Решение по дело №149/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от А. О. М. от гр.Търговище, срещу Решение №13/24.01.2024г. постановено по а.н.д. № 20233530200796 по описа за 2023 година на РС – Търговище, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1993-000546 от 04.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище, с което на А. О. М. с [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.Е, ет.7, ап.21 на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до неправилно приложение на материалния закон относно субективното отношение на жалбоподателя при извършване на процесното деяние. С оглед изложеното се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на РСТ, евентуално за връщането му за ново разглеждане.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор в ОДМВР - Търговище, Ру Търговище, не е депозирал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за приложимост в случая на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение №13/24.01.2024г. постановено по АНД № № 20233530200796 по описа за 2023 година на РС – Търговище, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1993-000546 от 04.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище, с което на А. О. М. с [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.Е, ет.7, ап.21 на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: На 17.03.2023г. в 15.30ч. в гр.Търговище на [улица]по посока на движение [улица]жалбоподателят А. О. М. управлявал л.а. „Рено Сафран“ с рама № VF1854L0518362962, с неустановена собственост и нерегистриран по надлежният ред, като автомобилът бил теглен с въже от л.а. „Рено Сафран“ с рег. №....., управляван от правоспособния О. М. Й. от гр.Търговище.

От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Г. Г., е намерил за установено, че по време на осъществяване на гореописаното деяние, извършителите били спрени за проверка от полицейски служител Г. Г.. Той повикал за съдействие св.Г. Г. и полицейския служител А. М.. Последвалата проверка установила, че жалбоподателя управлява горепосоченият автомобил без същият да е регистриран по надлежният ред. За това деяние на жалбоподателят бил съставен АУАН серия АД бл.№ 058517/17.03.2023г. Актът е подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не са постъпвали и в предвиденият за това срок. По случая било образувано досъдебно производство № 244/23г. по описа на РУ – Търговище. С мотивирана резолюция № 23-1993-М000017/24.03.2023г. Началника на РУ – Търговище прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия АД № 58517/17.03.2023г., поради образуване на досъдебното производство. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.08.2023г. наблюдаващ прокурор от РП – Търговище прекратил наказателното производство по ДП № 244/2023г. по описа на РУ – Търговище, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК поради наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Постановлението е влязло в законна сила на 08.08.2023г. и материалите по делото са изпратени на Началник сектор ПП при ОДМВР - Търговище за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП. Въз основа на постановлението на прокурора, на 04.09.2023г. Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ - Търговище издал оспореното наказателно постановление с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя следните наказания: „глоба“ в размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца. От справка за извършени нарушения по ЗДвП е приел за наличието на регистрирани относно жалбоподателя множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

От правна страна въззивният съд е достигнал до извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежният ред и правилно е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя относно неправилно определената от административно наказващия орган тежест на извършеното деяние, като е приел, че нарушението е квалифицирано и санкционирано в пълно съответствие със закона. Приел е, че въпреки тегленето на автомобила, в който се е намирал жалбоподателя, той е бил на шофьорското място и е боравил с механизмите и приборите на моторното превозно средство, като най-малко е боравил с кормилната уредба. По този начин е осъществявал „управление“ на процесното МПС. В този смисъл се е позовал на Постановление № 1/17.01.1983г. по наказателно дело № 8/1982 г. на пленума на ВКС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Извършените от жалбоподателя действия изразяващи се в направление движението на автомобила посредством волана, имат характера на упражняване на контрол върху превозното средство и физическо действие по управление на същия и при извършването им е налице опасност от настъпване на вредни последици, поради което жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС. Тези действия са извършени по път отворен за обществено ползване.

Приел е, че според естеството на извършеното нарушение, за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици, респ. на някакъв вредоносен резултат, както и че съобразно чл. 189з от ЗДвП(Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. За извършеното от жалбоподателя нарушение законът предвижда наказание „глоба“ в размер от 200 до 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца. Предвид данните за множеството предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от жалбоподателя, е определил като правилен размера на санкциите наложени над минималният предвиден в закона, но близък до него, доколкото наказващият орган е съобразил, че жалбоподателят е управлявал теглено МПС на кратко разстояние. В този смисъл е приел възражението за несправедливост на наложените наказания за неоснователно.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени.

Досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора, вкл. за качеството му на водач по см. на чл. 175 ал. 3 ЗДвП и неприложимостта на чл. 28 ЗАНН, настоящия съдебен състав споделя изложените от въззивния съд мотиви като на осн. чл. 221 ал. 2 АПК препраща към тях.

Касационният съд не споделя оплакването на касатора, че не е доказана субективната страна на деянието му.

В нормата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП е указано, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

В случая от показанията на касатора дадени в хода на прекратеното досъдебно производство /л.52 от него/ е видно, че той е осъзнавал липсата на надлежна регистрация относно управлявания от него автомобил, както и че управлението му в тази хипотеза е неправомерно /..„знаех много добре, че нямам право да го карам преди да бъде регистриран“/, но въпреки това е предприел такова действие. Наличието на съзнание за обективните свойства на извършваното деяние обуславя от субективна страна умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК, доколкото нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Дори и да се приеме, че санкционираният водач не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е бил длъжен, и е могъл да ги предвиди, тъй като е бил длъжен да знае за законово вмененото му задължение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и др. Непознаването на закона не извинява никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна, т.е. за виновно извършено от А. М. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Извършеното деяние е установено и за него от компетентен орган са наложени кумулативно предвидените в закона наказания близки до минималния размер, които са обосновани с оглед цялостната характеристика на деянието – движение на кратко разстояние, но по главна улица с интензивен пътен трафик в гр. Търговище - улица III клас /районна артерия/ в чертите на град с над 30000 жители по см. Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, изд. от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /Обн. ДВ. бр.7 от 19.01.2018г. в сила от 20.02.2018г./; и на дееца - системен нарушител на правилата за движение според справката за нарушител/водач, приложена към административнонаказателната преписка.

Следователно обжалваното наказателно постановление № 23-1993-000546 от 04.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище е формално и материално законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски- в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция за присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №13/24.01.2024г. постановено по АНД № 20233530200796 по описа за 2023 година на РС – Търговище, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1993-000546 от 04.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище.

 

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.