РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Сандански, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200121 по описа за 2022 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по
жалба на Й. Г. Л. от с. ****, общ.****, обл. ****, ЕГН – **********, против
Наказателно постановление № 21-1116-000899/27.10.2021г. на Началник
група към ОДМВР- ****, с-р Пътна полиция ****, с което на жалбоподателя
за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер
на 10.00 /десет/ лева – за първото нарушение и 200 /двеста/ лева – за
второто.
Със жалбата се изтъкват доводи, че не са спазени материално-правните
и процесуално-правните изисквания по издаването му. Излагат се
съображения и за малозначителност на деянието. Иска се от съда да отмени
НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество
1
пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно,
като излага съображенията си затова.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – ****,
редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и
не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 09.10.2021г. длъжностни лица при ОДМВР ****, РУ – **** -
актосъставителят А.К., в присъствието на свидетеля Г.Т., съставил на
жалбоподателя АУАН, затова че на същата дата в 17:05 часа в община ****
на път Първи клас №1 като водач на товарен автомобил – МАН ТГА 18.440
БЛС с рег. ****, по ПП-1, Е-79 на км. 392+100 с посока на движение от гр.
**** към гр. **** управлявал влекач МАН с рег. №****, собственост на
„ГРАНДЕ-Г“ ЕООД и прикачено към него полуремарке Ванхол с рег. №****,
като при движение с несъобразена скорост с атмосферните условия (обилен
дъжд), преминал през паднал камък на пътното платно. Вследствие на удара
предна лява гума се спукала, при което навлязъл в насрещната пътна лента и
ударил изпреварващия го лек автомобил Мерцедес с рег. №****. Настъпило
ПТП с материални щети. Водачът не е представил КТ от СУМПС, с което е
осъществил състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на водача, който го подписал
без възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 27.10.2021г. Началника група към
ОДМВР ****, сектор Пътна полиция ****, като надлежно упълномощен
представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното НП
№21-1116-000899/27.10.2021г., с което на жалбоподателя за административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 10.00
/десет/ лева – за първото нарушение и 200 /двеста/ лева – за второто.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 27.11.2021 година, видно от
отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на свидетелите А.К. и Г.Т.. Изложената
2
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
посочените свидетели, както и от приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган.
Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради
следните съображения:
Свидетелите К. и Т. твърдят, че към момента на проверката
жалбоподателя е извършил вменените му нарушения. Същевременно, в
показанията си свидетелите сочат също, че не са присъствали и не са
констатирали на място процесното нарушение, а същите са били изпратени на
място, след подаден сигнал от оперативния дежурен при РУ – Сандански за
настъпило ПТП.
В конкретния случай, с АУАН на жалбоподателя е вменено извършено
нарушение по чл.20, ал.2 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От своя страна
разпоредбите на посочените правни норми гласят: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. /чл.20,
ал.2/ и „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
3
1.свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него“ /чл.100, ал.1, т.1/.
От показанията на свидетелите К. и Т. става ясно, че полицейските
служители не са присъствали в момента на констатиране на нарушението, а
на същите им е станало известно това, вследствие на подаден сигнал за
станало ПТП. Установи се също, че са настъпили материални щети, при това
причинени от срутването на земна маса.
В настоящият случай, на жалбоподателя е вменено нарушение, затова
че управлявайки процесното МПС, и при движение с несъобразена скорост с
атмосферните условия /обелен дъжд/ преминава през паднал камък на
пътното платно, вследствие на удара предна лява гума се пука, при което
навлиза в насрещната пътна лента и удря изпреварващия го лек автомобил,
при което настъпва ПТП с материални щети, както и за това, че
жалбоподателя не носи контролен талон от СУМПС.
В настоящият случай, съдът счита, че извършването на вменените на
нарушителя административни нарушения по ЗДвП не бе доказано по
безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху
който лежи това задължение. За да се ангажира отговорността на лице,
привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо
по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не
бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на
процесната дата жалбоподателя не се е съобразил при избиране на скоростта
с пътните условия и се блъснал в паднали камъни на пътя, при което настъпва
ПТП с материални щети, както и, че не е носил контролен талон от СУМПС,
тъй като, както съдът посочи по-горе свидетелите К. и Т. не са присъствали на
място при констатиране на административното нарушение, поради което
последните не са имали възможността да установят дали действително
нарушителя се е движил с несъобразена скорост, както и начина на
извършване на деянието – сблъсъка между ППС и падналите камъни. Още
4
повече, че при пристигане на място на контролните органи, процесния
автомобил вече е бил изместен, с цел да не създава опасност на пътното
платно, и няма как полицейските служители да са констатирали, как
действително се е случило произшествието. Освен това, както
актосъставителят, така и свидетелят по акта не са констатирали нарушението
на място при неговото извършване, напротив същите са били информирани за
това чрез РУ – ****, след подаден сигнал за станало ПТП. Т.е, не се установи
в хода на съдебното производство съществуването на описаните в АУАН и
НП административни нарушения, вменени във вина на жалбоподателя Й.Л..
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на
разноски общо в размер на 605 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, и списъкът с разноски, ведно с
приложените писмени документи, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой /л.39 – 45 от делото/. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е ОД на МВР – Благоевград като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – /Решение №
13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд/.
Водим от горното, и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-1116-
000899/27.10.2021г. на Началник група към ОДМВР- ****, с-р Пътна полиция
****д, с което на жалбоподателя Й. Г. Л. от с. ****, общ. ****, обл. ****,
ЕГН – **********, за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”,
съответно: в размер на 10.00 /десет/ лева – за първото нарушение и 200
/двеста/ лева – за второто.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – **** да заплати на Й. Г. Л. от с. ****, общ. ****,
обл. ****, ЕГН – **********, сумата от 605 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6