№ 2967
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100506489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20015204 от 21.02.2022год., постановено по гр.дело №22789/2021г. по
описа на СРС, ГО, 56 с-в е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ уволнението на ищеца П. В. В. с ЕГН:**********, извършено със заповед
№4/09.03.2021г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество „Т.С.“ЕАД с
ЕИК:*******, връчена му в същия ден и с която заповед е прекратено трудовото му
правоотношение с ответното дружество на длъжност „монтьор топлофикационни
съоръжения, отговорник на обект към звено „Аварийно възстановяване и ремонт“, ТР,
„София Изток“, като ищецът е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата
до уволнението и посочена по-горе длъжност при ответника.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество „Т.С.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че
е съобразил тежестта на нарушението и е наложил съответно по тежест дисциплинарно
наказание. Тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина обосновава с
последвалия неизпълнението инцидент, при който възрастна жена паднала в необезопасения
по съответния начин от ищеца изкоп. Твърди, че в конкретния случай с бездействието си
ищецът е поставил в опасност живота и здравето на гражданите, като такова увреждане на
здравето на гражданин е и настъпило. Твърди също така, че фактът на самото настъпване на
инцидент сам по себе си установява нарушаването на трудовата дисциплина от страна на
ищеца. Първоинстанционният съд не взел предвид провежданите на ищеца инструктажи и
протоколи за издържани изпити по безопасност. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец П. В. В. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Не бил надлежно запознат с правилата за безопасност при извършване на изкопни дейности,
1
а ответникът не осигурил необходимите технически средства за обезопасяване на изкопа.
Позовава се и на несъразмерност на наложеното наказание дисциплинарно уволнение. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение,
която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, при спазване
изискванията на чл.189, ал.1 от КТ- при определяне на дисциплинарното наказание да са
взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между
тях и прекратяването му на посоченото по-горе основание.
Спорно е дали са спазени изискванията на чл.189, ал.1 от КТ, т.е. дали са взети
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя, при определяне на дисциплинарното наказание.
Ответникът, в чиято тежест е да установи с позволените от закона доказателствени средства
тези релевантни за спора факти и обстоятелства твърди, че всички изисквания са спазени и в
случая се касае за друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,
ал.1, т.7 от КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3 КТ- неспазване на техническите и технологични
правила, т.5- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, т.7-
неизпълнение на законните разпореждания на работодателя и т.10- неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред.
В случая обаче от представените по делото писмени и гласни доказателства се
установява обратното- че тежестта на нарушението не съответства на определеното то
работодателя дисциплинарно наказание предвид обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника. На първо място по делото не се установи ищецът да е бил
надлежно инструктиран, тъй като от заключението на изслушаната в първата инстанция
графическа експертиза се установява, че подписите срещу името на ищеца в инструктажа от
24.02.2021г. и 25.02.2021г. в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(ежедневен инструктаж) на „Т.С.“ ЕАД, не са положени от него. Не могат да бъдат
възприети доводите на ответника, свързани с представените по делото протоколи за
проведени изпити по Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически
съоръжения, протокол за проведен изпит за проверка на знанията по Наредба №9 за
техническа експлоатация на технически централи и мрежи, протокол за проведен изпит по
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електропреносни мрежи, както и инструкция за здраве и
безопасност при работа при извършване на строително-монтажни работи в изкоп, тъй като
2
същите не могат да заменят и изпълнят изискванията за провеждане на ежедневен
инструктаж. Относно поведението на работника и обстоятелствата при извършване на
дисциплинарното нарушение следва да се отчетата и установените от показанията на
разпитаните по делото свидетели факти и обстоятелства относно своевременното наличие
на необходимите материали за ограждане на изкопа съгласно законовите изисквания, което
е задължение на работодателя.
Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение- потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят- ответник няма право на разноски.
Въззиваемият ищец претендира разноски в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, тъй като делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност в
сравнение с други дела с идентичен предмет, въззивното производство е приключило с
провеждането на едно съдебно заседание. Минималното възнаграждение съгласно НМРАВ
по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е равно на
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ, в случая съответно 710 лева към 27.09.2022г. и именно до този
размер искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20015204 от 21.02.2022год., постановено по гр.дело
№22789/2021г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК:******* да заплати на П. В. В. с ЕГН:**********
сумата от 710 лева- разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3