Решение по дело №5645/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5473
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100505645
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              18.07.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ  

 

при секретар А.Ламбева    

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5645 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5645/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.И.Я. ЕГН ********** *** срещу решение №2769 от 07.01.2019 г постановено по гр.д.№59257/2017 г на СРС , 56 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Д., че същата дължи  сумата от 271,37 лева цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №27 в гр.София ж.к.*****за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 26.05.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 31,78 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 16.09.2015 г – 27.04.2017 г ; сумата от 31,16 лева възнаграждение за услугата дялово разпределение за посочения период на незаплатена топлинна енергия , ведно със законната лихва върху посочената главница от 26.05.2017 г до окончателното изплащане на сумата;  и сумата от 5,10 лева лихви за забава върху главницата възнаграждение за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г – 27.04.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.06.2017 г по ч.гр.д.№33768/17 г на СРС , 56 състав .

Въззивникът излага в хаотичен стил многобройни доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Счита , че :

-                       Исковете по чл.422 ГПК са с предмет различен от този на заповедното производство  ;

-                       Вещото лице не е работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на въззивника ;

-                       Игнориран е „принципа на действие на двутръбната система с долно разпределение „ , както и законът на Нютон-Рихман , който се изучавал в 8-ми клас  ;

-                       ОУ противоречат на „принципи от учебника на проф.Кожухаров“ , а СРС „не прави разлика между вещно и облигационно право“ ;

-                       Ищецът следвало да предостави данни за температурата на топлата вода , а съдът не си е изяснил основните елементи от продажбата на топлинна енергия  ;

-                       Чл.153 ГПК е „догматична конструкция“ и противоречи на ЗЗД , ЗЗП , Конституцията и европейското право ;

-                       Заповедта за изпълнение е нищожна , защото противоречи на европейското право , в нея липсва индивидуализация и е предявено чуждо вземане  ;

-                       Налице са неравноправни клаузи , непозволена държавна помощ  и непоръчани доставки, защото ответникът се е отказал от топлинна енергия ;

-                       Не е доказано плащане на юрисконсултското възнаграждение и ищецът дискриминира ответника с него и се обогатява ;

-                       Нарушени са законите на физиката и се прилагат „анархистични формули“ , а министърът на енергетиката е некомпетентен ;

-                       Ищецът имал сервитут за сградната инсталация и трябва да заплаща суми на ответника за него ;

-                       Неправилно са начислени лихви върху прогнозни сметки ;

-                       Не са издадени данъчни фактури от ищеца ;

-                        Неправилно са отчислени технологичните разходи на абонатната станция .    

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . С молба от 28.06.2019 г счита въззивната жалба за неоснователна и претендира разноски /юрисконсултско възнаграждение/

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 21.02.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .

Заповедта за изпълнение е надлежно издадена от компетентен съд и не е нищожна . Нищожен е съдебен акт , постановен от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено от незаконен състав напр. еднолично, вместо от съдебен състав . Нищожен е съдебен акт постановен по предмет , по който съдът не разполага с правораздавателна власт напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско , както и акт по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. Нищожен е устно постановен съдебен акт , ако е предвидено в закона да се постанови в писмена форма или съдебен акт , изготвен в писмена форма, но останал неподписан, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат / решение №391 от 16.06.2009 г по гр.д. № 2525/2008 г, ГК, ІІ ГО на ВКС на РБ /. Нищожен е и съдебен акт , който е напълно неразбираем и от който не може да се изведе правораздавателно волеизявление. В случая не е налице нито един от посочените случаи и заповедта за изпълнение не е нищожна .

Предметът на исковете по чл.422 ГПК съответстват на предмета на заповедта за изпълнение .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част  .

На практика въззивникът оспорва цялостната уредба на доставките на топлинна енергия . Въззивникът би искал тази уредба да е различна – да има възможност да се „откаже“ от доставките , като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното му жилище се възложи на останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .

Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.

При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия .

Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .

Не може да се абсолютизира частната собственост на определено лице чл.19 и чл.17 ал.3 от Конституцията. Частната собственост е неприкосновена , но когато има неделима съсобственост върху общи части в етажна собственост неминуемо е необходима уредба как тази обща съсобственост да се ползва и управлява ; включително и така че да не се стига до неоснователно обогатяване на определени лица.

Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ответника , защото такава е действащата законова уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да работят вещите лица .

Не е налице противоречие с чл.32 от Конституцията на РБ и чл.8 от ЕКЗПЧОС относно „неприкосновеност на личния и семейния живот“ . Въззивникът винаги може да се разпореди с имота си или да инициира прекъсване на топлоснабдяването в сградата , но тъй като живее в етажна собственост това става с колективно решение и на останалите етажни собственици . Отделно , въззивникът сам е избрал да придобие собственост върху имот в топлофицирана сграда и е подал молба за откриване на партида .

Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника .

Голяма част от оспорванията на ответника /на СТЕ и в писмени становища/ имат технически характер вкл. такива “по законите на физиката” и чрез изписване на формули . Съдът няма специални знания и по тези оспорвания би могъл да се произнесе /и евентуално да ги уважи/ единствено ако за доказване на същите са поставени и изслушани допълнителни задачи за вещо лице по съответната специалност . Въззивникът не е поставил допълнителни задачи на СТЕ , с които да докаже доводите си , поради което доводите с технически характер – част от тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък - остават недоказани.

Начисляването на лихви върху прогнозни сметки е логична правна последица от задължението за заплащане на тези сметки в срок /ежемесечно/ .  Според общите условия на ищеца дружество, които съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения .

По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП .

Не се установява нарушение на чл.21 от ЗЗК , който забранява  злоупотреба с монополно или господстващо положение. Няма пречка етажните собственици да подобрят състоянието на общата сградна инсталация , която е тяхна собственост ; както и топлоизолацията на сградата ; и така да намалят разходите си за отопление .

Съгласно чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва само реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение . Съдът счита  , че в случая нарушение не е налице, защото начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните прогнозни сметки не се определят произволно , а според показания на общите уреди за измерване . С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно и справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.

Дали предлагането на услугата е “неефективно” не е предмет на настоящото производство ; както и не е предмет въпросът за евентуална “държавна помощ” в полза на ищеца .

Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС  ; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя .

Не е необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа документация по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез вещото лице по ССЕ , както и е направено .

Възраженията на ответника , че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани. . Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни . Несъстоятелни са и твърденията , че ищецът трябва да заплаща за „сервитут“ в сградата на ответника – ищецът и останалите собственици и ползватели в ЕС сами са поискали присъединяване към топлопреносната мрежа .

При специалната уредба на чл.78 ал.8 ГПК не е необходимо ищецът да доказва плащане на юрисконсултското възнаграждение . Същото се определя в занижен размер след измененията в ДВ бр.8/17 г и целта му е равнопоставеност между лицата защитавани от адвокати и тези защитавани от юрисконсулти , като адвокатските възнаграждения принципно са в много по-голям размер .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2769 от 07.01.2019 г постановено по гр.д.№59257/2017 г на СРС , 56 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу А.И.Я. ЕГН ********** *** , че същата дължи  сумата от 271,37 лева цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №27 в гр.София ж.к.*****за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 26.05.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 31,78 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 16.09.2015 г – 27.04.2017 г ; сумата от 31,16 лева възнаграждение за услугата дялово разпределение за посочения период на незаплатена топлинна енергия , ведно със законната лихва върху посочената главница от 26.05.2017 г до окончателното изплащане на сумата;  и сумата от 5,10 лева лихви за забава върху главницата възнаграждение за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г – 27.04.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.06.2017 г по ч.гр.д.№33768/17 г на СРС , 56 състав .

 

ОСЪЖДА А.И.Я. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ********* .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.