№ 146
гр. Сливен, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Е. Г. Х.ВА
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232200600481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 26.06.2023г., постановена по НОХД № 861/2022 год.
Районен съд – Сливен, е признал подсъдимия Г. М. М. за виновен в това, че на
25.05.2021г. в гр.Сливен в заведение „Чамбао“ причинил на К. С. С. – на 23
години от гр. Сливен, чрез удар в долната му челюст със свита в юмрук ръка
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което
затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил състава на
престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е определил и наложил
наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият М. е бил
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Сливен
сумата от 538.55 /петстотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/
лева представляваща разноски, сторени в досъдебната фаза, както и 427
/четиристотин двадесет и седем /лева – разноски в производството пред
първата инстанция по сметка на РС-Сливен.
С присъдата подс. М. е осъден да заплати на пострадалия К. С. С.
направените от него разноски по съдебното производство в размер на 1000
/хиляда /лева .
Срещу тази присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Х. К. от АК –
Сливен, в качеството му на защитник на Г. М. М..
1
В депозираната въззивна жалба се оспорва постановената от Районен
съд- Сливен присъда, като се излагат твърдения за нейната неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че в съдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Сочи се, че от
събраните доказателства не може да се направи извод, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Ето защо жалбоподателят моли
въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и вместо нея да
постанови друга, с която да оправдае подсъдимия, евентуално в случай, че
констатира допуснати от първата инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия, да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд-Сливен или да бъде намален размер на
наказанието, наложено на подсъдимия Г. М. и размера на изпитателния срок.
В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В срока по чл. 322 от НПК не е постъпило писмено възражение срещу
депозираната въззивна жалба от частния обвинител К. С. С.. Въззивната
съдебна инстанция, като съобрази релевираните във въззивната жалба
оплаквания и на основание чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на
фактите по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното
производство.
В проведеното публично съдебно заседание защитникът на подсъдимия
– адв. Х. К. от АК- Сливен, пледира в случай, че съдът намери жалбата за
основателна, да уважи едно от алтернативните искания – да оправдае
подсъдимия, да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или
да ревизира наложеното на подсъдимия наказание, като намали неговия
размер.
Подсъдимият заявява, че е съгласен с изложеното от неговия защитник
и заявява, че никога не е удрял пострадалия.
Представителят на Окръжна прокуратура-Сливен намира подадената
жалба за частично основателна. Счита, че са налице основания за изменение
на първоинстанционната присъда, като се намали наказанието на подсъдимия,
което е явно несправедливо. В останалата част намира същата за правилна и
обоснована – първоинстанционният съд е основал крайните си изводи на база
формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъдил е
доказателствата поотделно и в цялост, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното моли въззивния
съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подс.
Наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на осн. чл.66
от НК да отложи с тригодишен изпитателен срок.
Повереникът на частния обвинител – адв. Е. П. от АК-Сливен пледира,
че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована.
Моли същата да бъде потвърдена, като предоставя на съда възможността да
намали размера на така наложеното наказание и претендира за присъждане на
направените разноски пред втората инстанция.
Частният обвинител К. С. редовно призован, се явява и заявява, че
присъдата следва да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
2
Окръжен съд-Сливен, след цялостна проверка на събрания фактически
и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както поотделно, така и
в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 от НПК, като провери на
осн. чл. 313 от НПК правилността на присъдата, намира въззивната жалба за
допустима, доколкото е подадена от надлежна страна с право и интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Съдебното производството пред Районен съд-Сливен е протекло по
общия ред.
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за
изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на
доказване.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по
категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства,
обсъдени в мотивите на присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния
съд факти, които се изразяват в следното:
Подсъдимият Г. М. М. е роден на *** г. в ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, трудово неангажиран, студент в
НСА-София, неосъждан, ЕГН **********.
На 25.05.2021 г. около 20:30 часа в питейното заведение „Чамбао“ в гр.
Сливен били пострадалият К. С. С. и подсъдимият Г. М. М.. На масата на
постр. С. седял св. М.Д.Т.. На друга маса в заведението били подс. Г. М.
заедно със свид. С.Б.Д., свид. П.Ж.А. и свид. С.С.С.. В заведението също били
свид. Д. С. С. и свид. И.П.С.. Заради възникнал на 22/23.05.2021 г. конфликт
между свид. К. С. С. и подс. Г. М., последният като видял постр. С. отишъл до
неговата маса на която бил и свид. М.Д.Т. и го извикал настрани да
поговорят. Постр. К. С. станал и заедно с подс. Г. М. се отдалечили на
няколко метра от масата в посока близката аптека да разговарят. По време на
разговора им подс. Г. М. замахнал с юмрук, но не успял да нанесе удар на
постр. К. С.. Св. П.Ж.А. видял това и се намесил,за да ги отдалечи един от
друг. След това всеки от тях се върнал при приятелите си. Малко по-късно,
постр. К. С. отишъл на масата на подс. Г. М. и разговарял със св. П.А.. Докато
двамата си говорели, подс. Г. М. станал от мястото си, замахнал неочаквано с
юмрук и нанесъл удар в лицето, вляво в областта на челюстта на постр. С..
Пострадалият посетил тоалетната на заведението поради кървене от
удара, след което се върнал на масата си. След известно време, заедно с
приятеля си - св. М.Т. и други познати отишли до денонощен магазин
„Корнер“, находящ се в гр.Сливен на бул.„Г. Данчев“. Заобиколили
търговския обект и отишли на място, където продавали дюнери, за да видят
друг техен познат. Около половин час по-късно, св. К. С. се почувствал зле и
помолил св.Д.К.Ж. и св. Р.Д.Р. да го откарат до дома му. Същият изпитвал
болка след удара. На 28.05.2021 г. направил консултация с лекар и било
установено, че има счупена челюстна кост, след което му била направена
операция.
3
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
назначена в хода на досъдебното производство, пострадалият К. С. е получил
счупване на долната челюст в областта на ъгъла й, вляво и около втори
предкътник вдясно, без значителна дислокация на костните фрагменти с
наличие на изразен травматичен оток в лявата половина на лицето и
патологична подвижност на костните фрагменти при палпация. Това
наложило провеждане на оперативно лечение чрез междучелюстна фиксация
за продължителен период от време.
Вещото лице е посочило, че увреждането е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „Счупване на челюст, което
затруднява дъвченето и говоренето“.
Описаният в експертизата механизъм на причиняване на увреждането
сочи, че „то се е получило в резултат от действието на механичен фактор
(удар с твърд тъп предмет) и добре отговаря да е получено по време и начин,
описани в материалите по досъдебното производство, а именно в резултат на
нанесен силен удар със свита в юмрук ръка. Характеристиката на
увреждането добре отговаря то да се дължи на един единствен удар със
значителна сила в лявата половина на челюстта, в областта на нейния ъгъл.“
Както е приел и Районен съд-Сливен, така възприетата фактология се
подкрепя от: гласните доказателствени средства, изразяващи се в показанията
на свидетелите: К. С., М.Т., И.С., П.С., Д.Ж. и Р.Р., както и тези от
досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2
НПК на свид. Д. С., частично от обясненията на подсъдимия Г. М. в
съдебното производство (първоинстанционният съд не е дал вяра на
обясненията му, като е съобразил тяхната двойствена природа); писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – съдебно-медицинско
удостоверение и медицинска документация по отношение на пострадалия К.
С., протокол за доброволно предаване справка за съдимост на подсъдимия и
др.; както и експертната интерпретация на процесуално годните
доказателствени източници чрез заключението на съдебно-медицинската
експертиза, съдебно психиатрична на свидетеля Д. С., съдебно-техническа
експертиза.
В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и способи на доказване,
които да не са относими към предмета на доказване по наказателното
производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените
писмени доказателства напълно кореспондират на кредитираните гласни
такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на описаната
фактическа обстановка.
Въззивната инстанция изцяло споделя извършената оценка на
доказателствата от първоинстанционния съд и определя свидетелските
показания на пострадалия К. С. като логични, последователни и
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани и проверени по
делото писмени доказателствени източници, а последните – като истинни и
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени средства по
делото.
Верен е и изводът на първата инстанция, че гласните и писмени
доказателствени средства и способите на доказване – експертизи,
4
непротиворечиво и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото.
При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира,
че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на
корекции и/или допълнения в нея. Оценъчната дейност на
първоинстанционния съд не е довела до логически грешки, волята му е
обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически
констатации.
Относно направеното възражение в съдебно заседание пред въззивната
инстанция от защитника на подсъдимия Г. М. за липса на доказателства, че
автор на деянието е подсъдимия въззивният съд споделя напълно извода на
първата инстанция, че автор на инкриминираното деяние е именно
подсъдимият М..
По делото е безспорно, че на процесната дата и час в заведението
„Чамбао“ в гр. Сливен били пострадалия К. С. С. и подсъдимия Г. М. М. на
различни маси. Постр. К. С. отишъл на масата на подс. Г. М. и разговарял със
св. П.А.. Докато двамата си говорели, подс. Г. М. станал от мястото си,
замахнал неочаквано с юмрук и нанесъл удар в лицето, вляво в областта на
челюстта на постр. С..
Тези обстоятелства се установяват с категоричност и от приобщения по
делото доказателствен материал.
Подсъдимият в обясненията си, дадени в съдебно заседание, проведено
на 26.06.2023 г., изрично е признал, че е бил в кафе „Чамбао“, че на неговата
маса е дошъл пострадалия С.. В тази част въззивният съд кредитира същите.
Същевременно обаче, в частта, с която подсъдимият е заявил, че не е удрял
пострадалия, както и че не е ставал от масата и че не желаел да разговаря с
него, обясненията му не се кредитират от въззивния съд, тъй като не се
подкрепят от нито едно от останалите доказателства по делото. В тази част
същите се възприемат като средство за защита. Напротив, по делото е
формирана солидна доказателствена основа за противното, а именно, че
постр. К. С. отишъл на масата на подс. Г. М. и разговарял със св. П.А. и
докато двамата си говорели, подс. Г. М. станал от мястото си, замахнал
неочаквано с юмрук и нанесъл удар в лицето, вляво в областта на челюстта на
постр. С..
Тези обстоятелства се установяват от показанията на пострадалия К.
С., които са логични, последователни, безпротиворечиви и чиято
достоверност е надлежно проверена и установена посредством показанията
на свидетеля Д. С. разпитан в досъдебното производство и показанията му са
били приобщени с прочитането им на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2
НПК, на свидетелите М.Т. и И.С., заключението на съдебно – медицинската
експертиза, което заключения настоящият съдебен състав възприе като пълно,
ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата
правилност, изготвено е от експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Свидетелите Д.Ж. и Р.Р., макар и да не са очевидци на нанесения удар, са
възприели непосредствено след случилото се в заведението „Чамбао“
състоянието на пострадалия, кратко време след инцидента, от кого е
причинено. Посредством показанията на посочените свидетели се формира
устойчива верига от индиции в подкрепа на заявеното от пострадалата К. С..
Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Силвия
5
Димитрова, Симона Стоянова и П.А., като противоречащи на останалия
доказателствен материал и целящи оневиняването на техния приятел подс. М..
С оглед изложеното от формираната по делото стабилна
доказателствена основа следва категоричен извод, че следното травматично
увреждане – счупването на челюст, която затруднява дъвченето и говоренето,
е причинена на пострадалия К. С., чрез нанасяне на удар в долната му челюст
със свита в юмрук ръка, чийто автор е подсъдимият Г. М..
Писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие, съдът
кредитира изцяло, като прецени, че същите кореспондират по категоричен
начин с останалия събран и проверен доказателствен обем, поради и което ги
оценява като подкрепящи повдигнатото обвинение.
Въззивният съд служебно констатира, че правото на защита на
подсъдимия М. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното
съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон,
гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита на
подсъдимия М. – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на
участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска
помощ, като е упълномощил свой защитник, както и възможност да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му
права и интереси, от които възможности подсъдимият М. се е възползвал в
пълна степен. В тази връзка неоснователно е и бланкетното оплакване във
въззивната жалба за допуснати от първата инстанция съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия М..
Въз основа на направената оценка на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира,
че първостепенния съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на
инкриминираното деяние и причинената с него средна телесна повреда.
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на
престъпния състав по чл.129 ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто
непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание.
Така от обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият на
25.05.2021г., в гр.Сливен в заведение „Чамбао“ причинил на К. С. С. чрез
удар в долната му челюст със свита в юмрук ръка, средна телесна повреда,
изразяваща се „в счупване на челюст, което затруднява дъвченето и
говоренето“, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал.2,
вр. ал. 1 от НК.
Въззивният съд намира за доказан по безспорен начин (с оглед
ангажираната по делото доказателствена съвкупност) фактът на причинено от
6
подсъдимия М. телесно увреждане на свидетеля К. С., което покрива един от
обективните признаци на състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал. 1
от НК, а именно неговият резултат, изразяващ се в реализиране
медикобилогичната характеристика "счупване на челюст".
Категорично е налице пряка причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимия М., изразяващи се в нанесен удар с юмрук в
областта на лявата част на долната челюст на пострадалия С. и съставомерния
резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане. Този
извод се подкрепя и от механизма, описан от вещото лице, а именно нанасяне
на удар с юмрук в областта на лявата половина на челюстта.
Предвид безспорно констатираните нарушения на телесната цялост на
пострадалия С., районният съд правилно е приел, че на лицето е причинена
средна телесна повреда. Същата се изразява в констатираното при
пострадалия травматично увреждане – счупване на долната челюст в областта
на ъгъла й, вляво и около втори предкътник вдясно, осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „Счупване на челюст, което
затруднява дъвченето и говоренето“.
За осъществяване на субективната страна от състава на престъплението
съдът съди от действията на подсъдимия, които последният е обективирал в
действителността. От субективна страна подсъдимият М. е осъществил
престъплението при форма на вината пряк умисъл, като в тази връзка
въззивният съд споделя изложеното от първата инстанция в мотивите към
обжалваната присъда, а именно че е извършил деянието с пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно разбирал е, че
нанася удар с юмрук, с достатъчно голяма сила в областта на долната челюст
и е искал причиняване на телесно увреждане, респ. бил е убеден, че
престъпният резултат ще настъпи.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление настоящата инстанция приложи принципите на
законоустановеност и индивидуализация и констатира основания за
изменението на присъдата, като бъде намален размера на наложеното на
подс.М. наказание лишаване от свобода и определения му на осн. чл.66 от НК
изпитателен срок.
За престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание "лишаване от свобода" до 6 години, като не е
предвидена долна граница.
При правилно приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия
М. в хипотезата на чл. 54 от НК при отчетени смекчаващи вината
обстоятелства и липса на отегчаващи такива, в рамките на предвидения в
цитираната по-горе разпоредба малко под средния размер.
Въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд
относно част от обстоятелствата, които влияят на индивидуализацията на
наказанието.
Въззивната инстанция се съгласява с приетото от Районен съд-Сливен,
че приложението на чл. 55 от НК е изключено поради отсъствие на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подс. М.
обстоятелства.
7
Според въззивната инстанция към смекчаващите отговорността
обстоятелства правилно визирани от първата инстанция при
индивидуализацията на наказанието, като чистото съдебно минало на
подсъдимия и добрите характеристични данни, следва да се посочат и
особеностите, характеризиращи деянието и дееца като такива с невисока
степен на обществена опасност.
Подсъдимият е нанесъл един единствен удар, същият няма
криминални регистрации, студент е последен курс и трудово ангажиран с
преподавателска дейност. Освен това, при определяне на наказателната му
отговорност следва да се отчетат и следните факти, при които е осъществено
умишленото деяние:
На първо място по делото липсват факти, които да сочат че
подсъдимият е агресивен в ежедневието си. На следващо място безспорно
младата възраст на подсъдимия и пострадалия са повлияли за извършването
на престъплението, както и наличието на минали отношения, довели до
случилото се между тях на процесната дата. Тези факти също са допринесли
за извършването на престъплението.
Поради изложеното според въззивния съдебен състав наказанието на
подсъдимия М. следва да бъде намалено, но същото да бъде над минималния
размер, предвиден в чл. 39, ал. 1 от НК, а именно шест месеца "лишаване от
свобода".
На следващо място, налице са и предпоставките за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" на
подсъдимия М., а именно същият не е осъждан, а наложеното наказание
"лишаване от свобода" е до три години. Въззивният съд намира, че с отлагане
изпълнението на наложеното наказание биха се постигнали целите,
предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК, а именно – частната и генерална превенция.
Така определеното на подсъдимия М. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но
и върху другите членове на обществото. Поради изложеното въззивният съд
споделя извода на първата инстанция, че в случая следва да се приложи
института на условното осъждане по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК. В реда на
аргументите, посочени за намаляване размера на наказанието лишаване от
свобода, въззивният съд прецени, че наказанието на подсъдимия следва да се
отложи с минимален изпитателен срок от три години. В течение на това
време, подсъдимият ще бъде длъжен да съобразява поведението си с
правилата за социално общуване, тъй като в противен случай ще изтърпи така
наложеното наказание.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната
присъда, от въззивния съд не бяха констатирани основания за нейната
отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена в останалата й част.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189,
ал.3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени от
първия съд в тежест на подсъдимия.
Следва да се присъдят направените от постр. К. С. С. пред настоящата
инстанция разноски - за адв. възнаграждение на адв. Е. П. – 800лева
Водим от всичко изложено и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК‚
Окръжен съд-Сливен
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 104 от 26.06.2023 г., постановена по НОХД №
861/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен., като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. М. М. наказание
"Лишаване от свобода" от ДВЕ ГОДИНИ на ШЕСТ МЕСЕЦА.
НАМАЛЯВА определения на осн чл.66 от НК изпитателен срок на
подсъдимия Г. М. М. от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимият Г. М. М., с ЕГН:********** да заплати на
постр. К. С. С. направените от него пред настоящата инстанция разноски в
размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9