Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

         №  16             

               Търговище, 25.02.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Търговищкият окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ П.

                               

със секретар Жоржета Христова, изслуша докладваното от Председателя Т.Д. № 94 по описа за 2018 година и за да се произнесе, вез предвид следното:

           Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.

           Иск за сумата общо 28812 лв., с правно основание в разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД, представляваща претендирано обезщетение за вреди от лишаване от ползване на земеделски имоти вследствие незаконосъобразно прекратяване на договор за наем относно тези имоти.

           Образувано е по постъпила искова молба „К...-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. И.., общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № …, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, срещу  „И.А.” ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Й.Г.Гуусенс, за сумата от  28812  лв.

           В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с физически лица валиден договор за аренда от 27.02.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2735, акт № 71, том 3 на Нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 413, Акт № 195, от 06.03.2013 г., със срок от 20 стопански години.

          Търди, че ответното дружество се явява приобретател на земите, предемет на договора, и като такъв неправомерно го лишил да декларира, ползва, очертае и да реализира биологична продукция от био-културите, които той произвежда като сертифициран земеделски производител и фактически го е лишил от ползването на ½ ид.ч. от следните земеделски имоти: 1. Имот № 028020, с площ от 5.000 дка, 5 категория, м.“Вели Мезарлък“, находящ се в с. И.., общ. Антоново, с граници: № 028021, № 028025, № 028019, № 028022, 2. Имот № 049002, с площ от 5.999 дка, седма категория, местност „Равнището“, находящ се в с. И.., с граници: имот № 049008, № 049003, № 049001, № 049014 и 3. Имот № 027016, с площ от 10.899 дка, 8 категория, местност „Куза“, находящ се в с.И.., община Антоново при граници: № 027017, № 027018, № 027015 и имот с № 071037; 4. Имот № 043001 – ливада, с площ от 13.003 дка, 4 категория, местност „Хотуля“, находящ се в с.И.., община Антоново, с граници: имот № 043002, № 043004, № 043003, № 043007.

           Ищецът твърди, че упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои права, придобити чрез следващо встъпване в договора за наем, ответникът, без налично правно основание по чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за заличаване на договора относно горепосочените имоти. За да защити правата си, ищецът завел иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство и за установяване продължаване действието на договора и съществуването на наемното правоотношение, пред Варненския районен съд. С влязло в сила решение № 4692/09.12.2016 г. по гр.д. №9110/2016 г. на Варненския районен съд, се установило валидността и съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа на горепосочения договор за ½ от описаните по горе имоти.

           Ищецът твърди, че до влизане в сила на решението бил лишени от възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим по чл.37, ал. 1 от ЗСПЗЗ ЗС и чл. 70 и следващите от ППЗСПЗЗ (чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ „Ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение.“) не позволява да бъдат заявени за обработване земеделски площи, ако е заличено вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото на замеделско земеползване, а ако бъдат заличени, не се очертават и не се постановява заповед по чл.75а от ППЗСПЗЗ.

          Твърди се, че ищецът притежава сертификат за производство на биологични екологично чисти земеделски култури, които култури за всяка година са проверяват и сертифицират от лицензирана по правилата на ЕС за производство на екологична продукция фирма. Поради умишлено създадените пречки от ответника за земеползването на земеделски земи, чрез привидно законно упражнавяне на права т.е. злоупотреба с права, ответникът  го увредил. В резултат на непроизвеждане на реколта от процесните имоти, ищецът не изпълнил договорните се задължения за доставка на биологични/екологични селскостопански култури именно от тези имоти, предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрагента му по сключен договор от 10.11.2014 г. в Алмирос Р.Гърция от ищеца с Х.Куцогеоргиу - земеделски производител на земеделска и животинска биологична/екологична/продукция от Дримона окр. Магнисиас Република Гърция.

          За неизпълнение на договора в същия е била предвидена неустойка в размер на 110 000 евро, обезпечена чрез насрещно издадени менителници за тази сума от страните при сключването му. След неизпълнение на договора поради лишаването му от гореописаните земеделски площи получил извънсъдебен протест, а впоследствие - Европейска заповед за плащане № А15/76 на Районен съд гр.Волос Република Гърция №48/2017 г.,  с която ищецът е осъден да заплати сумата на договорената неустойка - 110 000 евро.

          В конкретния случай, според ищеца, описаното противоправно поведение на ответника му е причинило преки вреди и пропуснати ползи. Лишило го е от възможността да направи последните обработки и да прибере реколта за стопанската 2014/2015 г., както и от реалната възможност да реализира приходи от наетата земеделска площ, които би получил, ако обработва имотите - пропуснати ползи за непроизведена и нереализирана продукция през кампания 2014/2015г.

          Според ищецът, преките вреди от увреждането са следните: През 2014/2015 г. направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране на следните култури: царевица от 21.898 дка, пролетна култура, засята в началото на месец април 2015г. с очакване да се прибере реколтата до средата на м. ноември 2015г. и ливадно сено  от 13.003 дка. – естествено затревяване на площите, многогодишна култура.

          Според ищеца, общата стойност на разходите извършени за отглеждане на културите през 2014/2015г., без стойността на семената, без да са завършени всички обработки върху площите, и без да е прибрана реколтата от пролетниците и многогодишната култура, възлиза на 2 420,87 лв.

          В резултат от лишаването му  от ползване върху описаните земи ищецът твърди, че са му причинени вреди, изразяващи се и в пропуснати ползи: 23 950 лв., представляващи стойността на неполучената и нереализирана био продукция, след приспадане на разходите за производство, за стопанската година 2014/2015 г. Ищецът твърди, че при засята царевица на 21, 898 дка., очаква да получи 10 950 кг царевица по 1лев  /стойност за 1кг биологична продукция/ или 10 950 лева за една стопанска година. От ливадно сено, засято на 13 003 дка. Се очаква добив от 13 000 кг. Х 1 лв.-13 000 лв. за една стопанска година.

         Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати следните суми:1. Сумата от 23 950 лв., представляващи стойността на неполучената и нереализирана био продукция от посочените по-горе култури, след приспадане на радзходите за производство,  за стопанската година 2014/2015 г. 2. Сумата от 2 420,87 лева, представляваща преки вреди - разходи за предварителните обработки на земята, предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, дискуване, сеитба, и окопаване. 3. Сумата от  2 441,13 лева неполучени субсидии, от които:    - по СЕПП +зелени плащания -  1035,51 лв. за стопанската година;    - съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР – за биологични площи /преминали периода на преход  1405,62 лв. за стопанската година

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства и се иска събиране на гласни доказателства.

          В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „И.А.” ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.„М...” № …, представлявано от П.Й.Г.Гуссенс, чрез А.Н. - адвокат от АК Кюстендил, адрес за призоваване: гр.Търговище, ул.”Лилия” № .. вх.А, ет… кантора .. в който се оспорват изцяло исковите претенции като неоснователни. Твърди се, че ответното търговско дружество не е извършвало сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните имоти. Към стопанската година 2014/2015 ответникът не е притежавал земеделска техника и не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем. Не е подавал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за тази година, нито е препятствал ищеца да подаде такова.

          Ответникът заявява, че не е спорно по настоящото дело обстоятелството кога именно е вписано развалянето/прекратяването на договора в имотния регистър. Това е датата 15.04.2015 г. Последното от своя страна означава, че договорът е бил действащ през по-голямата част на стопанската година 2014/2015, която съгласно § 2, т.З от ДР на ЗА представлява времето от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Периодът от средата на месец септември 2014 г. до месец април 2015 г., когато прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, е било времето, през което от агротехническа гледна точка е следвало да се извърши сеитба на есенници или съответно на пролетници в процесните имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период също така не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г.

          Освен това, според ответника, подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 и 2016 по никакъв начин не гарантира извършването на плащане в неговият максимален размер от страна на ДФ „Земеделие”. Извършването на плащане представлява едно бъдещо несигурно събитие. Изтъкват се съображения, че съгласно чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ (приложима редакция изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 юли 2012 г.) във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ (изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 февруари 2015 г.) за стопанската година 2014/2015 ищецът като ползвател на земеделски земи е имал правната възможност да подаде в ОСЗ — Антоново заявление за участие в споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, в което да посочи имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в ОСЗ договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. Това той е следвало да направи в срок до 31 юли 2015 г. съгласно чл. 70, ал.2 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗ. В исковата молба се твърди, а и от представеното към нея Заявление № 519/24.07.2015 г. на ОСЗ - Антоново по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ е видно, че процесните описани в исковата молба имоти не са посочени в заявлението. Според ответника, след като ищецът не е посочил в заявлението, че възнамерява да обработва имотите в реалните им граници или комасирано в масиви за ползване, то сам се е поставил в позицията да бъде лишен от възможността да ги обработва. При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015 г. процесният договор е бил действащ, то не е имало пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ, в което да посочи процесните имоти, защото в чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 2 от ЗСПЗЗ е посочен единствено краен срок за подаване на заявлението (31 юли), но не и начален. Според ответника, не е имало пречка ищецът да подаде такова заявление и в периода след вписване на прекратяването на договора в имотния регистър, тоест в периода от 15.04.2015 г. до 31.07.2015 г. Към заявлението е следвало да приложи писмени доказателства, че е подал искова молба до съда по чл.124, ал.1 от ГПК, с която е поискал да се установи, че между страните съществува правен спор. Можел е и с отделно заявление в свободен текст да сезира комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ, че е правоимащо лице, респ. че ответникът не е такова лице. Като не е направил посоченото ищецът сам се е съгласил имотите да не му бъдат предоставени за ползване през стопанската година 2015/2016, респ. да бъдат предоставени на друго лице или да попаднат в обхвата на имотите по чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ (бели петна).

         Според ответникът, на следващо място е необходимо да се отбележи, че в исковата молба е завишено няколко пъти както евентуалното количеството земеделска продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената цена на единица продукция (на 1 кг). Изразява се стновище, че не се сочат доказателства относно вида на продукцията, която ищецът е засял през стопанската година 2014/2015 и на тази, която е възнамерявал да засее през стопанската година 2015/2016, относно нейното количество и относно нейната цена. Представените към исковата молба писмени документи, според ответника, не установяват по никакъв начин, че процесните имоти са били включени в система за контрол на биологично производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и 2015/2016), за да се мотивира претенцията за обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана биологична продукция.

        С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди направените по делото разноски. Прави доказателствени искания.

        В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която заявява следното:

        През 2014 г. и 2015 г. направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба, и окопавания на следните култури:  царевица общо засята на 21,898 дка. и ливадно сено  на 13,003 дка. Ищецът твърди, че през м.юни 2015г. заварил площите от пролетниците изорани, което правело невъзможно ищцовото дружество да прибере реколтата за 2014/ 2015 г. Ищецът твърди, че за 2015/2016 г. е планирал засяване на същите посочени площи със същите култури като според същия всичките тези култури са биологично сертифицирани продукти,  включени в системата за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на земеделски продукти от „Кю Сертификейшън“ АД. С неправомерното разваляне на договора за аренда ответното дружество го лишило не само от възможността да добие добиви от реколтата, а и от възможността да се сдобие със сертифицирана биологична продукция, точно от тези имоти, които имоти са огледани, избрани и описани на място от Х.Куцогеоргиу още през лятото на 2014 г. и в последствие за тях е подписан договор на 10.11.2014 г. за доставка на био продукция. Освен това дори и да беше се сдобил с реколтата от тези имоти, то тя нямало да е сертифицирана биологична продукция, тъй като с лишаването от ползването на тези земи, ищцовото дружество било лишено от възможността тези площи да останат включени в системата за контрол и сертификация на биологично производство.

        Ищецът оспорва депозирания писмен отговор. Оспорва твърденията, че ответникът не е извършил сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесиите имоти. Според ищеца, след разваляне на договора, неговото заличаване и прекратяване, както в Агенцията по вписванията, така и в ОСЗ-Антоново, ответникът е отдал под наем на трето лице -„Л..." ЕООД, с нотариална заверка на подписите рег.№ 1287, том II, акт № 136, от 16.04.2015 г., на нотариус Светослав Генчев, нотариус в района на PC-Омуртаг с рег.№ 327 на НК, всички имоти с обща площ от 353.180 дка, между които и процесните имоти за срок от 20 години, вписан в Службата по вписванията вх.№ 1204, вх.рег.№ 1206, акт № 236, том 2, имотна партида 26861/28217. Според ищеца самият ответник, лично или отдавайки имотите под наем на друго лице за претендирания период, е ползвал обектите на договора. Създавал е пречки за ползването и е предприемал действия - юридически и фактически, относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем. Според ищеца, ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Като в настоящия случай той бил лишен от тази възможност. Чл. 41. ал. 2. т. 2 от ЗПЗП квалифицира договора за аренда/наем като едно от правните основания за ползване на земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, а същността му на правно основание предполага наличието на същите или по - широки по обем права у праводателя по договора, в случая наемодателя, липсата на каквито не би могла да се игнорира с довода на ответника, че е допустимо да се декларира имот, по договор, който е прекратен. Съществуването на договора, респ. неговото заличаване, е от значение за регистърното производство, което преследва специфична цел - да бъде внесена яснота относно ползвателите на имотите и основанието за ползването. В този смисъл предпоставка за гарантирането на целите е в регистъра по чл. 37б. ал. 1 от ЗСПЗЗ да бъдат отразени ползватели, чиито права могат да бъдат проследени до носителя на абсолютното вещно право на ползване - собственика на имота. Вписване в регистъра е предпоставка за осъществяването на различни възможности за собственика или ползвателя на имота (например да ползва лично имотите си, да участва в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ да кандидатства за получаването на субсидии по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. Именно тези възможности са възпрепятствани от страна на ответника за стопанската 2015/2016 г. Заличаването на вписването в регистъра на договора по съществото си представлява преклудиране възможността за всякакви възможности на ползвателя. Според ищеца процесният договор е част от необходимите документи, които се представят в производството по чл.37б ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ. При положение, че в настоящия случай същият е заличен, то отпада и правното основание за каквато и да е била регистрация.

         С допълнителната искова молба се правят нови доказателствени искания.

         В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на допълнителната искова молба, в който подробно взема отношение по направените от ищеца доказателствени искания.

         Ищецът подържа така предявените искове, претендира за направените по делото разноски.

         Ответникът оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни а на него се присъдят направените по делото разноски.

         Съдът след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

         Не спори между страните по делото,че ищецът е имал сключен с физическо лице валиден договор за наем от 27.02.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2735, акт № 71, том 3 на Нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 413, Акт № 195, на 06.03.2013 г. , със срок от 20 стопански години за стопанисване на следите три имота: 1.1/2 ид.ч. от имот с КВС № 028020, нива с площ от 5,000 дка, пета категория, в м.“Вели Мезърлък“, по плана на земеразделяне на с. И.., общ. Антоново, при съответни граници, описани в исковата молба; 2. ½ ид.ч. от имот с КВС № 049002, представляващ нива с площ 5.999 дка, седма категория, местност „Равнището“, по плана за земеразделяне на с.И.., общ.Антоново, при съответни граници, описани в исковата молба; и 3. ½ ид.ч. от имот с КВС № 027016, нива с площ 10,899 дка., осма категория, м. „Куза“, находящ се в с.И..,общ.Антоново, при съответни граници, описани в исковата молба и 4. ½ ид.ч. от имот с КВС № 043001 с площ от 13,003 дка.четвърта категория, м. „Хотуля“, находящ се в с.И.., общ.Антоново, при граници и съседи посочени в исковата молба.

         Не се спори също така, че ответното търговско дружество е станало собственик на тези имоти чрез прехвърлителна сделка и респ. – наемодател на ищеца по отношение на имотите. Безспорно е, че на основание подадено заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.Антоново, от „И.А.“ ЕООД, за заличаване на договор за наем на земеделска земя, вписана в служба по вписванията гр. Омуртаг под вх. рег. № 413/06.03.2013 г., акт №195, на 14.04.2015г. е заличена регистрацията на процесния договор за наем от 27.02.2013 г. , а на основание подадено заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.Антоново, от ищеца с приложено влязло в сила на 01.03.2017г. Решение № 4692/09.12.2016г.,постановено по гр.д.№ 9110/2016г. на Районен съд Варна е възстановена регистрацията на същия договор за наем. Следователно в периода от 15.04.2015 година до 17.07.2017 процесният договор за наем се е считал за прекратен.

         Безспорно е също така, че ищецът завел иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство и за установяване продължаване действието на договора и съществуването на наемното правоотношение пред Варненския районен съд по гр.д. №9110/2016г. С решение № 4692/09.12.2016 г. постановено по посоченато дело,  съдът е приел за установено в отношенията между страните, че между ищеца и ответника  съществува облигационно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от 27.02.2013 г., с нотариална заверка на подписите peг. № 2735, акт № 71, том 3, имащ за предмет процесните имоти, със срок 20 стопански години, на основание чл.124 ал.1 от ГПК като е отменил  извършеното заличаване на процесния договор, вписано в СВ-Омуртаг под  413, акт № 195 на 06.03.2013г., по повод молба на ответника по делото, на основание чл.537, ал.2 ГПК.

        По делото се установява, че ищцовото дружество се занимава с био производство. Представен е заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън" АД гр. Пловдив дневник за сертифицираните земеделски площи и видове култури, отглеждани на тях. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели ищцовото дружество предлага за продажба основно на гръцкия пазар смес от зърнени култури като смесите се състоят от различни видове зърнени култури и в различно съотношение на използваните култури според желанието на клиентите. 

        Показанията на свидетелите установяват, че процесните имоти са били засети от ищцовото дружество с царевица и ливадно сено през стопанската 2014/2015 година, но дружеството не е прибрало реколтата от засятите култури. През тази стопанска година, която подлежи на обсъждане в настоящото производство, ищцовото дружество не е ползвало реално имотите, не е получавало субсидии за подпомагане, не е реализирало печалба от тях.

         По делото са назначени съдебни експертизи за изясняване на факти по спора, които са в следната насока:

         Първата агротехническа експертиза дава заключения по поставените въпроси от съда в следната насока: Общите разходи за агротехнически мероприятия, извършени в процесните имоти /21,898 дка.засяти с царевица и 13,003 дка – ливада/ са на стойност  635.04 лв, представляващи стойността само на мероприятията като не е включена стойността на семената. Стойността на  семена възлиза на 380 лв. Евентуалните добиви от имотите са определени от вещото лице както следва: От  имоти  с №№028020; 027016 ; 039014 общо с площ 21,898 дка. в с.И.., засяти с царевица :  Среден добив 2014/2015 – 320 кг. на декар, а за ливада с № 043001 – среден добив за 2014/2015г. – 190 кг. на декар. Производствена себестойност за имотите за година – за царевица – 73,60 лв./дек. И за ливада – 11,63 лв./дек.

         Допълнителната агротехническа експертиза дава заключение на база на реалните добиви, които ищцовото дружество е отразявало като получени добиви от тези имоти през годините в Регистъра на селскостопанските мероприятия на „К...-98" ЕООД, заверен от „Кю Интернешънъл Сервисиз“ АД на 14.01.2007 год. На тази база добивите от имотите са определени от вещото лице както следва: От  3-те имота засяти с царевица: имот 028020 – 600кг/дка; имот № 049002 – среден добив – 597,3 кг./дка.Ливада естествена – среден добив – 339 кг./дка.

         По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа на отразените в допълнителното заключение добиви от процесните имоти, като е съобразила приложените по делото фактури за продажба на зърнени култури от ищеца, е дала заключение за печалбата, която ищцовото дружество би получило от процесните имоти за стопанската година– 2014/2015Г. В България и Гърция.Реализирания чист приход на ищеца  от продажбата на количествата произведена продукция  би бил в размер на 4115,98 лв. а при продажба в Гърция тя би била 7348,32 лв.

         От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи, необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на договорно задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел да получи от изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност  той би реализирал, ако неизпълнението не беше настъпило, респ. ако договорът беше изпълнен точно.

         В случая се твърди, че вредата е настъпила при неизпълнение на задължения по договор за наем, поради което обезщетението за изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно основание. Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди другиму. Поради което отговорността е договорна, а не деликтна.

         Предявеният иск черпи правно си основание в чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.  

         Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна главно и пълно да докаже факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, действало в процесния период, за който се претендира обезщетение, с параметрите, очертани в исковата молба, изправността му по договора, неправомерното прекратяване на договора от страна на ответника, настъпилият вредоносен резултат по основание и размер, както и причинно-следствена връзка между соченото неизпълнение на задълженията на ответната страна /неправомерно прекратяване на договора/ и претендирания вредоносния резултат.

         Искът за заплащане на обезщетение за вреди /под формата на претърпяна загуба и пропусната полза/ е основан на неправомерно прекратяване от страна на ответника на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.

         Както съдът е посочил по-горе, безспорно е по делото, че ответното търговско дружество, след придобиване на процесните имоти, е заявило в Службата по вписванията вписване на разваляне на договора за наем, поради което и в периода от 15.04.2015 година до 17.07.2017 / обсъжданият договор за наем се е считал за прекратен. Видно от мотивите на съдебното решение по гр. дело № 9110/2016г. по описа на Районен съд-Варна „изявлението на ответника за разваляне на валидния договор за наем от 27.02.2013г. не е произвело прекратителен за облигационната връзка ефект, поради което искът за установяване на съществуването на процесния договор следва да се приеме за основателен, а извършеното вписване на развалянето на процесния договор, следва да бъде отменено. “

         С оглед изложеното и посочената по-горе тежест на доказване, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, действало в процесния период, за който се претендира обезщетение, с параметрите, очертани в исковата молба, изправността му по договора и неправомерното прекратяване на договора от страна на ответника.

         Основният въпрос по спора е дали ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи /печалба от продадена земеделска продукция, която ищецът би произвел върху процесните имоти/ и ако отговорът е положителен, в какъв размер са тези вреди.

         В постановеното от Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 12 декември 2012 год. ясно е посоченото следното: „Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.“

        В настоящият случай съдът приема за установено, че през стопанската 2014/2015 г. ищецът е направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, култивиране-2 пъти и сеитба на следните култури: царевица от 21,898 дка  и естествена ливада от 13,003 дка. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели.

        След като ищецът е засял процесните имоти с процесните земеделски култури, нормално е да се очаква, че би получил продукция от тези имоти в определен обем и би реализирал печалба. Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна търговска дейност, респ. от сключваните от търговеца сделки в процеса на нейното осъществяване. За да бъде определена чистата печалба от определена търговска сделка, от получените в резултат на сделката приходи следва да бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на реализацията й. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки.“

        Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал, че през процесния период – стопанската 2014/2015 в резултат на неправомерните действия на ответното търговско дружество, прекратило и заявило за вписване прекратяване на процесния договор за наем, че е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нерализиране на печалба от производство и продажба на процесните земеделски култури. Този извод на съда се обосновава поради следното: Ищецът е земеделски производител от 2007 година, като видно от приетите по делото в последното съдебно заседание експертизи, същият регулярно е реализирал и продавал през годините овес и царевица като зърнени култури и е имал приходи от тази дейност. Ищецът е реализирал /продавал/  произведената продукция основно на пазара в република Гърция. В подкрепа на това е и приложеният по делото договор, сключен на 10.11.2014 г. в Алмирос Гърция от ищцовото дружество с Х.Куцогеоргиу -земеделски производител на земеделска и животинска биологична продукция от Дримона окр. Магнисиас Република Гърция. Видно от клаузите на този договор ищецът се е задължил за период от 8 години да доставя на посоченото лице смес от произвежданите от него култури на цена от 55 евроцента. Посоченият договор доказва, че ищецът е имал осигурен пазар за продажба на добиваните земеделски култури, респ. – осигурена печалба за дружеството в дългосрочен план. Явно отношенията между страните по този договор са били сериозни и отговорни след като купувачът е идвал на място в с. И.. и района и сам е избирал местата /площите/, на които е следвало да се засядат търсените от него култури. Налице е доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото дружество.

        Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че ищецът не е имал право да произвежда и съответно продава био сертифицирана продукция. Установява се от доказателствата, че процесните площи са включени в системата за био сертифицирани площи, че са били предмет на проверка за процесните периоди от компетентен за това орган, ищецът е реализирал такава продукция. Дали същият подлежи на административно наказание или не на осн.чл. 29 ал. 4 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ е от компетентността на съответните органи по контрол, но е ирелевантно за настоящия спор.

        Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи грижи на добър стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги ще се равняват на печалбата за целия исков период, тъй като това би означавало да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за защита на интереса си (а така и за ограничаване на вредите), бездейства в течение на периода до изтичане срока на наемния договор и се надява да получи житейски неоправдано обезщетение.

        Чрез предприетите действия, изразяващи се в предявяване на иск за установяване съществуването на наемно правоотношение, ищецът е доказвал, че през процесния период е положил усилия и е успял да ограничи времетраенето, в което би могъл да търпи вреди от неизправното поведение на ответника.

        Ищецът е доказал, че има право на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за произвеждане на тази продукция, за процесната стопанска година.

        За определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за 2014/2015 стопанска година, съдът изхожда от допълнителната агротехническа и съдебно-счетоводната експертизи, приети по делото. Първоначалната агротехническа експертиза, приета по делото е хипотетична и не отразява реално добивите, които би получило ищцовото дружество, през стопанската година от процесните имоти. Съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение на базата на допълнителната агротехническа експертиза. Експертизата е описала видовете продукция по представените фактури за продажби, като ги е отделила за всяка една култура в отделни таблици, от където да се види как е формирана средната пазарна цена по съответната култура. По делото има приложени фактури, където е описано в графа наименование на стоките или услугите - „смес от зърнени храни“, като същите са взети в предвид при определянето на средната пазарна цена в Гърция от ССЕ за културата царевица, тъй като същите представляват зърнени култури. Реализираният чист приход /печалба/ от ищеца от продажбата на количеството продукция, ССЕ го е изчислила по следния начин: За определяне на чистия приход ССЕ го е изчислила на база представени счетоводни документи приложени по делото за периода – стопанската 2014/2015г., като в същата е описано по отделно за всяка една култура средната цена /т.е разхода, които е направен/. ССЕ е определила обща средна пазарна цена по продажба на царевица в Гърция в размер на 10235,16 лв. и реализиран чист приход – 7348,32 лв.

        По отношение на печалбата от ливадно сено ССЕ е посочила : среден добив даден от САТЕ 4408 кг. Х 0,13 лв. - чист приход за килограм  = 573,04 лв. Това е реализацията на сеното в Р.България.

        Предвид това настоящата инстанция приема, че за процесната стопанска година ищецът има право на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи печалбата /чист приход/, която дружеството би реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за произвеждане на тази продукция, в общ размер на 7921,36 лв.

          Тъй като ищецът е лишен от ползването на 1/2 ид.ч. от описаните по-горе имоти то ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 3960,68 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане като до пълния посочен в исковата молба размер от 23950 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователен.

        Що се касае до посочените в договора от 10.11.2014 г. цени от 0.55 евро на килограм, видно е че се касае за цени на „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, а настоящата претенция е за пропуснати ползи от конкретно определени култури. Самите свидетели на ищеца заявиха, че продаваните от тях смески са в състав от различни култури, по желание на клиента, макар фирмата им да има своя традиционна рецепта, която е фирмена тайна.

        Ищецът претендира преки вреди, представляващи стойността на извършените в процесните имоти агротехнически мероприятия. Заявената от ищцовото дружество претенция за сумата от 2420,87 лв., представляваща обезщетение за преки вреди - разходи за обработки на земята, се явява основателна за сумата, посочена от вещото лице за стойността на извършените агротехнически мероприятия.Съгласно заключението на САТЕ те са в размер на 635,04 лв., и ½ ид.ч. от  тях - 317,52 лв. следва да се осъди ответника да ги заплати на ищеца като в останалата част до пълния претендиран размер, искът следва да се отхвърли.

        Третата искова претенция касае сумата от  2 441,13 лева неполучени субсидии, от които: по СЕПП +зелени плащания - 1035,51 лв. и съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР – за биологични площи /преминали периода на преход/ в размер на  1 405,62 лв. Не е спорно, че за процесните имоти ищецът не е получил субсидии по посочените схеми за подпомагане. Същите се претендират като вреди под формата на пропуснати ползи.

        СЕПП е основна схема за подпомагане на земеделските стопани. Средствата по тази схема се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране в земеделието. Плащането се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството продукция. Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателната агенция , съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. За изпълнението на своите функции Разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30  от ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматизирана система, която след приключването на всички етапи на обработка, през които преминават заявленията за подпомагане и след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намалява или отказва плащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на тази схема за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние на декларираните площи или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.

        Крайната оторизация на подадените от земеделските стопани заявления за  подпомагане по СЕПП се извършва след преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи, изтичане на крайния срок за подаване на възражения по слой „Допустими за подпомагане площи“ и изготвен окончателен слой. В тази връзка следва да бъде посочено, че специализираният слой „Допустими за подпомагане площи“ представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Република България за съответната година.

         В контекста на гореизложеното се налага извод, че само наличието на сключени  договори  за наем или аренда на земеделска земя  не е достатъчно и не може да гарантира  на ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези площи.

         Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

         Предвид всичко това, съдът не приема, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на неполучени субсидии за стопанската 2014/2015 година представляват установени по делото реални вреди. Голямата вероятност, че ищецът би получил субсидии за процесните имоти за двете стопански години, поради това, че в предходни години е получавал такива субсидии, не води до извода за сигурност в получаване на тези субсидии през обсъждания период, поради което тази му претенция като неоснователна следва да се отхвърли.

        С оглед изложените по-горе съображения общата искова претенция се явява основателна за сумата от 4278,20 лева.

         По разноските: Ищецът е направил разноски както следва: 1152.48 лева за внесена държавна такса, 600 лева за депозити за вещи лица и 1400 лева възнаграждение за един адвокат или общо 3152.48 лева. Представен е списък на разноските. Ответникът е представил списък за разноски за заплатено а адвокатско възнаграждение в размер на 1697 лева. Искът се явява основателен за сумата от 4278,40лв и неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 28812 лева. Искът е основателен в размер на 15%, респ. – неоснователен – 85%. С оглед на това ищецът има право на разноски в размер на 472,80 лева, а ответникът – в размер на 254,50 лева. След извършване на служебна компенсация от съда, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 218,30 лв.

        Мотивиран от горното, съдът

 

                          Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Й.Г.Гуусенс, да заплати на „К...-98" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. И.., общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № ….,  сумата от 3960,68 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за 1/ 2 ид.ч. от имоти: № 028020, с площ от 5.000 дка, 5 категория, м.“Вели Мезарлък“, находящ се в с. И.., общ. Антоново, с граници: № 028021, № 028025, № 028019, № 028022, 2. Имот № 049002, с площ от 5.999 дка, седма категория, местност „Равнището“, находящ се в с. И.., с граници: имот № 049008, № 049003, № 049001, № 049014 и 3. Имот № 027016, с площ от 10.899 дка, 8 категория, местност „Куза“, находящ се в с.И.., община Антоново при граници: № 027017, № 027018, № 027015 и имот с № 071037; 4. Имот № 043001 – ливада, с площ от 13.003 дка, 4 категория, местност „Хотуля“, находящ се в с.И.., община Антоново, с граници: имот № 043002, № 043004, № 043003, № 043007, равняваща се на пропусната печалба от тези имоти чрез засяването им с царевица и сено за стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция до пълния й предявен размер от  23950 лева като неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Й.Г.Гуусенс, да заплати на „К...-98" ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. И.., общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № …,  сумата от 317,52 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за ½ ид.ч. от следните имоти:№ 028020, с площ от 5.000 дка, 5 категория, м.“Вели Мезарлък“, находящ се в с. И.., общ. Антоново, с граници: № 028021, № 028025, № 028019, № 028022, 2. Имот № 049002, с площ от 5.999 дка, седма категория, местност „Равнището“, находящ се в с. И.., с граници: имот № 049008, № 049003, № 049001, № 049014 и 3. Имот № 027016, с площ от 10.899 дка, 8 категория, местност „Куза“, находящ се в с.И.., община Антоново при граници: № 027017, № 027018, № 027015 и имот с № 071037; 4. Имот № 043001 – ливада, с площ от 13.003 дка, 4 категория, местност „Хотуля“, находящ се в с.И.., община Антоново, с граници: имот № 043002, № 043004, № 043003, № 043007, равняваща се на стойността на извършените в тези имоти агротехнически мероприятия за засяването им с царевица и сено за стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й предявен размер от  2420,87 лева като неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „К...-98" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. И.., общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № …,  против „И.А.” ЕООД, ЕИК  …, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Й.Г.Гуусенс, иск за сумата от 2441.13 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за  имоти с № 028020, с площ от 5.000 дка, 5 категория, м.“Вели Мезарлък“, находящ се в с. И.., общ. Антоново, с граници: № 028021, № 028025, № 028019, № 028022, 2. Имот № 049002, с площ от 5.999 дка, седма категория, местност „Равнището“, находящ се в с. И.., с граници: имот № 049008, № 049003, № 049001, № 049014 и 3. Имот № 027016, с площ от 10.899 дка, 8 категория, местност „Куза“, находящ се в с.И.., община Антоново при граници: № 027017, № 027018, № 027015 и имот с № 071037; 4. Имот № 043001 – ливада, с площ от 13.003 дка, 4 категория, местност „Хотуля“, находящ се в с.И.., община Антоново, с граници: имот № 043002, № 043004, № 043003, № 043007, равняваща се на стойността на неполучени субсидии за тези имоти чрез засяването им с царевица и сено за стопанската 2014/2015 година, като неоснователен, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

           ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК  …, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Й.Г.Гуусенс, да заплати на „К...-98" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. И.., общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № …, направените по делото разноски в размер на 218.30 лева, след служебна компенсация, направена от съда.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: