Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2415 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Активно субективно съединени искове с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б.В.Ц., ЕГН**********,***, действащ чрез своя баща и законен представител В.К.Ц., ЕГН********** и К.В.Ц., ЕГН**********,*** , действащ със съгласието на В.К.Ц., ЕГН********** против И.П.И., ЕГН**********,***, в която се твърди, че родителите на децата нямат сключен брак. Живеели са на семейни начала, от което съжителство имат 2 родени деца: К.В.Ц., род. на *** г., ЕГН ********** и Б.В.Ц., род. на *** г. с ЕГН *********. Твърди, че с протоколно определение № 1816 от 18.05.2011 г. на Плевенски районен съд по гр. дело № 7870/2010 г. е утвърдено постигнатото между страните споразумение и упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата, , а майката се е задължила да заплаща ежемесечна издръжка на децата чрез баща им и законен представител в размер на 60 лв., считано от 09.02.2010 г., до настъпване на причини и условия за нейното отменяване или прекратяване. Твърди, че от тогава досега е изминал период от време, през който обстоятелствата съществено са се променили. Голямото дете вече е ученик в X клас на СУ „***” гр.Плевен, а Б. е в 7-ми клас в същото училище Потребностите им са нараснали, имат нужда от нови дрехи, обувки храна, книги, учебни помагала. Твърди, че бащата е пенсионер по болест, установена с Решение на ТЕЛК за психични заболявания - Ловеч № 0365 от 030 от 11.03.2003 г. пожизнено и получава пенсия по инвалидност в размер на 138,14 лв. съгласно разпореждането на НОИ-Плевен изх. № 2150-14-247 от 21.03.2019 г., поради което няма възможност да поеме цялата издръжка на децата. Твърди, че за отглеждането и възпитанието на децата помагат бабата и дядото по бащина линия. Така определения размер на издръжката е недостатъчен за да покрие поне половина от нуждите на децата. Счита, че са налице причини и условия за увеличаване на нейния размер. Твърди, че майката от 11 години не дава никакви пари, не иска да вижда децата, не се интересува от тях. По данни от съдебния изпълнител понастоящем работи в м-н „***” на ***”, но ищците не знаят размера на трудовото ѝ възнаграждение. Твърди, че същата не страда от заболявания, намаляващи нейната работоспособност и счита, че е в състояние да дава по-голяма издръжка. Моли, на основание чл. 150 от СК да бъде увеличен размера на издръжката на малолетното дете Б.В.Ц., род. на *** г.с ЕГН **********, и непълнолетното дете К.В.Ц., род. на *** г., ЕГН ********** от 60 /шестдесет/ лева на 140 /сто и четиридесет/ лева за всяко едно от тях, считано от датата на завеждането на настоящата ИМ до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване заедно със законовите лихви за всяка закъсняла или неплатена вноска.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от Протокол №
1816/18.05.2011г. по гр.д.№ 7870/2010г. на РС-Плевен, че И.П.И. се е задължила
да заплаща на К.Ц. и Б.Ц. по 60 лв. месечна издръжка за всяко от децата.
Упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на
бащата В.К.Ц..
Не е спорно между страните и се установява от
Удостоверение за раждане по акт 1916/31.12.2002г. и акт № 1554/26.09.2005г., че
И.П.И. е майка на Б.В.Ц. и К.В.Ц..
Видно от ЕР на
ТЕЛК 0365/030/11.03.03 на В.К.Ц. е определена 80 % намалена работоспособност за
водеща диагноза „легастения“.
Съгласно Разпореждане № **********/01.07.2018г. В.Ц.
получава месечна пенсия в размер на 128,14 лв.
Видно от Справка от ТД на НАП- офис Плевен И.И. има
регистрирано трудово правоотношение, по което получава среден месечен доход от
около 550 лв.
Установява се от Удостоверение № 3520/25.03.2019г., че
детето К.Ц. е ученик в 10 клас през учебната 2018/2019гв СУ ***-Плевен.
Установява се от
Удостоверение № 3519/25.03.2019г., че детето Б.Ц. е ученик в 7 клас през
учебната 2018/2019гв СУ ***-Плевен.
От изслушването на детето К.Ц. по реда на чл.15 ЗЗДет. се
установява, че е на 16 години и учи в СУ ***, 10 клас. Не контактува с майка си
повече от 10 години. Тя не му плаща издръжка. Детето Ходи на фитнес, за което
заплаща 25 лв. за месечна абонаментна карта. На ден са му необходими около 5
лева за храна. Здрав е и няма други допълнителни разходи.
От изслушването на детето Б.Ц. по реда на чл.15 ЗЗДет. се
установява, че учи в СУ ***, 7 клас. Не контактува с майка си повече от 10
години. Тя не му плаща издръжка. На ден са му необходими около 5 лева за храна.
Здрав е и няма други допълнителни разходи.
Съдът дава вяра на показанията на св.Й.К.Д.като
незаинтересовани, логични и непротиворечиви. От тях се установява, че на децата
им са се повишили нуждите от издръжка, тъй като вече са по-големи. За
издръжката им се грижат бащата и неговите родители. Майката не ги търси и не
дава издръжка.
От приетия по делото социален доклад се установява, че бащата
на децата е в трудоспособна възраст, но със заболяване и не работи. Подпомаган
е за двете деца с 90 лв. месечно, 52,20 лв. по чл.70 ЗХУ и 128,14 лв пенсия-
общо 280,34 лв. взето е становище, че е в интерес н адецата да бъде увеличен
определения размер на издръжка от майката.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във
връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, ищците
следва да докажат следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът им е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 140.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Следователно,
получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да
е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило
пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията - Н., Л., "Семейно право на
РБ", стр. 488, изд. 1994 г.). Алиментното задължение на родителя обаче не
е безусловно, що се касае до даването на издръжката и зависи от възможността на
същия да предоставя такава - арг. от чл. 143, ал. 2 СК. Това означава, че
родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или
деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Изложеното означава, че за да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът - детето, чиято е
доказателствената тежест, трябва да докаже кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов
родител, 3) нуждите си от издръжка за релевантния период и 4) материалните
възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния
период, съгласно т. IV от ППВС 5-70 г.
По делото безспорно е установено, и не се спори, че децата К. и Б. са деца
на ответника И.И.. Съдът намира, че от определяне размера на действащата
издръжка е изминал един дълъг период от
време –повече от 7 години. Децата са порастнали. Вече е са ученици в 7-ми и 10-ти клас, поради
което са се увеличили разходите за издръжката им. През този период са настъпили
съществени изменения в социално - икономическите условия на живот в страната,
които са довели до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази,
към момента на предходното определяне на издръжката.
От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния
характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката
по чл. 144 СК. Предвид което следва извода, че на детето следва да бъдат
осигурени такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален
живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При
определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142,
ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал.
1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на
дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка,
която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на
минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с императивен
характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните възможности
на задължения родител.
Съдът приема, че необходима за издръжката на всяко от децата К. и Б. сума е в размер на 280 лв. месечно по следните
съображения: По делото бяха ангажирани
доказателства за нарасналите потребности
на децата предвид увеличаването на тяхната възраст. По отношение на другите
разходи, съдът взема предвид статистическите данни за необходимите средства за
издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на детето, както и
съжителстването му в семейната среда на бащата.
Всеки от двамата родители следва да осигурява поравно издръжката на
детето, доколкото тя е определена на законовия минимум, а и реализираните от
майката доходи са в минималния за страната размер. Предвид изложеното исковете следва
да бъдат уважени в предявения си размер от
140 лв.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уваженияте искове
в размер на 230,40 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с одобрена спогодба с протоколно определение от
18.05.2011г. по гр.д.№ 7870/2010г. по описа на РС-Плевен, издръжка, която И.П.И.,
ЕГН**********,*** е осъдена да заплаща на детето Б.В.Ц., ЕГН**********,***,
действащ чрез своя баща и законен представител В.К.Ц., ЕГН**********, като го
УВЕЛИЧАВА от 60.00 лева на 140.00 /сто и
четиридесет/ лева, считано от 16.04.2019г. ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката.
ИЗМЕНЯ размера на определената с одобрена спогодба с протоколно определение от
18.05.2011г. по гр.д.№ 7870/2010г. по описа на РС-Плевен, издръжка, която И.П.И.,
ЕГН**********,*** е осъдена да заплаща на детето К.В.Ц., ЕГН**********,***, действащ
чрез своя баща и законен представител В.К.Ц., ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА от 60.00 лева на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, считано от 16.04.2019г.
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН**********,*** да плати по сметка на РС-Плевен сумата от 230,40
лева държавна такса, както и 5 лв в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски ОС в двуседмичен срок от 28.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: