№ 19
гр. Разград , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно административно
наказателно дело № 20213300600019 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на
обвиняемия против решение №389/15.08.2019 г. по ан дело №534/2019 г. на
Районен съд – гр. Разград.
Постъпила е жалба (вх. №8528/26.08.2019 г. на РС Разград) от адв. Е. –
защитник на обвиняемия П. П. П., с ЕГН ********** против решение
№439/02.12.2020 г. по ан дело №346/2020 г. на Районен съд – гр. Разград.
Оплакванията са, че решението е неправилно, постановено при особено
съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на
материалния закон и е необосновано, а наложеното наказание е явно
несправедливо.
Искането е съдът да отмени решението и постанови ново, с което
оправдае П..
В допълнителни съображения от 18.01.2021 г. се сочат нарушения:
- на чл. 300 НПК, тъй като съдът се произнесъл с решение веднага слез
съдебните прения и не ставало ясно кога е анализирал и обсъдил
доказателствената съвкупност и кога е изготвил решението;
- липса на мотиви, тъй като част от изготвените възпроизвеждат
дословно мотивите на постановлението;
1
- П. не е извършил деянията, за които е признат за виновен;
- няма доказателства П. да е приближавал Т., местоработата, местата за
социални контакти и отдих;
- на чл. 13 и чл. 14 НПК – обвинението се гради само на показанията на
св. Т. и св. Т., но те са непоследователни и противоречат на останалия
материал;
- постановлението не отговаря на изискванията за единство на
обстоятелствена част и диспозитив;
Искането е за отмяна на решението и връщане на делото на РП Разград.
Алтернативно за връщане на делото на РС Разград и да бъде признат П. за
невиновен.
Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. Е. поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното решение на РРС, тъй като:
- постановлението на РП, с което е внесено обвинението в съда
противоречи на императивни законови разпоредби и делото следва да бъде
върнато на РП;
- алтернативно делото да се върне на РС за разглеждане от друг състав
на съда;
- ако съдът счете, че не са налице процесуални нарушения, да признае П.
П. П. за невиновен.
Според защитника е нарушено единството между обстоятелствена част и
диспозитив на постановлението, тъй като в обстоятелствената част на
постановлението изпълнителното деяние е описано като „отишъл до входната
врата, звънял, чукал, блъскал“, а в диспозитивната част много общо е
посочено, че е нарушил, не е изпълнил съдебна заповед.
Според адв. Е. в съдебното производство са допуснатио съществени
процесуални нарушения, които са основание за отмяна на решението и
връщане на делото на РС:
от протокола от проведеното съдебно заседание се установява, че тайно
съвещание съдът не е провел;
в решението на съда се преповтарят мотивите от постановлението на
РП, което се равнява на липса на мотиви.
Защитникът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен и
безспорен начин, тъй като обвинението се гради единствено на показанията
на свидетелите Светослава Т. и Тодор Т., които са силно заинтересовани от
изхода на това дело.
2
Според адв. Е. са налице различия между показанията на тези свидетели
от една страна и от друга страна между показания на всеки от тези свидетели,
дадени на различните етапи от разследването, а освен това показанията са в
противоречия с други доказателствени материал.
Защитникът изтъква, че е много съществен въпрос за какво е подаден
сигнал на ЕЕН 112 – за повреден автомобил, според полицейските служители,
а не за това, че някой ги безпокои.
Препис от жалбата е връчен на РП на 30.12.2020 г. и не са подадени
възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Според прокурора постановлението на наблюдаващия
прокурор и акта на РС не страдат от пороци, които да представляват
съществени процесуални нарушения. Изпълнително деяние е посочено -
неизпълнение на съдебна заповед от защита от домашно насилие, като и в
постановлението и в съдебния акт е посочено, че е приближил до жилището
до вратата, започнал е да чука и да вика. Прокурорът намира, че съдът
правилно приел, че обвинението срещу обвиняемия е доказано и кредитирал
показанията на разпитаните свидетели. Моли съда да потвърди
първоинстанционния акт.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера
на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК, във вр. с чл. 378, ал. 5 НПК и от лице, което има
право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 3 и ал. 6 НПК.
С обжалваното решение РС Разград признал нарушителя П. П. П. за
виновен в това, че на 02.06.2020 г. в гр. Разград, не е изпълнил Съдебна
заповед от 28.01.2020 г., издадена въз основа на съдебно решение по гр.д. №
2176/2019 г. по описа на PC - Разград за защита от домашно насилие,
съгласно която на същия е забранено да приближава С.Б.Т., жилището, което
тя обитава, находящо се в гр. Разград, ул.“Сава Катрафилов“ №17, ет. 5, ап.
14, местоработата, местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца
- престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Обвиняемият се е явил пред първоинстанционния съд в съдебно
заседание на 02.11.2020 г. и е отказал да дава обяснения.
3
Установена е следната фактическа обстановка:
П. П. П. e български гражданин, роден на 25.10.1968 г. в гр. Разград,
живущ в гр. Варна, със средно образование, работи. П. не е осъждан.
Св. С.Б.Т. живеела в гр. Разград на ул. „Сава Катрафилов“ № 17, ет.5,
ап. 14 заедно със св.Т.И.Т. - на семейни начала и с двете си дъщери.
Св. С.Б.Т. и обвиняемия П. П. П. са бивши съпрузи. Бракът им, сключен
на 15.08.2009 г., бил прекратен с Решение № 405/02.11.2016 г. по бр.дело №
1548/2016 г. на PC – Разград (л. 23 от ДП), влязло в сила на 01.12.2016 г.
Упражняването на родителските права по отношение на дъщеря им било
предоставено на майката и определен режим на лични отношения с П.П. –
всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя.
Св. Т. изпитвала страх от обв. П., тъй като и по време на брака и след
раздялата им, той я преследвал, „появявал се“ по всяко време на
денонощието, отправял заплахи. Докато живеели заедно след употреба на
алкохол започнал да „посяга“. След проява на домашно насилие в края на
2019 г. св. Т. подала молба до РС - Разград за защита по Закона за защита от
домашно насилие /ЗЗДН/. Със Съдебна заповед от 28.01.2020 г. по гр.д. №
2176/2019 г. (л. 30 от ДП) Разградски районен съд наложил мярка за защита
на С.Б.Т. и задължил П. П. П. да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Т. и забранил на П., за срок от 18 месеца, да
приближава нея, жилището, което обитава, находящо се в гр. Разград, ул.
„Сава Катрафилов“ № 17, ет. 5, ап. 14, местоработата й, местата за социални
контакти и отдих. Решението влязло в сила на 05.02.2020 г.
На 02.06.2020 г. св. Т. и св. Т. били в дома си в гр. Разград на ул. „Сава
Катрафилов“ № 17, ет. 5, ап. 14. Около 23.30 часа П. П. П. отишъл до
жилището на Т. и започнал да чука и да звъни на входната врата. Обитателите
на апартамента по това време спели.
Първи се събудил св. Т. и отишъл до входната врата, погледнал през
шпионката и видял, че П. П. П. е отвън и чука на вратата и звъни. Събудил Т.,
казал , че навън е П. и трябва да звънне на 112. Т. веднага започнала да
звъни на ЕЕН 112, свързала се с оператор и подала сигнал, че бившият
съпруг, който е с ограничителна заповед е на вратата. П.П. продължавал да
блъска по входната врата. Малко след това блъскането спряло и се чул звук
от движение на асансьора. Около 10 мин. по-късно от съседи Т. и Т. разбрали,
че някой е нанесъл повреди по лекия автомобил на Т..
На сигнала, подадена от св. Т., на ЕЕН 112 се отзовали служители на
МВР.
Описаната фактическа обстановка е установено въз основа на всички
събрани доказателства.
Безспорно се установява от показания на св. Т. и св. Т., че на 02.06.2020
4
г. около 23,30 часа П. П. П. е отишъл до входната врата на жилището на св. Т.
на ул. „Сава Катрафилов“ № 17, ет. 5, ап. 14 звънил и блъскал по вратата.
Показанията на св. Т. и св. Т. се подкрепят от подадения сигнал на ЕЕН
112, че П. е на входната врата на жилището, от показанията на св. Ц. и св. И. –
служители на МВР посетили местопроизшествието по сигнала на Т., които
пресъздават заявеното от Т. и Т., че обвиняемия „по-рано е идвал и хлопал на
вратата“, че „се е навъртал наоколо“, „бил до тяхното жилище“.
Св. Х.Р. дава показания за събития станали след като П. излязъл от
блока, в който се намира жилището на Б. Т..
Съставът на ОС Разград, след самостоятелна преценка на събраните
доказателства, споделя фактическите констатации, приети за установени от
първата инстанция, тъй като са основани на вярна и точна интерпретация на
събраните гласни и писмени доказателства. Делото е изяснено от фактическа
страна.
От писмените доказателства се установява, че с влязло в сила, на
05.02.2020 г., решение по ЗЗДН е наложена мярка за защита на С.Б.Т. и е
забранено на П. П. П. да приближава С.Б.Т. и жилището в гр. Разград на ул.
„Сава Катрафилов“ № 17, ет. 5, ап. 14 за срок от 18 месеца.
Приближавайки жилището на Т. на посочения адрес, по описания
начин, П. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, тъй като не е изпълнил Съдебна заповед
за защита от домашно насилие от 28.01.2020 г. издадена от РС Разград по
гр.д. № 2176/2020 г.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. П. е знаел, че е налице
съдебна заповед, която забранява да приближава жилището на посочения
адрес, както и да се доближава до Б. Т. и въпреки това е отишъл на адреса,
чукал, звънял и блъскал по входната врата на жилището.
За престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, П. не е
осъждан, тъй като е реабилитиран по право, съответно законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че са налице условията по чл. 78а НК и
следва да освободи П.П. от наказателна отговорност от съда и да му наложи
наказание глоба. Наложената глоба е в минималния размер предвиден в
закона.
При проверка на присъдата, съставът на ОС Разград, не установи
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост,
неправилно приложение на материалния закон, нито явна несправедливост на
наложените наказания.
Жалбата е неоснователна.
В постановлението на прокурора ясно е описано деянието, което
5
прокурорът счита, че е извършил П. и квалифицирал като престъпление по чл.
296, ал. 1 НК. Постановлението отговаря на изискванията на чл. 199 НПК и
чл. 375 НПК, тъй като съдържа: данни за времето и мястото на издаването му,
за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив
и подпис на органа.
Прокурорът е посочил фактически и юридически състав на
престъплението, в извършване на което обвинява П., в обстоятелствената част
на постановлението. Повтарянето на изложените факти в диспозитива не
нужно. Няма неяснота на обвинението и не са нарушени правата на
обвиняемия да разбере в какво е обвинен.
В съдебният протокол не е вписано, че съдът се е оттеглил за тайно
съвещание. В случая обаче делото се разглежда еднолично, съгласно чл. 378
НПК и не е необходимо съдията да напуска съдебната зала, за да проведе
съвещание сам със себе си.
Съдебният протокол не отговаря на изискванията на чл. 311, ал. 1, т. 7
НПК, тъй като в него не е отразено „обявяването на присъдата по съответния
ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното
обжалване“, но това нарушение не е съществено. Очевидно обвиняемият и
защитникът са уведомени за съдържанието на решението и им е известен
срока и реда за обжалване, тъй като с подадената жалба са сезирали
въззивния съд.
Наличието на пасажи от постановлението на прокурора в мотивите към
съдебния акт е въпрос на виждане на съдията за начин на изготвяне и
съдържание на мотивите. Районният съд е провел задълбочено съдебно
следствие, събрал възможните доказателства и въз основа на тях изградил
фактическите си констатации. Първоинстанционният съд, след анализ на
доказателствата, отразен в мотивите, приема фактическа обстановка, сходна с
изложената от прокурора. Не може да се счете, че е налице липса на мотиви
само поради това, че е налице сходство с мотивите, изложени от прокурора в
постановлението.
Съдебният състав на ОС Разград не установява допуснати нарушения на
процесуални правила на досъдебното и в съдебното производство, които да са
основание за отмяна на съдебния акт.
Заключението на защитата, че обвинението се гради основно на
показанията на св. Т. и Т. е обосновано, но това че показанията им са
непоследователни и противоречат на останалия материал, няма опора в
доказателствата. Св. Т. твърди, че се събудил и видял през шпионката на
вратата П.П., който чукал и блъскал по нея, звънял и викал, след което
събудил св. Т. и казал да се обади на 112. Показанията му са ясни,
категорични и последователни. В синхрон с тези показания, са и показанията
на св. Т., която твърди, че била събудена от св. Т., който казал да подаде
6
сигнал на 112, тъй като „П. чука на вратата“. Тя позвънила на 112 и чувала
блъскане и чукане по врата.
Разминаванията в показанията на свидетелите, относно времетраенето
на събитията, различията при посочването на точен час, минута и т.н. на
събитията са обясними с времето, през което се извършва деянието,
напрежението и стреса у свидетелите. Показанията им създават ясна картина
за станалото – П. чука, звъни и блъска по вратата, св. Т. подава сигнал на ЕЕН
112, чуват движение на асансьора и П. слиза с него, а по-късно съседа им се
качва с асансьора, за да ги уведоми, че е повреден автомобила им.
Няма основание за съмнение в достоверността на показанията на св. Т.
и св. Т.. Св. Т. е сигурен, че е видял П.П., когото познава добре. Сигналът на
ЕЕН 112, подаден от св. Т. е именно за това, че П. е до жилището и чука на
вратата, което се установява от показанията на един от служителите на МВР –
св. И., посетил местопроизшествието, който заявява, че св. Т. съобщила, че
бившият съпруг „идвал и хлопал на вратата“, че има съдебна заповед за
защита и поради това „смъкнали“ жалба от нея. Обстоятелството за какво е
подаден сигнал от св. Т. може да се установи и от записа, предоставен от
„Национална система 112“ и снимки на електронните картони.
Съдебният състав на въззивния съд намира, че фактическата обстановка
е изяснена.
Първоинстанционният съд е изложил анализ на доказателства и
фактическите изводи са обосновани.
Правните изводи на съда, относно квалификация на деянието се
споделят от втората инстанция.
Въззивният съд, при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на обжалваното решение не установи нарушения,
предполагащи отмяната или изменението му, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №439/02.12.2020 г. по ан дело №346/2020 г. на
Районен съд – гр. Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8