№ 49
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500737 по описа за 2021 година
С решение № 260082 от 02.09.2021 год. по гр. дело № 191/2020 год. С.нският районен
съд е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Д. П. Б. от с. Л., община С. срещу Община С., че ищецът е собственик на част от поземлен
имот № 43092.24.278, находящ се в землището на с. Л., нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 18-582/27.02.2018 год. на изпълнителния
директор на АГКК, като процесната част е с площ 171 кв.м., защрихована в синьо и
заключена между цифрите 1-2- 3-4-5-6-7-8-9-1 на комбинираната скица – приложение № 1
към заключението на вещото лице инж. Л. М., приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 588,29 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
Ищецът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № 43092.15.531,
находящ се в с. Л., с площ 1760 кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, с
посочени граници и съседи, заедно с построените в имота преди 1973 год. четири броя
сгради с посочени идентификатори, като правото на собственост е придобито в резултат на
1
давностно владение, което осъществява от 1985 год. до датата на подаване на исковата
молба явно и необезпокоявано, в непроменени граници. По повод предприети от ищеца
действия за снабдяването с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка, установил, че по
документи част от имота с площ 171 кв.м. попада в имот – общинска собственост с
идентификатор № 43092.24.278 – ведомствен път. Сочи, че за него е съставен акт за частна
общинска собственост, който няма конститутивно действие и не поражда твърдяното от
общината право на собственост върху имота. Налице е и явна фактическа грешка, тъй като
отразеното в кадастралната карта трасе на пътя не съответства на действителното му
положение. Моли съда да признае за установено по отношение на ответната община, че
ищецът е собственик на процесната площ от 171 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗС.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск с възражението, че
процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС, поради което правото на собственост върху
него е следвало да бъде възстановено в полза на ищеца с конститутивно решение на ОбСЗ-
С. по реда на ЗСПЗЗ, което в случая не е направено. Тъй като имотът имал земеделски
характер и е бил коопериран, върху него не е могла да тече и придобивна давност през
периода от 1985 год. до прекратяването на кооперацията /ТКЗС „Българска комуна“, с . Л./,
съгласно забраната на чл. 86 от ЗС /ред. 1990 год./. С влизане в сила на ЗСПЗЗ кооперацията
е прекратена и правото на собственост върху притежавани преди образуването на ТКЗС се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Според чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не
се зачита и започва да тече от деня на влизането в сила на тази разпоредба. Счита
установителният иск за неоснователен, тъй като в полза на ищеца не е изтекла необходимата
десетгодишна придобивна давност, считано от влизане в сила на посочената разпоредба,
като процесната земя е със земеделски характер извън строителните граници на населеното
място и правото на собственост върху нея не е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в полза на
ищеца. Твърди, че имотът е общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
според който земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица и на
държавата, е общинска собственост, като за нея е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 от
ЗОбС за придобиване по давност от други лица. Имотът е предоставен по реда на чл. 19 от
ЗСПЗЗ на Община С. с протоколно решение № 1/19.01.2009 год. на комисия, определена със
заповед № 148 от 11.06.2008 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София
област. Сочи, че процесният имот, след като не е заявен за възстановяване, е предаден по
законовия ред като остатъчен поземлен фонд на Община С. и има характер на общинска
собственост. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Според показанията на св. Н. /69 год./, ищецът Д.Б. притежава имот в с. Л. и живее в
него, като свидетелят има лични впечатления за границите на имота, откакто се помни. В
имота има четири постройки – една стара и една нова жилищни сгради и две стопански
2
сгради. В този имот са живели преди това родителите на ищеца. В момента ищецът
отглежда в имота животни – крави, като се занимава с това от години. Свидетелят помни от
дете как родителите на ищеца са ползвали и владели имота, като никой не е оспорвал и
отнемал собствеността върху него. В село Л. имало ТКЗС, но процесният имот винаги бил
ползван от ищеца и семейството му. Към момента на кооперирането имотът бил владян от
бащата на ищеца – П., а след неговата смърт същият се стопанисвал от ищеца Д. и брат му
Л., като последният починал, след което владението продължил да упражнява ищецът.
Имотът граничи с път и дол.
Според показанията на св. Г. /75 год./, който има имот в съседство с този на ищеца в
с. Л., имотът на Д.Б. е с площ около 2 дка, като същият е застроен в едната част, а другата
се ползва за селскостопански нужди. Навремето в него родителите на ищеца садели
царевица и картофи. Ищецът се занимава основно с отглеждането на прасета и телета в
процесния имот, като се занимава с това повече от 10 години. Този имот свидетелят го знае
от около 40-50 години, като не е виждал в него други лица, освен родителите на ищеца и
самия ищец. Не знае някой да е оспорвал собствеността върху имота на Д..
Видно от удостоверение за наследници от 10.05.2021 год. на община С. Д.Б. е
наследник – син на П. Тошев, починал през 1989 год. Братът на ищеца Л. Иванов е починал
през 2007 год.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Л. М. от 01.07.2021
год., изготвено след извършен оглед на имота и геодезически измервания, процесната част
от имота, показана със син цвят на комбинирана скица на л. 7 по делото и заключена между
т. 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1, е с площ 171 кв.м. Видно от скицата – приложение № 1 към
заключението на вещото лице на л. 73 по делото, ведомственият път не засяга ползвания от
ищеца имот с идентификатор /проектен/ № 43092.15.531, както и сградите, а се намира
източно от него. Процесната площ попада в поземлен имот № 43092.24.278, погрешно
отразен в кадастралната основа като ведомствен път на община С..
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от поземлен имот №
43092.24.278, находящ се в землището на с. Л., с площ 171 кв.м., защрихована в синьо и
заключена между цифрите 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 на комбинираната скица–приложение № 1 към
заключението на вещото лице инж. Л. М. по приетата съдебно-техническа експертиза.
Правният интерес от предявения иск произтича от обстоятелството, че ответната
община оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, отразен в кадастралната
карта като ведомствен път, като се позовава и на разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, според
която след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, която не е възстановена, става общинска собственост. С оглед
това предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
3
Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е
собственик на процесния имот на основание давностно владение, като същият е част от
имот с идентификатор /проектен/ № 43092.15.531, показан със зелен контур на скицата-
приложение № 1 към СТИ, като това владение е започнало още приживе на родителите на
ищеца и е продължило от страна на Д.Б. след тяхната смърт явно и необезпокоявано. Според
показанията на свидетелите в границите на имота на ищеца винаги са се намирали четири
сгради, показани на скицата по делото на л. 73 – паянтова жилищна сграда, масивна
жилищна сграда и две стопански постройки, т.е. ищецът и неговите наследодатели са
владяли и процесната площ, защрихована със син цвят на скицата в източната част на имота,
в която се намира едната от стопанските постройки. От събраните по делото доказателства
не се доказа собствеността върху имота да е била оспорвана от трети лица.
Установи се също така, че правото на собственост върху процесния имот не е било
отнето от наследодателите на ищеца или от Д.Б. чрез включването му в блок на ТКЗС или
друга селско-стопанска организация. Неоснователено е възражението на ответника, че
имотът е имал земеделски характер и правото на собственост върху него е придобито от
общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства – свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза, че макар и да не е
включен в регулация и да е със земеделско предназначение към момента на образуване на
стопанството в с. Л. и понастоящем, процесният имот се е намирал в границите на
населеното място и никога не е бил включван в стопански блок на ТКЗС или друга
селскостопанска организация. В тежест на ответника беше да проведе пълно доказване на
възражението си, че процесният терен е бил част от блок на ТКЗС или др. организация или
че собствеността върху него е била отнета по какъвто и да било начин /одържавяване,
коопериране и др./. В тази насока по делото не бяха събрани доказателства. Свидетелите
описват имота на ищеца и неговия наследодател с непроменени през годините граници, като
твърдят, че фактическата власт върху имота никога не е отнемана от ищеца или неговото
семейство в продължение на повече от 40 години, включително площта в източната му част,
заета от едната от находящите се в имота паянтови стопански сгради. Според показанията на
св. Н. през процесния имот не преминава път, а пътят граничи с него от едната страна.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Л. М. процесната част от
имота с площ 171 кв.м. не попада във ведомствен път, като пътят по никакъв начин не го
засяга, а се намира източно от имота, видно от скицата – приложение № 1 на л. 73 по
делото. Процесната площ попада в поземлен имот № 43092.24.278, погрешно отразен в
кадастралната основа като ведомствен път на община С.. Тъй като ответникът не доказа
процесният имот да е бил отнет от ищеца или неговите наследодатели и да е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не са налице и предпоставките за предоставянето му по
реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община С..
Предпоставка за възстановяването на собствеността върху земеделските земи е
лишаването на собственика от правото му – чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или
друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, одържавяване на
4
определени основания /чл. 10, ал. 2, 8 и 14 от ЗСПЗЗ/, безвъзмездно отстъпване на ТКЗС или
на държавата /чл. 10, ал. 3 от ЗСПЗЗ/, неправомерно отнемане /чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ/. Не е
налице основание за реституция, ако земята не е била обобществена. В тази връзка
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се разбира в смисъл, че собствеността
подлежи на възстановяване независимо от вида на селскостопанската организация, в която е
била включена земята, а не независимо от това дали изобщо е била включвана в такава
организация. В случай, че собственикът не е бил отстранен физически от земята и не е
загубил формално правото си на собственост, реституцията не би имала предмет. В този
смисъл е и уеднаквената съдебна практика, според която не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Части от едно
населено място, ползвани като дворни места, които остават извън регулационния план или
пък биват изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 год., могат да запазят селищния
си характер и да не бъдат включени в ТКЗС или причислени към държавния поземлен фонд,
както и да не бъдат отнети юридически или фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. В тези случаи собствеността върху имотите се запазва изцяло; същите не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно за тях не се прилага чл. 5, ал.
2 от ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове /вж. в този смисъл решение № 249 от 04.07.2011 год. по гр.
дело № 621/2010 год. на І г.о. на ВКС на РБ; решение № 930 от 25.10.2010 год. по гр. дело №
430/10 год. на І г.о. на ВКС на РБ и др./. В случая ищецът владее процесната земя, по
отношение на която не е съществувала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването й по
давност, тъй като върху нея не е установено право на кооперативно земеползване и не е
одържавена. С оглед това по делото съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 79, ал.
1 от ЗС за придобиване право на собственост върху процесния имот по давност, както и че
не са налице законови пречки за това, тъй като не се доказа същият да е бил отнет, респ.
включен в блок на ТКЗС.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия и сумата 450 лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082 от 02.09.2021 год. по гр. дело № 191/2020 год.
на С.нския районен съд.
5
ОСЪЖДА Община С. да заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, от с. Л., община С.,
сумата 450 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6