О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/………..2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело
№ 1955 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
с вх. № 60199/16.08.2019 Е.В.Т.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Л. – ВАК, срещу
Решение № 3160/10.07.2019 по гражданско дело 4285/2019 на ВРС, с което частично е уважен предявеният от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г срещу Е.Т., иск по чл. 422 от ГПК, като последната е осъдена да заплати на ищеца сумата от 57.68 лева,
представляваща припадащата се съобразно обема на правото на собственост върху
присъединения към електроразпределителната мрежа обект, находящ
в гр. Варна, ул. „Пенчо Славейков”, № 14, цена на ел.енергия за периода от
29.11.2015 г. до 26.03.2016 г., за която е издадена Фактура № *********/12.04.2016 г. за сумата от 230.72
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 30.01.2019г. до окончателното му погасяване, както и за
сумата от 15.76 лева, представляваща мораторната
лихва, начислена върху горното задължение, за периода от 11.05.2016 г. до
18.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
594/31.01.2019г. по ч. гр. д. № 1338 по описа за 2019г. на Варненски районен
съд.
Твърди се, че неправилно са
приложени ОУ на договорите за продажба на ел. енергия одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 на ДКЕВР, тъй като в периода на ищцовата
претенция – 29.11.2015 до 26.03.2016 г. са действали тези одобрени с Решение
ОУ-06/21.07.2014 на ДКЕВР, които са отменени с Р № 798/20.01.2017 на ВАС. Сочи,
че неправилно са възприети твърденията на ищеца, че достъп до СТИ е осигурен на
26.03.2016 г., тъй като служителите на ищеца са имали постоянен достъп до ел.
таблото, в което е монтирано СТИ. Счита, че съставяйки обща фактура, ищецът е
нарушил задължението си за ежемесечно фактуриране. Твърди, че съдът неправилно
е счел възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца за
неоснователно. Изтъква, че в КП не са отразени данни за номера на пломба, с
която е следвало да бъде маркиран плика, в който се е намирало проверяваното
СТИ, поради което не следва да се дава вяра на заключението относно
метеорологичната точност на СТИ.
Иска се отмяна на решението в частта, с която искът е уважен.
Претендират се разноски.
Постъпила е насрещна
въззивна жалба № 66492/13.09.2019 от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, чрез юрк. Светозара Стратиева, срещу Решение
№ 3160/10.07.2019 по гражданско дело 4285/2019 на ВРС, в частта с която частично е отхвърлен описания по-горе иск, за
разликата над 57.88 лева до претендирания размер от
230.72 лева, претендирана като незаплатена стойност
на консумирана и незаплатена сума за ел.енергия по Фактура №
*********/12.04.2016 г., за сумата от 19.00 лева, претендирана
такса възстановяване по ТП № **********/18.07.2016 г., както и за разликата над
15.76 лева до 62.99 лева, претендирана като мораторна лихва, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК.
Твърди, че процесния СТИ
съответства на метеорологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия и на техническите изисквания, поради което
количеството ел. енергия е правилно измерено, доставено и потребено
в процесния обект. Поддържа, че съдът е приложил относимите за периода ОУ.
Счита, че макар процесния имот
да се притежава в съсобственост, последния е ползван само ответницата, за което
може да бъде направен извод от това, че във всички документи до съда тя посочва
като свой адрес именно адреса на процесния обект на
потребление, както и от това, че партидата е прехвърлена на нейно име и при
извършената проверката на обекта, КП № 11181114/08.04.2016 г. е съставен в
нейно присъствие.
Иска се оставяне на въззивната
жалба без уважение, както и отмяна на решението в обжалваната част.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение
Направено е следното доказателствено искане – допускане до разпит на двама
свидетели, с чиито показания ще бъде установено, кой е фактическия ползвател на
имота за процесния период.
Подаден
е отговор от Е.В.Т., чрез адв. Ц.Л. – ВАК, с който се твърди, че в процесния период не са съществували договорни или извъндоговорни отношения с въззиваемия,
във връзка с аб.№ ********** (такива са възникнали на
05.04.2016 г.), а са съществували отношения във връзка с аб.
№ **********, кл. № **********. Сочи, че аб.№ ********** е бил на името на баба й (с имена Еленка
Георгиева Т.) до нейната смърт – 11.06.2015 г., а след това жилището не е
ползвано през дълъг период, вкл. процесния. Твърди,
че процесният СТИ не е метеорологично годен, поради
което не е измервал точно дали има или няма консумация на ел. енергия. Счита,
че не дължи сумата от 19 лева, описана във Фактура № **********/18.07.2016 г.
наименувана – възстановяване на захранването на електромер, тъй като липсват
доказателства ел. захранването на процесния обект
някога да е прекъсвано.
Иска
насрещната въззивна жалба да бъде оставена без
уважение.
Направени
са следните доказателствени искания – 1) да бъде задължен ищецът
да представи информация за потреблението на претендираната
сума по месеци, относно процесния период, както и да
представи надлежна информация къде е разположено ел.табло, в което е било
монтирано процесното СТИ и кой е бил отчетника за процесния период; 2) да бъдат приети следните писмени
доказателства – протокол за съдебна спогодба по гр. д. № 1873/1984 на ВРС, Акт
за раждане на е.В.Т., Протокол № 1203101/16.03.2017 на „Енерго-про
мрежи“ АД от 10.10.2019 г.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в срок, от легитимирани лица,
чрез надлежно упълномощени процесуалени представители,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбите отговарят на
останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Разпоредбата на ал. 1 от чл. 266 от ГПК установява забрана за представяне на доказателства във въззивното
производство, а ал. 2 и 3 от същия член установяват изключенията от тази
забрана. Доколкото направените доказателствени
искания, с насрещната въззивна жалба и отговора по
нея, не са новоузнати или нововъзникнали,
както и не са основани на твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, то следните следва да бъдат
отхвърлени. Освен това направените с отговора на насрещната въззивна
жалба, доказателствени искания не отговарят на
изискванията на чл. 156 ал. 1 от ГПК, а именно да се посочат какви
обстоятелства ще бъдат доказани с исканите доказателства.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, въззивна жалба с вх. № 60199/16.08.2019 Е.В.Т., ЕГН **********
и насрещна въззивна жалба № 66492/13.09.2019 от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********
срещу Решение №
3160/10.07.2019 по гражданско дело 4285/2019 на ВРС.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 27.01.2020 год. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:…………………
Членове: 1…………….……; 2…………………..