ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 501
гр. ХАСКОВО, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20215600500679 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, с вх. № 270135/14.10.2021 г., подадена от
адвокат М.Г., АК – Хасково, като пълномощник на М. Т. Ц., против протоколно
определение от 08.10.2021 г. по гр. д. № 632/2021 г. по описа на РС – Хасково.
Жалбоподателят е останал недоволен от протоколното определение на съда от
08.10.2021 г. при приемане на доклада по делото, в частта, в която съдът е прекратил
производството по делото по т. 4 и т. 5 от петитума на исковата молба.
Оплакванията са за незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на
определението. Искането по т. 4 от исковата молба - „ С оглед разпоредбата на чл. 90 от
ЗЗД съдът да разпореди ищецът да изпълнявава задължението си за заплащане на
потребената вода, отчитана ежемесечно от ответното дружество, след като то изпълни
задължението си за доставка на годна за пиене вода по Наредба № 9/2001 г.“ според
жалбоподателя не е самостоятелен иск, а част от искането по т. 2 от петитума и е право на
изправния кредитор да иска едновременност на задължението на неизправния длъжник,
което право не може да бъде ограничавано и определяно като самостоятелен иск при това и
недопустим. Искането по т. 5 според жалбоподателя цели защита интересите на ищеца
предвид общите условия на „ВиК“ ЕООД, които предвиждат спиране на водоснабдяването
при неплащането на две или повече сметки и не е самостоятелен иск, а има обезпечителен
характер за защита интересите на ищеца и прекратяване водоснабдяваното на това
основание.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение като
незаконосъобразно и немотивирано и да върне делото на Районен съд - Хасково.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по
делото - ,,ВиК‘‘ ЕООД, с който се изразява становище за законосъобразност на обжалваното
определение и неоснователност на жалбата. Ответникът сочи, че е налице злоупотреба с
права, тъй като ищецът-жалбоподател не бил застрашен от преустановяване на услугите към
имота си. Прави се искане за потвърждаване на обжалвания акт.
СЪДЪТ, след преценка доводите на жалбоподателя и обсъждане на събраните по
1
делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
С искова молба с вх. № 265242 от 22.03.2021 г., РС – Хасково е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД, предявени от М. Т.
Ц. срещу ,,Водоснабдяване и Канализация‘‘ ЕООД. Ищецът е формулирал петитум в 5
точки, като точки 4 и 5, в която част производството е прекратено, гласят : ,, 4. С оглед
разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД съдът да разпореди ищецът да изпълнявава задължението си
за заплащане на потребената вода отчитана ежемесечно от ответното дружество, след като
то изпълни задължението си за доставка на годна за пиене вода по Наредба № 9/2001 г.‘‘ и
,,5. Да разпоредите на ответното дружество да не прекратява водоснабдяването на имота до
изпълнение на неговите задължения за доставка на вода, съответстваща на изискванията на
Наредба № 9/2001 г.‘‘
С Разпореждане № 262409 от 28.04.2021 г. първоинстанционният съд е
разпоредил изпращане на препис от исковата молба на ответника за подаване на писмен
отговор. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва исковата претенция по същество.
С Определение № 260951 от 30.07.2021, постановено по реда на чл. 140 от ГПК
съдът е извършил повторна проверка за редовност и допустимост на предявените искове,
изготвил е проект за доклад и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание
08.10.2021 г.
С протоколно определение от 08.10.2021г. районният съд е допуснал изменение
на проекта за доклад, като е приел, че исковата молба следва да се счита за предявена за
претенциите, формулирани от ищеца в т. 1, т. 2 и т. 3 от петитума на същата. По отношение
на исканията по т. 4. и т. 5 производството по делото е прекратено в проведеното открито
съдебно заседание.
За да постанови прекратителното определение, съдът е приел, че така
формулираните претенции са недопустими, поради липса на правен интерес.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от настоящия състав на
въззивния съд като неоснователна, по следните съображения:
Възражението за неизпълнен договор намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която длъжникът, който има срещу кредитора
си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото
задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни
своето. В този случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. По своето
съдържание възражението за неизпълнен договор се свежда във възможността на длъжника
временно да откаже изпълнението на задължението си. Срещу искането на кредитора да му
бъде престирано длъжникът възразява, че и той има да взема и че задържа дължимото
дотогава, докато на него не бъде изпълнено. Следователно възражението по чл. 90, ал. 1 ЗЗД
може да се упражни срещу страна, която търси изпълнение, без самата тя да предлага
насрещно изпълнение на своето задължение. От анализа на цитираната разпоредба следва
още, че предпоставка за реалното упражняване на възражението за неизпълнен договор е
наличието на две изискуеми насрещни вземания.
В конкретния случай с исковата молба са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД и е направено възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът като кредитор на ответника ,,В и К‘‘ ЕООД претендира изпълнение.
Действително при двустранните договори всяка от страните има качеството едновременно
на длъжник и кредитор, но в случая претенция заявява единствено ищецът, което
обстоятелство поражда материалното право на възражение за едновременно изпълнение в
полза не на ищеца-кредитор, а на ответника-длъжник.
Процесуалното поведение на ответника в хода на първоинстанционното
2
производство се изразява в оспорване основателността на иска чрез правоизключващо
възражение, че не е налице твърдяното неизпълнение, като липсва искане за вземане
/съдебно или извънсъдебно/ срещу ищеца, породено от процесния договор. Едва при наличие
на такова искане от страна на ответника ищецът би могъл да упражни надлежно
възражението си за неизпълнен договор от страна на ответника.
Ирелевантно е и обстоятелството дали възражението по чл. 90, ал. 1 ЗЗД е
заявено като самостоятелна претенция или е част от иска за реално изпълнение, каквито
доводи са развити в частната жалба. След като липсва претендирано вземане срещу което
възражението да се противопостави, упражняването му е недопустимо, поради липса на
правен интерес.
За пълнота на изложението следва да се посочи също, че упражняването на
възражението по чл. 90, ал.1 от ЗЗД предполага наличието на две насрещни вземания, които
следва да са изискуеми. Последното е самостоятелно основание за недопустимост на
искането на ищеца, доколкото сезирането на Районен съд - Хасково е за постановяване на
едновременно изпълнение на две евентуални бъдещи насрещни вземания, които не са
възникнали, нито са изискуеми.
Искането по т. 5 от исковата молба също е недопустимо, поради липса на правен
интерес, независимо от това дали е самостоятелен иск или има акцесорен характер.
Изложените по - горе аргументи за преждевременност на заявеното искане са относими и за
формулировката на т. 5, поради което съдът намира за ненужно да ги повтаря отново.
С оглед развитите доводи в жалбата, че с искането по т.5 жалбоподателят цели
защита интересите си предвид общите условия на „В и К“ ЕООД, които предвиждат спиране
на водоснабдяването при неплащането на две или повече сметки и че искането по т.5 не е
самостоятелен иск, а има обезпечителен характер за защита интересите на ищеца и за
прекратяване водоснабдяваното на това основание, съдът намира ,че уважаването на
подобно искане би поставило ответника в положение да изпълнява своите задължения без да
може да получава насреща дължимото. Допускането на формулираното искане не може да
бъде мотивирано и с твърдяната опасност ответника да преустанови и прекрати
водоснабдяването на имота на ищеца. От друга страна това би променило изцяло характера
и съдържанието на сключения договор, в които случаи съдът е ограничен от разпоредбата
на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД. Договорът не може да се измени ако няма изрична законова
разпоредба за това, като в случая такава липсва.
Предвид гореизложените съображения, обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.10.2021 г. по гр. д. № 632/2021
г. по описа на РС – Хасково.
Връща делото на РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4