№ 264
гр. гр. Димитровград, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100127 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал
ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния
период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г.
Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало задължение да
снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника С. В. Е., с ИТН 1589884, находящ
се в с.Странско, община Димитровград, за който бил открит клиентски номер **********.
От своя страна ответникът била длъжна да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ.
В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от
05.10.2020г. до 04.01.2021г. ел.енергия на стойност 251,90 лева, която до момента не била
заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължала законна лихва в
размер на 22,64 лева за периода от 21.11.2020г. до 01.11.2021г. На 04.11.2021г. ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
до РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№1733/2021г. по описа на съда, по което била
издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същата не била
открита на декларираните от нея постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано
съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против С. В. Е. за
вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл.410 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД
сумата от 251,90 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя ел.енергия за периода от 05.10.2020г. до 04.01.2021г., обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 21.11.2020г. до 01.11.2021г., а именно
22,64 лева, законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №623/05.11.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1733/2021г. по описа на РС-
Димитровград. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№1733/2021г. по
описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото производство.
Ответникът С. В. Е., чрез назначения й по делото особен представител адв.С. У.,
поддържа, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Счита, че от
приложените към исковата молба доказателства не се удостоверявало безспорно и по
несъмнен начин наличие на консумирана и незаплатена от страна на ответника
електроенергия през визирания период на потребление. Поради това оспорвала изцяло
предявените искове за главница и обезщетение за забава. Поддържа, че за ищеца
съществувала възможност да преустанови или ограничи преноса на ел.енергия в случай, че
клиента забави плащането на дължимите суми за ел.енергия с 10 дни след срока за плащане.
Не ставало ясно защо електроразпределителното дружество не е преустановило
своевременно преноса на ел.енергия до обекта на ответника при твърдяното неплащане на
дължимата сума по издадената първа фактура за първия отчетен период на потребление от
05.10.2020г. до 04.11.2020г., чийто падеж е бил до 20.11.2020г. Това бездействие на ищеца
довело до натрупване на по-големи суми, като задължения по три фактури. На следващо
място, ищецът трябвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на твърдения
договор за продажба на ел.енергия, който не бил представен по делото. Представените с
исковата молба доказателства не установявали факта, че ответника действително е ползвала
услугите на ищеца и то на посочените в сметката стойности. Оспорва претендираните от
ищеца вземания по представените препис-извлечение от сметка на потребителя и
3бр.фактури. Тъй като по сведение на Кметство-с.Странско ответника живеела и работела в
Германия, особения й представител оспорва твърдението, че през процесния период е
доставяна ел.енергия до обекта й на потребление, че е ползвана такава, както и че
отчетените количества съвпадат с фактурираните такива. Иска съдът да постанови решение,
с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищеца два иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата молба препис от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №74, том 1, рег.№674, нот.дело №63/2018г. на нотариус Румяна Велева, на
01.03.2018г. П.Г.П. е продал на С. В. Е. УПИ ІІ-199, с площ от 687,28 кв.м. в кв.32 по ПУП
на с.Странско, община Димитровград, ведно с построените в имота едноетажна масивна
2
жилищна сграда с РЗП от 63 кв.м., лятна кухня с РЗП 32 кв.м., гараж с РЗП 45 кв.м., тоалетна
–баня с РЗП 5 кв.м.,плевня с РЗП 40 кв.м., обор с РЗП 12 кв.м. и кочина с РЗП 16 кв.м.
Видно от приетото като доказателство по делото Заявление за услуга- Смяна на
клиент за обект на регулиран пазар, на 04.06.2018г. ответникът С. В. Е. е поискала от
ищцовото дружество, в качеството й на едноличен собственик на обект, представляващ
жилище, находящ се в с.Странско, община Димитровград, с ИТН 1589884, да извършва
доставка и продажба на ел.енергия, както и да смени името на клиента на същото ИТН с
нейното име. Представила е и Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ЕАД, съгласно която тя е декларирала, че желае да получи
достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ЕАД за обект
ИТН 1589884, находящ се на адрес в с.Странско, община Димитровград, като достъпа е
необходим за постоянно захранване. На следващо място, като Приложение №2 към
горепосоченото заявление, ответникът е представила и Заявление-декларация за започване
продажба на ел.енергия до „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, с което е заявила, че
желае да получава ел.енергия за обект с ИТН 1589884, находящ се на адрес в с.Странско
община Димитровград. Посочила е, че консумираната ел.енергия ще използва за битови
нужди, както и че иска тя да се измерва на една тарифа, при постоянно захранване.
Съгласно приложената към исковата молба фактура №**********/09.11.2020г.,
издадена от ищцовото дружество, за отчетния период от 05.10.2020г. до 04.11.2020г., за
място на потребление ИТН 1589884, обект в с.Странско, община Димитровград, с титуляр
С. В. Е., е била доставена и потребена ел.енергия- 522 кВтч на стойност 120,84 лева. Срокът
за плащане на задължението по фактурата е бил до 20.11.2020г.
Видно от фактура №**********/09.12.2020г., издадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, за отчетен период от 05.11.2020г. до 04.12.2020г., до
горепосочения имот на ответника е била доставена и консумирана ел.енергия 336 кВтч на
стойност 77,80 лева. Задължението по тази фактура е трябвало да бъде платено до
21.12.2020г., ведно с наличното старо задължение в размер на 120,84 лева или общо 198,64
лева.
С фактура №**********/09.01.2021г., издадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, за отчетен период от 05.12.2020г. до 04.01.2021г., до
горепосочения имот на ответника е била доставена и консумирана ел.енергия 230 кВтч на
стойност 53,26 лева. Задължението по тази фактура е трябвало да бъде платено до
20.01.2021г., ведно с наличното старо задължение в размер на 198,64 лева или общо 251,90
лева.
Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН „България ЕС“ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, клиентът е
длъжен да плаща стойността на ползваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ /чл.11.1/. Потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДЕКЕВР цена за снабдяване и
3
цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за всички фактури, с изключение на
издадените по чл.17 ал.4 фактури /чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ/.
Тъй като С. В. Е. не изпълнила в срок задълженията си по горепосочените три
фактури, на 04.11.2021г. ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било
образувано ч.гр.д.№1733/2021г., по което на 05.11.2021г. била издадена Заповед №623 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответника
било разпоредено да плати на ищеца сумата от 251,90 лева- главница, неизплатена сума за
доставена през периода от 05.10.2020г. до 04.01.2021г. ел.енергия, доставена до обект на
потребление в с.Странско община Димитровград, ИТН 1589884, на клиент с клиентски
номер **********, лихва за забава за периода от 21.11.2020г. до 01.11.2021г. в размер на
22,64 лева, законна лихва върху главницата, считано от 04.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и деловодни разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на С. В.
Е. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана
възможността да предяви против нея иск, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-техническа експертиза, както и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза. Според вещото лице изготвило първата експертиза, за процесния
период от 05.10.2020г. до 04.01.2021г. има доставена ел.енергия до обект с ИТН 1589884,
която е отчетена от СТИ с №*********. За времето от 05.10.2020г. до 04.01.2021г. са
доставени и отчетени общо 1088 кВтч. Електромерът с №********* в ИТН 1589884 на кл.
№********** през процесния период е отчитан дистанционно. Отчетените количества
ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. Електромерът е имал последна метрологична
проверка през 2019г. и съответна метрологична пломба. Същият електромер е преминал
изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията. На същият са поставени
необходимите знаци за премината метрологична проверка. Според заключението на
назначената съдебно счетоводна експертиза, счетоводството на ищеца през процесния
период е водено правилно и редовно по отношение на осчетоводяването на задълженията на
ответника, в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. Дължимата цена за консумираната ел.енергия и достъп до мрежата по
процесните фактури е определена правилно. За посочения период не е извършено
коригирано разпределение на ел.енергия. Обезщетението за забава на процесното вземане за
периода от 21.11.2020г. до 01.11.2021г. е в размер на 22,64 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№623/05.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№1733/2021г.
По делото няма спор, че между ищеца и ответника са възникнали договорни
4
отношения, съгласно които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория,
находящ се в с.Странско община Димитровград, с ИТН 1589884, който е регистриран като
собственост на ответника С. В. Е..
Спорно по делото е доставил ли е през периода 05.10.2020г. до 04.01.2021г. ищецът
ел.енергия до въпросния обект на потребление на ответника, каква е нейната стойност и
била ли е заплатена тя в срок от С. В. Е..
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че през
процесния период ищцовото дружество е доставяло ел.енергия до обект на потребление,
ползван от С. В. Е., находящ се в с.Странско община Димитровград. Последното
обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства- Заявление за
услуга- Смяна на клиент за обект на регулиран пазар от 04.06.2018г. и приложените към
него Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг“ЕАД и Заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия до „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, издадените на нейно име 3бр.фактури, както и приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза. Горните доказателства и направените въз
основа на тях изводи, не бяха оспорени от страна на особения представител на ответника в
проведеното по делото съдебно заседание.
Предвид изпълнението на задължението за доставяне на ел.енергия до обекта на
потребление на ответника, за С. В. Е. е възникнало задължение да плати така доставената до
жилището й и консумирана от нея ел.енергия. В хода на производството по делото не се
представиха доказателства от ответната страна за извършено плащане на доставената на С.
Е. през периода от 05.10.2020г. до 04.01.2021г. ел.енергия.
Размерът на главницата дължима от ответника се установява от представените по
делото 3бр.фактури, видно от които той е общо 251,90 лева. Предвид това, съдът намира
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да признае за установено,
че С. В. Е. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 251,90 лева,
представляваща главница- неизплатена сума за доставена през периода от 05.10.2020г. до
04.01.2021г. ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 04.11.2021. до окончателното плащане на сумата, за основателен и доказан.
Доколкото ответникът не е изпълнила задължението си по процесните три фактури в
срок, то тя дължи на ищеца лихва за забава, считано от датата на падежа на първата
фактура- 21.11.2020г. до 01.11.2021г. в размер на общо 22,64 лева. Това задължение също не
е погасено до настоящия момент и е дължимо от ответника на ищцовото дружество.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения от ищеца иск с правно основание
чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че С. В. Е. дължи на „ЕВН
България ЕС“ЕАД сумата в размер на 22,64 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 21.11.2020г. до 01.11.2021г. върху главницата от 251,90 лева, също се явява основателен и
доказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, а именно сумата от
5
общо 875 лева, от които държавна такса 75 лева ,юрисконсултско възнаграждение- 200 лева,
възнаграждение за вещи лица- 400 лева и възнаграждение за особен представител на
ответника- 200 лева.
Искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.
№1733/2021г. по описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно. В този смисъл, на ищцовото
дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№1733/2021г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. В. Е., с ЕГН **********, от
с.Странско, община Димитровград, ул.“Атанас Узунов“ №7, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от Михаела Михайлова Михайлова-
Дьорфлер и Петър Филипов Янков, сумата 251,90 лева /двеста петдесет и един лева и
деветдесет стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 05.10.2020г.
до 04.01.2021г. ел.енергия до обект на потребление в с.Странско, община Димитровград, с
ИТН 1589884 и клиентски №**********, лихва за забава за периода от 21.11.2020г. до
01.11.2021г. в размер 22,64 лева /двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 04.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №623/05.11.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1733/2021г. по описа на РС-
Димитровград.
ОСЪЖДА С. В. Е., с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от Михаела Михайлова Михайлова-
Дьорфлер и Петър Филипов Янков, сумата в размер на 875 лева /осемстотин седемдесет и
лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева /седемдесет и
пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1733/2021г. по описа на РС-
Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6