Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 08.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
СЕКРЕТАР ХРИСТИНА
ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №
4017 по описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на "ДИ
ЕС ХОУМ" ООД, ЕИК *********, град Д., бул. „***“ № ***, с която против
„ОРЛОЕВБИЛД" ООД, ЕИК 14713834, град Б., жк „***", бл. 18, вх. 2, ет.
5, ап. 15 и Р.М.О. ЕГН ********** ***, са предявени искове за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми, след частичен отказ
от иска:
1/ 547,65 лева, представляваща
остатъчно задължение по фактура № **********/08.09.2017г., ведно със законната
лихва за забава от подаване на иска до окончателното плащане, както и обезщетение
за забава в размер на 135,12 лева (94,11 лева, за периода от 09.10.2017г. до
15.05.2018г. върху сумата в размер на 1 547,65 лева и 41,01 лева, за периода от
16.05.2018г. до 03.10.2018г. върху сумата в размер на 1 047,65 лева);
2/ 523,30 лева, представляваща
задължение по фактура № **********/11.09.2017г., ведно със законната лихва за
забава от подаване на иска до окончателното плащане, както и обезщетение за
забава в размер на 51,87 лева, за периода от 12.10.2018г. до 03.10.2018г. върху
същата сума.
Претендира се осъждане на
ответника да заплати на ищеца законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Исковете се основават на следните обстоятелства: Във връзка с
търговската си дейност „Ди Ес Хоум" ООД е сключило на 13.08.2015г. Рамков договор за
покупко-продажба на строителни материали с първия ответник по делото
„ОРЛОЕВБИЛД" ООД, по силата на който ищецът се е задължил да
продава на ответника по делото стоки от номенклатурата си, като извършва
доставки, по заявки на купувача. Между страните е уговорен „кредитен
лимит" в размер на 30 000 лева с ДДС, като плащането на закупената стока
се извършва в 30 дневен срок след издаване на първичния счетоводен документ. Като обезпечение на всички паричните задължения на купувача по
договора, като солидарен длъжник се е задължил вторият ответник, като същият
остава задължен и след падежа на задълженията, отговорността му не е ограничена
с никакъв срок или условие за предявяване на иск или заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу купувача и отговаря за всички последици от
неизпълнението на задълженията, включително и за разноските за тяхното
събиране.
Във връзка с
така подписания рамков договор между страните по делото многократно са
извършвани покупко - продажби на строителни материали, като част от
доставените стоки са заплащани от ответното дружество. Останало е
неизпълнено задължението за заплащане на цената по отделни договори за
покупко-продажба на строителни материали, обективирани във:
1/ по фактура № 8810008183/08.09.2017г. –
547,65 лева;
2/ по фактура №
**********/15.09.2017г. – 523,30 лева.
За просрочените
задължения са отправяни многократно устни покани за доброволно уреждане на
спора, с цел запазване на добрите търговски отношения между страните, но
плащане не е последвало. Поради неплащане от страна
на „ОРЛОЕВБИЛД" ООД, на горепосочените задължения в срок ответниците
дължат солидарно и обезщетение за забава, както следва:
1/
94,11 лева за периода от 09.10.2017г. до 15.05.2018г. върху сумата в размер на
1 547,65 лева и 41,01 лева, за периода от 16.05.2018г. до 03.10.2018г. върху
сумата в размер на 1 047,65 лева;
2/
51,87 лева за периода от 12.10.2018г. до 03.10.2018г. върху сумата от 523,30
лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците не са представили писмен отговор. В съдебно заседание не изразяват
становище.
Добричкият районен съд, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
На дата 13.08.2015г. между
„Ди Ес Хоум" ООД от една страна като продавач и „ОРЛОЕВБИЛД" ООД от друга страна като купувач е сключен Рамков договор за покупко-продажба на
строителни материали, по силата на който първото дружество се е задължило да
продава на второто стоки от номенклатурата си, като извършва
доставки, по заявки на купувача. Между страните е уговорен „кредитен
лимит" в размер на 30 000 лева с ДДС, като плащането на закупената стока
се извършва в 30 дневен срок след издаване на първичния счетоводен документ.
Като обезпечение на всички парични задължения на купувача по договора, като
солидарен длъжник се е задължил вторият ответник Р.О.,
като същият остава задължен и след падежа на задълженията, отговорността му не е
ограничена с никакъв срок или условие за предявяване на иск или заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу купувача и отговаря за всички последици
от неизпълнението на задълженията, включително и за разноските за тяхното
събиране.
Съставени от ищеца фактура № **********/08.09.2017г. на стойност
1547,65 лева и фактура № **********/15.09.2017г. на стойност 523,30 лева документират доставки на стоки,
индивидуализирани по вид, количество и единична цена. Фактурите са подписани от
получателя на стоката и не са оспорени от ответника по делото.
Приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице Д. Д. по допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза установява, че процесните две фактури са
осчетоводени от ищеца и от ответника. По счетоводни данни на ищеца те са
осчетоводени по дебита на сметка 411 (Клиенти) и по кредита на сметки 701 (Приход
от продажби на стоки) и 4532 (Начислен ДДС на продажбите), включени са в
Дневника за продажби за месец септември 2017г. и в Справка- декларация по ДДС с
вх.№ 0800-1489120 от 13.10.2017г. Ответникът не е представил на вещото лице
документи за проверка, но от справка в ТД на НАП – Бургас е установено, че
фактурите са включени в дневниците за покупки на дружеството за съответния
период и за тях е ползван данъчен кредит. От ответника са извършени две
плащания в брой на обща стойност 1000 лева, а остатъкът от задължението е в
размер на 1070,95 лева, от които 547,65 лева по първата фактура и 523,30 лева
по втората. Размерът на лихвата за забава в плащането на задълженията, при
отчитане на извършеното погашение от 1000 лева (на 15.05.2018г. и на
03.10.2018г. по 500 лева) и падежа на всяко от тях, възлиза общо на 167,81
лева, от които 116,64 лева – върху главницата по фактура ********** от 08.09.2017г.
и 51,17 лева върху главницата по фактура ********** от 11.09.2017г.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Исковете са с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 200 от ЗЗД и чл. 318 и сл. от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД; чл. 141 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и първия
ответник са възникнали облигационни отношения по сключени договори за търговска
продажба. Договорът за търговска продажба е неформален, с облигационно-вещно
действие, чиито основни елементи са предметът и цената. Страните са постигнали
съгласие относно предмета и цената – посочени детайлно в двустранно подписаните
фактури. При търговската сделка продавачът по искане на купувача е длъжен да издаде
фактура, а по съгласие на страните и други документи. Принципно фактурата може
да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като
законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими
вещи, за каквито се касае в случая. За да е така, тя трябва да съдържа всички
необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на
закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа
си като получател и предавател, съответното време и място. В настоящия случай
фактурите, с които ищецът твърди, че са документирани доставките на ответника,
имат номер, дата и място на съставяне, име и фамилия на съставител на
документа, подписани са от получател на стоката – представителя на дружеството
(уточнен в сключения договор), т.е. съдържат всички изискуеми според закона
данни. Последното установява съдържанието на договорите и факта на изпълнение
на задължението на продавача да предаде на купувача стоката. Ответникът не е
възразил по изпълнението на задълженията на продавача, като надлежно е
осчетоводил възникналите за него задължения за плащане на цената на доставените
стоки. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на задължението си
за плащане на цената изцяло. Няма твърдения и доказателства, че плащане на
претендираните по делото задължения е извършено. Исковете за главниците са
основателни. От датата на подаване на исковата молба ответникът дължи и
законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В случая страните са уговорили
отложено плащане – 30 дни от датата на издаване на фактурите. Следователно от
31-я ден купувачът е в забава и дължи обезщетение за неточното си във времето
изпълнение на паричното задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 309а от ТЗ обезщетението за неизпълнение на парично задължение е
в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на дължимите суми е доказан от
заключението на вещото лице до размерите от 116,64 лева и 51,17 лева (общо
167,81 лева). До тези размери исковете подлежат на уважаване, а за разликата
над тези суми до претендираните съответно 135,12 лева и 51,87 лева същите
следва да бъдат отхвърлени.
Отговорността
на втория ответник произтича от качеството му на солидарен длъжник и клаузите
на чл. 15 от договора от 13.08.2015г. Съдържанието на възникналото
правоотношение разкрива характеристиките не на института на съдлъжника по чл.
101 от ЗЗД – встъпване в определено чуждо задължение, а на този на поръчителя
по чл. 138 от ЗЗД. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД поръчителят е солидарно
отговорен за задължението на главния длъжник и кредиторът може да преследва
всеки един от тях, включително и всички едновременно, за плащане на целия дълг.
Поръчителят не може да възразява, че претенцията си кредиторът трябва да насочи
първо към главния длъжник, а липсата на парични средства не съставлява причина
за неотговорност за поетото задължение. Договорът на поръчителя с кредитора,
като условие за валидност, трябва да бъде сключен в предвидената в чл. 138, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД писмена форма. Представените по делото доказателства
установяват сключен договор за поръчителство с втория ответник и изискуемост на
обезпечените задължения. Но, съгласно чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на 6 месеца. С изтичането на 6-месечния срок от
падежа на всяко от двете задължения поръчителството се погасява, като този срок
е преклузивен и за него съдът е длъжен да следи служебно. От правната
характеристика на срока по чл. 147, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД произтича и
преценката за приложимостта на продължението по ал. 2 на чл. 147 от ЗЗД спрямо него.
Доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим
е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, то очевидно е, че
хипотезата на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД не може да се тълкува като допускаща
възможността за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл. 147, ал. 1
предл. 1 от ЗЗД (така Решение № 81 от 8.07.2014г. на ВКС по т. д. №
1705/2013г., I т. о., ТК). При тези съображения недействителна е клаузата на
чл. 15, ал. 3 от договора от 13.08.2015г., която предвижда, че солидарният
длъжник (поръчителят) остава задължен и след падежа на задълженията, като
отговорността му не е ограничена с никакъв срок или условие за предявяване на
иск или заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу купувача. Доколкото
6-месечният срок за предявяване на иск срещу главния длъжник е изтекъл много
преди образуване на настоящото производство, поръчителството, учредено от
втория ответник е погасено по силата на чл. 147, ал. 1 от ГПК. Това обуславя
неоснователността на исковете против поръчителя и същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Предявените
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 200
от ЗЗД и чл. 318 и сл. от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД против първия ответник подлежат на
уважаване – главните изцяло, а акцесорните – до размерите, доказани със
заключението на вещото лице. Исковете по чл. 141 от ЗЗД против втория ответник
(поръчител) подлежат на отхвърляне изцяло.
Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК първият
ответник следва да заплати на ищеца разноските по водене на делото, както и разноските
в производството по обезпечаване на исковете, съразмерно на уважената част от
тях – 470,82 лева (от общо 772,84 лева). Вторият ответник не дължи разноски
поради отхвърляне на исковете против него. Ответниците не са претендирали
разноски.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ОРЛОЕВБИЛД" ООД, ЕИК
14713834, град Б., жк „****", бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** да
запрати на "ДИ ЕС ХОУМ" ООД,
ЕИК *********, град Д., бул. „***“
№ ***, следните суми:
1/ 547,65 лева, представляваща
остатъчно задължение по фактура № **********/08.09.2017г., ведно със законната
лихва за забава от подаване на иска на 04.10.2018г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава в размер на 116,64 лева за периода от 09.10.2017г.
до 03.10.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в частта за разликата над 116,64 лева до
претендираните 135,12 лева;
2/ 523,30 лева, представляваща
задължение по фактура № **********/11.09.2017г., ведно със законната лихва за
забава от подаване на иска на 04.10.2018г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в размер на 51,17 лева за периода от 12.10.2018г. до
03.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в частта за разликата
над 51,17 лева до претендираните 51,87 лева;
3/ 470,82 лева, представляваща
разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ДИ ЕС ХОУМ"
ООД, ЕИК *********, град Д., бул. „***“ № *** против Р.М.О. ЕГН **********
***, искове за заплащане на следните суми:
1/ 547,65 лева, представляваща
остатъчно задължение по фактура № **********/08.09.2017г., ведно със законната
лихва за забава от подаване на иска до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в размер на 135,12 лева (94,11 лева, за периода от
09.10.2017г. до 15.05.2018г. върху сумата в размер на 1 547,65 лева и 41,01
лева, за периода от 16.05.2018г. до 03.10.2018г. върху сумата в размер на 1
047,65 лева);
2/ 523,30 лева, представляваща
задължение по фактура № **********/11.09.2017г., ведно със законната лихва за
забава от подаване на иска до окончателното плащане, както и обезщетение за
забава в размер на 51,87 лева, за периода от 12.10.2018г. до 03.10.2018г. върху
същата сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :