О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 13.08.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. №
1682 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по частна жалба на адв.С.Х., в
качеството му на пълномощник на С.А.В., Е.С. Христова, М.С.В., И.-Александър С.В.,
представлявани от техния баща и законен представител С.А.В. и А.С.В., действащ
със съгласието на своя баща и законен представител С.А.В. срещу определение №
6380/04.06.2018г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. №
16836/2017г., с което е прекратено производството по същото дело.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, като се сочи, че съгласно
текста на разпоредбата на чл.4 и чл.11 КМЧП, Българския съд е компетентен да
разгледа делото относно определянето на издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца на страните, предвид обстоятелството, че те са български граждани. Това
следва и от разпоредбите на чл.87, ал.1, ал.3 и чл.48 КМЧП, доколкото
отечественото право, в случая българското е по-благоприятно за ищеца, тъй като
канадското законодателство явно предвижда и възможност за неплащане на издръжка
от единия родител, докато в българското не е предвидено такова изключение.
Съгласно разпоредбата на чл.78, л.3 КМЧП дори при приложимо чуждо право,в
случай, че то не допуска присъждане на издръжка, се прилага българското право.
Излагат се и доводи за противоречие на постановеното от канадския съд решение,
в частта за издръжката с нормите на обществения ред на Р България и
повелителните разпоредби на чл.14 от Конституцията на Р България и чл.143 СК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба и
прецени събраните доказателства на основание чл.235 ГПК, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред ВРС е депозирана искова молба от С.А.В., в
качеството му на законен представител на Е.С.В., ЕГН **********, М.С.В., р. на
03.10.2008г., И. Александър С.В., р. на 11.06.2010г. и А.С.В., р. на ***г.,
действащ със съгласието на своя баща С.А.В., всички чрез пълномощника адв. Х. срещу И.И.К., с която са
предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на издръжка за
минало време/ една година назад от предявяване на иска/, на основание чл.149 СК
в размер на 180лв. за Е. и М., 160лв. за И. Александър и 200лв. за А.С.В.,
както и за заплащане на месечни издръжки в посочените размери, считано от
подаване на исковата молба, на основание чл.143 СК. В молбата е посочено, че
след настъпилата фактическа раздяла между родителите през 2012г., децата живеят
в домакинството на бащата в гр.Торонто, обл. Онтарио
Канада. В момента децата също живеят при ищеца в Канада и посещават училище
там. Бракът на С.А.В. и И.И.К. е прекратен с решение
на съда в Торонто. Посочва се също, че издръжка за децата не е претендирана и присъждана, тъй като това не е условие за
допускане на развод съгласно правото на Канада. Упражняването на родителските
парва е предоставено на бащата, като на майката е определен режим на контакти с
децата.
С допълнително молба е посочен адрес на
ответницата в Канада, гр.Торонто.
С писмен отговор ответницата е оспорила
предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни.
За международната си компетентност съдът следи
служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от
двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна
конвенция или от Кодекса на международното частно право. В случая
международната компетентност се урежда от КМЧП. От изложените твърдения в
исковата молба и представените с нея писмени доказателства се установява, че
обичайното местопребиваване на ищеца, ответницата и децата, по отношение на
които се претендира заплащане на месечна издръжка е в страна, която не е членка
на ЕС.Бракът на родителите е прекратен с решение на канадски съд, като е
определено местоживеене на децата при бащата, на когото е предоставено и упражняването
на родителските права. Съгласно посоченото в ТР №1/19.02.2010г. по
т.д.№1/2009г. на ОСГКТК на ВКС споровете по искове за упражняване на родителски
права, режим на лични контакти на детето, при наличие на международен елемент в
правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна,
която не е член на ЕС се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон,
приет от 40-то НС на 18.01.2006г. от Р България. Съгласно чл.5, ал.2 от
Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето, в случай на
промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава имат
органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. При
спорове за издръжка при наличие на международен елемент в правоотношението, в
случай на обичайно местопребиваване на детето в държава, която не е член на ЕС
се прилага КМЧП, предвид чл.4 от Конвенцията. Отношенията между родители и деца
се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
детето или неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него, когато
родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване – чл.85, ал.2 КМЧП.
Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на търсещия издръжка – чл.87, ал.1 КМЧП. Изключения
от това правило, предвиждащи приложение на отечественото право на търсещия
издръжка са предвидени в хипотезите при които отечественото право на търсещия
издръжка е по-благоприятно за него – чл.87, ал.1 КМЧП, когато търсещият и
дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има
обичайно местопребиваване в тази държава и когато приложимото чуждо право по
л.1 и ал.2 не допуска присъждането на издръжка. Налага се извода, че
компетентни да се произнасят по спор за издръжка са съдебните органи на
държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, с
посочените изключения.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав на съда счита, че правилно и съобразявайки разпоредбата на чл.5
от Конвенцията и разпоредбите на КМЧП Районен съд-Варна е приел, че с оглед
обичайното местопребиваване на децата в Канада, компетентни да се произнесат по
спора относно издръжката им са съдебните органи на Канада. В случая не се
установява приложимостта на изключенията по чл.85 и чл.87 КМЧП. Обичайното
местопребиваване на търсещите издръжка и лицето от което се претендира е в
Канада, гр.Торонто, като не се установява, че отечественото право на децата, в
случая българското е по-благоприятно за тях по отношение на исковете за
издръжка. Въз основа на обстоятелството, че канадското право допуска възможност
за неплащане на издръжка в полза на дете при прекратяване на брака между
родителите, както и, че присъждането на такава не е условие за допускането на
развода не може да се направи безспорен извод, че българското право е
по-благоприятно за децата или, че канадското право не допуска присъждане на
издръжка. От заявеното в исковата молба и данните по делото се установява, че
последиците от прекратяването на брака са уредени по споразумение между
страните, в което е посочено, че майката няма да заплаща издръжка за децата. В
исковата молба ищецът изрично е заявил, че до този момент присъждане на
издръжка в полза на децата не е претендирано. Не са
изложени твърдения и ангажирани доказателства, че канадското право не допуска
присъждане на такава в отделно производство след постановяване на решението за
развода. В тази връзка, съдът отчита и обстоятелството, че спорът за
упражняването на родителските права и издръжката е разрешен с влязло в сила
решение за развод, постановено от канадски съд, поради което и предявените искове
за присъждане на издръжка са недопустими.
С оглед на изложеното настоящият състав намира,
че спорът не е подведомствен на българския съд.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 6380/04.06.2018г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д.
№ 16836/2017г.
Определението
може да бъде обжалвано по реда на чл.274, ал.3 ГПК с частна касационна жалба
пред ВКС в седмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: