имота и иска по чл.59 ЗЗД, по изложените по-горе съображения и неоснователна по отношение иска по чл.109 ЗС в частта, с която са осъдени да преустановят паркирането в имота на ищците.

Неоснователни са оплакванията, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е недопустим и не е налице надлежна активна легитимация, тъй като същият е предявен само от част от съсобствениците на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. по действащата кадастралната карта на гр. Б. и без да е налице решение на общото събрание на етажната собственост за неговото предявяване пред съда. В практиката е възприето становището, че е допустимо предявяването на негаторен иск пред съдилищата, тогава когато същият има за предмет защитата на правото на собственост върху общи части на етажната съсобственост, тъй като в този случай той не представлява спор за служене с общата вещ, който се разглежда по реда на ПУРНЕС от общото събрание на етажната собственост, а цели защитата на собственика срещу смущаването правото от другите съсобственици или от трети на съсобствеността лица, поради което за предявяването на такъв иск не се налага вземане на решение на общото събрание от всички съсобственици. Негаторният иск предпоставя защита на правото на собственост и собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия, които му пречат да упражнява правото си в пълен обем. Доколкото предявяването на иск с правно основание чл.109 ЗС е действие на управление за съдебна защита на ползването на съсобствената вещ, то съществува правна възможност съшият да бъде предявен и само от част от съсобствениците, а постановеното съдебно решение по предявения иск има действие и обвързваща сила за всички съсобственици, поради което те не са необходими другари в процеса, образуван на основание предявения негаторен иск. Искът с правно основание чл.109 ЗС е предоставен на носителя на правото на собственост за защита на това му право от неоснователните действия на трети лица, които пряко или косвено му пречат да го упражнява, поради което в съдебната доктрина и практика не съществува съмнение, че той може да бъде успешно предявен от всеки съсобственик, срещу друг съсобственик или срещу трето лице, в защита на общите права по отношение на съсобствената вещ. Без значение е и обстоятелството дали съсобственика предявил пред съда иск с правно основание чл.109 ЗС, е носител на повече от 50% от правото на собственост върху вещта. Поради изложените правни съображения, настоящият състав на ОС Б. счита, че по настоящото дело е налице и надлежна активна и пасивна легитимация, като предявения иск с правно основание чл.109 ЗС е процесуално допустим.

Неоснователни са възраженията, че по делото не се доказва извършване от страна на жалбоподателите на действия, с които пречат на ищците, още повече, че дори всички жалбоподатели да паркират автомобилите си в имота, ищците биха могли да ползват незасегнатата част от имота. В показанията си и тримата свидетели сочат, че жалбоподателите паркират автомобилите си. Паркирането на автомобили в имота безспорно пречи на съсобствениците да ползват имота в пълен обем, доколкото собствениците не могат да ползват пълноценно мястото, върху което се паркират колите.

Неоснователно е и възражението, че въз основа на представеното по делото доказателство - разрешение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, разположена на ул. “П. Т.” № 4, се установява, че прохода към сградата следва да се осъществява откъм имот № 04279.613.380. От заключението на вещото лице по изготвената и приета пред настоящата инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че в Удостоверение № 75/07.06.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: “Жилищна сграда – магазини, 4 жилищни етажа и тавански етаж /45/, находящ се в УПИ ІІ-2733, кв. 109 по плана на ЦГЧ гр. Б., не е посочено откъде ще се осъществява достъпа до жилищните етажи. В Удостоверението е посочено за зареждане на магазина да се ползва достъпа откъм дъното на урегулирания имот, т.е. през парцел ІV. Начина на достъп от дъното на имота не е съобразен с регулационния статут на съседния УПИ ІV.

Неоснователно е и възражението, че ответниците Т. Т. и Т. Н. са придобили правото на собственост върху апартамент – жилище в 13-етажния блок, разположен в процесния имот, на който апартамент ответниците В. Т., П. И., Р. Н. са наематели по силата на сключен договор за наем и по тази причина са придобили правото да преминават и паркират в имота. Видно от договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том IV, per. № 12280, дело № 666/2010 г. по описа на Нотариус И. .к, Т. Т. и Т. Н., са закупили апартамент с идентификатор № 04279.613.380.1.47, който обект се намира в жилищния блок, построен върху ПИ с идентификатор № 04279.613.380, както и 1,6472 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Паркирането на автомобили в двора на етажната собственост смущава пълноценното използване на двора от етажните собственици, ако липсва решение на общото събрание на етажната собственост за начина на използване на дворното място за подобни нужди. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. По отношение на наемателите – жалбоподателите В. Т., П. И., Р. Н., същите са трети лица на етажната собственост, то същите могат да ограничават пълноценното ползване на имота до обема на правата, предоставени на етажния собственик, чийто имот третото лице държи.

С оглед изложеното решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените искове срещу жалбоподателите по чл.59 ЗЗД, както и в частта, с която са уважени исковете по чл.109 ЗС досежно осъждане на жалбоподателите да преустановят преминаването през имота на ищците, както и в частта, с която ответниците К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б., Г. В. Б., С. А. С. и Е. Й. С. са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят паркирането в имота на ищците следва да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени посочените искове. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските

Страните са поискали присъждане на разноски и са представили списък на сторени такива. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, ответниците Т. Т., Т. Н., В. Т., П. И. и Р. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците В. Б. С. и В. Б. С. сумата в размер на 878,33 лв., представляваща сторени разноски в производството съобразно уважената част от иска. Ищците В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш., Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б. и Г. В. Б. сумата в размер на 1098,10 лв., представляваща сторени разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5383/16.07.2010 г. на Районен съд Б., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на с. съд в частта, с която са осъдени на основание чл.109 ЗС К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б., Г. В. Б., С. А. С. и Е. Й. С. да преустановят /прекратят/ преминаването през съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384, и паркирането на МПС в него и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.109 ЗС от В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т.- Шалявска, с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Т. и партньори”, представлявано от адв. Д.Д. и адв. Г.Т.срещу К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В.М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В.М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. К.и М.” № 10, . 3, ап. 10, С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, да преустановят /прекратят/ преминаването през съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384, и паркирането на МПС в ПИ с идентификатор № 04279.613.380.

ОТМЕНЯ решение № 5383/16.07.2010 г. на Районен съд Б., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на с. съд в частта, с която са осъдени на основание чл.109 ЗС Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н. и Р. М. Н., да преустановят /прекратят/ преминаването през съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.109 ЗС от В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т.- Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Т.и партньори”, представлявано от адв. Д. Д. и адв. Г. Т.срещу Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4, Р. М. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4,да преустановят /прекратят/ преминаването през съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384.

ОТМЕНЯ решение № 5383/16.07.2010 г. на Районен съд Б., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на с. съд в частта, с която са осъдени ответниците К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б., Г. В. Б., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С., да заплатят на всеки един от ищците поотделно-В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш., Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М., Адвокатско дружество “Д., Теодосиева и партньори”, сумата от по 21. 00 лв. /двадесет и един лева/, представляваща обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем за лишаването на ищците от правото им на ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680, за периода 26.12.2007г.- 26.06.2008г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД от В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т.- Шалявска, с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Теодосиева и партньори”, представлявано от адв. Д. Д. и адв. Г.Т.срещу К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В.М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В.М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. К.и М.” № 10, . 3, ап. 10, Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4,С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 за заплащането на сумата от по 21. 00 лв. /двадесет и един лева/, представляваща обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем за лишаването на ищците от правото им на ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680, за периода 26.12.2007г.- 26.06.2008г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5383/16.07.2010 г. на Районен съд Б., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на с. съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДАТ. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 4 да заплатят на В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН * сумата в размер на 878,33 лв., представляваща сторени разноски в производството съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т.- Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН * да заплатят на К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. К.и М.” № 10, . 3, ап. 10 сумата в размер на 1098,10 лв., представляваща сторени разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: