Р Е
Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 09.09.2013г.
Административен съд -
Кърджали, в публично
съдебно заседание на шестнадесети август
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря П.П.
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно
дело № 70/ 2013г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК,
вр. с чл. 65, ал.4 от Закона за общинската
собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на
директора на ОДМВР – Кърджали срещу Заповед № РД-10-283/ 26.04.2013 г. на кмета
на община Кирково, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.65, ал.1 от
ЗОбС и чл.90 от НРПУРОИ в община Кирково. Към настоящото дело е присъединено за съвместно разглеждане и адм.д. №72/ 2013г. по описа на
АС – Кърджали, тъй като е с едни и същи страни и се оспорва заповед на кмета на
община Кирково за изземване на същия имот от ОДМВР – Кърджали, издадена с
по-късна дата – Заповед № РД-10-336/ 14.05.2013 г. В жалбата се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
свеждащи се до липса на първата предпоставка по чл.65, ал.1 от ЗОбС – имотът да
е общинска собственост. Твърди се, че имотът – “Сграда на МВР Подкова”, предмет
на отнемане, представлява публична държавна собственост, тъй като е построен
през 1988 г. от МВР, управлява се от Министерството от тогава и не е отписан
като държавен съгласно изискването в чл.158, ал.2 от Правилника за прилагане на
Закона за държавната собственост (ППЗДС). Посочва се също така, че съществува
конкуренция между документите, удостоверяващи правото на собственост – Акт за
общинска собственост №299/ 2002 г. и АОС № 80/ 1993 г. Тъй като последният от
тези документи бил изготвен върху бланка на акт за държавен имот и не
съществували основанията в специалните закони – ЗДС и ЗОбС, за актуване на
имота като общински, то той бил държавна собственост. Понеже в
административното производство не можел да бъде решен въпроса за собствеността,
съдът трябвало да прецени въз основа на формалната доказателствена сила на
двата документа статута на имота – дали е общинска или държавна собственост. В
заключение се иска да се отмени оспорената заповед на кмета на община Кирково.
В молба от процесуалния представител на жалбоподателя се изразява становище по
хода на делото и се излагат съображения за незаконосъобразност на
административния акт, идентични с посочените в жалбата.
Ответникът по жалбата – кмета на
община Кирково, в представена от пълномощник писмена защита, оспорва жалбата по
съображения за наличие на предпоставките по чл.65, ал.1 от ЗОбС.
Административният съд, след като
прецени събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена
от страна, за която създава неблагоприятни последици и в срока по чл.149, ал.1
от АПК, във вр. с чл. 65, ал.4 от ЗОбС.
От фактическа страна, съдът приема
за установено следното:
С Акт за общинска собственост на
недвижим имот № 80/ 12.05.1993 г. е била актувана като общинска собственост Спортна
зала със застроена площ 224 кв.м и незастроена площ 460 кв.м, с пл.сн. №149,
парцел І, кв.44 по плана на с.Чорбаджийско, общ.Кирково. В АОС № 80/ 1993 г.
има отбелязване, че имотът е предоставен за оперативно управление на РУ на МВР
– Подкова. Впоследствие е бил съставен Акт №229/ 21.06.2002 г. за публична
общинска собственост на УПИ за обществено застрояване с площ 2250, застроен с
масивна сграда на два етажа (Спортна зала) от 224 кв.м, построена през 1988 г.
Като правно основание за актуване на имота са вписани разпоредбите на §42 от
ПЗР на ЗИДЗОС, §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, чл.2, ал.1, т.6 от ЗОбС.
Съгласно Скица, изх.№ 23/ 28.04.1999
г., издадена от кметство, с.Чорбаджийско, общ.Кирково, парцел І, ведно с
построената в него масивна двуетажна сграда, е отреден за обществено
застрояване.
С писмо, изх.№ 66-00-58/ 16.01.2013
г. до директора на ОДМВР – Кърджали е отправено предложение за доброволно
предаване на имота - масивна сграда на
два етажа (спортна зала). Писмо със същото съдържание е било изпратено и до
началника на РУП – Кирково.
В писмо, изх.№ 177/ 16.04.2013 г.
кметът на кметство с.Чорбаджийско уведомява кмета на община Кирково, че
двуетажна масивна сграда (спортна зала), намираща се в селото, не се използва
от РУП – Кирково и не се поддържа. Има ръждясала дограма, счупени стъкла и
паднали керемидени капаци.
Съгласно Констативен акт от
24.04.2013 г., съставен от служители на община Кирково, сградата не се използва
по предназначение, не се стопанисва и поддържа с грижата на добър стопанин.
При така установените факти съдът
приема, че са съществували материално-правните предпоставки по чл.65, ал.1 от
ЗОбС за издаване на оспорената заповед. На първо място – от приетите като
доказателство АОС №80/ 1993 г. и АПОС № 229/ 21.06.2002 г. се установява, че сградата,
предмет на процесната заповед, е общинска собственост. Посочените документи са
официални свидетелстващи – чл.5, ал.2 от ЗОбС и обвързват с материална
доказателствена сила съда относно отразените в тях обстоятелства. Няма данни,
нито се твърди, че държавата е установила правото си на собственост с акт за
държавна собственост или с влязло в сила съдебно решение. Наведените в жалбата
доводи относно статута на сградата се отнасят до спор за материално право на
собственост, който може да бъде разрешен в общото исково производство. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗОбС.
Налице са и следващите две, посочени
в заповедта основания за нейното издаване: сградата се държи без основание и не
се използва по предназначение.
Относно
липсата на юридическо основание за държане на имота, съдът приема следното:
Съгласно отбелязването в АОС №80/ 1993 г. на РУП – Подкова е било предоставено
право на оперативно управление. От изявление на пълномощника на ответника се
установява, че е представена цялата преписка по издаване на оспорената заповед
на кмета на община Кирково, като няма данни относно реда, по който е
предоставено управлението на спортната зала. Предвид
годината на съставяне на акта за публична собственост – 1993г., в който е
отбелязано предоставеното право на управление следва да се приеме, че това е
станало при действието на Наредбата за държавните имоти
(обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отменена с § 5, т. 1
от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за
държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за
общинската собственост). С § 6
от същото постановление е предвидено запазване на правата, придобити до този
момент по силата на отменените с § 5 актове. ПМС № 235 от 1996 г. за приемане
на Правилник за
прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за
общинската собственост е отменено с Постановление № 254 на
Министерския съвет от 15 септември 2006 г. за приемане на Правилник за
прилагане на Закона за държавната собственост
(ДВ, бр. 78 от
26.09.2006 г.). От анализа на тези правни норми следва, че към
30.09.2006 г. – датата на влизане в сила на ПМС №254/ 15.09.2006 г. сградата,
предмет на принудително изземване, се държи от РУП – Подкова на отпаднало
правно основание. По делото няма доказателства, нито се твърди от
жалбоподателя, че е предоставено право на управление по реда на чл.12 от ЗОбС.
При тези факти е доказано наличието и на следващата кумулативно дадена в чл.65,
ал.1 от ЗОбС предпоставка – имотът да се владее или държи без основание.
Съобразно правилото в чл.170, ал.1
от АПК за разпределение на доказателствената тежест административният орган е
доказал съществуването и на следващата предпоставка, посочена в заповедта –
имотът да не се ползва по предназначение. От представените с административната
преписка документи: писмо, изх.№ 177/ 16.04.2013 г. на кмета на кметство
с.Чорбаджийско и констативен акт от 24.04.2013 г., съставен от служители на
община Кирково се установява, че сградата не се ползва по предназначение.
От изложеното следва, че административният
орган правилно е установил относимите факти, подвел ги е под съответната правна
норма и е издал административен акт в рамките на материалната и териториалната
си компетентност. Тъй като не се констатираха основания по чл.146 от АПК,
жалбата следва да се отхвърли.
От страните не са поискани деловодни
разноски, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на директора на ОДМВР – Кърджали срещу Заповед №
РД-10-283/ 26.04.2013 г. на кмета на община Кирково, издадена на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.65, ал.1 от ЗОбС и чл.90 от НРПУРОИ в община Кирково.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия: