№ 39
гр. гр.Велинград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на М. К. УЗ. против Наказателно постановление
№ 21-0367-000483 от 30.03.2021г. на Началника на РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР
се отнемат 12 точки.
Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното
наказателно постановление не се съдържало пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушено било
правото му узнае в какво е обвинен и да организира защитата си, тъй като в
санкционната норма се съдържали две отделни хипотези на извършени
нарушения, без да е посочена конкретната от тях, въз основа на която е
ангажирана отговорността му.
В съдебно заседание, чрез адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок /препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.04.2021г., а жалбата е
1
подадена на 13.04.2021г./, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2021г., около 02,00 часа, служителите на РУ Велинград
младши автоконтрольор Т.М. и младши полицейски инспектор АБД. АБД. М.
изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на правилата на ЗДвП в
с. Дорково. Забелязали лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег. № *******,
движещ се криволичейки по платното за движение на кръстовището на ул.
„Цар Калоян“ и ул. „Матей Преображенски“. Спрели автомобила и изискали
документи от водача, които той отказал да представи. Направило им
впечатление, че лъха на алкохол, леко залита и говори несвързано. Чрез
справка в АИС на КАТ установили, че автомобилът е собственост на
жалбоподателя М. К. УЗ.. Заради поведението на водача, който отказвал да
предаде документите си и тези на автомобила и твърдял, че проверката е
извършена на политическа основа, бил извикан и втори екип служители на РУ
Велинград, които обслужвали участъка в гр. Ракитово. Те потвърдили пред
свидетелите М. и М., че водачът е именно У., който не отрича това
обстоятелство. Поканили го да бъде изследван за установяване употребата на
алкохол в кръвта алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARNA-0197, като преди
това служителят М. приготвил нов мондщук, който поставил на алкотест
дрегера и го дал на У., за да издиша в него въздух. Водачът отказал да бъде
изследван с техническо средство. Издаден му бил талон за медицинско
изследване № 0060748 от 15.03.2021 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 4,
ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните
аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. В него контролните органи отразили
отказ на водача за изследване с техническо средство и с доказателствен
анализатор и че желае медицинско и химическо лабораторно изследване, а
също и че следва да се яви в след 120 мин. в ФСМП Велинград. Водачът
подписал талона и получил екземпляр от него.
За отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство
алкотест дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта му бил
съставен АУАН серия АА № 912410 от 15.03.2021 г., който водачът подписал
без възражения и получил препис от него. Не се твърди, дори напротив, от
показанията на поискания от жалбоподателя свидетел К. Г. ГР. се установява,
че М.У. не е посещавал ФСМП Велинград за вземане на кръвни проби за
медицинското изследване.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Наложени били ПАМ със Заповед № 21-0367-000057 от 22.02.2021 г.
на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171,т. 1,
2
б. „Б“ ЗДвП и със Заповед № 21-0367-000058 по чл. 171, т. 2А, б. „Б“.
За обстоятелства, че на посочената дата М. К. УЗ. е управлявал моторно
превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на
служителите на РУ Велинград, които са последователни, логични и
непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на
спора лица. Същите кореспондират с представените по делото писмени
доказателства. Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, видно от
подадената жалба.
От приложените по делото протокол за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха № 328вр-10870/01.08.2021г. е видно, че
техническото средство алкотест дрегер № 7510 ARNA 0197 е преминал
последваща проверка на 01.03.2021г. със срок на валидност шест месеца и
към датата на проверката-15.03.2021г. е било технически изправно. Съгласно
предоставената с писмо изх. № 367000-5047/09.06.2021г. информация от РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, същото техническо средство е зачислено
за работа на служителите от звено пътен контрол на 15.03.2021г. и на датата е
било използвано от мл. инспектор Т.М., т.е. същото е било работещо и годно
за употреба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение №
912410/15.03.2021г. и Наказателно постановление № 21-0367-000483 от
30.03.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.3. и т. 2.8. Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ
и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен
начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на обективните
обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната
законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за
установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил и със
съдържанието, на което е бил запознат от свидетеля А.М..
Неоснователно е възражението, че в акта за установяване на
административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление
нарушената разпоредба е посочена по начин, с който се създавала неяснота
относно нарушението, което актосъставителят е приел, че е извършено. И в
двата акта се съдържа подробно словесно описание на нарушението и
3
обстоятелствата, при които е извършено. По достатъчно разбираем начин са
описани фактическите обстоятелства- водачът е в явно нетрезво състояние-
лъха на алкохол, но отказва да бъде изпробван с техническо средство. Прието
е, че с това е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като отказва да му бъде
извършена проверка техническо средство алокотест дрегер, марка и номер.
Препратката към чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП в акта макар ненужна, не създава
неяснота относно фактите, нито относно приложимата санкционна
разпоредба, а единствено насочва към пияното състояние, в което
контролните органи са приели, че дееца се намира и което ги е накарало да
предприемат проверката. Освен това, съдът намира, че в случая следва да
намери приложение чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото в безспорно е установен
съзнателен отказ на водача за изследване с техническо средство.
Неоснователни са възраженията на защитника на жалбоподателя, че е
налице неяснота на законово нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Същата е посочена точно и ясно. Обстоятелството, че в наказателното
постановление е посочен отказ на водача да изпълни предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, е правноирелевантно,
доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като хипотези на
извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна, наличието на която се
установи.
Освен това, съгласно утвърдената съдебна практика, отменително
основание е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за
форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на
нарушителя /арг. от чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК /. Безспорно елемент от
правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е
привлечен да отговаря. В конкретния случай както в акта, така и в
постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез
словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма
съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да бъде
извършена проверка за алкохол. Поради това не може да се приеме, че
правото на защита на въззивника е нарушено, тъй като посредством
текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в
какво точно се изразява нарушението. По разбираем начин са описани
фактическите констатации, че водачът е в явно нетрезво състояние-лъха на
алкохол, но отказва да бъде изпробван с техническо средство. Отказът да бъде
извършена проверка е подробно описан словесно в АУАН и НП, безспорно е
доказан по делото и е осъществен от наказаното лице, което не е било в
затруднение да осъществи защитата си, видно от проведеното съдебно
производство, предвид че защитата е срещу посочените конкретно и коректно
факти, а не срещу правната квалификация, която дори непрецизна, не е
попречила на дееца да реализира защита си в пълен обем. Изпълнителното
деяние в случая е едно, а именно отказът да бъде извършена проверка за
4
употреба на алкохол в кръвта по някой установените в закона способи.
Неоснователни са възраженията, че не е спазена процедурата по
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните
аналози при издаване на талона за медицинско изследване.
Доколкото е налице отказ на жалбоподателя да бъде изследван за
съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, талон за медицинско
изследване не е следвало да му бъде издаван, тъй като по арг. на чл. 6, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., такъв се издава при установяване на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда. Ето защо, макар да му е
издаден талон, който да не е попълнен съгласно изискванията на наредбата, У.
не може да се позовава на нарушенията при попълването му.
По същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и
субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Безспорно се установи, че
жалбоподателят притежава качеството водач на моторно превозно средство.
Същият е управлявал пътно превозно средство- лек автомобил марка „Сузуки
лиана“ с рег. № *******. Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Редът и начинът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, се определя с Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Не са налице обективни
обстоятелства, представляващи предвидените в чл. 2, ал.1 от Наредбата
основания за отказ за проверка с техническо средство-такива, които налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве. От показанията на свидетелите М. и М. се установи, че са спазени
изискванията на инструкцията за използване на алкотест дрегер 7510 и че М.
е извадил нов мондщук, който е монтирал на дрегера преди да предложи на У.
да се подложи на изследване. В тази част показанията на свидетелите са
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Показанията на
полицейските служители не се опровергават от показанията на разпитаните
по делото свидетели на жалбоподателя В.О. и К.Г.. Свидетелят О. не е
5
присъствал по време на проверката, а е узнал за нея от жалбоподателя, който
споделил с него причината за отказа, а именно, че не бил сменен мондщука. С
показанията си обаче свидетелят преповтаря защитната теза на
жалбоподателя, а не пресъздава факти от събитието на нарушението, поради
което съдът не ги кредитира.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Г., който, както сам
твърди при разпита си, когато е отишъл на мястото на проверката, мондщукът
вече е и бил монтиран, поради което за съда е непонятно откъде се е убедил,
че вече е бил използван преди това. Настоящият състав счита, че
поддържаната в съдебно заседание теза на Узенов, че е отказал да бъде
изследван с техническо средство поради липса на нов мондщук, който да се
монтира, е израз на защитната му позиция, която остана недоказана от
наличната доказателствена съвкупност.
Отказът за изследване с техническо средство представлява
самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен
въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или ще бъде
изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Първото предложение, което в случая се
явява нарушено е отделено от останалите със "или". Това означава, че е
напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на
водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е
налице административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали на
нарушителят е издаден талон за медицинско изследване, доколкото същият
няма право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на
алкохол. Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда, че
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест,
смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от
осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да
му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му,
посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не
означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде
оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се
съгласи да даде кръвна проба или ако талон не бъде издаден. Тълкуване в
подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост
на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на
установения отказ за проверка с техническо средство. Но дори и в при едно
такова тълкуване, в настоящия случай, макар на водача да е бил издаден
талон за медицинско изследване, не се твърди, а дори напротив от
6
показанията на свидетеля Г. се установява, че той не се е явил в медицинското
заведение за вземане на кръвна проба. За неявяването му не са съществували
обективни причини. Жалбоподателят не е бил принудително задържан по
реда на чл. 72 от ЗМВР, което би представлявало пречка за явяването му.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., че е търсил автомобил, с
който да се придвижат до гр. Велинград, но не е намерил, които звучат
нелогично, предвид че, както сам свидетелят твърди, той е имал в дома си
автомобил, притежава СУМПС и не сочи причини, поради които не е могъл
да закара У. до медицинското заведение. Ето защо, с неявяването си
последствие да даде кръв за изследване, жалбоподателят се поставил в
положение да наруши кумулативно и двете хипотези на посочената
разпоредба. Следователно в случая освен, че е доказано нарушение по
първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, то безспорно е налице
нарушение по второто предложение. След като е установено, че водачът е
отказал да получи предоставения му талон за медицинско изследване,
респективно да изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта
за наличие на алкохол, които факти са изрично посочени в НП, то неговото
поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл и представлява
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата законова разпоредба.
Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на
деянието и е наложил съответните за извършеното нарушение наказания,
които са определени от закона в абсолютен размер.
Предвид гореизложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а
Наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-000483 от
30.03.2021г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на М. К. УЗ., ЕГН: ********** от с. Дорково, ул. „Хан Аспарух“ № 16, на
осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба
в размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд
7
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8