Решение по дело №1408/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260281/09.12.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на девети ноември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                            Председател: Петър Вунов      

секретар: Елена Стефанова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1408 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от П.Х.К. срещу Т.Г.К., Р.Т.Г. и К.Т.Г..

Ищцата твърди, че с М.Г.К. били съсобственици по наследство от общия им наследовател Г. М. К.,*** ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.266.1.1. по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед № 18-5283-01.07.2016 г. на Началник на СГКК-Хасково, адрес: гр. *************************, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.266, предназначение: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; площ: 80 кв.м.; прилежащи части: съответните ид. части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата – няма. През 2000 г. двамата имали нужда от парични средства и се обърнали към ответника Т.Г.К., който раздавал кредити. На 01.08.2000 г. ищцата сключила с него договор за заем с нотариално заверени подписи на страните с рег. № 1764/01.08.2000 г. на нотариус К. В., за сума в размер на 4 000 германски марки, със срок на плащане - 01.08.2001 г. и ежемесечна лихва в размер на 280 Д.М. При уточняване на договора за заем ответникът Т.Г.К. поставил условие заема да се гарантира /обезпечи/ с недвижим имот, поради което му представили документи за гореописания имот и се явили при нотариус К. В., където подписали договор, без предварително да се запознаят със съдържанието му и със съзнанието, че така „гарантират" заема. Така на същата дата - 01.08.2000 г. при нотариус К. В. бил сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 169, том I, peг. № 1763, дело № 158 от 2000 г., съгласно който ищцата и М.Г.К. продали на ответника Т.Г.К. гореописания недвижим имот за сумата от 6 788.30 лева, която сума според нотариалния акт „получили от купувача изцяло, в брой днес". Счита се, че процесният договор бил нищожен поради липса на съгласие, поради противоречие със закона - чл. 152 ЗЗД, както и поради това, че не били получили продажната цена. Освен това се сочи и че от 01.08.2000 г. ищцата заедно с М.Г.К. владеели имота непрекъснато, необозпокоявани и без противопоставяне от ответника Т.Г.К. или трети лица. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се обяви за нищожен договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 169, том I, peг. № 1763, дело № 158 от 2000 г. на Нотариус К. В., а при условията нa евентуалност – да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от същия имот, на основание давностно владение.

Ответниците оспорват предявените искове като допустими, но неоснователни.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Нотариален акт № 169, том І, рег. № 1763, дело № 158/2000 г. на Нотариус К. В. се установява, че на 01.08.2000 г. П.Х.К. и сина й М.Г.К. са продали на ответника Т.Г.К. следния свой наследствен недвижим имот: втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 80 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, построена в гр. Хасково, в парцел ІV, с площ от 454 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 424 кв.м., отреден за имот пл. № 5294, в кв. 600 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 2/77 г., при граници на парцела: улица „**********”, улица, М. Т. Д. и А. Ж., за сумата от 6 788,30 лв., която сума продавачите са получили от купувача изцяло и в брой същия ден.

Според Схема № 15-441649/02.07.2018 г. на СГКК-Хасково понастоящем имотът се идентифицира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.266.1.1 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед № 18-5283-01.07.2016 г. на Началник на СГКК-Хасково, адрес: гр. *************************, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.266, предназначение: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; площ: 80 кв.м.; прилежащи части: съответните ид. части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата – няма.

От договор за заем с нотариална заверка подписите с рег. № 164/01.08.2020 г. на Нотариус К. В. се установява, че на същата дата - 01.08.2000 г. ищцата и ответника Т.Г.К. са постигнали съгласие той да й предаде сумата 4 000 Д.М. срещу задължението тя да му ги върне в срок до 01.08.2001 г., както и да заплаща ежемесечна лихва в размер на 280 Д.М.

С нотариална покана от 16.05.2001 г. на Нотариус К. В., връчена на ищцата на 18.05.2001 г., ответникът Т.Г.К. я е уведомил, че тя все още не е освободила процесния имот и го лишава от владението му, поради което му дължи месечен наем за ползването от 150 лв., считано от 01.03.2001 г. до предаване на владението.

С Решение № 410 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковски районен съд, потвърдено с Решение № 399 от 01.11.2017 г. по в. гр. д. № 619/2017 г. на Хасковски окръжен съд, последното оставено в сила с Решение № 179 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г. на Върховния касационен съд, I г. о., е уважен предявения от ответниците срещу М.Г.К. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху процесния недвижим имот, който е бил основан на твърдението за придобиването му по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 169, том I, peг. № 1763, дело № 158 от 2000 г. на Нотариус К. В..

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Г.К. за установяване на обстоятелствата относно сключването на процесния договор и относно владеенето на имота. Показанията му са записани подробно в протокола от съдебното заседание, проведено на 24.09.2020 г. /л. 211 по делото/, поради което не е необходимо да се излагат отново текстуално, а ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на пасивно субективно и обективно евентуално съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; и чл. 124, ал. 1 ГПК, които са процесуално допустими.

Разгледан по същество, искът за обявяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот поради противоречието му на закона се явява основателен поради следните съображения:

Най-напред е уместно да се отбележи, че при иск за обявяване нищожност на сделка, основанието му се определя от твърденията за съответния порок и когато основанията са повече от едно, както е и в случая, има множество искове. Настоящият съдебен състав споделя виждането, че в тази хипотеза е налице евентуално обективно съединяване на искове, като поредността, в която следва да се разгледат, произтича от естеството на материалното право, т.е. на поддържания порок и в това отношение съдът не е обвързан от искането на ищцата. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложената теза е и че нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това бъде прогласено по съдебен ред, липсва правен интерес от установяване на същото, само че на друго основание, тъй като целеният резултат вече е постигнат. При това положение е безпредметно да се изследва дали тя е сключена при липса на съгласие, ако преди това се констатира, че противоречи на закона.

От събраните по делото гласни доказателства се установява по категоричен начин, че между ищцата и ответника Т.Г.К. е било постигнато съглашение изпълнението на сключения между тях договор за заем с нотариална заверка подписите с рег. № 164/01.08.2020 г. да бъде обезпечено чрез договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 169, том I, peг. № 1763, дело № 158 от 2000 г. на Нотариус К. В.. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свид. М.К., доколкото близкото му родство с ищцата (неин син) не ги прави по необходимост недостоверни, а преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, ги намира за логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, като те кореспондират на представените документи и не се опровергават от други доказателства по делото. Освен това, няма пречки фактическите твърдения, че процесния договор е бил сключен в нарушение на закона да се установява с всички доказателствени средства, доколкото в този случай забраната за свидетелски показания по чл. 164 ГПК не се прилага. На следващо място, този извод се подкрепя от поредността на извършените сделки и липсата на доказателства за плащане на продажната цена, и то равняваща се на данъчната оценка на имота, което изрично се оспорва от ищцата, а това също дава основание да се приеме, че процесният договор не отразява действителните отношения между страните по него. (така и в Решение № 49 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4904/2014 г. на ВКС, IV г. о.) Освен това житейски нелогични са и установените чрез разпита на свид. М.К. обстоятелства, които между впрочем не се оспорват от ответниците и кореспондират на представеното Решение № 410 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковски районен съд, а именно, че имотът никога не е бил посещаван от купувача и че в продължение на години същият не е правил никакви опити да влезе в него или да отстрани продавачите. (В този смисъл и Решение № 377 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1160/2015 г. на ВКС, IV г. о.) Следва да се има предвид и че съглашение по чл. 152 ЗЗД не се сключва явно, тъй като нищожността му е очевидна и лесно прогласима, затова то се сключва под прикритието на друга - явна сделка за прехвърляне на собственост, която е допустима от закона, но страните са съгласни тя да не ги обвърже – Решение № 211 от 7.11.2017 г. по гр. д. № 4793/2016 г. на ВКС, IV г. о. Следователно, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и на установените от тях обстоятелства може да се направи обоснован извод, че процесният договор в действителност е сключен не за да се прехвърли имота, а за да обезпечи недопустимо, даден на ищцата от ответника Т.Г.К. заем. При това положение той е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, тъй като е сключен в нарушение на императивното правило на чл. 152 ЗЗД.

При този порок на сделката не следва да се обсъждат другите сочени от ищцата основания за нейната нищожност.  

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният главен иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Евентуалният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен под вътрешнопроцесуално условие – отхвърляне на главните претенции, което не се сбъдна и съдът не следва да го разглежда и да се произнася по него.

С оглед изхода на делото и че ищцата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на нея следва да се присъдят такива в размер общо на 879,10 лева за внесена държавна такса и платено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 152 ЗЗД, договора за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2000 г., обективиран в Нотариален акт № 169, том I, peг. № 1763, дело № 158 от 2000 г. на Нотариус К. В., по силата на който П.Х.К., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН ********** *** са продали на Т.Г.К., ЕГН ********** *** следния свой наследствен недвижим имот: втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 80 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, построена в гр. Хасково, в парцел ІV, с площ от 454 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 424 кв.м., отреден за имот пл. № 5294, в кв. 600 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 2/77 г., при граници на парцела: улица „**********”, улица, М. Т. Д. и А. Ж., за сумата от 6 788,30 лв., поради противоречието му на закона, по иск на П.Х.К., ЕГН ********** ***, против Т.Г.К., Р.Т.Г. и К.Т.Г.,***.

ОСЪЖДА Т.Г.К., Р.Т.Г. и К.Т.Г.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на П.Х.К., ЕГН **********,***, сумата от 879,10 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

    /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.