№ 3748
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря М. Ф. МЛ.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.
И. Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 26-0000275 от 19.04.2021 г., издадено от
директора на РДАА – ВР. при ИААА, с което за нарушение, квалифицирано като такова на
чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/06 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПрев), на основание чл. 93б, ал. 1, т. 2 от ЗАвтПрев е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за
нарушаване на процесуалните правила и твърдения относно фактите, респективно доводи за
липса на извършено административно нарушение. От страна на административно-
наказващия орган в придружителното писмо по изпращане на преписката в съда се излагат
лишени от конкретика твърдения за законосъобразност на постановлението и се прави
искане за потвърждаването му (както и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар,
направено в условията на евентуалност). Следва изрично да се посочи, че в случая е
потърсена отговорност за нарушение, извършено в чужбина (Р.), видно от обстоятелствената
част на НП, поради което местната подсъдност е именно на настоящия съд (съобрази чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН!).
От ангажираните писмени и гласни доказателствени материали освен оправомощаването на
наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за издаване на НП по реда на ЗАвтПрев се
установява още описаната в обжалваното постановление фактическа обстановка, към която
съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в приложимата нормативна
1
уредба), с нарочното уточнение, че съответният превоз е извършван при всяко положение с
влекача марка „***“, посочен изрично в постановлението (от чийто дигитален тахограф,
както е посочено също в атакуваното постановление, са извлечени данни).
При това положение материалният закон е приложен правилно от наказващия орган (виж
по-горе!), в това число що се отнася до наложеното наказание. Необходимо е изрично да се
посочи, че в случая административно-наказателна отговорност от въззивника като
български гражданин следва да се търси по силата на чл. 4, предложение последно от ЗАНН
вр. чл. 19, т. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (последната
спомената разпоредба визира нарушенията, установени /именно установени/ на територията
на съответната държава-членка, като очевидната цел на Регламента в тази връзка е да
улесни във възможно най-голяма степен установяването и санкционирането на съответните
нарушения, извършени на съюзна /най-общо казано/ територия), като е налице и условието
за засягане на интересите на българската държава, доколкото освен живота и здравето на
съответния водач – български гражданин – се рискува най-малкото и имущество, явяващо се
регистрирано в Република България (с рег. №, който не се отнася до чуждестранно лице)
МПС – съответният влекач; в светлината на така изложения преди малко анализ, налице е
хипотеза, в която конкретна правна уредба по българския ЗАвтПрев намира приложение и за
поведение, осъществено в чужбина. Версията за търсене на паркинг, лансирана в жалбата,
не следва да бъде кредитирана, доколкото същата нито е изложена от водача при съставяне
на АУАН, нито информация в подобен смисъл е обективирана по начин, изискуем съгласно
уредбата по упоменатия в жалбата чл. 12 от горепосочения Регламент (ЕО) № 561/2006.
В контекста на фактическото описание на административното нарушение съгласно АУАН и
НП не може да има никакво съмнение кой е регламентът, посочен от актосъставителя и
наказващия орган, в който смисъл дори формално не са нарушени съответните изисквания за
правна квалификация съгласно ЗАНН, като от самата жалба е видно, че изготвилото същата
лице е било съвсем наясно кой е визираният регламент, респективно излагането на довод за
наличие на нарушение на процесуалните правила в съответната насока практически не
представлява нищо друго освен злоупотреба с право, забранена от чл. 57, ал. 2 от КРБ (дори
да следваше да се приеме, че в тази връзка е налице нарушение на процесуалните правила,
то не би се явило съществено по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН, имайки предвид изложеното преди малко касателно това с какво е било наясно
изготвилото процесната жалба лице).
В АУАН и НП еднозначно е посочен съответният влекач, от чийто дигитален тахограф са
извлечени данни, послужили за констатиране на процесното административно нарушение, т.
е. няма съмнение съответният превоз на румънска територия с какво превозно средство е
бил осъществяван (в това число съгласно обвинението), което превозно средство не попада
(с оглед категорията му и с оглед това, което е общоизвестно, т. е. на достатъчно широк
кръг от лица) в нито една от хипотезите на установени в чл. 3 от горепосочения Регламент
2
(ЕО) № 561/2006 изключения.
Следва да се има предвид, че законът не изисква в АУАН и в НП да се обсъдят абсолютно
всички фактически въпроси, които биха могли да имат значение за изхода на
производството, каквото изискване практически би било неизпълнимо, например
изчерпване на всички обстоятелства, свързани с това дали не се касае за хипотеза на крайна
необходимост (съобрази чл. 13 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН!). В тази връзка липсата на
фактическо описание в акта и постановлението, относимо към прилагането на всички
възможни обсъдени в чл. 3, чл. 12 и чл. 13 от горепосочения Регламент (ЕО) № 561/2006
хипотези, не съставлява изобщо нарушение на процесуалните правила.
Що се отнася конкретно до чл. 13 от същия Регламент (ЕО) № 561/2006, то уредбата по чл.
78, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗАвтПрев, тълкувана в светлината на чл. 19, т. 2 от споменатия преди
малко регламент, дава отговор на въпроса защо в случая на основание на коментирания тук
чл. 13 не може да отпадне отговорността на въззивника – правомощието за въвеждане на
съответните изключения и пределите на самите изключения зависи от държавите-членки,
като по-горе вече беше обсъден въпросът защо съответната уредба съгласно българското
законодателство следва да намери приложение и за поведение, осъществено на територията
на друга държава-членка на ЕС.
Разпоредбата на чл. 6, § 1, изр. 2 от посочения по-горе на няколко пъти Регламент (ЕО) №
561/2006 е съвсем ясна, предвид което дневното време на управление от 11 часа и 48
минути, упоменато в АУАН и НП - като превишение на времето от 10 часа с 1 час и 48
минути, е напълно достатъчно от гледна точка на изискванията по ЗАНН досежно
съдържанието на акта и постановлението.
Наказващият орган притежава местна компетентност, което следва при правоприлагане по
аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) на уредбата по чл. 48, ал. 4 (предишна ал. 2), предложение
последно от ЗАНН (правоприлагането по аналогия в случая не е забранено съгласно чл. 46,
ал. 3 от ЗНА, доколкото същото не служи за обосноваване на административно-
наказателната отговорност), с уточнението, че в случая административното нарушение
съвсем очевидно е установено на територия, обслужвана от РДАА – ВР. (съобрази и чл. 17,
ал. 2, т. 3 от УПИААА!).
АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица и съобразно уредбата съответно по
чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПрев и по чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАвтПрев (съобрази и
изложеното преди малко касателно съответната заповед!).
Така се стига до извода, че на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено, респективно липсва законово основание
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0000275 от 19.04.2021 г., издадено от директора на РДАА – ВР.
при ИААА.
3
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4