№ 848
гр. Стара Загора, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че предявява претенцията срещу
С. И. А., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Заявява, че
мобилният оператор с търговска марка
„БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
Сочат, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и
в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № 16926049001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през
1
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане можела да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се искала съответната справка.
Твърдят, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
********* и С. И. А., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16926049001 от дата 01.03.2018. г. за
ползване на интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса 21.80 лева /С ДДС/. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 01.03.2020г.
Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 16926049001 от дата 01.03.2018. г., между ответника С. И. А., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* били
издадени фактури **********/08.12.2018 г., **********/08.01.2019 г.,
**********/08.02.2019 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период
на потребление от дата 08.11.2018 г. до дата 07.02.2019 г. на стойност 67.30 лева.
Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги фактурирани за три
последователни отчетни месеца — за месец 12/2018г., 01/2019 г., 02/2019 г.
Сочат, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № 16926049001 на дата 08.03.2019 г. крайна фактура № **********. В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и
51 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на
всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 07.03.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
2
на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер
16926049001, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM
Mobix 60 LTE съответно до дата - 01.03.2020 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока. но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за
забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по
чл.410 ГПК/.
Сочат, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуги, които не бил заплатил в указания срок, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК”
ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
договорите.
По отношение на претендираната неустойка:
Заявяват, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: *********, валидно били действали гореописаните договори, по които длъжникът не
бил изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от
него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да
прекрати предсрочно гореописания договор на дата 07.03.2019 г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.)
уговорена в т.2 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
3
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “, представляващо
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, както следва: 3x18.17 лв. (Осемнадесет лв. и 17 ст.) лв. без ДДС за
тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги било обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да било задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Сочат, че точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която стои в основата
на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечавала
изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определяли
размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да било налице пряка обвързаност между размера на неустойката
и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така,
защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не били настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще
заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Твърдят, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплащал в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна било
дало основание на оператора да прекъснел достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за
прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвал да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното.
4
Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “
В конкретният случай ответникът С. И. А., ЕГН ********** бил подписал договори
за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE. не
бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение бил изпаднал в забава. Издадени му били фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
5
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Отделно от това и
двата договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това, че предвиждали клаузи
относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият договор имал за свое
нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който допуска
сключването на неуредени в закона видове договори. Функцията на рамковия договор била
да бъдат предвидени клаузи, които можели да бъдат използвани за определен набор от
бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по
начин, че никоя от страните да не можела сама да предотврати инкорпорирането на тези
условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият
договор задължавал страните с договорените в него условия всеки път, когато те решили да
сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор страните имали за цел да
направят договорените в него условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди
сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези условия. С рамковия договор
страните постигали съгласие относно съдържанието или част от съдържанието на бъдещите
договори. Те си оставяли свобода на преценката относно това дали и кога точно да сключат
конкретни договори. Практиката показвала, че най-често, в рамковия договор не се
уговаряли всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставяли за доуточняване
при всеки конкретен случай.
В изпълнение на т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., вземането спрямо
длъжника С. И. А., ЕГН **********, е прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* на „С. Г. Труп“ ЕАД, с ЕИК:
********* /законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/, съгласно
Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г. С Анекс към Договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: *********
/законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/ е прехвърлило придобитото
от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* вземане, спрямо
същия длъжник, на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********.
Заявяват, че в конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били конкретизирани.
Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. ”
6
В представеното по делото Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г. от БТК ЕАД, също било описано, че неразделна част от него било Приложение
1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от Договора за цесия от дата 16.10.2018 г.,
съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на прехвърлянето.
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът
бил придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.
Сочат, че с оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представя и
моли съда, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по
силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от дата 01.10.2019 г„ сключен със
"С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: 20594251 1/законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********/, което дружество от своя страна било придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* на дата 24.02.2020 г., съгласно
Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК
********* е единствен титуляр и разпоредител на вземането спрямо длъжника С. И. А.,
ЕГН **********.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполагал ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Сочат, че „ЮБЦ,“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права
върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Прехвърлянето на вземане бил договор, с който кредиторът на едно вземане го
7
прехвърлял на трето лице. Длъжникът по вземането не бил страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминавало от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засягала интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента - чл. 99,
ал.З от ЗЗД. Без да бил елемент от фактическия състав на договора, съобщението имало
значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера. Като изпращало съобщение до длъжника, цедентът го информирал,
че вече не е кредитор, а такъв бил цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това
означавало, че между длъжника и цедента била прекратена облигационната връзка. Законът
не бил предвидил уведомяването на длъжника да ставало по конкретен и специален начин,
поради което същото следвало да се счита надлежно извършено, дори да било получено за
пръв път с исковата молба. Отделно от това следвало да се посочи, че въпросът кога
длъжника бил уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразявало върху
валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не
се твърдяло този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то
следвало да се приеме, че процесният договор за цесия бил валиден и е произвел действие,
че посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания били валидно
прехвърлени в патримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена в договора за цесия
като дата на влизане в сила на прехвърлянето.
Сочат, че неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на
предишния си кредитор, а в случая той не бил извършвал други плащания, които да не са
съобразени от ищеца по делото. Длъжникът можел да възрази за липса на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече бил изпълнил на стария
кредитор преди момента на уведомлението. Въпреки това към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на ”С.Г. Груп
“ ЕАД /законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/, което дружество
уведомявал длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
На следващо място следвало да се отбележи, че е налице константна практика на
ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според
нея уведомяването за извършената цесия можело да се прави от новия кредитор, който обаче
следвало да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване можело да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ било приложено уведомлението по
чл. 99 от ЗЗД. В конкретния случай било приложено към исковата молба уведомлението по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. Постановени били множество съдебни актове, в мотивите
8
на които е възприета гореописаната теза. Посочва конкретни съдебни актове.
Сочат, че в конкретния случай, длъжникът-ответник С. И. А., ЕГН ********** не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния
интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Твърдят, че в случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се яви
в първото по делото заседание, моли съда да постанови ннеприсъствено решение по смисъла
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да
присъдите на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК,
моли съда, след като се убеди в основателността на претенцията, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника С. И. А., ЕГН **********, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер
54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер 16926049001 от дата 01.03.2018.г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което била издадена фактура № **********/08.03.2019 г., за
периода от 08.02.2019 г. до 07.03.2019г.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да
присъдите в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева)
адвокатско възнаграждение, както и да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да им присъди - 25.00 лева, представляваща държавна такса и
180 лева (Сто и осемдесет лева) - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 4624/2021г., по
описа на PC - Велико Търново, 9 с-в, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника по делото – адв. Д.Х., в който заявява, че предявения иск
е допустим, но счита същия за неоснователен поради следните съображения: от договор №
1692604901032018-*********/01.03.2018 г. се установявало, че между „БТК“ ЕАД /с
търговско име „ВИВАКОМ“/ и ответника бил сключен договор за предоставяне на интернет
услуга с абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, със срок на споразумението 2
години. В исковата молба се твърдяло, че ответникът, като потребител не бил заплатил
мобилни фиксирани услуги за три последователни отчетни месеца 12/2018 г., 01/2019 г. и
02.2019 г., за което били издадени три броя фактури, като периода на потребление бил от
08.11.2018 г. до 07.02.2019 г. вкл. Неизпълнението на задължението на абоната било
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно гореописания договор на
дата 07.03.2019 г. и да претендира неустойката, уговорена в т.2 от договора, равняваща се на
9
трикратния размер на месечния абонамент за услугите на срочен абонамент, за които
договора се прекратявал, т.е. претендирането вземане било възникнало към 07.03.2019 г.
Договорът за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД бил сключен на 16.10.2018 г., т.е
към последната дата „БТК“ ЕАД не била имала възникнало вземане към ответника, за да
бъде то предмет на прехвърляне по цесията или поне не такова по см. на т.1.1.1 от договора
за цесия, както било посочено в документите. Приложение № 1, представляващо неразделна
част от договор за цесия от 16.10.2018 г. изобщо не било представено. Не били представени
доказателства, че длъжника бил уведомен за тази цесия.
На 19.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлял на ищеца-„ЮБЦ“ ЕООД вземанията,
които е придобил от „БТК“ ЕАД по договор за цесия от 16.10.2018 г. В приложените към
исковата молба извлечения от Приложение №1 към Уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020 г.
към договор за цесия от 01.10.2019 г. и към Анекс от 10.03.2020 г. към същия договор, не се
съдържали изискуемите реквизити, индивидуализиращи вземането съгласно т.4/4/от Анекс
към договор за цесия от 01.10.2019 г.: характер на вземането, длъжник, период, падеж и
стойност.
И по двете цесии процесното вземане не било индивидуализирано, което го правило
спорно дали било придобито от двамата последователни цесионера.
По делото било представено уведомление за цесия, изходящо съвместно от „БТК“
ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД без дата, като на него фигурирал един подпис срещу управител. Не
било ясно на кого принадлежи този подпис, при положение, че уведомлението изхождало от
две търговски дружества. Освен това „БТК“ЕАД се било разпоредила със своите вземания в
полза на „С.Г.Груп“ ЮОД, поради което същата се явявала трето лице по отношение на
договора за цесия, сключен между „С.Г.Груп“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕООД, и не разполагала с
правомощия да уведомява длъжника за втората цесия.
Съдебната практика била константна, че уведомлението за цесията можело да се
връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следвало да се зачете
съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото, както и, че
съобщаването на цесията по начало следвало да се извърши от стария кредитор, но
последния можел да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на
цесията от новия кредитор, който действал като пълномощник на стария кредитор било
валидно и пораждал правно действие.
Заявява, че освен изложеното, съобщението за цесията следвало да се извърши на
длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не пораждало
действие. В случая длъжника (ответника) не бил открит на посочения в ИМ адрес и му бил
назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче имал
ограничен кръг права за целите на процеса и той не можел да приема материалноправни
изявления, каквото било съобщаването на цесията. Това следвало от разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ГПК, който изисквал за действие представляващи разпореждане с предмета на
делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение било, че
10
договорът за цесия представлявал разпореждане с едно право и получаването на съобщение
за цесията било част от възникването на това право, като също изисквало изрично
упълномощаване, за да можело това съобщаване да бъде получено.
Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК, особения представител можел да извършва действия, за
които се изисквало изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се водило
делото, т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител били необходими две неща
- изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед
възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника
извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не бил налице. Във
връзка с това , следвало да се заключи, че ответника-длъжник не е бил валидно уведомен от
цедентите за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д.№4624/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
съдът е издал в полза на „ЮБЦ” ЕООД срещу С. И. А. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата общо в размер на сумата от 54,51 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16926049001, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и за разноските по
заповедното производство. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер 16926049001, същият е сключен на 01.03.2018г.
между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ползване на интернет
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с
месечна абонаментна такса 21.80 лева /С ДДС/, със срок на действие за 24 месеца – до
01.03.2020г.
По делото са представени следните данъчни фактури и извлечения за потребление
към всяка от тях, издадени от „БТК“ ЕАД с получател ответника, а именно фактура №
**********/08.12.2018 г. за отчетен период на потребление 08.12.2018г. – 07.01.2019 г., с
начислена за периода сума за месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE в размер на 23.70
лева с ДДС, с падеж 25.12.2018 г.; фактура № **********/ 08.01.2019г. за отчетен период на
потребление 08.01.2019 – 07.02.2019г. с начислена за периода сума за месечен абонамент
11
VIVACOM Mobix 60 LTE в размер на 45,50 лева с ДДС, с падеж 25.01.2019г.; фактура №
**********/08.02.2019 г. за отчетен период на потребление 08.02.2019г. – 07.03.2019г., с
начислена за периода сума за месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE в размер на 67,30
лева с ДДС, с падеж 25.02.2019г. и фактура № **********/08.03.2019 г., за периода от
08.02.2019 г. до 07.03.2019г. с начислена за периода сума за месечен абонамент VIVACOM
Mobix в размер на 121,81 лева с ДДС, с падеж 25.03.2019г.
По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018 г. между цедент
„БТК“ ЕАД и цесионер „С.Г.Груп“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между цедент
„С.Г.Груп“ ООД и цесионер „ЮБЦ“ ЕООД. Само към втория договор за цесия е представено
извлечение от Приложение 1, в което е индивидуализирано вземането, което се прехвърля от
„С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, а именно вземане в размер на 54,51 лева спрямо С. И. А..
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били връчени на
ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към исковата молба е
приложеното уведомление до ответника за извършените цесии с искане да му бъде връчено
като приложение към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
В случая основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения от
особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно съобщена на
длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника,
доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника преди завеждане на
настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на особения
представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата съдебна практика в страната
по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че
уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е
преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен представител не би
могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат
извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би
могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на
чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6
от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че
особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение между страните. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика на съдилищата от по-горната инстанция.
12
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на посочените
основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се
явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните по
съществото на спора.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй
като претенцията за разноски не представлява самостоятелен иск и по нея се дължи изрично
произнасяне само при пълно или частично уважаване на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, против С. И.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Мечта“ № 9 иск за установяване
съществуването на вземането на „ЮБЦ” ЕООД в размер 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и
51 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16926049001
от дата 01.03.2018.г., за което била издадена фактура № **********/ 08.03.2019 г., за
периода от 08.02.2019 г. до 07.03.2019 г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4624/2021 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13