Решение по дело №13382/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              25.03.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13382 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13382/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности”-МВР гр.София срещу решение №173566 от 11.08.2020 г постановено по гр.д.№53027/2019 г на СРС , 141 състав ; с което е уважен иска на В.К.Р.-Д. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.357 КТ и е отменена заповед №5785з-1918 от 16.08.2019 г на директора на посочената дирекция за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Спазен е двумесечния срок по чл.194 КТ , защото той тече от узнаване на всички конкретни признаци на нарушението , което е станало м.08.2019 г . Съобразена е тежестта на дисциплинарното нарушение и със заповедта е отправен морален укор до ищцата .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Законосъобразно СРС е приел , че е изтекъл преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание . Счетоводната разлика от 0,02 лева се дължи на предполагаема техническа грешка при закръгляване . Нарушението е леко и не обосновава налагане на дисциплинарно наказание .

 

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 27.08.2020 г и е обжалвано в срок на 02.09.2020 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че ищцата е допуснала разминаване от 0,02 лева между счетоводните данни в „Конто-66“ -между подсистема „Счетоводство“ и подсистема „Склад“, като нарушението е извършено в периода 19.11.2018 г – 31.01.2019 г . От резолюция върху докладна записка от 08.04.2019 г се установява , че работодателят е бил запознат с нарушението , поради което налагането на дисциплинарното наказание е след преклузивния срок по чл.194 КТ . Освен това дисциплинарното нарушение е незначително и не обосновава налагане дори на най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“ .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . С докладната записка от 08.04.2019 г - върху която има резолюция на работодателя от същата дата – работодателят е бил уведомен за всички конкретни признаци на дисциплинарното нарушение и на обстоятелствата , при които е извършено . Резолюцията на работодателя върху докладната записка с предложение за налагане на дисциплинарно наказание е „За изпълнение“ , а не за продължаване на проверката . Не може да се въприемат доводите на въззивника , че откриването на нарушението е станало едва след като е изготвена справка от 13.08.2019 г и ищцата е подала обяснения . Няма данни към нито един момент от проверката да е имало съмнения у работодателя , че нарушението е извършено умишлено , за да се установяват „признаци на деянието от субективна страна“. Законосъобразно СРС е приел , че е нарушен срокът по чл.194 КТ , който изисква дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение .

Следва да се споделят и евенутално изложените мотиви на първоинстанционния съд , че дори да бяха спазени сроковете по чл.194 КТ , то ответникът не е доказал дисциплинарното нарушение за само 0,02 лева да е довело до съществени трудности/проблеми в работата на дирекцията . Случаят е маловажен дори за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.  Не са опровергани и доводите на ищцата , че може да се касае за грешка в работата на софтуерната счетоводна система .    

Въззивната жалба се явява неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна – адвокатско възнаграждение от 300 лева . Адвокатското възнаграждение е намалено до този размер поради прекомерност .

 

  Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №173566 от 11.08.2020 г постановено по гр.д.№53027/2019 г на СРС , 141 състав .

 

ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности”-МВР гр.София да заплати на В.К.Р.-Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС /адвокатско възнаграждение/.

 

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.3 ГПК /.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            

 

        

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.