Решение по дело №416/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260507
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 9 септември 2021 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20213230100416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                            гр.Добрич , 16.08.2021г.  

 

                              В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН СЪД,   десети  състав в открито съдебно заседание на  шестнадесети юли   две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА КОЛЕВА

 

при участието на секретар   ДИАНА ЙОРДАНОВА  ,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 416/2021г. на  ДРС , за да се произнесе, взе предвид следното:

     Предявени са искове от  „Профи Кредит България ЕООД срещу И.Ж.К. ЕГН ********** ***/ установителен по чл.422 ГПК вр. с чл.9 Закона за потребителския кредит/ЗПК/  за установяване на вземания – предмет на  заповед за изпълнение  по ч.гр.дело № 2863/2020г. на РС Добрич за следните суми:- 601,23 лв. -  главница по договор за потребителски кредит от 22.03.2018г. заедно със законната лихва от датата на заявлението; - 146,27 лв. -  договорно възнаграждение за периода 06.01.2019г. – 03.09.2019г.  ;-51,90 лв. -   лихва за забава  за периода 03.09.2019г. – 19.10.2020г.;110,89 лв. -  законна лихва;

2/осъдителен  - по чл.79 ЗЗД вр. с  чл.9 ЗПК   за сумата от 634,13 лв.- неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

   В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

 1/  Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възраженията на страните:

            Ищецът твърди, че ответникът дължи по договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2018г.   исковите суми.Договорът е обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2019г.

            Ответникът не оспорва , че е налице сключен между страните договор за потребителски кредит.Твърди , че не му е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

2/Правна квалификация:Предявени са  иск по чл.422 ГПК вр. с чл.9 ЗЗД и иск по чл.79 ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК.

   

 Правни доводи на ищеца: Претендират се неизплатени суми по договора съобразно параметрите му.

   Правни доводи на ответника:Счита иска за основателен до размера на  главницата от 601,23 лв.С доводи , че не му е обявена предсрочната изискуемост на кредита , счита , че законната лихва следва да се начисли от датата на заявлението , но не и за периода 03.09.2019г. -19.10.2020г. Счита размера на ГПР-49% и  ГЛП -41,17 % за нищожни по неравноправни клаузи.

 

  Оспорва иска за сумата от 634,13 лв. -  цена на закупен пакет допълнителни услуги.Излага доводи, че не са посочени ясно  вида , размера и действието , за което се събират съответните такси.Счита и тази клауза за неравноправна поради противоречие с  императивната разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК.Оспорва претенциите и по размер.

     3/Между страните не се спори  наличие на Договор  за кредит  № ********** от 22.03.2018г.Не се спори , че ответникът дължи по този договор главница в  претендирания размер от 601,23 лв.

 Спори се обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответника.

     4/Спори се дали за кредитора е налице основание да претендира плащане  на сумите извън главницата , за която не се спори и дали сумите: 146,27 лв. -  договорно възнаграждение за периода 06.01.2019г. – 03.09.2019г.  ;-51,90 лв. -   лихва за забава  за периода 03.09.2019г. – 19.10.2020г.; 634,13 лв.- неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги се дължат в този размер.

    По делото са представени писмени доказателства ; прието е като неоспорено заключение на вещо лице по извършена съдебно – счетоводна експертиза.  

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и  правна страна следното:

 Фактите: 

Представен е с исковата молба договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2018г. Предмет на договора е сумата от 800 лв. със срок 24 месеца и размер на  месечната  погасителна вноска – 49,46 лв.

 Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение , че  процесната сума е преведена по банкова сметка ***.Той е извършил плащания общо 869 лв.Последното плащане е на 13.07.2019г. Неизплатеното по договора възлиза на 1381,63 лв. общо , от които :-601,23 лв. -  главница ; - 146,27 лв. -  договорна лихва  и 631,13 лв. –пакет от допълнителни услуги.Договорната лихва  е начислена и посочена в погасителния план.Допълнително начислената законна лихва  е върху размера на цялото задължение , а не само върху главницата.Неизплатеният остатък от начислената законна лихва е в размер на 13,41 лв.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит.

  Не се спори и се доказва от писмените доказателства и експертизата , че между страните е сключен валиден договор за кредит.

След извършени от ответницата плащания , неизплатеният  остатък възлиза на 1381,63 лв. общо , от които :-601,23 лв. -  главница ; - 146,27 лв. -  договорна лихва  и 631,13 лв. –пакет от допълнителни услуги, както и законна лихва  в размер на 13,41 лв.

Възражението на ответника за нищожност на клаузата относно годишен процент на разходите/ГПР/ съдът намира за неоснователно.Съгласно чл.19,ал.4 от Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./   годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута , определени с Постановление на Министерски съвет.Законна лихва се определя по  ПМС  № 426/18.12.2014г. – основен лихвен процент на НБН за съответната година плюс 10 процентни пункта.По данни от експертизата  към датата на сключване на договора основният лихвен процент е 0.000%.Следователно законната лихва е 10%.По договор  -  ГПР е 49,90%, т. е не е нарушено императивното правило на чл.19,ал.4 ЗПК.Клаузата не е нищожна.

По данни от експертизата последното плащане по процесния е на 13.07.2019г. Поради просрочие кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.Ответникът възразява , че това не ми съобщение.Обратната разписка за връчване на уведомление предсрочна изискуемост, представени с исковата молба , съдържа данни, че „пратката не е потърсена от получателя“, т. е  уведомлението не е връчено.Връчването е извършено на адрес в гр.Добрич , ул.“Кирил и Методий“55 , вх.А ,ет.1  ,ап.2.Това е адреса , посочен в договора за кредит.На този адрес е връчена и исковата молба-лично на ответника, както и заповедта по чл.410 ГПК.В чл.13 от закона за кредит – предмет на спора е уговорено фингирано връчване, поради което съдът намира , че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и дължи на ищеца установените от експертизата суми: -  601,23 лв. -  главница ; - 146,27  лв. -  договорна лихва и 13,41 лв. – законна лихва.За сумата 110,89 лв. -  законна  лихва искът е недоказан.Експертизата дава заключение , че общо начислената лихва за забава от ищеца върху цялото задължение е 79,11 лв. , от които платена лихва -27,21 лв. и начислена за забава /остатък/ - 51,90 лв.Експертът обаче изчислява дължима законна лихва по процесния договор  в размер на 40,62 лв., от които се приспадат платените 27,21 лв. Така дължимият остатък е 13,41 лв. Само тази сума на основание законна лихва  се  дължи от ищеца, както и законна лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното плащане.

 За сумата от 634,13 лв. -  възнаграждение за пакет допълнителни услуги , искът е   неоснователен.Клаузата е нищожна поради противоречие с чл.10а , ал.2.Договорените допълнителни услуги: - приоритетно разглеждане и изплащане на  потребителския кредит ; -възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства  имат характер на такива по усвояване и управление на кредита и на основание чл.10а ,ал.2 от ЗПК  кредиторът не може да изисква заплащане такси и комисиони за такъв вид дейност/услуги/.Осъдителният иск подлежи на отхвърляне.

 Разноски:На осн.чл.78,ал.1 ГПК предвид изхода на спора и съразмерно на уважената част от иска , в полза на ищеца съдът присъжда разноски, както следва:По предявените кумулативно искове дължимата държавна такса се определя в размер на 50 лв.  - по  установителния иск и 50 лв. -  по осъдителния. По иска по чл.422 ГПК исковата претенция на договорно основание-760,91 лв. за главница  601,23 лв. ,договорна лихва – 146,27 лв., 13,41 лв. -  лихва за забава и 110,89 лв.Съобразно уважената част  държавната такса е 30,44 лв.В полза на ищеца е присъждат и  100 лева -  от заплатения авансов депозит за вещо лице и 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 В заповедното производство в полза на ищеца се присъждат 39,50 лв. съразмерно на уважената част от  иска.

 В полза на ответника , на осн.чл.78,ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска , съдът присъжда разноски в размер на 150 лв.  -  адвокатско възнаграждение.

 

 С тези мотиви съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  И.Ж.К. ЕГН ********** ***, че  ДЪЛЖИ  на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД ЕИК *********  гр.София , бул.“България“№49 , бл.53Е ,вх.В следните суми – предмет на заповед за изпълнение № 260261 от 23.10.2020г. , издадена по ч.гр.дело № 2863/2020г. по описа на РС Добрич  по Договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2018г: - 601,23 лв. /  шестстотин и един лева 23 ст. / -  неплатена предсрочно изискуема главница заедно със законната лихва от датата на заявлението – 19.10.2020г. до окончателното плащане; - 146,27 лв. /  сто четиридесет и шест лева 27 ст. / -  неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода 06.01.2019г. – 03.09.2019г. ;-13,41 лв. / тринадесет лева 41 ст. / -  лихва за забава за периода 07.05.2018г. -  03.09.2019г. , като  ОТХВЪРЛЯ  иска по отношение на лихвата за забава над уважената част от 13,41 лв. до претендираните 51,90 лв. и по отношение на 110,89 лв. -  законна лихва за периода 03.09.2019г. -19.10.2020г.

 

 ОТХВЪРЛЯ  предявения осъдителен иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД ЕИК *********  гр.София , бул.“България“№49 , бл.53Е ,вх.В срещу И.Ж.К. ЕГН ********** *** за заплащане на  сумата от 631,13 лв./ шестстотин тридесет и един лева 13 ст./-  неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги  по Договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2018г.

 

 ОСЪЖДА  И.Ж.К. ЕГН ********** ***,   ДА ЗАПЛАТИ  на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД ЕИК *********  гр.София , бул.“България“№49 , бл.53Е ,вх.В сторени  разноски по гр.дело № 416/2021г. по описа на РС Добрич  в размер на 30,44 лв. – платена държавна такса , 100 лева -  от заплатения авансов депозит за вещо лице и 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  И.Ж.К. ЕГН ********** ***,   ДА ЗАПЛАТИ  на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД ЕИК *********  гр.София , бул.“България“№49 , бл.53Е ,вх.В сторени разноски по ч.гр.дело № 2863/2020г. по описа на РС Добрич в размер на 39,50 лв./ тридесет лева 50 ст. /

 

 

                    Решението  подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: