№ 57
гр. С., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900103 по описа за 2024 година
Ищцата Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „Иглика“ 3, чрез пълномощника
й адв. С. К. Н. - САК, е предявила срещу Застрахователно дружество „Б.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление - бул. „Джеймс Баучер“ № 87, гр. С. обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на:
- сумата от 40 000,-лв. (четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от Р. Н. Б. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили при ПТП, на
17.10.2023г. в гр. К., по вина на В. С. Д., управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат ”, с
рег. № СО1222АМ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ЗД „Б.“ АД със застрахователна полица № ВG/02/172003169568, ведно с лихвата за забава
върху сумата, считано от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2023г. около 07:20 часа сутринта ищцата
пострадала в резултат на ПТП в гр. К. на кръговото кръстовище между ул. „Ломско шосе” и
ул. „Славянска”.
Ищцата Р. Н. Б. твърди, че започнала пресичането на пешеходната пътека тип „Зебра”
обозначена с пътен знак Д17, когато изведнъж била ударена от лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с peг. № СО1222АМ, управляван от В. С. Д., който се движел от ул. „С.”, към ул.
„Ломско шосе” и в района на кръстовището с ул. „Ломско шосе” не я пропуснал да премина
по пешеходната пътека и станал причина за ПТП.
Поддържа се в и.м., че виновен за пътнотранспортното произшествие бил водачът на
лек автомобил „Фолксваген Пасат” В. С. Д., който нарушил правилата за движение по
1
пътищата, като не пропуснал ищцата да премине по пешеходната пътека тип „ЗЕБРА”
обозначена с пътен знак Д17, отнел й предимството и станал причина за възникване на ПТП.
Ищцата Р. Н. Б. твърди, че в резултат на ПТП получила изключително тежки
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на вътрешния /медиален/ малеолус,
закрито, което се приравнява към глезените счупвания, счупване на пубиса /срамната кост/.
Наложило се да бъда поставена на строг постелен режим с препоръка за покой. Получила
навяхване и разтягане на ставите на други неуточнени части на лумбосакралната област на
гръбначния стълб и таза. Придвижвала се с помощни средства – патерици и лечението и
продължавало и към момента. Поради силните болки, които имала приемала обезболяващи
медикаменти.
Твърди, че търпи изключителни неимуществени вреди, търпи ги и към настоящия
момент, ще ги търпи и за в бъдеще, които оценява в размер на 40000,00 лв./четиридесет
хиляди/ лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на ПТП по отношение
на лек автомобил „Фолксваген Пасат ”, с рег. № СО1222АМ е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Б.“ АД, с
полица №BG /02/172003169568, валидна от 28.08.2023 г. до 27.08.2024 г., поради което се
ангажира и отговорността на ответника.
Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу ответното дружество.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника адв. А. И., с който се оспорва предявената искова претенция като
недопустима и по основание и размер.
На първо място с отговора ответникът оспорва исковата молба като недопустима, с
доводи, че същата е депозирана в съда преди изтичането на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като прекомерно
завишен и неотговарящ на икономическата конюктура и вредата.
Сочи, че представените с и.м. медицински документи удостоверяват, че на 17.10.23 г.
ищцата е била прегледана в спешено отделение на болнично заведение, както и на
следващия ден и че при прегледите са били са диагностицирани следните травматични
увреждания:
- Счупване на вътрешния малеол на левия долен крайник (долната удебелена област
на голямата пищялна кост/тибия - вътрешното кокалче в областта на глезена), което според
ответника е вероятно пукване, причинило трайно ограничение на движенията на левия
долен крайник над 30 дни и което съгласно чл. 129 от НК е средна телесна повреда, с
обичаен оздравителен период около 3-4 месеца, като лечението е било неоперативно - ортеза
за 30 дни;
-Счупване на горното рамо на лявата срамна кост (пубис) на таза. Било е препоръчано
покой/ненатоварване, което според ответника е вероятно пукване, причинило трайно
2
ограничение на движенията на левия долен крайник над 30 дни и което съгласно чл. 129 от
НК е средна телесна повреда, с обичаен оздравителен период около 2-3 месеца.
С оглед на така описаните травматични увреждания ответникът счита, че исканата
сума за обезщетение е завишена.
На следващо място ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищцата като твърди, че: тя е пресичала пътното платно /по твърдение в
исковата молба и КП/, предназначено за движение на МПС, на обозначено за целта място
ПП, но дори и да е пресичала на пешеходна пътека, тя не се съобразила с опасност, която е
можела да възприеме и така се е поставила в превишен риск с безучастното си към
собствената безопасност поведение; не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се
е поставила в превишен риск спрямо нормалния; не се е съобразила с посоката и скоростта
на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на
която опасност е можела да реагира, но не го е сторила; можела да съобрази ситуацията и да
пропусне автомобила въпреки правилата за движение и да избегне травмата, но не е
направила нищо в тази насока; действала нехайно към собствения живот и здраве и се
поставила в превишен риск.
Ответникът поддържа още, че в настоящия случай е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
на вина. Твърди, че пострадалата е нарушила и конкретни правила за движение по пътищата,
визирани в разпоредбите на чл. 32 ЗДП, чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДП и чл. 114 т. 1 ЗДП, с което се
поставила в превишен риск и съпричинила настъпилото ПТП в значителна степен. Ищцата
можела да избегне ПТП, като предприеме необходимите мерки за запазване на живота и
здравето си, каквито мерки не е предприела и се поставила в риск.
Оспорва да е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската
отговорност на ответното дружество, като твърди, че липсват доказателства за това, че
уврежданията, за които се претендира от ищцата застрахователно обезщетение са в пряка
връзка с процесното ПТП.
Твърди, че се касае се за случайно деяние от страна на водача на л.а. „Фолксваген”, с
peг. № СО 1222 АМ - В. Д., че той не е действал противоправно и процесното ПТП не се
дължи на негово противоправно деяние.
Оспорва твърдения с и.м. механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Поддържа, че съставения по случая Протокол за ПТП с приложена към него схема,
не се ползва материална доказателствена сила изцяло, в това число в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП”, тъй като няма данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Сочи, че представения с и.м. документ, удостоверяващ ПТП не
е в съответната форма, съгласно изискванията на Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г.,
удостоверяващ ПТП с пострадали лица, а е във форма, удостоверяваща ПТП само с
материални щети, без пострадали.
3
Поддържа, че са налице основания за прилагане на чл. 188 ГПК - документът не носи
подписа на представител на застрахователя и няма обвързваща за него доказателствена сила.
Сочи, че няма представена и влязла в сила присъда.
Ответникът твърди, че без да е установен механизмът на ПТП, не можело да бъде
направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а при липса на
установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че
те не намират опора в представените с исковата молба писмени доказателства.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Оспорва като неоснователна и претенцията за лихва от 26.01.2024 г.
Твърди, че Застрахователното дружество дължи лихва съгласно правилата в чл. 497
КЗ.
Ответникът ЗД „Б.“ АД твърди, че с писмо от 26.01.2024 г., застрахователното
дружество е изискало от потребителя да представи надлежни доказателства за травмите
предмет на претенцията, но такива не са били представени, поради което счита, че
застрахователят не дължи лихва по аналогия от чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.
При условията на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.8 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата Р. Н. Б. е подала допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначалната. Оспорва всички наведени в отговора на исковата молба
възражения и твърдения на ответника.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника ЗД
„Б.“ АД.
В срока за отговор на д.и.м. е постъпила писмена молба вх. №5698/11.06.2024г. , с
която ответникът е направил искане същата да бъде приета като списък на разноските по
смисъла на чл.80 ГПК и се представя договор за правна помощ и процесуално
представителство и банков документ за преведена сума за договореното адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения констативен протокол №1 от 17.10.2023г. лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с рег. № СО1222АМ, управляван от В. С. Д. се движи направо по ул.
Славянска в посока от към ул. „С.”, към кръстовището с ул. „Ломско шосе” като в района на
4
кръстовището не пропуска пешеходеца Р. Н. Б., движеща се по пешеходна пътека тип Зебра
и пътен знак Д 17.
По делото се представи АУАН №1041753, от 17.10.2023г., видно от който на
17.10.2023г. в гр.К. на кръстовището на ул. Славянска в посока от към ул. „С.”, към
кръстовището с ул. „Ломско шосе” В. С. Д., управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с
рег. № СО1222АМ, като не пропуска движещата се по пешеходна пътека тип Зебра,
обозначена със знак Д17 пешеходец и реализира ПТП. Административното производство е
прекратено, поради установени признаци на престъпление.
По делото се разпита свидетеля В. С. Д..
„На 17.10.2023г. се прибирах от нощна смяна. Бях охрана. На пешеходна пътека от
далеч видях, че жената е застанала пред пешеходната пътека. Карах с около 5/10 км./ч.
Спрях пред пешеходната пътека и тя спря, в този момент тя тръгна и аз тръгнах, при което тя
съвсем леко се удари в калника и падна. Помогнахме й да стане. Сложихме я на пейката да
седне. Изчакахме Бърза помощ, качихме я в линейка, за да я закарат до здравното заведение
в гр. С.. Отидоха. Изчакахме да се обадят. От там се обадиха и казаха, че няма нищо счупено
и да съм спокоен. Дадоха ми документите и ме пуснаха. Управлявах лек автомобил марка
„VW“, модел „Passat“. Произшествието стана сутринта, беше почти в тъмната част на
денонощието. Управлявах на къси светлини. На мястото имаше улично осветление, което
работеше. Мястото, където е пешеходната пътека е кръстовище с кръгово движение.
Пешеходката стоеше на тротоара и се намираше от моя дясно. Нямам представа от колко
пътни ленти се състои пътя. Могат да се движат само по един автомобил в посока. Имаше
пътна маркировка между двете платна, но не помня дали беше прекъсната или не.
Пешеходната пътека беше от вида зебра. След пешеходната пътека следва кръговото
движение. Пешеходката се удари в страничната дясна част на моя автомобил (калника).
Полицаите, когато дойдоха, огледаха колата и казаха, че нищо й няма. След удара жената,
мисля че падна на дясната страна. Пешеходката не удари предното стъкло, нито предната
част на автомобила. След удара жената беше седнала на тротоара, мисля че беше на
платното и с едно момче я вдигнахме и я сложихме да седне на пейката. Сам се движих в
автомобила. На мястото имаше павилион, не помня баничарница ли беше или нещо друго,
който работеше, но нямаше хора. Пешеходката, когато излизаше да пресече пътното платно
не се движеше много бързо. Движеше се ходейки, нормално ходене. Не помня дали е имало
знак преди пешеходната пътека, който да показва наличието на такава, но имаше пешеходна
пътека от типа зебра. Ударът, мисля че настъпи на пешеходната пътека. Усещайки удара,
веднага набих спирачки и спрях на място. Изобщо не се движих бързо. Пешеходката каза, че
я боли в областта на десния хълбок. Можеше да ходи сама. Тя дори не искаше да ходи до
болницата, но дежурния лекар настоя, качи я в линейката и я закараха в УМБАЛСМ "Н.", не
мога да кажа с точност къде я закараха, и от там се обадиха, че й няма нищо. Веднага бях
тестван от органите на КАТ за алкохол и наркотици. Резултатите бяха нулеви.“
По делото се разпита свидетеля Н.Б.Т. .
„Видях, че жената падна на пешеходната пътека. Аз бях на кръговото движение на
5
плод и зеленчука. Разстоянието между мен и пешеходката беше около 5-6 метра. Това стана
сутринта, още беше тъмно. Автомобилът идва от към селото и в този момент жената тръгва
да пресича и я видях как пада. Автомобилът после я удари и тя падна на платното, на
пешеходната пътека. Не падна на тротоара. Притекох се да й помогна. Беше ударена на таза,
обувката й беше паднала на няколко метра. Вдигнах жената, занесох й обувката да се обуе и
после я придружих до пейката с една друга жена, за да седне. Водачът не слезе да ми
помогне. Водачът спря веднага, когато я блъсна. Не знам кога да дошли органите на КАТ. Аз
работя в чистотата, минавах с камиона и вече полицаите и линейката бяха там.“
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се
установява следния механизъм на ПТП:
На 17.10.2023г. пешеходката Р. Н. Б. е пресичала ул. „Славянска” по пешеходна пътека,
движейки се отдясно наляво, по отношение посоката на движение на увреждащия
автомобил, като законово й е вменено задължение, преди да навлезе в платното за движение
да се съобрази с приближаващите се превозни средства. В протокола за ПТП и АУАН е
записано, че пешеходката преди удара е стъпила и се е движила по пешеходната пътека.
Няма данни, въз основа на които да се изчисли както скоростта на автомобила, така и
мястото и времето на навлизане на пешеходката в платното за движение.
ПТП е възникнало в светлата част на денонощието – според АУАН в 10:17 часа.
Изводимо от показаното в снимка 1 място на ПТП, траекторията на ул. „Славянска” ,
участъка преди ПТП е прав и пешеходката е имала нормална видимост към приближаващият
кръстовището автомобил и тъй като същата е пресичала платното за движение от дясно
наляво, по отношение посоката на автомобила, и съобразявайки се с автомобила, тя е имала
възможност да предотврати ПТП, ако не е навлизала в платното за движение, най-късно до
стъпването й на асфалтовото покритие.
Тъй като в търговското дело липсват каквито и да било числови данни за зоната на
ПТП, на експертизата не представлява възможност да даде точен отговор на този въпрос, но
предвид факта, че при удара пострадалата не е достигнала с главата си челното стъкло на
увреждащият автомобил, то може със сигурност да се каже, че скоростта на същият в
момента на удара е била по-ниска от 48 километра в час, съгласно известния в
автотехническата литература метод на Мартинес.
Пешеходката е можела да избегне удара, ако преди да преди да навлезе в платното за
движение се е съобразила с приближаващите се превозни средства.
Максималната нормативно допустима скорост за автомобила, в зоната на ПТП е била
50 км/час – движение в населено място, без наличие на пътни знаци.
От прието от съда заключение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че Р. Н. Б. е получила при процесното ПТП следните травматични
увреждания:
-Счупване на вътрешния глезен/малеол/ на лявата подбедрица.
-Счупване на срамната кост.
-Хематом в стадии на организация в областта на лявата седалищна половина.
-Контузия на гръдния кош и поясната област.
По повод травмите е приложена, криотерапия, имобилизация, обезболяващи,
предписана е и рехабилитация и физиотерапия.
6
При постъпването в СО е била в увредено общо състояние.
При подобни травми усреднения срок на възстановяване е около:
за вътрешния глезен 2-3 месеца,
а за срамната кост 1-1,5 месеца.
В конкретния случай е налице остатъчна болезненост в областта на левия глезен,
която е съпроводена с болезненост при физическо натоварване на крайника и промяна на
времето, които ще се наблюдават доживот.
По делото се разпита свидетеля Б.П.Б., съпруг на ищцата.
„Разбрах, че съпругата ми е пострадала при ПТП, когато се прибрах от работа към
17:00ч. и я видях в леглото. Каза ми, че я е бутнала кола на пешеходна пътека. Глезенът й
беше в шина. На бедрото има подутина, която до ден днешен не се е скрила, мина една
година вече. Същия ден са я закарали в УМБАЛСМ "Н.", където са направени снимки,
прегледали са я лекари, експертизи и я изписаха за домашно лечение. Изписана е от
болницата след изследванията. Каза ми, че при прегледа са установили спукана глезенна част
и натъртване в по-горния край на крайника, което до ден днешен го има. Докторите казват,
че това е някакъв хематом, който си остава така, след време може да се разкара. Само на
кокала на глезена й беше охлузено, но нямаше рани. Вкъщи ставаше с придружител и
ходеше с бастун поне 5-6 месеца. Беше взела болнични до колкото може, когато свършиха си
взе платен отпуск, след това неплатен отпуск. Съпругата ми не е пенсионер, работеща е.
Работи в „О.“ ЕООД в гр. К., цех за олио, като оператор на машина. Тя беше два месеца и
половина в болнични, после взе платен отпуск, след това неплатен отпуск. Върна се на
работа към края на м. 02.2024г., но не помня точно. Бяха й дали някакви мазила да маже
това нещо и за глезена пиеше някакви хапчета, но не мога да кажа точно какви бяха. Не
мога да кажа точно кога махна шината, но я носи около 2 месеца. Към момента има
изменение в походката, накуцва. Походката й не е същата, каквато беше. Оплаква се от
болки в буцата (хематома) при влошаване на времето.
След този произшествието тя е в стрес. Сега минава по този маршрут, когато минава
по пешеходната пътека си спомня за случката. Изпитва страх от автомобили при пресичане.
Каза ми, че тогава не е имало автомобил и не знае откъде се е появил.“
Страните не спорят по отношение на факта, че лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с
рег. № СО1222АМ е застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД към датата на ПТП 17.10.2023г.
С молба – претенция от 10.01.2024г. ищцата Р. Н. Б. е сезирала ответника ЗД „Б.” АД
за процесното ПТП и е претендирала обезщетение за претърпени вреди.
С писмо от 26.01.2024г. ответникът ЗД „Б.“ АД отговаря, че е необходимо да
представи допълнително документи.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Увреденото лице Р. Н. Б. е предявило пряко срещу застрахователя ЗД „Б.“ АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
7
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Правното основание на иска е чл.432 Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45
ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ.
Видно от разпитаните свидетели В. С. Д., Н.Б.Т., КП за ПТП, АУАН и приетата САТЕ
се установява, че на 17.10.2023г. в гр.К. на кръстовището на ул. „Славянска“ в посока от към
ул. „С.”, към кръстовището с ул. „Ломско шосе” В. С. Д., управлява лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с рег. № СО1222АМ, като не пропуска движещия се по пешеходна
пътека тип Зебра, обозначена със знак Д17 пешеходец Р. Н. Б. и реализира ПТП.
С това В. С. Д. като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. №
СО1222АМ, застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД по задължителна застраховка гражданска
отговорност е причинил на ищцата Р. Н. Б. непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Вината на водача се предполага, като не се доказа липсата на вина за настъпилото
ПТП.
С това водачът В. С. Д. на лек автомобил „Фолксваген Пасат ”, с рег. № СО1222АМ е
нарушил следните разпоредби на ЗДвП:
„Чл.5 ЗДвП (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“
„Чл.20 ЗДвП ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.
Травмите са в причинно-следствена връзка с действията на виновния водач В. С. Д..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на В. С. Д. и
уврежданията, получени от пострадалата Р. Н. Б..
При ПТП ищцата Р. Н. Б. е получила следните увреждания:
-Счупване на вътрешния глезен/малеол/ на лявата подбедрица.
-Счупване на срамната кост.
-Хематом в стадии на организация в областта на лявата седалищна половина.
-Контузия на гръдния кош и поясната област.
По повод травмите е приложена, криотерапия, имобилизация, обезболяващи,
предписана е и рехабилитация и физиотерапия.
При постъпването Р. Н. Б. е била в увредено общо състояние.
8
При подобни травми, усреднения срок на възстановяване е около:
за вътрешния глезен 2-3 месеца,
а за срамната кост 1-1,5 месеца.
В конкретния случай е налице остатъчна болезненост в областта на левия глезен,
която е съпроводена с болезненост при физическо натоварване на крайника и промяна на
времето, които ще се наблюдават доживот.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, за получените травматични увреди и периода
за възстановяване, който се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел Б.П.Б..
След причинените травматични увреждания при пътнотранспортното произшествие
пострадалата Р. Н. Б. е изпитвала значителни болки и страдания за период около 2-3 месеца.
Към момента на настъпване на ПТП пострадалата е на 65г.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от ищцата Р. Н. Б.
болки и страдания следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно
общественото разбиране за справедливостта. Гореописаните травми и са свързани с болки
при горепосочения период на лечебно-възстановителен процес, като някой последици ще
останат доживот.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и
страдания следва да бъде определен на сумата от 35 000 лв.
Не са основателни са възраженията на ответника ЗД „Б.“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата. С поведението си пешеходката не е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, като не се доказа да е нарушила Чл.113 (1) ЗДвП „1.
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства;“ Водачът я е възприел и е следвало да я пропусне като й осигури
предимство на преминаване на пешеходната пътека.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от
10.01.2024г., след изтичането на срока по чл.429 ал.3 КЗ, но следва да се присъди от
26.01.2024г., така както е претендирана в исковата молба.
На адв. С. К. Н. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2
ЗА. Възнаграждението, съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/2004г. е в размер на 3368,75лв., съобразно на уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в общ
размер 4900,-лв. (300,-лв. САТЕ и 4600,-лв. за адвокатско възнаграждение). На ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 612,50лв. съобразно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД следва
да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1400,- лева (4 % от
35000,-лева) и 900,-лв. за САТЕ и СМЕ или общо 2300,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по
чл.429, ал.3 КЗ, Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 да заплати на Р. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. П., ул. „Иглика“ 3, сумата от 35 000,-лв. (тридесет и пет хиляди
лева), представляващи обезщетение за претърпени от Р. Н. Б. неимуществени вреди, болки и
страдания, настъпили при ПТП на 17.10.2023г. в гр. К., по вина на В. С. Д., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. №СО1222АМ, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.“ АД със застрахователна полица №
ВG/02/172003169568, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 26.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка от пълния предявен размер от
40000,-лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно дружество
„Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс
Ваучер" №87 да заплати на Адв. С. К. Н.-Колева гр.С. бул.Македония №12 ет.3 сумата от
3368,75лв. (три хиляди триста шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул.
„Иглика“ 3 да заплати на Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 сумата от 612,50лв.
(шестстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки), представляващи съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от
2300,-лв. (две хиляди и триста лева), представляваща държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10