Присъда по дело №1750/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1750 по описа за 2023 год. на ШРС, по общия ред , по
реда на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт по ПД
99/23г. по описа на ШРС и досъдебно производство №1212/2022г. по описа на РУ - Шумен,
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.А.К. с ЕГН
**********, роден на *********** български гражданин, с начално образование, неженен,
реабилитиран, арматурист в гр. Нотхаузен, Р. Германия, за извършено от него престъпление
от общ характер по чл. 194, ал.3, вр ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 13.12.2022 г. в гр.
Шумен, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J3"
на стойност 120.00 лева, 1 бр. СИМ-карта на стойност 12.00 лева, 1 бр. калъф за телефон
тип „тефтер" на стойност 15.00 лева, и 1 бр. кутия цигари марка „Д. Голд Слим" на
стойност 6.00 лева, всичко на обща стойност 153.00 лева, от владението и собственост на
И.Д.Т. от гр. Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 194, ал.3 вр ал.1 от НК.
На подсъдимия е назначен служебен защитник - адв. П. при ШАК, като е проведено
разпоредително заседание за решаване на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК ,за което
подсъдимият е бил редовно призован ,но не се явява и не сочи причини за отсъствието
си.
В с.з. на 05.12.2023г. е даден ход на делото по общия ред , на основание чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК .
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 54
от НК да определи наказание “глоба” в размер на 200лв.
Защитникът на подсъдимия предлага на съда да се наложи наказанието „глоба“,
предложено от представителя на обвинението .
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е реабилитиран, с постоянен адрес: ********** свид. Х.А.А. и И.Б.М.
пътували с лекия автомобил на М. марка „Мерцедес" с peг. номер А9373НР от Р. Германия
до с. Дебелт, обл. Бургас.
С тях пътували и свидетелката М.С.М. мъжът, с когото тя живее във фактическо
съжителство - подс. Д.А.К. и детето им А.М.М..
На същата дата, около 23.40 часа лекият автомобил спрял на „Бензиностанция 2304",
собственост на „Петрол"АД , намираща се в гр. Шумен. През това време продавач-
консултант в бензиностанцията е била И.Д.Т., която е забелязала как горепосочените лица
слизат от лекия автомобил „Мерцедес" и влезнали в сградата при нея. Водачът на МПС -
И.Б.М. си поръчал кафе, а след него и останалите лица, включително и подс. Д.К..Свид. М.
взел кафето си и излязъл от бензиностанцията.
Свидетелката обслужила останалите клиенти, след което отново се качили в лекия
автомобил и потеглили в посока с. Дебелт , обл. Бургас.
След потеглянето им, И.Т. установила, че вещите й- мобилен телефон марка „
Самсунг Галакси J3" с поставена СИМ-карта в него , калъф за телефона и кутия цигари
марка „Д. Голд Слим" липсват.
Подала сигнал за извършената кражба, като след преглед на видеозаписите от
бензиностанцията, било установено, че установеният впоследствие- подс.Д.А.К., по време
на престоя си в бензиностанцията, докато обслужвала останалите клиенти, отнел вещите й
, които са били поставени на барплота.
Един месец по-късно, на 13.01.2023г., с протокол за доброволно предаване мобилният
телефон марка „ Самсунг Галакси J3" е предаден от подс. Д.К. на полицейския служител от
РУ-Средец свид.Г.Т.Г. и по-късно е върнат на пострадалата И.Д.Т..
Към настоящия момент останалите вещи, предмет на кражбата- СИМ-карта, калъф за
телефон и кутия цигари марка „Д. Голд Спим, не са върнати и не е възстановена
равностойността им , възлизаща на 33.00 лева.
От назначената в хода на ДП съдебно-икономическа експертиза се установява
стойността на мобилен телефон марка „ Самсунг Галакси J3" с поставена СИМ-карта в него ,
калъф за телефон и кутия цигари марка „Д. Голд Спим" - 153.00 лв. Стойността на отнетите
вещи е под размера на две минимални работни заплати за страната към 13.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на
1

показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.Т. и свид. Г.Т.Г., както и от прочетените на
осн. чл. 281, ал.1, т.5, от НПК показания на М.С.М., Х.А.А. и И.Б.М., включително от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по ДП.
Подсъдимият не е разпитван в хода на с.з., поради обстоятелството, че същото се
разглежда по реда на задочното производство.В хода на ДП подсъдимия е разпитан в
качеството на обвиняем, пред разследващ полицай.
Изложената по-горе фактическа обстановка съществено се изяснява и от назначените
в хода на досъдебното производство и приети от съда съдебно – икономическа експертиза и
показанията на свидетелите, включително и от приложените по ДП веществени
доказателства- 1бр. DVD диск-справка с данни на регистрирани абонати, клетки с
административни адреси и проведени повиквания от апарат с ИМЕЙ *************** от
„А1 България“ ЕАД и 2 бр. DVD диска със записи от охранителни камери в
бензиностанция „Петрол“ АД Шумен.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му.
По отношение показанията на св. Г. съдът съобрази, че възпроизведените
извънпроцесуални изявления на подсъдим от полицейски служител, провеждащ оперативна
беседа в досъдебното производство с лице, което все още няма установено процесуално
качество, осигуряващо му съответните процесуални права, не могат да бъдат ценени като
годен и надлежен доказателствен източник за проверка или заместване на обясненията на
подсъдимия / в този смисъл Р № 202/01.09.2020 г. по н. д. № 712/2019 г., II н. о., Р №
60171/15.03.2022 г. по н. д. № 765/2021 г., II н. о., Р № 60115/08.07.2021 г. по н. д. №
383/2021 г., III н. о., Р № 273/10.04.2019 г. по н. д. № 800/2018 г., I н. о. и др./.Поради
изложеното, съдът кредитира показанията на този свидетел, в частта относно факта на
извършено в негово присъствие предаване на процесния мобилен телефон и съставения за
това протокол, а не в частта на заявеното от него признание на подсъдимия.
Съдът съобрази и приложения по делото протокол за доброволно предаване /
находящ се на стр. 47 от ДП/ в който е отразено, че подсъдимият е предал доброволно част
от отнетите вещи- мобилен телефон „ Самсунг Галакси J3". Доброволното предаване не е
регламентирано като способ на доказване по смисъла на чл. 136 от НПК, но същевременно
съставлява писмено доказателство, удостоверяващо предаването на една вещ от едно лице и
получаването й от друго, поради което за него не са изискуеми всички онези реквизити
/включително участие на поемни лица/ необходими за валидността на извършено
процесуално действие./Р.№14/2010г ВКС IIIн.о.;Р.№93/2012г.I н.о. ВКС/.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите в с.з.
посочените свидетели, тяхната оценка, приобщените показания на свидетели по реда на чл.
281 от НПК, приложените по делото заключения на изготвените експертизи, както и
приложените по делото писмени доказателства, обосновава с изискуемата се степен на
интензитет, основния факт в наказателния процес – извършването на инкриминираното
престъпление и неговото авторство от страна на подсъдимия.
Съгласно константната практика на ВКС -Р.№ 80/79г на IIн.о. на ВКС ; Р.№ 59/81г.
на II н.о. на ВКС ; Р. № 90/95г на I н.о. на ВКС ; Р. № 70 / 95 г на III н.о. и Р. № 119 /2001 г
на II н.о. на ВКС, обвинението може да почива и само върху косвени доказателства, но в
такъв случай всички косвени доказателства в съвкупност трябва да водят до единствено
възможния извод, че престъпното посегателство е осъществено от лицето и да изключват
останалите възможни версии. Съдът намира, че всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупна преценка водят именно до единствено възможен извод. Налице са
доказателства, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, авторството
на подсъдимия в извършване на деянието в което е обвинен, т.е. съдът приема, че са налице
изискванията на нормата на чл. 303 от НПК, за да бъде постановен осъдителен съдебен акт.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
престъпление по чл. 194, ал.3 вр ал.1 от НК, поради следното:
*Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
*Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предметите на престъплението. От приложените по
2

делото доказателства се установява, че вещите предмет на престъпното посегателство не са
собственост на подсъдимия.
*От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
*От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях, т.е. съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
По отношение квалификацията „маловажен случай“.
От установените в хода на съдебното следствие доказателства и материалите по ДП
се налага извод, че кражбата на вещи на стойност 153лв. , автор на която безспорно е
подсъдимия, представлява "маловажен случай", т.е. по-леко наказуемо престъпление по чл.
194 ал.3 от НК .
Стойността на отнетото е под размера на две минимални работни заплати за
страната към 13.12.2022г., деецът е реабилитиран, а като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете невъзстановяване на щетата изцяло на пострадалата.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
Обвинението се доказва по безспорен начин от всички събрани по делото писмени,
гласни доказателства приложени веществени доказателства, които са еднопосочни и
непротиворечиви и установяват по безспорен начин извършеното от подсъдимия
престъпление, но и неговата вина.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът прецени:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като висока - касае се отнемане на чужда движима вещ, като деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вината.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът прецени като
невисока с оглед данните за личността му, факта, че е реабилитиран. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете факта на оказаното съдействие и признание в
хода на ДП.
Същевременно съдът, отчитайки обстоятелствата и начинът на извършване на
процесното деяние, факта, че е извършено и в присъствие на други хора, приема, че
механизмът на извършване на посегателството разкрива своеобразна проява на наглост и
дързост на дееца.
В горния смисъл и преценявайки изложеното и личността на дееца, съдът намира, че
не е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, по начин, че да обосноват
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, респективно
приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието - предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието
за престъплението по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.54,
ал.1 от НК, а именно:
За престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване
от свобода" до 1 година или пробация или глоба от 100 до 300 лв., съгласно действащото
към датата на деянието законодателство .
Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на
наказание "глоба " около средния размер , а именно в размер 200лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в общ размер 162лв., от които 122 лв.да се
внесат по сметка на ОДМВР Шумен, а 40 лв. следва да се внесат по сметка на ШРС.
Веществени доказателства – 1бр. DVD диск-справка с данни на регистрирани
абонати, клетки с административни адреси и проведени повиквания от апарат с ИМЕЙ
*************** от „А1 България“ ЕАД и 2 бр. DVD диска със записи от охранителни
камери в бензиностанция „Петрол“ АД Шумен, следва да останат приложени по делото .
3

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	50
Дата:	5 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20233630201750
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 август 2023 г.

Присъда по дело №1750/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите