Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 1501/19.3.2020г.
гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8626 по описа
на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „В. и К. - В.” ООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Т.И.П., ЕГН**********, дължи на дружеството сумите:
- 694.76лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения
за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 21.10.2015г. – 15.11.2016г. и период на
фактуриране от 12.11.2015г. –
15.11.2016г., за обект в *, с абонатен №*, ведно със законната лихва върху главницата от заявлението
–04.06.2019г. до изплащането;
-
35.18лв. – сбор от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по горната главница, за периода 12.12.2015г. – 14.02.2017г.,
за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2610/2017г., ВРС.
Ищецът твърди,
че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След връчването на заповедта по
правилата на ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите
искове.
Ищецът твърди и че в
изпълнение на задълженията си по правоотношение за снабдяване с вода и ВиК
услуги е доставил до обекта на ответника вода и съпътстващи услуги на стойност,
посочена в процесните фактури, срещу което последният следвало да му заплати
цената за доставката. Досега потребителят не изпълнил задълженията си, с което
изпаднал и в забава. Поради това дължи цена за потребените услуги и лихва за
забава, за исковите периоди.
По същество моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че ответникът не е депозирал оговор на исковата молба в законоустановения
срок, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото открито
съдебно заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане
на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 175.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което
на ищеца се следват такива, общо в размер 75.00лв., съразмерно с
уважения исков интерес.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че отв. Т.И.П.,
ЕГН**********,
дължи на „В.
и К. - В.” ООД, ЕИК*, сумите:
- 694.76лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за
потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 21.10.2015г. – 15.11.2016г. и период на
фактуриране от 12.11.2015г. –
15.11.2016г., за обект в *, с абонатен №*, ведно със законната лихва върху главницата от заявлението
–04.06.2019г. до изплащането;
-
35.18лв. – сбор от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по горната главница, за периода 12.12.2015г. – 14.02.2017г.,
за които е издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2610/2017г., ВРС,
на правно
основание чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН**********, да заплати на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК*, сумата 175.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН**********, да заплати на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК*, сумата 75.00лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………