РЕШЕНИЕ
№ 4404
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110107884 по описа за 2022 година
иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ:
Ищецът -фирма, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 206,63 лева, обезщетение по щета № 470421212150992/11.10.2021г., ведно със
законната лихва.
Претендира разноски.
Ответникът - С О, оспорва иска (повечето правнорелевантни факти). Искът бил
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Сключена е застраховка „КАСКО стандарт“. До доказване на нещо различно от
страна на ответника (чл. 154 от ГПК), това означава всички щети, несвързани с нормалната
употреба на л.а.
Въпреки изричните указания в доклада, не бе установена употреба/други наркотични
вещества на алкохол, а още по-малко тя да е допринесла за инцидента.
Представен е двустранен Протокол от 24.09.2021г., подписан от ответника и ДЗЗД „Банкя
зона 2“. Относно ул. „...“ е посочено и – разваляне на паважна настилка.
1
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Б. и Й.. От показанията им се
установява, че първият от тях управлявал собственият си л.а. марка ..., модел...., рег..... …
през м.септември края (според исковата молба – на 28.09) 2021г. (късно вечерта) се движел
по ул. „....“, някъде след магазин „Фантастико“ и улица „....“, която отивала към кв. “.....“.
Там имало 2-3 легнали полицаи, от тези които били по-големи. След втория легнал полицай
имало дупка. След като колата преминала, шофьорът отбил и видял, че гумата била срязана,
бронята откачена леко, отдолу където била пластмасата под калника било спукано.
Дупката била доста голяма - около половин метър, там били павета, като те липсвали, имало
и остатък от бетон. Дефектът на настилката не било обезопасен или обозначен по какъвто и
да е начин.
Вторият свидетел се возел в л.а. и потвърждава изложеното от първия.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- обезвредата възлиза на 407,30 лева; и
- увредите са пряка последица от инцидента и могат да се получат при скорост от 30
км./ч.
Снимков материал е изготвен от застрахователя и е съобразен от в.л.
от правна страна:
Съгласно чл. 5 от Закона за пътищата, пътищата са общинска и държавна собственост (с
изключение на частните такива). Републиканската пътна мрежа е държавна собственост – но
в случая не става въпрос за такава мрежа, доколкото ПТП е настъпило в рамките на гр.
София.
Основният предмет на договор за застраховка КАСКО е щета от ПТП. Ответникът би
следвало, както бе посочено, да установи защо намира, че неизправността на пътя,
причинила щети, не е хипотеза покрита от полицата. Сблъсък с неподвижен предмет
обхваща и „дупка”. Юридически и лингвистично тя е предмет („предмет”: съществително,
всяко материално явление – „Съвременен тълковен речник на български език, ІІІ издание,
издателство „Gaberoff) – чл. 9 от ЗНА. Става въпрос за липса на материя, която е обособена в
самостоятелно понятие от езика (аналогично е и омисивното поведение – т.е. е липса на
поведение, при задължение за такова). В тази връзка и § 1, т. 19 от ЗДП - "Препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 от
ЗП). Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД). Твърди се
неизпълнение от страна на работещите в общината на отредените им задължения –
поддръжка на системата от пътища, в резултат, на което е налице деликт, осъществен чрез
2
омисивно деяние – т.е. чрез бездействие.
Задължението за поддържане на пътната настилка в изрядно състояние е на ответника, а не
на неговият подизпълнител. Последният действа от името на общината, като всяка негова
грешка или пропуск, юридически се приема за такава на ответника. В тази връзка, цялата
документация, представена от СО, във връзка с договореностите ù с подизпълнителя, е
ирелевантна. Самият договор дава възможност на СО единствено да предяви регрес, ако
бъде осъдена в това производство.
Така, облигационната връзка между ответника и ДЗЗД е с частен характер – това е
договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД). Протоколите установяват само, че общината е
приела без забележки дейността на изпълнителя, но те не обвързват никого (да се разбира –
което и да е трето лице). Става въпрос за частни документи, които нямат, за разлика от
протокола за ПТП, нормативно уредена презумпция за вярност. Юридически те могат да се
възприемат като писмено свидетелско показание (Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ
г.о., по гр.д. № 1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и Решение № 102
от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК), от гледна точка на ДЗЗД – но
те са недопустими. Това е така, тъй като ищецът на можа да зададе въпроси в о.с.з. на
работниците на изпълнителя (евентуални свидетели), какво точно е поддържано и какъв
оглед е сторен (задълбочен или не), към момента на подписване на документа. А от гледна
точка на ответника – писмено изражение на собствените му възражения (писането не
доказва нищо в полза на този, който го е писал, но то е доказателство против него - Scriptum
pro scribente nihil probat, sed contra scribentem).
Скоростта представлява евентуална хипотеза на съпричиняване и се установява от
ответника – това не е сторено. Според Решение от 21.02.2012г. по гр.д. № 7603/2010г. на
СГС: шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално поддържан път,
независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Т.е., вариантът за
освобождаване от отговорност на СО е само неизправност на пътя, маркирана със
съответните пътни знаци (нещо, което очевидно не е било сторено).
При застраховка „Каско“ по принцип е трудно мислимо да се претендира каквото и да е като
се избегне заинтересованост на лицето, в чиито права встъпва застрахователя. Това, само по
себе си, не е процесуален проблем – съдът може да има или не доверие на увредения
собственик, съобразно дадените от него, ако това е необходимо, показания.
Протоколът на КАТ само би улеснил доказването (тогава по-вероятно би било излишно
събирането на гласни доказателства), но пък презполагаеминят аргумент на ответника, също
неоснователен, но пък бланкетен и задължителен в подобна хипотеза, би бил, че
длъжностното лице е разпитало водача, а не е присъствало на инцидента (например: гр.д. №
26864 по описа за 2020г. или гр.д. № 50122 по описа за 2019г.). Деликт може да се
установява с всякакви доказателствени средства.
Според актуалната редакция на цитираната от ответника норма на чл. 6, т. 4 – 2017г.
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
3
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават
от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за: повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход (в случая е успяло да се придвижи).
Нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата противоречи на нормативни актове с по-висок
ранг – Правилника за ПТП и ЗДП, които НЕпредвиждат снимков материал (чл. 15, ал. 3 от
ЗНА). Добре е ако има снимков материал, изготвен от органите на КАТ, но липсата му е
ирелевантна. Така, това правило следва да се тълкува в смисъл, „ако е възможно, е добре да
се направи“, тъй като и КЗ не предвижда подобно задължение.
Това, което се установява по делото, съобразно правилата на ГПК е приет, но реално
незавършен ремонт на ул. „Любляна“, като съответният изкоп не е бил обозначен по какъвто
е да е начин.
С оглед заключението на в.л., платено е дори по-малко от дължимото. Искът е
основателен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 810 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ, С О, гр. С., да заплати на фирма, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изпълнителните директори Н. Ч.,
И. Г. и Т. И., съд.адр.: гр. С., тел. ...., Адвокатско дружество „С.", чрез адв. Г.С. Я., АК-Б.,
следното:
- сумата от 206,63 (двеста и шест лева и шестдесет и три стотинки) лева, обезщетение по
щета № 470421212150992/11.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022г. до
окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4