РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 15.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15514 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ от Р.Л.И. срещу З. „Б.И.“ АД за осъждането на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.09.2016 г., по път
III – 4072, по вина на С.З.Х. – водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва от датата на деликта (22.09.2016
г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 2962 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди - извършени разходи
за лечение, ведно със законна лихва датата на извършването на всеки един разход
до окончателното плащане.
В исковата молба се сочи, че на 22.09.2016 г., около
15:15 часа С.З.Х., управлявал л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с д. к. № ****** по път III – 4072, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като загубил контрол над управляваното от него МПС,
автомобилът се отклонил вляво, навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал удар с движещия се по нея л.а. марка „Пежо”, модел „Боксер”, при
което пострадал Р.Л.И.. Непосредствено след инцидента, ищецът е откаран в МБАЛ
„Д-р Ст. Черкезов” АД, където е установено, че е получил счупване на пубиса и многофрагментарно
счупване на дясната подбедрица в дистална
трета с дислокация на фрагментите под ъгъл и травматичен шок. След
стабилизиране на състоянието му, е прехвърлен в МБАЛ „Св. Панталеймон
Плевен” ООД, където е извършено оперативно лечение с открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. Два месеца след
първоначалното му постъпване в болницата, Р.И. отново е приет за оперативно
лечение - извършено е оперативно отстраняване на синдималния
винт на подбедрицата. Твърди, че търпените болки през
първите дни след операциите са били с по-интензивен характер, като през
следващите месеци са намалили интензивността си, но към момента не са затихнали
окончателно. Търпи и редица неудобства при придвижване и обслужване в
ежедневието, като и до момента понякога има нужда от помощни средства при
придвижване. Вследствие претърпените телесни увреждания, твърди че е направил
разходи във връзка с проведеното му лечение, които представляват имуществени
вреди и също подлежат на обезщетяване, както следва: 424 лв. - платени с
квитанция към касов ордер № 257/24.09.2016 г., издаден от ДКЦ „Св. Панталеймон”, представляващи разходи за превоз от МОБАЛ
„Д-р Ст. Черкезов” АД до МБАЛ „Св. Панталеймон
Плевен” ООД, медицински преглед и рентген; 334,80 лв. платени с квитанция №
756/26.09.2016г. - депозит; 1800 лв., платени по фактура №
**********/26.09.2016 г. издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон
Плевен“ ООД за закупуването на имплантируеми
медицински изделия; 23,20 лв., платени по фискален бон от 07.10.2016г., издаден
от МБАЛ „Св. Пантелеймон Плевен“ ООД заплатена
потребителска такса; 140,00 лв., платени по фискален бон от 07.10.2016 г.,
издаден от МБАЛ „Св. Пантелеймон Плевен“ ООД
заплатена потребителска такса; 240,00 лв., платени по фактура №
**********/02.12.2016г., издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон
Плевен“ ООД - избор на лекар – ортопед.
Сочи,
че досежно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ******, има сключена застраховка „ГО” в З. „Б.И.” АД, полица №
BG/02/116001833072, валидна от 04.07.2016г. до 04.07.2017 г., както и че е
предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
с вх. № ОК-415644/09.08.2017 г., по която е постановен отказ.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер, като сочи че не е налице деликт.
Прави възражение за съпричиняване, като поддържа че
пострадалият е бил без предпазен колан, като така се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка
„Гражданска отговорност”.
По
делото е представено одобрено от наказателния съд споразумение по чл. 381 НПК
от 12.02.2018 г., по НОХД №1104/2017 г., по описа на Горнооряховски районен съд,
сключено между Прокуратурата и С.З.Х., по силата на което последният се
признава за виновен в това, че по негова вина е настъпило ПТП на 22.09.2016 г.,
по път III – 4072, км. 7+570, в землището на гр. Стражица, при управлението на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******,
като е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 2 и
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на Р.Л.И.,
изразяващи се в закрито счупване на дясна срамна кост, дясна седалищна кост и ацетабулума, открито счупване на костите на дясната подбедрица, което деяние представлява престъпление.
За
установяване претърпените от ищеца травматични увреждания от процесния инцидент по делото е приета комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, неоспорена от страните,
според която в причинна връзка с ПТП Р.Л.И. е получил следните травматични
увреждания: Охлузни рани по лицето, с данни за
травматична ерозия на роговица на дясно око; Контузия с хематом по задната
повърхност на дясно рамо; Закрито счупване на тазовите кости вдясно - дясна
срамна кост, дясна седалищна кост и ацетабулума
(ставна повърхност на таза обормяща тазобедрената
става, в която заляга главата на бедрена кост); Открито, разместено счупване в дисталната (към ходилото) част на костите на дясната подбедрица; На базата на травмите пострадалият е изпаднал и
в травматичен шок.
Травмите са водели
до интензивни болки и страдания, както в първите седмици след инцидента, така и
по време на провежданите две оперативни намеси и медицински манипулации, като
за преодоляването тези болки се е изисквало прием на обезболяващи. Постепенно с
времето болките са намалявали по сила, но и към момента на представяне на
експертизата (12.04.2019 г.) не може да се изключи възможността за появата на
болки в области на счупените кости при натоварване и при промени на времето.
Счупването на костите на таза вдясно и костите на дясна подбедрица
изисква продължителен възстановителен процес, като до 4-та седмица е
задължителен постелен режим, а натоварване на крака се
разрешава да започне постепенно след 8 - 10 седмици. Около два месеца след травмата
са свалени поставените метални импланти, след което
се е налагало раздвижване. По отношение зарастването на счупените тазови кости
с увреждане на тазобедрената става оздравителният процес е между 8 и 12 месеца.
С оглед въведените
от ищеца твърдения при приемането на първоначалната СМЕ, че не е възстановен
напълно от травмите, по делото е изготвена и приета допълнителна
съдебномедицинска експертиза. По същество констатациите на двете експертизи
относно причинените от процесното ПТП травматични увреждания
съвпадат, като вещото лице по допълнителната СМЕ е посочило, че и понастоящем
са налице белези в областта на счупените дясна подбедрица
и от проведените операции на дясна тазобедрената става и подбедрица.
Макар и да е възможно с времето да се поизгладят, те не могат да изчезнат
напълно без специализирана козметична намеса. Като трайна последица от травмата
на тазовите кости вдясно и дясна подбедрица са персистиращи ограничени и болезнени движения на
тазобедрената става и глезената става, с клинични данни за втвърдяване - контрактури. Налице е и персистиращ
посттравматичен оток и трофични промени на кожата на
дясна подбедрща. Според рентгеновите снимки от
11.04.2019 г. и анамнезни данни и към настоящия
момент не са отстранени поставените метални импланти на
глезена и тазобедрената става, за което ще е необходимо провеждане на повторна
оперативна намеса.
При проведения от
вещото лице преглед (14.01.2020 г.) е констатирано, че при пострадалия са
налице ограничени движения в дясна тазобедрена и дясна глезена става, водещи до
засилващи се болки при опит за активни и пасивни движения в крайни фази, които
могат да са интензивни и да се засилват след по-продължително натоварване на
крайника. Походката на ищеца е самостоятелна, без помощни средства, но
вследствие на травмата е нарушен моноподален стоеж и
е налице видимо накуцване с десен крак при ходене.
Свидетелят Тодор
Тодоров, колега на пострадалия, сочи, че след инцидента ищецът е бил неподвижен
и се е налагало около един месец да го посещава и да му помага за ежедневните
му нужди, след което е започнал да се изправя с помощта на патерици поне 9-10
месеца. През първата година и половина не могъл нищо да прави и не е посещавал
работа. Към момента среща трудности на работното си място, тъй като работата му
като горски изисква придвижване по неравен терен, от което изпитва болки,
предвид което се налага да приема медикаменти. Станал е депресиран и с понижено
настроение.
По аргумент от чл.
300 ГПК, горепосоченото споразумение по чл. 381 НПК, одобрено от наказателния
съд, задължава гражданския съд да приеме за установено в настоящото
производство, че процесното ПТП е причинено виновно
от посочения в исковата молба делинквент, в резултат
на което на ищеца са причинени травматични увреждания. Не е спорно между
страните, а и се установява от приложената електронна справка от Гаранционен
фонд, че към дата на ПТП за процесния лек автомобил е
била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, по застрахователна полица № № BG/02/116001833072, валидна
от 04.07.2016г. до 04.07.2017 г., със ответното застрахователно дружество,
поради което и последното дължи заплащането на застрахователно обезщетение на
ищеца.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост (ППВС № 4/68 г.). Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от горепосочените травматични
увреждания, приети в КСМАТЕ и допълнителна СМЕ; периодът на възстановяване – между
8 и 12 месеца, като първият един месец ищецът не е имал възможност да става, а
след това придвижването му е било с патерици, което неминуемо е довело до
затруднения в ежедневното му обслужване; извършените две оперативни интервенции
и необходимостта от трета такава за отстраняване на поставените метални импланти на глезена и тазобедрената става; обстоятелството,
че и към момента ищецът не се е възстановил напълно от травмата в областта на
десен крак, тъй като макар и да се придвижва самостоятелно, се появят болки при
натоварване на крака и е налице видимо изменение на походката - накуцване.
Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на ищеца (34 години), както и
икономическата обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 60 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
В настоящото
производство ищецът е претендирал присъждането на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматичните увреждания в общ
размер на 2962 лв., както следва: 424 лв. - платени с квитанция към касов ордер
№ 257/24.09.2016 г., издаден от ДКЦ „Св. Панталеймон”,
представляващи разходи за превоз от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД до МБАЛ „Св. Панталеймон Плевен” ООД, медицински преглед и рентген;
334,80 лв., платени с квитанция № 756/26.09.2016г. - депозит; 1800 лв., платени
по фактура № **********/26.09.2016 г. издадена от МБАЛ Свети Пантелеймон Плевен ООД за закупуването на имплантируеми медицински изделия; 23,20 лв., платени по
фискален бон от 07.10.2016г., издаден от МБАЛ Свети Пантелеймон
Плевен ООД за заплатена потребителска такса; 140,00 лв., платени по фискален
бон от 07.10.2016 г., издаден от МБАЛ Свети Пантелеймон
Плевен ООД за заплатена потребителска такса; 240,00 лв., платени по фактура №
**********/02.12.2016г., издадена от МБАЛ Свети Пантелеймон
Плевен ООД за избор на лекар – ортопед.
Съдът намира, че с
оглед характера на установените по делото травматични увреждания, извършените
разходи са в причинна връзка с лечението на ищеца, поради което претенцията се
явява изцяло доказана по основание и размер.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна ищеца, който не е бил с поставен обезопасителен колан. Според приетата по делото КСМАТЕ при
пострадалия не са установени и описани специфични и характерни наранявания
причинени директно от колана, характерни широки, лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата, възможни счупвания на ребра, на
гръдна кост, на ключици и други увреждания, което не позволява от медицинска
гледна точка с категоричност да се приеме, че е бил с поставен предпазен колан.
Предвид характера на уврежданията, силата на удара и вида на настъпилите след него
деформации, според вещите лица може с голяма вероятност да се приеме, че
пострадалият е бил с колан. Свидетелят С.З.Х., водач на процесния
л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ****** сочи, че пострадалият се е возил в
автомобила му на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан.
При преценка на
така ангажираните в процеса доказателства, съдът отчита, че КСМАТЕ дава само вероятностно
предположение, че Р.Л.И. е ползвал колан, като вещите лица сочат, че по тялото
на пострадалия не са констатирани характерни следи от носенето на колан.
Последното обстоятелство кореспондира с показанията на свидетеля С.Х., който е
пряк очевидец на инцидента и чиито показания няма основание да не бъдат
кредитирани, поради което настоящият състав приема, че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан. Въпреки това не се установява наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и получените травматични вреди, тъй като
според КСМАТЕ (задача №10) травмите са причинени от съчетаването на
два механизъма - удар на десен крак и дясно рамо в интериора на автомобила
вдясно и притискане на тялото на пострадалия към седалката от настъпили
пластини деформации навътре. Следователно, с оглед механизма на ПТП, при който
части от купето са навлезли навътре и са засегнали тялото на ищеца, то и не
може да се приеме еднозначно, че с поставянето на обезопасителен
колан тези травми не биха настъпили, поради което съдът намира, релевираното от ответника възражение за недоказано.
С оглед
гореизложеното на ищеца следва да се присъди застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., а за разликата до
претендираните 100 000 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен, както и да му бъде присъдена сумата от 2962 лв. -
обезщетения за извършени разходи за лечение.
Искането на ищеца
за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на ПТП се явява неоснователно, тъй като такава се дължи едва след като
застрахователят бъде надлежно извънсъдебно сезиран от пострадалия (аргумент от
чл. 497, ал. 1 КЗ). На депозирана от ищеца претенция вх. № ОК-415644/09.08.2017
г. (л. 32) З. „Б.И.“ АД с писмо изх. № 6210 от 13.09.2017 г. необосновано е
изискало допълнителни документи, въпреки че му е бил представен констативен
протокол от ПТП и който, по аргумент от чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, го е
задължавал да се произнесе по претенцията. Ето защо и от момента на отказа – 13.09.2017
г. ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на лихви, а до този момент
(22.09.2016 г. – 12.09.2017 г.) акцесорната претенция
на ищеца се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Доколкото всички претендирани разходи за лечение са извършени през 2016 г.,
т.е. преди сезирането на застрахователя от 09.08.2017 г., по аналогични
съображения лихва за забава следва да се присъди от отказа на ответника. За
периода от най-ранно извършения разход (24.09.2016 г.) до момента на отказа (12.09.2017
г.) акцесорната претенция е неоснователна.
По разноските:
В полза на процесуалния
представител на ищеца адв. С.Ч. следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в размер
на 2633,76 лв. с ДДС, съобразно уважената част от исковете.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски, в общ размер на 1569,22 лв., от които: 19,42 лв. депозит за свидетел; 155,40
лв. – депозит за вещи лица и 1394,39 лв. – адвокатско възнаграждение, чийто
размер, по възражение на ищеца, е намален до минималния, предвиден в НМРАВ, с
оглед липсата на фактическата и правна сложност по делото. Искането за
присъждане на ДДС върху претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото в договора за правна
помощ липсва отбелязване да е заплащано ДДС върху това възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от общо 2763,08 лв., от които 244,60 лв. за съдебни експертизи и 2518,48
лв. - държавна такса.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ал. Илиев, да заплати на ищеца Р.Л.И. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. К.Т., на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователно обезщетение за причинени на ищеца вреди,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.09.2016 г., по път III – 4072, в
района на гр. Стражица, по вина на С.З.Х. – водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно
дружество, както следва:
- сумата от 60 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания от травматични увреждания, настъпили от процесното
ПТП, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 60 000 лв. до претендираните 100 000 лв. като неоснователен, ведно със законна лихва, считано от
13.09.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната
претенция за периода 22.09.2016 г. – 12.09.2017 г. като неоснователна.
- сумата от 2962 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди - извършени разходи за
лечение, ведно със законна лихва,
считано от 13.09.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за периода 24.09.2016 г. – 12.09.2017
г. като неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати
на адв. С. С. Ч., с адрес ***, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., съобразно уважената част от исковете,
сумата от 2633,76 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА Р.Л.И. с ЕГН **********, да заплати на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото
разноски в общ размер на 1569,22 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски, в
общ размер на 2763,08 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: