№ 130
гр. Кърджали, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002575 от 03.06.2021 г., издадено от
Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „**“ ООД гр.Кърджали, ***, ЕИК ***, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „**“ ООД гр.Кърджали намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно. Твърди, че в същото не била посочена дата на
извършване на нарушението. При издаване на наказателното постановление било допуснато
неправилно приложение на материалния закон, както и съществени нарушения на
процесуалните правила. Необосновано била ангажирана отговорността на дружеството като
работодател. Не били обсъдени възраженията на жалбоподателя по съставения АУАН.
Нарушението не било индивидуализирано – не ставало ясно в какво се изразява същото. По
този начин се нарушавало императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Наказателното постановление било издадено и в нарушение на материалния закон – при
неправилно приложение на чл.63, ал.2 от КТ. Вмененото нарушение на жалбоподателя на
тази норма не било доказано по несъмнен начин. Липсвали категорични доказателства,
които да установяват, че М.Х.К. е допуснат до работа, преди да му е предоставено
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Неправилно било квалифицирано описаното в АУАН
деяние като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Моли съдът да постанови решение, с което да
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като
претендира и за разноски. Изтъква, че събраните доказателства не установявали М.Х.К. да е
работник на „**“ ООД. Към момента на проверката задълженията на дружеството като
субект на строителството на процесния обект били прекратени. Информационната табела не
била документ и не съставлявала индиция за наличие на някакви отношения между
строителя и обекта, в който се извършвала строителна дейност.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на
атакувания акт. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на
наказващия орган.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.03.2021 г. в 11.00 часа свидетелите Л.И., Е.Ю. и Н.Н. – инспектори в Д”ИТ”
гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: строителство на
еднофамилна жилищна сграда в ПИ 40909.9.22, намиращ се в местността „Аша Харман“
гр.Кърджали (вилна зона Петлино), със строител и изпълняващ строително-монтажните
работи на обекта „**“ ООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили на
обекта да полага труд като „работник строителство“ лицето М.Х.К. с ЕГН **********. Той и
още няколко лица изпълнявали задълженията си като облепвали стената на сградата с
фибран и полагали мазилка. В декларация, която контролните органи му предоставили,
М.К. декларирал писмено, че от 04.03.2021 г. работи като строителен работник на
строителен обект във вилна зона Петлино, за фирма „**“ ООД, с работно време от 08.00 до
17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. В декларацията отразил
също, че няма сключен трудов или граждански договор и не бил получил копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Посочил, че това му бил
първи работен ден и още не бил взел договора. Проверката продължила и по документи в
Д”ИТ” гр.Кърджали. На 08.03.2021 г. там бил представен Трудов договор № **/04.03.2021 г.,
с който М.Х.К. бил назначен на длъжност „работник, строителство“ при работодателя „**“
ООД. По договор работникът се задължавал да постъпи на работа на 04.03.2021 г. или в
двуседмичен срок от връчване на договора. На работника бил проведен начален и ежедневен
инструктаж, документиран в книгите за инструктаж. При направена справка в
Информационната система на ИА ГИТ било установено, че уведомлението за сключване на
трудов договор между М.К. и „**“ ООД било входирано в ТД на НАП на 04.03.2021 г. в
2
14.03 часа, което следвало проверката по работни места в обекта, изпълняван от
жалбоподателя. За констатираното нарушение на 31.03.2021 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същия ден на
управителя на „**“ ООД гр.Кърджали, който го подписал без възражение. На 05.04.2021 г. в
Д“ИТ“ гр.Кърджали постъпило писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и
на 03.06.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните
свидетели Л.И., Е.Ю. и Н.Н., на които съдът дава вяра изцяло. Тримата са свидетели
очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето М.К. да извършва
трудова дейност на строителния обект, изпълняван от жалбоподателя. Те са възприели
непосредствено лицето да полага труд, събрали са данни в тази насока на място и от самия
работник. Показанията на свидетелите И., Ю. и Н. са последователни, логични и
кореспондиращи помежду си, както и с писмените доказателства по делото. Описаните в
наказателното постановление обстоятелства се потвърждават напълно и от приложените по
делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от
31.03.2021 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Декларация,
съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 04.03.2021 г. в 11.00 часа
от М.К.; Справки от Регистъра на уведомления за трудови договори; Уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ; Трудов договор № **/04.03.2021 г.; Справка от ТР относно актуалното състояние
на „**“ ООД; Възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение от
31.03.2021 г.; Информационна табела за строеж; Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2107564/29.03.2021 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 04.03.2021 г.; Извадка от Книга
за ежедневен инструктаж на „**“ ООД; Разрешение за строеж № 84/19.04.2019 г.; Извадка от
Книга за начален инструктаж на „**“ ООД.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от
посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от
него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това
3
до съответната ТД на НАП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.03.2021 г. е допуснал до работа М.Х.К., преди да му връчи
копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция
на НАП. Такова уведомление не му е било предоставено, защото все още не е било и
подадено от работодателя. Установи се по делото, че уведомлението за сключения трудов
договор е подадено в ТД на НАП на 04.03.2021 г. в 14.03 часа, което следва часа на
проверката и установяването на нарушението. С оглед на констатираното нарушение,
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „**“ ООД на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и
съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са били допуснати твърдените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната
такава по чл.414, ал.3 от КТ. На следващо място, неотразяването в наказателното
постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не
води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните реквизити на постановлението, а самия факт,
че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено.
Нарушението се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Именно
жалбоподателят се явява строител на проверения обект съгласно представената
информационна табела за строежа и показанията на разпитаните свидетели, което
обстоятелство не бе опровергано по никакъв начин. Жалбоподателят „**“ ООД гр.Кърджали
е бил длъжен при осъществяване на дейността си като строител и работодател да изпълни
задълженията, които му вменява нормата на чл.63, ал.2 от КТ и като не е сторил това следва
да понесе предвидената имуществена санкция. Ето защо съдът намира, че обжалваното
4
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени три съдебни
заседания, като в две от тях е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002575 от 03.06.2021 г.,
издадено от Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „**“ ООД гр.Кърджали, ***, ЕИК ***, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „**“ ООД гр.Кърджали, ***, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5